Освен стихотворения и фотошоп,пиша и разкази,преди главно участваха вампири в тях,сега от известно време,съм се насочила към еротичната литература.За сега имам само три ,които ще ги пусна тук ,надявам се да ви харесат.Въпреки,че съм се старала,да са описани възможно най-леко,ще сложа знак 18+ ,за да предупредя тези които решат,да ги четат. Първият ,няма заглавие,за това просто го кръстих,еротичен роман,заедно с втория,участвах в конкурс за разкази.Третият буквално го написах днес.
Еротичен Роман
Spoiler:
Няма някой,който да не е чувал името на Джеси Джеймс ,известният бандит,който ограбваше дилижансите ,на всеки дръзнал,да навлезе обитаваната от него територия.Наградата за главата му,вече възлизаше на 100,000 паунда.Но този разбойник,беше неуловим,сигурно,защото се дължеше на факта,че и никой не знаеше,как изглежда точно и малцина бяха, тези които знаеха,че той всъщност е тя.Джеси Джеймс ,беше кръстена с име,което се използваше повече ,за мъжко отроче именно,защото баща ѝ и е мечтал,да има наследник от мъжки пол.Още от малка Джеси,беше обличана като момче и възприемана като такова , заставена да учи,вместо пиано и солфеж ,стрелба с лък ,револвер и пушка,както и фехтовка.Даже до 13 годишна възраст,ако я видиш щеше да си кажеш ,че е момче,но в пубертета,женското в нея си проличава и баща ѝ се сбогува ,с мисълта,че има син.За три години,Джеси,която и от връстниците си беше възприемана ,като момче,се превърна в едно от най-ухажваните момичета,тогава майка и`,проведе с нея онзи разговор,който другите момичета научаваха още на 7 годишна възраст.Въпреки,че Джеси беше станала красиво момиче ,момчетата не я интересуваха,особено след онзи инцидент.Падна от коня,върху кол ,болката беше голяма,всички казваха ,че е чудо че е оживяла,от този ден нататък,тя сякаш замрази сърцето си, за чувства.Беше на 22 когато попадна,на бандити,които целяха да ограбят и кой знае, какво още.Тя се би храбро,но родителите и за съжаление загинаха.Нямаше си никой,остана да живее с тях и не мина много време,когато я избраха да оглави бандата им,заради страхотната си смелост и находчивост.Така Джеси се превърна в страшилище,по тези места ,хората ,не смееха,да минават,през гората,без солидна охрана и въпреки това всеки удар на бандата и` ,беше увенчан с успех.Това беше просто поредният обир,но той се отказа съдбоносен за Джеси,когато отвлякоха каретата на Джейсън известен по тези места,като Тексаския Дон Жуан.Нямаше красива жена,която той да не е притежавал и когато видя,лицето на разбойницата ,както и невероятно гъвкавото и` тяло създадено за грях ,той я пожела, толкова силно,че да сключи сделка с нея,при която при неуспех,щеше да изгуби нещо по-ценно от мъжката си гордост.
Вече от два дена ,беше пленник,на невероятно красивата обирджийка ,не можеше да съжалява обаче,въпреки че беше вързан и ръцете вече,започваха да го болят.Желанието му към ,нея се беше родило в мигът,в който беше засякъл очите ѝ с цвят на разцъфнали теменуги ,толкова тъмно сини,че изглеждаха виолетови .Най-необикновените очи,които някога беше виждал,остана дълго взрян в тях,докато не получи силен удар,по главата ,само това беше в състояние,да го накара,да откъсне поглед от нея.Но, не само очите ѝ бяха това,което го накара,да си изгуби ума.Тя цялата беше едно съвършено същество,дори широките мъжки дрехи,не можеха де прикрият крещящата ѝ женственост.Големите ѝ гърди се очертаваха,карайки го ,да загуби дъхът си,стегнатото и дупе и дългите крака ,които имаше чувство че нямат край,бяха нереални. Косата й,беше вързана на опашка,но дълга до кръста,черна и блестяща,леко начупена,кичурите и приличаха,на лъскави змийчета ,които непокорно се разклащаха при всяко нейно движение.Не можа,първия път,да види лицето ѝ, тъй като типично,за бандитите ,то беше покрито от червена кърпа и въпреки това ,видяното му подсказваше,че е ослепителна красавица.На третия ден,той я видя сама ,не можеше да повярва,тя винаги се движеше,в компания и този път не криеше лицето си,остана все така загледан в жената пред него. - Г-це Джеймс -обърна се към нея.- Тя се рязко се извъртя,не можеше да си представи ,че я заговаря. - Мога ли да направя ,нещо за вас,сър ?-каза тя с подигравателна нотка,но това не го стресна. - Да ,развържете ръцете ми,няма къде да отида,но вече толкова ме болят,че се страхувам ,че ще ги изгубя.- Тя го погледна все едно беше луд,но преди да успее,да му отговори подобаващо,той продължи : - Да не би да ви е страх,че мога да ви надвия,г-це Джеймс и да избягам ?-запита я с усмивка на лице. - Вие, мене ?