Бяхме пред кметството тогава се сетих нещо: -Чакай мила! Паднах на коляно,като извадих една малка синя кутика,отворих я,а от там се показа едно пръстенче: -Марисела Виларте,ще станеш ли моя годеница и малко по късно моя жена? Да не можеше без годежен пръстен.
Селина Admin
Брой мнения : 925 Join date : 10.07.2011 Age : 34 Местожителство : Лос Риос
Изписаха ме от болницата доста бързо,вече бях добре и Мейсън ме поведе към кметството.Малко протестирах,че не бях прилично облечена,но той настоя,че и така съм била красива,а на сватбата съм щяла да се докарам по-добре..нямаше как да му откажа,беше толкова сладък.Но точно пред кметството спря,бях решила,че се е отказал когато падна на колене и ми подаде една кутийка,вътре имаше невероятно красив годежен пръстен,а той ме помоли да съм негова съпруга -Да!Ще бъда ваша годеница,а след около час и ваша съпруга г-н Робинсън! В друг момент бих се разпищяла и заподскачала,но не беше удачно нито в моето състояние нито на мястото където се намирахме! -Обичам те ! - целунах го когато той ми сложи пръстена на ръката!
Изправих се и я прегърнах: -И аз теб мила! Целунах я,като тръгнахме към съдията. Той ме познаваше изглеждаше малко шашнат: -Толкова бързо да не съжалявате после? Той попита повече мен,аз се засмях и казах: -Не няма такъв шанс обичам Мери и искам да е моя съпруга. Тогава секретарите му изготвиха документи и намериха двама свидетели. -Готови сме но има ли пръстени? Тогава се направих,че нямам но до някъде бях планирал нещата,за това извадих кутиката с пръстените: -Готови сме.
Селина Admin
Брой мнения : 925 Join date : 10.07.2011 Age : 34 Местожителство : Лос Риос
Влязохме в залата,съдията явно познаваше Мейсън и малко се учуди,явно знаеше,че трудно би се отказал от ергенския си живот,но Мейсън ме прегърна и потвърди,че ще го направим -Не мисля,че имаме съмнения,а ако съжалим...ще му мислим,но не мисля,че ще стане Казах докато секретарката подготвяше документите ни,а съдията попита за пръстени,аз не бях вземала,а той явно бе забравил или просто изигра добре,че няма защото в един миг извади втора кутийка с две халки,бяха много красиви,очите ми се насълзиха,но не бе момента да плача.Влязохме в залата заедно със свидетелите и застанахме пред съдията -Марисела Виларте вземаш ли този мъж за свой законен съпруг,да го обичаш и почиташ докато смъртта ви раздели-попита ме съдията гледайки ме в очите -Да,вземам го -стиснах Мейсън за ръката А ти Мейсън Робинсън вземаш ли тази жена за своя законна съпруга,да я обичаш и почиташ докато смъртта ви раздели?
Усмихнах се и казах уверено: -Да,взимам я за моя съпруга. Разменихме си пръстените,като съдията вече можеше да каже. След това се подписахме: -По законите на Лос Риос и след полагане на вашия подпис и вричане,както и подпечатано от мен. Ви обединявам за съпруг и съпруга. Мейсън разрешавам ти тук да целунеш съпругата си. Да беше шегаджия,приближих се към нея,обгърнах я и я целунах страстно: -Обичам те любима.
Селина Admin
Брой мнения : 925 Join date : 10.07.2011 Age : 34 Местожителство : Лос Риос
Мейсън също даде положителен отговор,в един миг очаквах да чуя не,да ми каже,че всичко е шега,но се стърпях,вярвах му и оставих съмнението назад.Докато съдията ни обявяваше за съпрузи стисках ръката му, гледах го и чаках мига в който ще ме целуне и той го направи,прегърна ме и ме целуна като негова съпруга -Обичам те съпруже - казах с усмивка и се обърнах към съдията и свидетелите - Благодаря много! Вече официално бях негова жена,носех неговата фамилия -Робинсън,Марисела Робинсън,ще трябва да свикна с това име
-Съжалявам това е условието да си моя жена да носиш моята фамислия. Засмях се,като отново я целунах. Взех документите и целунах ръката и с пръстена: -Време е да се прибираме в нашето малко семейно гнезденце. Беше ми хубаво,моя съпруга толкова хубаво се чувствах. -Прибираме се госпожо Робинсън,очаква ви първа брачна нощ.