Ние сме млади,красиви,богати и порочни.Ние сме жители на Лос Риос-Градът на богатите.
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Новото клипче на форума
Клипчето на форума
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Селина
 
Мейсън Робинсън
 
Елиза Даймънт
 
Виктория Екълс
 
Ванора Райдъл
 
Сара Макензи
 
Чарли
 
Максимилиан Шел
 
Ема Робинсън
 
Bijou Deschanel
 
Similar topics
    Latest topics
    Изтегли си късметче
    Точно време
    Посещения
    Counter
    Counter

    Share | 
     

     Площад Бланко

    Предишната тема Следващата тема Go down 
    Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
    АвторСъобщение
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 11:27 am

    - Здравей, Ромео! - възкликнах.
    Той сериозно ли щеше да ме нарича Жулиета? Погледнах го и се намръщих леко, не че ми пречеше да ми казва така, но определено нямах намерението да умирам като Жулиета и най-вече за мъж.
    - Не, изкачих зеленчуковата планина!
    Просто не се сдържах да се пошегувам с това че е вегетарианец, но той май се нацупи и трябваше да сменя темата, преди да си е заминал още по-сърдит, защото е момента изглеждаше, че не е в настроение. Той миришеше на женски парфюм и то доста силно, затова не успях да си затворя устата и да не попитам:
    - Ромео, да не би да си имате друга Жулиета?
    След секунда се смеех, опитвайки се да задържа шоколада в ръката си. Потупах го леко по рамото, за да разбере, че се шегувам и се надявах да не се разсърди. Аз имах нужда от малко веселие, предполагах и той също. След малко спрях със смеха и го погледнах сериозно, за да разбера дали ще последва нещо лошо.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 11:41 am

    След лекото нацупване от моя страна, заради шегата с зеленчуците се усмихнах леко под сянката на шапката, която още не бях оправил. Настроението ми започваше леко да се подобрява. както някои хора казваха ,Бавно, но славно', така и при мен всичко действаше. Освен при вървенето, можех да се запиша на спортно ходене и ако участвах в съзтезание, поне втори щях да бъда.
    Явно се забавляваше с зеленчуковата тема, така че оставих Селен на воля да се смее. Но очевидно се спря. Тъкмо щях да кажа, че ям и млечни продукти, но тя ме попита дали няма друга Жулиета.
    Усетих се, че мириша на парфюм, който не ми седеше добре, очевидно. Можеше да ми направи комплимент за добрия аромат, вместо да задава такива въпроси.
    Изведнъж усетих смеха й в ушите си, лекото подбутване и аз също се замсях, продуден от мисълта за случакта в кафенето. Е , можеше и да не отказвам на момичето, но настроението ми и характерът ми бяха двете неща, които странно силно ме възпираха да си легна, може би, с дамата от сутрешното кафе.
    - Кратка история - казах, но не точния израз , който гласеше , Дълга история' . Просто малко разнообразие в думите ми. - И не, няма...- За ми9г щях да изтърся отново някакъв ласкателен комплимент, но реших да не ставам прекалено лигав и все пак да се спра за малко. Отново с,мях, породен от мен. - Ти си единствената Жулиета. Не приемам обърквания в имената. - усмихнах се след това, като се обърнах към нея, макар че се съмннявах дали беше забелязала това леко движение на устните ми, под сянката на лицето ми.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 11:52 am

    Твърде грубо звучеше "Кратка история", едва ли момичето щеше да хареса това определение на историята им, но на мъжете не им пукаше за чувствата на жените или поне така си мислех и знаех аз. А й той беше започнал от рано с флиртовете и кой знае още какво, но нямаше да се меся в чужди работи. Бях любопитна, заради професията си.
    - Ооо, така се радвам, че съм единствената Жулиета!
    Засмях се за малко и отхапах от шоколада. Подадох го на Себастиян и го погледнах въпросително. Надявах се, че обича това сладко изкушение, защото аз го обожавах. Само той и плюшеното ми крокодилче ми правеха компания в апартамента. Погледът ми се спря на шапката му и бързо я грабнах със свободната си ръка, като я сложих на главата си. Аз харесвах шапките му и ако ми подареше някоя нямаше да я откажа. Обичах подаръците и никога не ги отказвах. Все пак нямах много познати, рожденият ми ден още не беше дошъл. Наклоних шапката и изгледах с усмивка Себастиян.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 12:08 pm