-тя се изсмя пренебрежително,хвана ножът затъкан на кръста си и с един замах сряза въжето. -Но не правете глупости !-каза с твърд тон.След ,което изчезна от погледа му. Джейсън разтри наранените си ръце,дългото връзване ,беше охлузило китките му и те пулсираха болезнено.Реши да отиде до реката ,за да си вземе баня,тъй,като усещаше цялото си тяло схванато,а и беше ужасно мръсен и изпотен от юлската жега.Водата беше още студена ,но той не се поколеба,имаше нужда от спешна баня.Свали дрехите си,като не си остави нищо,за да може добре да се изкъпе,беше взел и калъп сапун,надявайки се тъмнокосата красавица,да не се разсърди.След като изми косата си ,се захвана с тялото си,беше почти готов,когато чу шум и я видя,да го гледа .После изведнъж издайническа червенина пропълзя по бузите и` и тя се обърна. - Само проверявах,дали няма да избягате-каза тя но гласът ѝ вече не бе така уверен ,а леко потреперваше,от смущението,че го е видяла така.Макар,че водата скриваше, голяма част от него,тя нямаше как де не се възхити,на съвършено изваяното тяло ,мускулесто,но не прекалено.Русата му коса,която в началото беше сметнала за безлична,сега блестеше,на слънцето и той приличаше на ангел.Когато светло сините му очи срещнаха нейните ,тя усети непозната тръпка.Която я обърка и смути. - Малко ще ми е трудно без дрехи-засмя се той.-Нали няма да надничате докато излизам от водата ?-попита я . - За каква ме вземате господине ?-беше нейния отговор ,Чу го как излиза и ѝ трябваше голямо усилие,за да не се обърне,но Джейсън,не отиде да се облече,желаеше я още от първия миг,когато съзря дръзката красавица,отиде безшумно до нея. - Готов ли сте ?-запита тя,след известно време,беше и омръзнало да е с гръб,към него. - Напълно- беше отговорът му,до ухото и`,тя се извърна рязко и очите и` се разшириха,стоеше в целият си чар,съвсем гол,на сантиметър от нея. - Какво..по дяволи...-но тя не можа да довърши.Когато той скъси и без това малкото разстояние и я притисна до тялото си покори устата ѝ в една дива целувка.Тя се напрегна ,максимално в началото ,но постепенно се отпусна,даже му отвърна,ликуващо плъзна ръката си и обхвана едната и гърда,това я отрезви ,изблъска го и докато се усети ,притискаше пистолета си към слепоочието му. - Ще те убия извратеняк -крещеше,бузите и бяха пламнали ,а в очите и светкаха гневни пламъчета. - Но ще умра щастлив -беше неговият отговор- Желая те от както те видях Джеси-тя беше възмутена ,как можеше да и говори такива неща и да произнася името ѝ,без срам. - Облечи се ,не мога да те застрелям така -му отвърна.Беше отчаян не защото ще умре,а защото нямаше да я притежава,когато беше толкова близо,да я има,защо не я беше предразположил,всяка жена умираше да е в ръцете му,но не и тази, която желаеше ,дори повече от живота си. - Преди да ме застреляш имам право на последно желание.-каза той .Тя го погледна ,като се стараеше,да го гледа в лицето,макар,че погледът ѝ често се отклоняваше надолу,това го направи по-решителен. - И какво ще поискаш чаша вода или цигара ?-загледа го тя ,като и изискваше голямо усилие,да го гледа надменно и право в очите,без погледът и да шари то това невероятно тяло изложено така безсрамно на показ,пред жадните и` очи. - Не-поклати глава той-Теб,Джеси -беше отговорът му.Тя зяпна от почуда - Да не си полудял ?-извика и отново усети ,как се ядосва ,пръста и вече бе на спусъка. - Чакай,предлагам ти сделка,нека те любя и ако не успея,да събудя в теб някакво чувство или останеш,недоволна,можеш да ме застреляш. - Ти какво ,да не се шегуваш ?-но по погледа му разбра,че не е шега.Гледаше го без да знае , какво да каже,изведнъж пистолета ,вече не бе насочен към него,той се изправи. - Облечи се и си върви,освобождавам те,но не желая повече да те виждам.-беше готова ,да го освободи,той я плашеше,с тези негови обещания,тя не можеше да контролира емоциите си,той я объркваше. - Пускаш ме,не мислех,че великата Джеси Джеймс ,я е страх, от мъжете, да не си девствена ?-погледна я той с недоверие,можеше ли жена като нея,до сега да не беше опитала от мъжките ласки ? - Не ...,Това не е твоя работа-сряза го тя,той се приближи към нея.Тя вдигна отново пистолета към него ,но ръката и` потрепери,не искаше да го убие,но ако се наложи щеше. - Не се приближавай,ще те убия-чуя но ,вече не бе така уверена.Без да и` отговори,той отново я издебна и придърпа до тялото си,вече бе готов,тя можеше да го усети.