    Отчупих си две парченца от шоколадът, който Селен ми предложи. В момента изпитвах някакво странно желание да ям нещо сладко, ама нистина сладко, с много шоколад. А шоколадът на Селен сякаш ми говореше. Получавах слънчев удар.
    1,2,3,4,5,6,7,8,9,10.
    Добре съм. Мина ми.
    Връщам се към темата. Повече обичах черния , натурален , шоколад, който имах в големи запаси в хладилникът, си . Имаше около десет блокчета с черен шоколад, които си стояха мирно в камерата, добре охладени и трудни за ядене. Така докато ги чаках леко да се стоплят ми отминаваше желанието и не надебелявах толкова много. А аз не обичах да дебелея, особено ако това беше придизвикано от любимото ми нещо, от тип ,,Сладко''
    По едно време усетих как слънцето парва лицето и очите ми, защото сянката се беше изпарила, а със сянката и шапката я нямаше. Та те си вървяха заедно. Обърнах се изненадан, а може би не толкова, към Селен изабелязах, че тя беше омъкнала, отново, шапката ми от главата. Трябваше да я зашия за косата ми. Ох, да не трябва пак да броя до 10?!
    - Май ти харесва да отмъкваш неща от другите или ти харесва шапката? - попитах аз след това като се засмях леко.
    Не направих никакъв опит да си върна принадлежността, защото и преди бях опитвал. В гората я закачи на клон, тук можеше да я метне върху някоя от онези големи сгради, стъклени и огледални. А аз няамше да се катеря , не бях Супермен.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 12:23 pm

    Отдъхнах си щом взе шоколад. Оставаше шапката, а сигурно го беше страх да не му я хвърля отново на някой клон. Усмихнах се чаровно и напълно ангелски, все пак исках да задържа шапката. Наистина ми харесваше, а й ми трябваше за аксесоар. Обичах да нося разни неща, защото всичко ми отиваше или поне така се надявах. Прозях се и махнах с ръка пред лицето си, за да не заспя тук и сега и най-вече върху Себастиян, защото бях сигурна, че ще ме отвлече за органи или щях да съм неговата мумия, която да открие. Ох, какви глупости си мислех, но поне се забавлявах така.
    - Харесва ми да крада точно от теб... - заявих напълно сериозно.
    Малко лъжех, но се надявах изражението ми да не ме издаде, можеше някой ден да стана крадла и да обирам хората. Естествено всичко отново беше в сферата на фантастиката, тъй като бях страхлива, а й спазвах стриктно закона. Не исках да отида в затвора, прекалено млада бях, за да си съсипя живота. Изгледах любопитно Себастиян и се усмихнах уморено.
    - Ако заспя нали няма да ме отвлечеш за органи?
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 12:35 pm

    При последният въпрос , който ми задеде вдигнах високо вежди, направо изумен от казаното. Тя сериозно ли?!
    -Не се притеснявай - засмях се леко. Наистина изглеждаше уморена и сега вече разбрах, че се нуждае от почивка и по-точно от сън. много сън. А ако не - кафе. Много, наистина много кафе. Шоколадът не бия оправил, мислех си аз.
    Преди това беше казала, че обичала да краде от мен. От което се засмях. А тя беше сериозно в това отношение, заради което отново бях вдигнал вежди. Понякога, заради това, че ти се спи говорих какви ли не неща.
    Случвало ми се е преди. После не помнех какво бях казал, но бях загазил здраво. Е, то естествено си ми беше в кръвта. Помня само, че бях заспал в полицейския участък и един художник от квартирата ми дойде да плати гаранцията . Само това помня. Но пък тогава сънувах хубави неща, които може и да не съм сънувал, а само да съм си мислел. Странно, а?
    Обърнах се към Селен, осъзнавайки , че тя май се прибираше и се надявах да не живее наблизо. Изненадващо в мислите ми.
    Забелязах, че щях да вървя много за наобратно, понеже предполагах че се беше запътила към големите квартали, които аз харесвах. До някаква степен.
    Преди да я срещна обаче, аз не се прибирах, просто ходех нанякъде с цел вървене. Много вървене. С цел да не се прибера. От тук минаваше пътя за към моя скромен апартамент, който бях наел и чийто наем ми се стори страхотен отначало. После съответния господин, който държеше апартамента увеличи наема. Но аз продължих да си живея. А колко неща за писане имах сега на бюрото си! Не ми се мислеше особено, така се уморявах само от мисълта, че трябваше да почна да пиша.
    -Къде живееш? - попитах , като не се сдържах от люб
    опитство.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 12:47 pm