Загали косите и` и я гледаше право в очите,спусна се съвсем леко и целуна вратът и`,тя потрепери,свали пистолета и той увисна до тялото и`но още го стискаше. - От какво те е страх,красавице ? Няма да те нараня,това което ще направя,ще ни донесе наслада и на двамата-той говореше,като гласът,му,беше станал,леко дрезгав от възбудата ,всички стени ,които беше изградила около себе си,се рушаха с главоломна бързина. - Спри,какво правиш ?-тя вече бе отчаяна ,чувстваше се толкова беззащитна,пред този дързък мъж,дори с пистолета в ръцете. - Ще ти хареса ,даже ще ме молиш за още. -Не искам-бутна го-Това е нещо ужасно ,не мога пак да го изпитам.-усети я да трепери,но не се приближи,докато се чудеше какво става,как можеше нещо което носеше само удоволствие,да бъде ужасно,пита се какви ли са били мъжете ,с които до сега е била.Тя започна да говори. - Не загубих девствеността си по свое желание,дори не беше от мъж,стана инцидент бях на 16,както яздих,паднах от коня и се надянах,на кол,едвам оживях,още помня болката,макар,че минаха много години.Разбираш ли сега ,защо не мога да го понеса отново,колкото и да ми се иска.За това върви си,защото кълна се,че ако ме насилиш,ще те убия ! - Да те насиля,Джеси това ,което ти се е случило е ужасно,но това не трябва да те отказва от правенето на любов,мога да ти покажа,че може да е прекрасно изживяване,само ако ми позволиш.Ако отново ми откажеш ,тогава ме убий,защото не бих могъл,да живея ,с копнежа по теб,нито пък ще направя нещо насила.-тя го гледаше смаяна този мъж беше невероятно дързък,но съвсем не и` беше безразличен. - Ако ме заболи спираш ,ако не съм доволна,щете застрелям,както се споразумяхме. - Дадено-каза той и отново я взе в прегръдките си.- Ще те разтреперя,ще преобърна целият ти свят,ще даря тялото и умът ти, с толкова много усещания и нито едно от тях,няма да е болка-зашепна и` той страстно ,на ухото,беше полудяла,в това беше сигурна,защото се беше съгласила и се остави в ръцете му.Леко я вдигна и я понесе към водата,набързо свали всичките и` дрехи,като безсрамно се взираше в перфектните извивки,всичко си ѝ, беше на мястото,никъде не беше в повече или в по-малко.Спря,за миг да я погледа,а тя отново се изчерви цялата,засрамена от нахалният му поглед,но не каза и дума.Въведе я във водата и започна да облива тялото и` ,беше взел сапуна. - Сега какво ще правиш ?-запита тя. - Възнамерявам,да те изкъпя-каза и той с дяволита усмивка. - Да ме къпеш,аз си мислех,че...-думите замряха на устните и`когато той,разпени сапуна и докосна с нежно движение ,раменете и`. - Не бързай красавице,ще стигнем и до там-каза той, а в гласът му имаше обещание.Тя отново се изчерви,но се остави,той да я изкъпе.Развърза косите ѝ и вплете пръстите си в тях,бяха меки като коприна ,но въпреки това,ги изми отново,като внимаваше да не я оскубе,малките черни змийчета палаво,подскачаха в ръцете му и той се възхищаваше на блясъкът,който придобиха след банята.Продължи с тялото и`,като докосна гърдите ѝ тя изсумтя ,от смущение,тогава той я щипна и тя подскочи. - Какво правиш -извика леко подразнена Той не отговори,тя замълча,когато го повтори същото и с другата ,тя вече не издържа,щеше да го зашлеви и тъкмо щеше да го направи,когато усети как пръстите му потъват в нея,от това чувство главата ѝ се замая ,тя се олюля и добре ,че беше силната му ръка,че да я задържи,преди да е паднала. Издайнически стон ,се разнесе от устните ѝ,той я грабна на ръце и изкара от водата,не можеше да довърши банята ѝ,не и докато така страстно му отговаряше тялото и`. - Вече си готова -каза ѝ, като тя почувства гласът му още по-дрезгав, избърса я нежно,но на бързо,положи я на своите дрехи и отново плени устата ѝ а пръстите му,тези умели пръсти бяха навсякъде по тялото ѝ,започна да и` причернява ,никога преди не беше изпитала ,това чувство,след инцидента,не бе допуснала мъж толкова близо,до себе си и всеки който се беше опитал,да я вземе насила,завършваше с куршум в гърдите.Но не и Джейсън,когато спря да целува устните ѝ ,то беше само,за да ги спусне по тялото ,докато не го мина цялото ,като на някои места се спираше и тя имаше чувство че е останал там цяла вечност.Не знаеше какво се случва,но сега разбираше,колко глупаво е постъпила,този мъж нямаше да заложи животът си ,ако не беше наистина добър,а той беше повече от това.Усещаше пулсиране ниско долу ,тя го желаеше,сякаш нямаше търпение,да го получи ,да го усети в себе си.И от това желание я обзе неистов страх,бавно ,но сигурно тя се предаваше... Ръката му се спусна и нежно я загали , проникна с пръст ,за да я подготви ,но тя вече изливаше соковете на желанието си и той я извади мокра.Беше напълно готова и въпреки ,това очите ѝ издаваха някакъв страх,тя се страхуваше,че ще я нарани.Погали нежно главата ѝ и се наведе,за да я опита на вкус,щеше да я побърка ,за да забрави всичките си страхове.Пиеше от нея ,а тя се извиваше и стенеше ,когато се надигна ,за да я целуне ,пое устните му жадно и това ,че усещаше вкусът си ,по тях,не я притесняваше ,а изглежда,че повече я възбуждаше.Не беше нужно повече,тя самичка си потърси членът му и го намести в себе си.Толкова ,беше тясна,че му се зави свят,толкова топла и мокра.Заплъзга се нежно в нея ,като не спираше,да я целува.А стенанията и` го стимулираха да продължава и постепенно,да забързва темпото...Тя летеше и бе нереално,никога не си беше представяла ,дори ,че може да е толкова хубаво.Нямаше нищо общо с онази болка от, която едва не бе умряла,нещо повече чувстваше го съвсем на място ,сякаш точно там трябваше да бъде.Джейсън ,трябваше да се стегне докрай,за да не свърши преди нея.Тази магьосница го подлудяваше ,разпиляваше здравите му мисли и го отвеждаше към безметежността,едва обаче когато чу кулминацията ѝ си позволи,да отприщи и своята ,дълго лежаха с плетени тела,като нито единият ,нито другият имаше силата да се откъсне,не спираше да дарява устните ѝ с диви и нежни целувки,целуваше и цялото и` лице.Галеше косите и гърбът ѝ, когато го усети отново готов,тя го погледна с очувдане. - Отново ?-каза,когато го усети леко да движи ханша си,за да подскаже на тялото ѝ, че го иска пак. - Че аз едва сега започвам-каза и той прикривайки усмивката си. - Нима е възможно толкова скоро ?-очите ѝ бяха разширени от откритието. - Нека проверим,-беше палавият му отговор.-Но този път я завъртя,така че тя беше отгоре. - Хайде скъпа,сега е твой ред,аз ще ти подскажа действието ,ти ще продължиш.каза с усмивка на уста,когато видя объркването в очите ѝ. - Но аз не знам,дали ще се справя-беше честният ѝ отговор. - Аз ще ти помогна,потанцувай ми.-усмивката му се разшири - Какво ?-тя го погледна с недоумение. - Раздвижи дупето си бейби -каза той,малко по-строго от колкото бе искал.В очите на Джеси ,се появиха яростни пламъчета,щеше да си го получи.Това ,което последва,не би могло, да се определи като танц,не и нормален ,задвижи тялото си,така яростно,беше бясна и въпреки, че той се бе отнесъл добре с нея,тя искаше да му причини болка.Но скоро осъзна ,че беше сбъркала жестоко ,това от което си мислеше,че ще го заболи,му донесе невероятно удоволствие,чу го да стене и дори да крещи,името ѝ, гневът ѝ се стопи ,толкова внезапно ,колкото и бе дошъл.Тя също започна да стене,той я чувстваше толкова интензивно,извиваше се като истинска професионалистка,но нито една куртизанка ,нямаше нейната грация, нито усет за движения,тази жена беше магьосница ,той нямаше друга дума за това ,което се случваше между тях,освен ,че бе магия.Не беше просто секс,беше любов ,при това силна и изгаряща,те сливаха не само телата си ,но и душите си. При поредното диво движение ,тя извика и се вкопчи с нокти в него ,одраска го до кръв,но той не почувства болката ,нямаше време свърши в същия миг,заедно с нея.Дишаха тежко ,а тя не спираше да повтаря,като в някой транс. - Не е истина , това е нереално,това е ... но страстните и, думи се изгубиха в целувката му,от която цялото ѝ тяло прималя. - Готов съм да умра красавице-каза той,а тя го изгледа с тъмно сините си очи,които в момента бяха наситено виолетови и блестяха от пълно удовлетворение. - Какво ?-запита,сигурна ,че не беше чула добре,още под влиянието на оргазма, конвулсиите разтърсваха тялото и`,тя цялата трепереше и пулсираше. - Е ще ме убиеш ли ? Нали такава ни беше сделката-Тя го погледна ,вече можеше да мисли и последните тръпки,бяха напуснали тялото и`. - Само ,ако ме напуснеш -каза тя и гласът и беше също толкова заплашителен ,колкото в началото. - Трябва да съм луд-каза той и отново целуна устните и`,със страстна настойчивост - Пак ?-каза тя - Не мила ,не съм машина, колкото и да ми се иска ми трябва почивка и стабилна храна. - Радвам се и аз не мога -призна си тя и сладко изчерви бузите си.Те се облякоха.
От този ден,нататък Джейсън заживя с Джеси и бандата ѝ ,някои в началото не бяха съгласни,но освен добър любовник,той се оказа и страхотен с боравеното на различни оръжия,както и в ръкопашния бой.Бързо си спечели уважение на бандитите и любовта на главатарката им.Нямаше нощ,нямаше ден ,те крадяха всяка свободна минута ,за да се наслаждават,на магията ,която бяха открили,в телата си.Взимайки,но и давайки всичко от себе си.
Пускам в отделни мнения,защото не се събират,във вторият разказ,ще ви направи впечатление имената на главните герои.Но искам да ви кажа,че това е чисто съвпадение,разказът е писан,много преди ,да играя като Елиза
Моя си,Завинаги !