    Щом чух въпроса му го изгледах и присвих очи. Защо ме питаше къде живея?
    - Имам пистолет под възглавницата и знам как да го използвам.
    Той определено остана учуден от заплахата ми и реших, че греша относно казаното за мястото където живея. И реших да се поправя, защото определено заплашвах много и накрая никой мъж не желаеше дори да си говори с мен.
    - Живея в крайните квартали, не приличам на богаташка, нали?
    Изгледах се от горе до долу, обличах се по модата, но не носех Версаче или Гучи. Понякога се чудех дали е по-добре да си богат или не. Но пък харесвах наемните убийци, преди години бях решила да стана снайперистка, но баща ми ми беше забранил. Задоволих се само с пистолет и посещения в стрелбището. Сега можеше да стоя на покрива на някоя сграда и да се прицелвам, а след това да стреля... и отново прозявка. Е, сега не бързах да си ходя. Сигурно Себастиян щеше да реши, че бягам от него. Не беше така, първият път имаше момиче, сега ми се спеше, но нямаше да си отида! Можеше да заспя права, но нямаше да съм невъзпитана, а й той щеше да си вземе шапката, а аз не я давах.
    - Нали няма да ме превърнеш в мумия?
    Изгледах го въпросително и се усмихнах на зеленчуковия си познат.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 1:01 pm

    Останах учден относно пистолета. Щях да кажа ,,Имам кама на колана си" , но си спестих, за да не си помисли, че ще заповам да убивам, а тя ще да бъде моята първа жертва. Относно пистолета, браво на нея , че иам смелостта да притежава и естствено да може да стреля с него. Много малко можеха или харесваха това. Аз нямах особено мнение по тази малка тема, останах си без такова.
    След това каза, че живеела в крайните квартали, където аз също, но спестих и това да казвам. Днес бях леко мълчалив и спестявах някои подробности, които така или иначе после щяха да бъдат разкрити от нея. Попита дали изглеждала като богаташка и се огледа. Аз също погледна косо дрехите й, за да не реши, че я оглеждах. Не носеше скъпо облекло, това стигаше до познанията ми относно модата.
    Но все пак не изглеждаше да живее в крайните квартали, първоначално си помислих , че е от богатите, но след като ми каза, че работи като стажант във вестник се появиха известни съмнения относно помисленото от мен.
    След това отново зададе от онези свои въпроси, които все още продължаваха да ме изумяват. Този път реших да отговоря положително, казвайки :
    -Да, че за какво си ми иначе - погледнах я леко дяволски и същата такава усмивка се появи на лицето ми, което означаваше пределно ясно, че се шегувах. - И аз живяе там - казах малко по-сериозно, отколкото от преди малко.- Дано не решиш, че те преследвам -отново усмивка, която не искаше да изчезне от лицето ми.
    Бях забравил шапката.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 1:21 pm

    Изключително мило да ми каже, че му трябвам само, за да ме направи мумия. Можеше да се пошегува по-мило.
    - Може някоя нощ да дойда у вас и да ти открадна всички шапки. - промълвих напълно сериозно.
    Премигах срещу него, но изобщо не можех да разбера смисъла на усмивките му. Не беше някой психопат, нали? Нямаше да ме убие. Поех си дъх, защото на моменти, решавах, че дадени хора са потенциални убийци. Не вярвах Себастиян да е такъв и затова му се усмихнах, а след това последва и нова прозявка. Можех да легна върху него и да поспя, надявах се да е удобен, но да го направя беше ужасно невъзпитано. Най-много да се изложа и после да избяга от мен. Наместих шапката на главата си и забих поглед в чантата си. Щеше да реши, че не съм нормална. Имах какво да кажа в своя защита.
    - На колко си години? - попитах изневиделица.
    Всъщност не знаех много за него, само името и то първото, работата и квартала където живее. А и че яде зеленчуци и не обича месо. После щях да го попитам и за това, но имаше още време.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 5:56 pm