Spoiler:
Лондон,Англия 1879г. Десет години след скандала
Молеше се ,за забрави ,случилото се преди 10 години ,но това беше оставило дълбок белег,в него.Толкова жив беше още споменът,че това му пречеше ,да се обвърже,макар,че вече отдавна беше станал мъж,за женене.За своите 36 години Дилън Декер ,беше преживял много авантюри ,но нито една ,не беше докоснала сърцето му и той се чувстваше,в безопасност.Не му беше притрябвало ,да се жени,не вярваше в любовта ,жените ставаха само,за едно нещо и той щедро се възползваше от благосклонността им.Беше имал повече любовници,от всеки друг мъж в града,но това не беше невероятно,със своите 1.95 атлетична фигура,калена в множество битки ,черна коса и предизвикателни сини очи,той беше мъж,по който жените въздишаха,а като се има предвид и колко щедър и опитен любовник беше ,те му се лепяха ,като мухи на мед.Това ,още повече повдигаше и без това голямото му самочувствие и животът му бе относително щастлив ,като се изключеше онази,злополучна нощ,за която не искаше да мисли.Но пред лицето му винаги щяха да бъдат тези дяволски очи ,които тогава бяха проникнали в душата му и отмъкнали сърцето му,за да го разбият без жал.След сблъсъка с тази вещица,той се бе заклел,да го пази само за себе си и до сега беше успял. Лейди Елиза Вендер ,се вълнуваше,като на първия си бал,преди 10 години,тогава беше още дете ,което искаше да опита сладостите на света ,преди да стане нечия съпруга.Тогава на 17 ,беше твърде млада,да се жени ,а и мечтаеше,да срещне истинската любов,а не просто някой,който да се нарече неин съпруг.Но от толкова избиране ,беше останала стара мома,въпреки зашеметяващата ѝ красота ,като че ли нямаше,желаещ,да се свърже с нея,езикът и беше остър ,а умът и работеше,на пълни обороти.Не беше поредната безмозъчна блондинка,каквито харесваха мъжете,тя беше жена с характер.Облечена в прилепнала смарагдова рокля от чист муселин,тя приличаше на видение ,дългата ѝ непокорна коса,беше оставена свободно ,да се спуска до кръста ,като беше само леко прихваната с златни фиби със смарагди по тях.Допълваха я обици ,колие и гривна със същата изработка.Зелените ѝ котешки очи ,гледаха смаяно в огледалото и одобриха видяното.Тази вечер определено щеше да си намери съпруг,макар и с малко по-стара от приетото за женене,тя щеше да е като скъпоценен камък,сред всички тези девойки.Изведнъж мислите ѝ ,бяха прекъснати от възрастния ѝ баща,който почука леко : - Елиза ,може ли ?-запита той - Да ,татко влезте -каза покорно тя,баща ѝ,беше от малкото хора,които виждаха потенциала в нея и не се беше отказал,от мечтата си да я види задомена и с детенце,на ръце.Макар,че само той си знаеше,колко е своеволна ,може да бъде дъщеря му. - Изглеждаш,като принцеса-каза одобрително той,тя се усмихна леко. - Преувеличаваш татко-каза и се изчерви. - Не говоря ,самата истина,колко време ще ти е необходимо,за да си готова дъще ? Гостите почнаха да пристигат. - Ще ме почакат-каза с типичния си самоуверен тон.- Все пак балът е в моя чест,така,че мога да си позволя,да позакъснея.-усмихна се.Той отказа да спори с нея ,от опит знаеше,колко безсмислено е това. - Добре-каза примирено.- Но внимавай,тази вечер ,да не се компрометираш ,беше нужно много време и средства,за да мине скандала. - Ох,не ми напомняй-каза тя и въздъхна.Беше направила голяма грешка,но точно тогава,беше мислила,че това е най-правилното нещо.Никога не беше спряла,да съжалява,защото тя наистина харесваше младия виконт.Но това беше в миналото,след разразилата ме медийна буря,той беше напуснал Лондон и беше отпътувал за Америка на война,повече така и не чу ,нищо за него.Баща и ̀ излезе и остави сама,с мрачните ѝ мисли.Имаше още малко време и тя искаше,да го използва,за нещо по-малко болезнено от спомените.Камериерката ѝ Лина влезе, в точния момент,за да довърши прическата ѝ и да я отвлече в по-безопасни води. Дилън,беше дошъл,на бала,само защото му бяха казали ,че богата наследница ,си търси съпруг,беше далеч,от тази мисъл,но пък още пари ,към неговото богатство,нямаше,да са излишни.Слуховете които се носеха,че въпросната булка,не е първа младост ,не го притесняваха,той обичаше по-опитни жени ,а и не смяташе,след тази сватба,да остане верен,на съпругата си.Засмя се,как вече си правеше сметки и не забеляза ,как към него се приближи една фигура,със заплашително изражение на лицето. - Вие ,как се осмелявате ,да идвате тук ?-Един тих ,но гневен глас,прекъсна мислите му.Обърна се към по-ниската фигура,но излъчващ авторитет,независимо от ръста.Дилън погледна мъжът,сякаш опитвайки да си спомни ,кой беше, изведнъж смут се изписа на иначе развеселеното му изражение. - Лорд Вендер-каза ,като направи гримаса.Той беше последният човек,който очакваше,да види тук. - Напуснете Декер,нямате никакво право,да притеснявате дъщеря ми.-каза уверен мъжът,готов да изгони и със сила натрапника,макар,че щеше да му е необходима и допълнителна помощ,за този едър,като бик мъж.Не беше онова момче,което изхвърли някога,съвсем сам. - Не ме интересува дъщеря ви-каза той ,като се опита да остане спокоен.Дори само напомнянето ,за малката вещица,беше болезнено.Тъкмо се канеше,да добави още нещо,когато музиката изведнъж спря и погледът на мъжът се отклони някъде нагоре.