    Отново стана серизона, когато каза, че щяла да ми окраде шапките. Можеше да направи цял магазин и от всичко това печелившата щеше да бъде тя, макар че се съмнявах сега шапките толкова да се купуваха. А относно защо аз ги купувах, дори и аз не знаех, бяха просто удобни за носене.
    Отново имаше един такъв момент, в който мислех, че след малко Селен щеше да падне на земята, на пътя, и да заспи, без въобще да се интересува кой щеше да я зяпа и кой какво си мислеше.
    Е, аз никога не бях толкова уморен, може би поради факта, че пиех много кафе и то ме държеше буден през целия ден и действаше и на другия, ако бях изпил малко повече от съответната доза кофеин. Малко повече. Винаги беше много повече . А през нощта спях, без кофеинът да ми вреди особено.
    Всъщност имаше и при мен един такъв период, в който учех години през нощта. На следващия ден беше държавен изпит. А аз не го осъзнах дори и през нощта, наливайки се с кола с кофеин. И кафе, естествено. Но все пак взех изпита, като написах прословутото съчениение на тема. Там трябваше да се пишат годините, които аз учих. Плюс това аргументативна част, която написах около два листа. Сравнително малко спрямо другите, но очевидно съм имал добри аргументи, щом са ми я признали. Браво на мен.
    Изведнъж тя попита на колко съм години.
    - Двадесет и три - казах и я погледнах.Реших и аз да попитам на колко години е ,но се сетих, че за това жена не се питаше. И въпреки това ,правилото не важеше ли за жените към средната възраст?! О, тя въобще не изглеждаше така. Бих казал, че беше доста млада, но все още се опасявах да я питам. Можеше пак да ми се разсърди както за споменаването, че е мълчалива, онзи път в гората. И като се замислех сега, беше странно отново да се срещнем след като и двамата вероятно бяхме предположили, че това би била единствената ни среща. Но както и да е, нали е факт. - Ами ти? - зададох йо-йо въпроса.-Спри. - казах и завих на дясно .Там където отивах имаше нящо като количка за кафе, което изведъж бях видял. Лично аз ги харесвах. Кафето поне ми се струваше от части истинско. Купих две картонени чаши , отгоре с капак и лек отвор. Веднага усетих мириса. Върнах се при Селен и й подадох кафето . - Пий.-казах аз единствено , но я погледнах сякаш , за да ми отговори на въпроса за годините.

    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 6:10 pm

    Той сериозно ли вярваше, че ще се промъкна в тях посред нощ и ще му открадна всички шапки? Наистина ли? Малко ми оставаше да се разсмея, но не го направих и се въздържах. Предполагах, че има чепат характер и му остава малко да ми покаже лошата си страна, а аз не знаех в какво се превръща щом е сърдит или ядосан, така че засега се справях добре или поне така си мислех и надявах.
    Значи беше на 23... С една година беше по-голям, а го мислех поне за 26 или 27, но никога не познавах годините на някого. Това обаче можеше да ми послужи за една малка зеленчукова шегичка. Изчаках го да се върне с кафето и взех чашката.
    - Аз съм на 22. - отговорих весело. - Бих казала, че зеленчуците са те състарили на външен вид. Приличаш на много по-възрастен мъж.
    Поклатих глава и след секунда се смеех, само да не ми изкара зеленчуците през носа. Аз бях добро момиче и обичах да се шегувам. Вярвах, че се забавляваше поне мъничко.
    - Сигурен ли си, че вътре няма наркотици, с които да ме упоиш? - попитах любопитно.
    Изгледах кафето подозрително и реших да изиграя малък театър, прозях се и оставих чашата с кафе до мен. Потупах по рамото Себастиян и отпуснах глава на него. Затворих очи и си поех дъх, щях да се правя на заспала. Сега да видим какво ще прави моят зеленчуков познат.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 6:46 pm

    Зеленчуците ли са ме направили по- стар!? Засмях се съвсем искрено и усетих как започвах да си подобрявам настроението, щом всяка дума на Селен беше относно моите зеленчуци.
    Тя остави своето кафе близо до нея, като преди това беше попитала дали няма накротици. Беше много скиптичен човек , за бога, макар да се шегуваше, естествено. Разбирах от шега, но понякога не и това не беше добре за другите около мен, които може би щяха да се почувстват неловко, ако никой не се засмееше на тяхната шега. Аз бях от тези, които не се смееха .
    Още преди наркотиците в кафето тя бе отговорила на въпроса, за който се бях чудил минута - две дали да го попитам. Е, беше с една година по-малка от мен, което успокои мисълта, че е по-голяма. Щеше да бъде лошо. Е, не чак буквално, просто си бях такъв.
    След това се разигра театър, върху рамото ми.
    Тя потума рамото ми и облегна глава върху него, след което си пое въздух и се направи на заспала. Оставих внимателно кафето си до хекното, след което прошепнах ,, Не се плаши" и веднага след това я вдигнах на ръцете си, от което тя не се събуди. Тоест от измисления сън.
    Продължавах да я гледам и да стоя така, докато хората ни задминаваха , като хвърляха странни погледи. А аз на свой ред им се ухилвах спокойно и връщах очите си върху лицето й.
    -Толкова ли си уморена? - засмях се аз и се зачудих дали сега щеше да отвори
    очите си.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Сря Авг 17, 2011 7:00 pm