Тогава я видя ,от начало не можа да я познае ,после постепенно очите му ,придобиха гневни пламъци и постепенно се разсеяха това което видя ,го зашемети.Ако тогава Елиза на 17 ,беше привлекателна ,сега на 27 беше ослепителна красавица ,не можеше да откъсне очи от нея.Дългата и ̀ муселинова рокля само подчертаваше ,цвета на очите ѝ,погледът не беше сведен надолу,както подобаваше,а дръзко се впиваше във всеки от присъстващите ,като оставаше малко повече от допустимото.Когато очите ѝ се спряха на него,останаха приковани,като от невидима сила.Би го познала дори след 20 години ,макар,че определено ,се беше променил.Беше много по-мъжествен ,по-красив,ако беше възможно.Но това което видя в очите му,я накара да замре и спре,чиста неподправена омраза ,но можеше ли да го обвинява ? Отклони погледа си и се насили,да се усмихне ,защо ,защо трябваше,да го вижда,след толкова време и да е толкова неустоимо красив,не можеше ли да погрознее,за да не я вълнува.Сърцето ѝ биеше лудо и щеше да изхвръкне от гърдите ,не беше честно,да го вижда след толкова време и той да я мрази. Остана загледан в нея,докато тя първа не отклони поглед.Боже,как бе възможно ,да е толкова прелестна,мислеше си ,че времето ще я е съсипало безмилостно,но тя беше като разцъфнала роза,болезнено красива.Вече думите на лорд Вендер,нямаха значение ,той не можеше да си тръгне,без да я е имал. Лорда наблюдаваше емоциите изписани на лицето му ,които се сменяха с невероятна скорост,от чист гняв ,до дълбоко възхищение.Изведнъж изражението му ,стана непроницаемо и той се уплаши от него. - Какво сте намислили ?-попита подозрително. - Да си взема това ,за което лъжливо ,ме бяхте обвинили,преди 10 години.-дори не го погледна ,а тръгна напред.Докато лорд Вендер,осмисли думите му и се ужаси от тях,той беше изчезнал в тълпата.Забърза напред ,трябваше,да намери и спаси дъщеря си ,от този дявол. Елиза ,не смееше ,да вдигне главата си ,танцуваше ,загледана в обувките си и необичайно мълчалива.Когато партньорът и за танц Лорд Съмърсед,предложи да я изведе в градината ,тя прие с благодарност.Глътката свеж въздух,накара отпуснатия ѝ ум,да заработи трескаво.Дори не чуваше,какво говори кавалерът ѝ ,пред очите имаше само едно лице ,това на мъжът,който съсипа,преди 10 години и той беше тук,отново.Но с каква цел,ако наистина я мразеше,толкова силно,колкото беше видяла в очите му,защо беше дошъл,една мисъл,я накара да почувства сковаващ студ,въпреки горещата вечер.Беше тук,за да отмъсти.Усети,че трепери,едва когато чу,разтревоженият глас,на лорда. - Студено ли ви е скъпа,може би е по-добре,да влезем ?-каза мило - Не ,само не вътре...-каза тя малко по-рязко,той я погледна учудено ,изведнъж една сянка ,застрашително се изви над тях,а мъжът имаше толкова спирепо изражение,че Лорд Съмърсед ,застана пред Елиза ,макар,да осъзнаваше,че недружелюбния гигант,би могъл,да го отмести ,без усилие. - Дамата няма нужда от помощта ви,няма да ѝ сторя,нищо лошо.-каза той с благ тон и макар гласът му да беше успокояващо монотонен,погледът му опровергаваше думите. - Как мога ,да съм сигурен ?-попита той недоверчиво. - Вижте господине,с Лейди Елиза ,сме стари познати ,бях дълго извън страната си и бих искал,да я поздравя.-Каза с тон,който не търпеше възражение.Почваше да се дразни и беше стиснал ръцете си в юмруци.Виждайки ,че лорда може да пострада Елиза ,реши ,че трябва да се намеси. - Така е-каза тя с пресипнал глас С Лорд Дилън се познаваме-каза тя.Виждайки ,че и двамата използват малките си имена,Лорд Съмърсед ,реши ,че не иска да се намесва в отношенията,на двамата ,очевидно бивши любовници.Поклони се пред дамата и вдигна поглед към мъжът ,леко кимна и ги остави сами.Веднага щом се освободи,от досадното му присъствие Дилън стисна ръката на Елиза и я повлече далеч от любопитните погледи.Елиза вървеше сковано ,вперена в едрата фигура на Дилън,приличаше,на великан,пред нея.И тя се уплаши,не на шега.Когато виждаше ,че и сигурността ,на светлина от домът и изчезваше от погледа ѝ ,завлече я в някаква тъмна част на градината.Когато,се увери ,че са достатъчно далече,я пусна.Първата ѝ мисъл,беше да побегне,но краката ѝ ,отказаха да изпълнят командата на мозъка.Той се вгледа в нея преценяващо,колко беше красива,само малката вещица.Кожата ѝ ,бяла като сняг ,косите златни като слънцето ,висока и стройна ,а очите и измамни и красиви,с цвета на изумруди.Продължи към устата ѝ,която в момента ,беше леко пресъхнала,тя извади езикът си ,за да оближе пресъхналите си устни,това несъзнателно движение ,беше толкова секси,че нещо в него се надигна..Тогава чу гласът и леко вбесен. - Престани да ме гледаш,като стока все едно ще ме купуваш !-Той се сепна и излезе от опиянението си,беше забравил колко хаплив може да е езикът ѝ . - Но,то е точно така, Елиза или ще отречеш,че ще се омъжиш,за този който предложи,най-много ?-Тя беше готова да го залее с ругатни,непристойни за една дама,когато внезапно осъзна ,че е прав. - Какво искаш ,Дилън ?-попита тя ,за да го разсее,от прозрението му. - Проклет да съм ,ако знам-каза той и я придърпа към себе си,колкото и да опитваше да се бори,беше безсилна и когато устните му срещнаха нейните ,осъзна ,че една част от нея,съвсем не го искаше.