    Очаквах да направи това, но все пак си представих да ме отвлече. За мое щастие бяхме още на площада и не ме беше отвлякъл за органи. Продължавах да да правя на заспала и ако продължавах да стоя така наистина щях да заспя и то в ръцете му, а да ме заведе някъде не ми харесваше.
    - Нали ти казах, че ми се спи. - промълвих.
    Отворих едното си око и го изгледах, след това отворих и другото. Изгледах го и се усмихнах възможно най-мило.
    - Ще заспя така.
    Направо си бях полегнала в него, така че това само караше да ми се доспива още повече. Извърнах глава, а хората наистина ни гледаха странно. Какво толкова бяхме направили? А да! Аз буквално лежах на ръцете му и щях да си разваля репутацията на лошо момиче, което постоянно удря шамари на нахалниците. Върнах погледа си на Себастиян и се зачудих дали ще ме пусне или трябваше да вкарам бойните си умения. Засега щях да се държа прилично и да не му нанасям телесни повреди.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Чет Авг 18, 2011 6:07 am

    Все пак тя реши да отвори очите си.Каза, че щяла да заспи така и аз се зачудих дали наистина беше удобно , че да може да заспи. След като се извърна да погледне хората и после отново върна очите си към мен, аз я пуснах и тя се изправи.
    Шапката ми още беше на главата й , а аз не се бях сетил да си я вземе през цялото това време, през което имах възможността да го направя.
    Отидох до мястото къдото си бяхме оставил кафетата. Нали и се спеше? За това й купих кафе, заради леката надежда , че можеше да й подейства ободряващо, ако все пак пие и ме беше полсушала. Имах чувството, че слушаше само себе си и никой друг, най-малкото мен.
    Хванах чашата си и отпих от все още горещата течност. Преди около половин час бях пил кафе, но това никак не ми пречеше отново да пия. Това беше втората вода.
    След това се обърнах с лице към нея и се усмихнах на все още умореното й лице. Може би беше най-добре да се прибере и аз нямах намерение да й досаждам повече. Въпреки това не казах нищо повече,освен да смотелявя някакво , Трябва да се прибираш' , но понеже си бях леко егоист се надявах да не го бе чула иначе наистина щеше да го стори, ако и тук не важеше правилото, че слуша само себе си, най-малко мен. Ала всяко правило си имаше изключение и беше за нарушаване.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Чет Авг 18, 2011 7:01 am

    Изгледах го и леко се намръщих, че ме пусна. Беше ми удобно. Хубавото беше, че шапката ми скриваше лицето, та не беше видял реакцията ми. Не знаех какво ще си помисли, а не исках нищо да мисли всъщност. Отпих една малка глъдка от кафето, но веднага се намръщих, защото не му бях фен. Почти не пиех кафе, да не кажа, че изобщо не се докосвах до него.
    - Гониш ли ме? - попитах сърдито.
    На мен ми се беше сторило, че ме гони. Нали не бях толкова нахална и досадна, та да ме изпрати по бързата процедура у нас. Направих една тъжна физиономия и свалих шапката от главата си. Явно бе, че няма да ми я подари. Сложих я на главата му и на лицето ми се появи една покъртително тъжна физиономия. Никой не ме беше гонил така, чувствах се ужасно и с удоволствие щях да му забия някой шамар, за да се почувствам по-добре, но не го направих. Огледах нещата си, за да не забравя нещо и въздъхнах.
    - Щом трябва ще си ходя.
    Можеше да ми се спи, но пък не ми се прибираше. Беше ми добре тук, но щом не бях желана... Все пак му метнах един поглед, тъй като се надявах, че не иска да си отида.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Чет Авг 18, 2011 12:36 pm

    Забързах своята крачка и се озовах пред нея, след което тя се спря. Хванах шапката си и отново я поставих на главата й, така че правеше сянка на нейното лице.
    - Не - казах единствено, нещо като за начало. - Не си тръгвай, няма да те пусна - продължих сякаш размислил. Не бях си и полмислил, всъщност, че исках да си тръгва. Молех се да не ме е чула, но това момиче имаше добър слух. Беше просто проява на разбиране за това, че й се спеше. Просто проява.
    Загледах я, без да виждам много от сянката, макар че бях близо , за да различа отделните черти на лицето й. Мислех, че на нея й стоеше по дробре, отколкото на мен, въпреки, че й беше леко голяма, но това можеше да се игнорира от съзнанието и накрая, ако сега я дразнеше, нямаше да го прави на проблем.
    Разроших косата си и отново затърсих още от чертите на лицето й, за да мога да го оформя в главата си и съзнанието ми да го запомни така.
    -Май на теб ти отива повече - казах с престорено разочарование и с кривнах устните си на лявата страна. Това , че бях левичар ми се отразяваше навсякъде, но нямаше да го спомена, поне засега или докато не го видеше, защото сам си просех някоя безобидна шега заради това, че съм левичар.- Ако искаш я задръж - продължих аз, - но остани с мен. - Рядко се молех на някого
    .
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Чет Авг 18, 2011 12:51 pm