Целувката му беше жадна и брутална ,опустошаваше устата ѝ в присъща арогантност,оставяйки я разтреперена.Ако нея държеше здраво,щеше да падне,краката вече въобще не я слушаха.Но той усети ,как тя омеква в ръцете му и я притегли по-плътно.Целуваше я най-безсрамно,като езикът му, изучава вътрешността на устата ѝ,но тя нямаше нито сила,нито воля да се съпротивлява.Едва когато едната му ръка,се устреми към гърдите ѝ и ги обхвана с шепа,тя се отдръпна.Трябваха и доста усилия,за да се измъкне от здравата му хватка,но успя и го зашлеви с цялата си сила,но той като ,че ли не го почувства. - Какво си мислиш,че правиш ?-изкрещя тя. - Вземам това,което ми принадлежи,в мигът ,в който излъга,малка вещице-каза съвсем тихо,но в гласът му имаше обещание,от което я побиха тръпки. - Нямаш право -извика тя,вече съвсем уплашена,макар,че се опитваше да изглежда заплашително.-Ще викам-добави. - Давай-предизвика я той.- Но ще те заварят в такава поза,с мен,че незабавно ще ми станеш съпруга -тя се ужаси,очите ѝ се разшириха от неприкрит страх,една част от нея може би искаше Дилан за съпруг,но студения и властен гигант ,в който се бе превърнал я плашеше. - Няма да посмееш-каза ,тя и гордо вдигна брадичката си ,като срещна неговите очи,без свян. - Дали ?-каза ѝ той и я притегли в прегръдките си отново,преди да е успяла,да протестира ,отново затвори сладките ѝ устни, със своите.Ръцете му властно и свойски обгърнаха талията ѝ - Не се бори с мен ,Елиза,чувствам го ,тялото ти те издава искаш ме,също толкова силно,колкото и аз тебе.И тази нощ ще бъдеш моя. - Защо ?-проплака.Беше невероятно,но дори преoи 10 години,да копнееше за сълзите на вещицата,сега не ги искаше. - Защото излъга,ще те накажа,за това че ме направи изнасилвач,в очите на обществото-каза той.Но сам си знаеше,че говори глупости,той не искаше да я наказва,искаше да и ̀ дари нежност и любов,докато я пренасити с това чувство. - Не го прави ,ако отнемеш девствеността ми,никой няма да ме иска-каза тя в отчаян опит,да защити честа си.Идеше му да изкрещи,каква е глупачка ,той я искаше и щеше да я иска,особено след,като му принадлежи. - И двамата знаем,че не може да си девствена.-каза,той напълно отхвърляйки възможността ,тази красавица,да е недокосната. - Не е невъзможно,аз не съм омъжена ,нито съм била,невинна съм ,още съм дете.-Той се разсмя искрено на думите ѝ. - Скъпа ми Елиза,ти си всичко друго ,но не и невинна,още повече дете,жена си,цялото ти тяло е женствено ,нямаш нищо детско в себе си ,освен държанието -каза той развеселен. С което я вбеси истински ,тя скочи срещу него и с неподозирана сила ,заудря мощните му гърди ,после се наведе взе камък от градината и заплаши,че ще му строши главата.Беше дива ,но той я искаше,дори да го цапардоса,пак щеше да я има.С грация на тигър,той я хвана в лапите си,изтръгна камъка от ръцете ѝ преди да се е наранила.Зацелува я яростно ,беше ядосан и изгаряше от страст по нея.Притисна я толкова плътно и така задушаващо,че тя едва си поемаше дъх.Беше слаба и определено не можеше да се бори,но реши,че няма да му отвръща,като види,че не я вълнува,щеше да я пусне.Но планът ѝ беше обречен на провал,защото собственото и ̀тяло,я предаваше.Гърдите ѝ се твърдиха,след набеза да ръката му.Колкото и ̀,да не щеше от устните и ̀се изплъзна стон,обнадежден ,той надигна полата ,на роклята и ̀ и я погали през бельото.Тя изсумтя от възмущение,но чувството ѝ хареса и още един стон,се откъсна от устните ѝ.Безкрайно вбесена на себе си,за дето го насърчава,тя се опита да замръзне,да бъде като кукла в ръцете му лишена,от всякакъв живот.Кой мъж би искал,такава жена студена и не отвръщаща ,на ласките му ,но ловките му пръсти ,я накараха да се размърда.С едно движение роклята ѝ,бе смъкната с още две и бельото ѝ го нямаше,лежеше гола в ръцете му ,той я положи на меката трева и бързо махна и своите дрехи.Очите ѝ го следяха,когато остана без дрехите си се отвърнаха ,но той хвана лицето и и я застави да го гледа.Не казваше нищо,беше прекалено ядосана да говори,този мръсник,се възползваше от нея и тя му позволяваше.Той също мълчаливо я целуваше и докосваше ,да не би да развали магията на подчинението ѝ.Устата му изостави нейната ,само да се плъзне по-щедрото и ̀ тяло,обхвана първото едната гърда,после другата,като я задразни толкова много ,че тя започна да стене шумно.Ръцете му я разтвориха и се заиграха с женското и хълмче,намирайки онова толкова чувствително място,което тя не знаеше дори ,че съществува,до този момент.Мислите ѝ се разпиляваха със скоростта на светлината ,но когато устните му слязоха,към мястото, където бяха ръцете му.Тя се опита,да се отдръпне. - Ще ти хареса,само ми позволи-каза мъжът с пресипнал глас,от възбуда. - Не мисля-беше нейния отговор ,но звучеше несигурна,досега ласките му и бяха харесали,повече от колкото бе искала.Той реши ,да опровергае думите ,като зарови дълбоко глава и я превзе с език и устни.Тя започна да се мята и да стене,чувстваше как се подмокря от безсрамните му целувки ,вече не можеше да се гневи,тялото и го искаше,даже сякаш искаше нещо повече от това,но сама не знаеше,какво още можеше да получи.Той усети кога е напълно готова влажна и топла ,очаквайки го,треперейки, да я направи своя.