    Щом сложи шапката на главата ми се усмихнах щастливо. Можех да я задържа, нали? Щеше да си е само моя. Аз обичах подаръците, нищо, че този си го бях изпросила. Сигурно си имаше други шапки, така че нямаше да е голяма загуба.
    - Ще остана, но само заради шапката. - промълвих.
    Щеше да е странно да си призная, че оставам защото ме е помоли и най-вече защото с него ми е добре. Стига да не ме превърне в мумия или в зеленчук като него. А да и да ми продаде органите. Четях толкова истории за отвличания и убийства, че взимах всеки за психопат. Поех си дъх и го изгледах любопитно.
    - Сигурен ли си, че не те дразня? Напълно си сигурен, защото мога да те заведа в някой фонтан и да направя неуспешен опит да те удавя.
    Трябваше да попитам, все пак имаше и хора, които ми заявяваха в лицето, че съм отвратителна. Аз бях само един малък инат или по-точно голям инат. Обаче държах на мнението си, че съм добро момиче, което си пада по пистолети и удрянето на шамари. Всъщност Себастиян не заслужаваше шамари и мислех, че няма да мога да го ударя. Усмихнах се ангелски и зачаках да видя какво ще правя с моя зеленчуков познат.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Чет Авг 18, 2011 5:07 pm

    След като каза, че ще остане само заради шапката, която сега принадлежеше на нея,аз вдигнех рамене и се усмихнах леко. След това ме попита дали съм бил сигурен,че не ме е дразнила и отбеляза, че можела да направи опит да ме удави в някой фонтан. Това момиче беше много бойствено настроено срещу мен, а може би и срещу всеки. Първо ме заплашваше , че ще ме удря, после с пистолета и накрая с удавянето. Странен хумор, според мен, но пък беше нещо различно, което скоро забравяш, че си се чудил защо го прави. Просто спираш да му обърщаш внимание и го приемаш за нещо като даденост в твоя малък , шантав, измислен и съвсем реален свят. Знам че в момента говорех абсолютни глупости , но сметнах, че е разумно за моето съзнание и го приех добре, като цяло.
    Тя определено беше съвсем различен тип, което малко или много ми допадаше и сякаш ме привличаше, макар да не исках, защото според това, което правеше и думите й, не бях забелязал да се държи...Ох, нямах обяснение за всичко това, но аз бях като мъжа на Барби ( Имах малка братовчедка, с която бях принуден да играя, дълга история) - нещо като кукла. Много рядко показвах емоциите си, чувствата си. Просто ставах безизразен и им забранявах да бъдат това, което са , а именно - чувства. Те нямаха място в мен и в мислите ми. Не трябваха да имат място. Може би дори мисленето ми е грешно, но бях такъв. Както при всяко правило, така и при мен имаше изключения, в които просто се предавах и не постъпвах така, както си знаех. И все пак изключенията бяха малки ,полузабележими точици във Вселената.
    Отпих от кафето си, , без да знам какво да отговоря, макар че накрая все пак изтърсих нещо:
    -Няма нищо , което да ме дразни у теб. Като изключим факта, че започвам да се страхувам - засмях се, за да покажа, че беше шега. Да се страхувам? Глупости! - Да не си израстнала по време на нациска Германия? Там са заплашвали враговете си и са се опитвали да ги убият по всякакъв начин. Не се смятах за враг - продължих накрая и вдигнах едната си вежда, като завършек.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Чет Авг 18, 2011 5:19 pm