Погледна я в очите ,чудеше се ,дали ,да я подготви с думите ,че ще боли ,в началото,но после реши,да не го прави,може би тя вече знаеше ,но ако не, нямаше да се стегне и щеше да му бъде по-лесно.Хвана главата и нежно и я зацелува жадно ,в момента в който тя се опияни от целувките му и се отпусна,той с един тласък отнесе девствеността ѝ.Елиза примря,болката беше толкова силна,че тя се опита ,да го извади от себе си.Каква глупачка само беше ,той и каза,че ще я накаже,но тя си помисли,че след като я люби,се е отказал от намерението си.Но не болката ,която ѝ причини ,я накара отново ,да се бори. - Елиз,успокой се-говореше и той,опитвайки да не се движи,докато тя свикне с големината му,но тя беше поела яростна битка,да го отмести. - Животно,кретен,мръсник,подлец ! -сипеше обиди по негов адрес.- Бях ти се отдала,какво не ти достигна,обеща да ме накажеш и го стори. - Сладка моя,това не е наказание ,болката ще мине.Не бих искал да ти причиня нищо от това,но не мога да те имам,без болка.Тя се надигна замахвайки отново ,да го удари ,но този път ,той бе подготвен и хвана здраво ръцете ѝ,вдигайки ги над главата ,държеше ги и двете с една ръка,без усилие. - Спри с тия шамари,казах,че ще ти дам удоволствие и ще го направя,след като приключа,ще ме молиш да не спирам. - Самонадеян тип,мечтай си-отвърна ядно тя,с което го ядоса.Сякаш решил,да и докаже ,че не говори празни приказки,той се задвижи яростно в нея,искаше да е бавно и чувствено, но вече страстта и гнева бяха взели връх.Малката вещица,го беше вбесила,както никоя друга и щеше да си го получи.Но повече болка нямаше да има,щеше да я изтощи и презадоволи.Елиза отново простена ,но като по чудо болката си беше отишла,това което последва я обърка ,нима той винаги бе прав.Той пусна ръцете и ,когато усети ,че се е предала ,но тя не направи опит,да го зашлеви отново,напротив прегърна го и се задвижи заедно с него.Беше неопитна,но пък схващаше бързо и скоро и двамата стенеха ,потопени в екстаза.Харесваше ѝ ,още повече че той на няколко пъти извика името ѝ,това я накара,а се почувства,обичана ,макар,да знаеше,че не е ,че този невероятен мъж,щеше ,да си тръгне,веднага щом задоволи страстта си. - Елиза...-за пореден път ,излезе от устата му ,какво бе направила малката вещица с него,искаше просто да я вземе,за да утоли изгарящата го жажда,а сега разбираше ,че за това щеше да му нужно доста повече време.Нещо повече,мисълта ,да я има всяка нощ в леглото си,му се стори толкова приятна,че се засмя.Кулминацията ѝ, го накара,да се отпусне и да слее своята с нейната.Тя извика името му и се вкопчи в него отказвайки ,да го пусне.И той не я пусна,люби я още веднъж и още веднъж...със същата всепоглъщаща страст.Мислеше,че след като я има ще спре копнежа си по нея.Но стана точно обратното,след всеки път,я искаше все по-силно.Когато видя,че е изтощена ,я остави да поспи,после се облякоха ,тъкмо щеше да и каже,колко я обича и ,че я и ,че я иска завинаги, когато усети ,че не са сами.Яростта по лицето на лорд Вендер,беше голяма въпреки,че те вече , бяха абсолютно облечени и само изпомачкана трева издаваше случилото се през нощта,но все още не се беше съмнало съвсем,за да се види.Елиза изгледа уплашено баща си и инстинктивно се отдръпна от Дилън. - Нещастник,само да си я наранил,ще те убия !-каза лорда и посегна към затъкания револвер в пояса си.Беше полудял от тревога,когато дъщеря му изчезна за часове наред ,той беше почнал да я търси ,първо се обади в полицията мислеше ,че е отвлечена.Когато бе започнало да се развиделява,градинарят ,който ставаше винаги преди това ,беше видял госпожицата и известил господаря си.Беше ѝ ядосан,но когато разбра,че с нея има и мъж,го хвана страх и взе револвера,който не бе използвал отдавна.Погледна към дъщеря си която бе необичайно мълчалива и изглеждаше смутена. - Той нарани ли те дъще ?-запита я,но преди тя да си отвори устата,Дилън каза : - От кога ,любенено наранява -арогатният му тон и безсрамните му думи,накараха лорда да извади оръжието си. - Сега вече ще се ожениш ,за нея или ще се сбогуваш с живата си и само ,ако си я насилил ...-той не довърши,но остана изречението му ,да виси запашително.Елиза виждайки ,на къде вървят нещата,застана инстинктивно пред Дилан. - Не ме е насилил татко и аз го исках-каза тя ,като сведе поглед засрамена. - Уличница !-каза лорда и посегна да я удари.Но Дилан бе бърз,хвана ръката му и каза през зъби : - Да не сте посмял лорде,да удряте бъдещата ми жена. - Значи ще се ожените за нея ?-каза той искрено учуден- След всичко ,което ви причинихме ,Декер ? - Това ,беше отдавна простил съм ви,макар,че няма да е лошо да опровергаете клеветата.-каза той съвсем спокойно. - Но това беше толкова отдвана,не зна дали ще мога. - Направете го за дъщеря си,едва ли искате ,бъдещия ѝ съпруг,да е смятан за долен изнасилвач.-лорд Вердер въздъхна примирено.Никой не попита ,дори Елиза дали иска този брак,тя беше слушала двамата мъже в покорно мълчание. - Е оставям ви тогава да се разберете за датата,очаквам да я чуя,след като влезете вътре и да закусим заедно и обсъдим подробностите.И побързайте може ,вече Елиза е заченала,след прекарана нощ,в компанията