    - Работя във вестник и там всеки ден чета истории за убийства, изнасилени жени и домашно насилие. Да кажем, че ми е професионално изкривяване това със заплахите. Не бих те ударили или застреляла, защото се държиш прилично и ми подари шапката. Гледал ли си "Враг пред портите?" страхотен филм, за Втората световна е и по точно битката при Сталинград. Бих казала, че Джъд Лоу е невероятн в ролята си. Няма да харесаш нацистите.
    Вярно беше, че си падах по актьори, но беше нормално. Поне така се надявах.
    - Видя ли, че мога да говоря бързо и без да мога да спра.
    Кимнах му и се усмихнах чаровно. Май не трябваше да му споделям за мечтата ми да бъда снайперистка. Сигурно щеше да избяга, едва ли лъжеше за страха. Подадох му ръка, за да проверя дали ще я хване или го беше наистина страх? Изгледах го любопитно и си поех дъх. Не ядях хора, малко преувеличавах с удавянето и боя. Не исках да стана хроника във вестни със снимка под която пише, че съм убита, примерно. Тръснах глава и се плеснах по челото. Бях забравила!
    - Благодаря за шапката. - промълвих.
    Надигнах се на пръсти и го целунах нежно по бузата.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Пет Авг 19, 2011 6:45 am

    Започна да говори за филма, който очевидно харесваше , след това премина на вълна актьори и накрая отбеляза, че нямало да харесам нацистите. И аз така предположих. След това каза, че можела да говори бързо и без да се спира, защото беше казала всичко онова за филма на един дъх. Ставаше за ди- джей водещ, понеже те говореха бързо и почти никой не разбираха какво им казват. Споглеждат се с този до него и двамата неразбиращи вдигат рамене и правят това, което правят другите. и става пълно объркване, а ди-джея се забавляваше.
    Усмихна се чаровно и подаде своята ръка напред, мислейки си, че нямаше да я хвана. Изгледа ме любопитно и аз допрах дланта си към нейната и рязко я дръпнах една крачка напред, след което целунах обратната част на дланта й.
    Засмях се и се изправих , след което отново вдигнахедната вежда, за да види, че не се страхувах от нея, само защото беше такъв характер. Е, ако не бидех убит, всичко щеше да бъде нормално .
    Тя се плесна леко по челото и благодари за шапката, която й бях подарил доброволно, разбира се.Усмихнах се и аз.
    -Ти си рядък случай на живот. Сигурно си развила силни мускули на устата.
    Обърнах се напред и тръгнах няколко крачки към края на пложада, който обаче беше все още далеч. Тя ме настигна и застана от дясната ми страна.
    -Защо не си отишла да учиш в големите университети? - Ясно беше че говорех за Йейл,Харварт и всичко от този род.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Пет Авг 19, 2011 7:04 am

    - Първо мразя американците. - заявих напълно сериозно. - Обичам Европа и ще си остана тук, а й градът е достатъчно престижен, въпреки богаташчетата с пари, които не знаят къде да пилеят парите на мама и тати. Те дори са повече от половината жители.
    Може би трябваше да премълча, че във Франция имах досие за побой и затова в Оксфорд не пожелаха да ме приемат. Сякаш щях да пребия всички англичани. Въздъхнах и се сетих, че мечтата ми бе Кембридж. Щеше да си остане само мечта.
    - Ти завършил ли си? - попитах любопитно - Сега къде има разкопки?
    Очевидно беше, че няма да ме вземе с него и даже да кръсти някоя монетка на мен. Щях да съм ужасно щастлива, но пък си имах шапка и нямаше да мрънкам. Можех да се задоволя с малко, въпреки че леля ми постоянно ми натякваше, че трябва да си намеря някой богат и красив мъж. Мен парите на другите не ме влечаха, предпочитах да забогатея сама. Стига някога да стана истински журналист. Леля ми обаче не го разбираше и повтаряше, че не трябва да си похабявам красотата.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Пет Авг 19, 2011 10:01 am

    Лоша работа за американецът,който се опита да заговори Селен. Не знаех от какво бе породена нейната омраза към горките многорасни хора, които спокойно си живееха на цял континент. Можеше да мрази някои , които наистина не приличаха на нас , като например японците, въпреки че това е страхотна, просто невероятна нация, криеща своите тайни в миналото, които биваха разкривани частица по частица.
    И въпреки всичко това се радвах, че не съм американец, макар аз да харесвах тези хра. Имаха добро чувство за хумор или поне тези, с които съм се срещал преди време. Преди много време.
    Селен определено беше права за богатите, ала понякога и аз предпочитах да съм такъв. Просто безгрижен живот. И моят не беше много заето, но все пак...
    -Завършил съм в Мюнхен малко преди другите. Но пък само там можех да уча. Или в Холандия, където прекарах в университета една година. И в ермания и в Холандия университетите бяха безплатни, понеже не можех да си позволя платени - усмихнах се някак тъжно и ся погледнах. - А относно разкопки... Ами утре ме викат на някакво поле. Ако все още проявяваш желание може да дойдеш. Може да намерим някое друго перо на уммрял гълъб - засмях се. Друго в тази пустуш не можеше да се намери


    Последната промяна е направена от Себастиян Греймарк на Пет Авг 19, 2011 10:12 am; мнението е било променяно общо 1 път
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Пет Авг 19, 2011 10:11 am

    - Жалко, че не си избрал Холандия. Там е толкова освободено, пък и винаги можеш да разгледаш Квартала на червените фенери. Наркотиците също са позволени, нали? Или си роб на зеленчуците?
    Само да не решеше, че си падам по наркотици, просто се шегувах. Нямах намерението да си пропилявам живота, Но кой знаеше дали Себастиян не си пада по хапчета или прахчета. Хванах едната му ръка и започнах да я оглеждам, установих, че няма следи от игли. Беше ред на другата ръка, но тя също беше чиста. Усмихнах се ангелски, за да не си изпрося боя, така да се каже. Отметнах косата си, защото ми пречеше и след секунда вече се смеех. Щеше да реши, че не съм добре с главата.
    - Длъжна съм да проверя! - възкликнах, след като спрях със смеха. - Това за разкопките да не е намек, че желаеш и утре да ме видиш?
    Измислях си глупости, със сигурност имаше по-красиви и интересни момичета от мен, но трябваше да си пробвам и аз с "невероятния" си чар.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Себастиян Греймарк
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 63
    Join date : 09.08.2011

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Пет Авг 19, 2011 11:07 am

    Тя хвана първо едната ми ръка, а след това другата, за да провери дали не съм се дрогирвал, понеже спомена , че в Холандия наркотиците са били позволени и спокойно можеш да отидеш в Квартала на червените фенери. Само дето аз не бях опитвал нито едно от двете своеволия на Холандия. Можеше да се каже, че бях прекалено зает да уча , за да мога да завърша двата семестъра и да се прехвърля в Германия, където мислех, че образованието щеше да е с пъти по-добро, пък и щях да развия немския си, който започвах леко да забравям от известно време насам. Въпреки това Холандия не беше лоша, като се има в предвид , че не бях посетил много градове, само някои като Амстердам, Хага , но и двата ми допаднаха. Бях пътувал с лодка, даже видях как един човек се помъчи да се удави и после го спасиха.
    След като обстойно провери ръцете ми тя се засмя и каза, че била длъжна да провери.
    -Не взимам наркотици, както предполагам разбра - вдигнах ръцете си във въздуха и след отва ги свалих. Тя ме попита дали не било намек това, че съм я поканил да дойде утре с мен на разкопките. - Реторичен върпос ли беше?!- повдихнах вежди и се усмихнах широко срещу нея. Отново извърнах глава направо и продължих, - Длъжен съм да попитам дали искаш , след като вече веднъж съм обещал да те заведа - заявих накрая. - А относно заленчуците - отворих другата тема, - не ям само зеленчуци - хвърлих на Селен кос поглед.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Селен Шавалие
    Middle class
    Middle class
    avatar

    Брой мнения : 131
    Join date : 24.07.2011
    Age : 24

    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   Пет Авг 19, 2011 11:29 am

    - Няма пък да дойда!
    Даже щях да му препоръчам да се закопае сам. Намръщих се и скръстих ръце. Цялото ми желание се беше изпарило, защото вместо да каже нещо... и аз не знаех какво да каже, но това, което чух определено не беше това, което исках. Можеше да си сменям настроенията бързо, но това беше твърде грубо. Все едно сама се бях поканила да дойда. Затова нямаше да отида никъде! Утре имах свободен ден и щях да си го прекарам сама с няколко филм, които да скапят още повече настроението ми, ако беше възможно. Явно сега беше момента да си отида. А й след малко почвах работа, въпреки че май не беше редно да си тръгвам така, но на мен ми се беше сторило така грубо. Извадих портфейла си и му подадох някаква банкнота за кафето. Той не пожела да я вземе и я набутах в един от джобовете му. Усмихнах се на криво, е май това си беше. Е, аз се чувствах ужасно, беше си типично за мен. Ако почнех да плача, съвсем щях да си заслужа някой прякор. Трябваше да свикна, че не всичко е рози и бонбони, но бях глупава.
    Върнете се в началото Go down
    Вижте профила на потребителя
    Sponsored content




    ПисанеЗаглавие: Re: Площад Бланко   

    Върнете се в началото Go down
     
    Площад Бланко
    Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
    Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
     Similar topics
    -
    » Венеция

    Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
    City of the Rich :: Los Rios :: Централната част на града-
    Идете на: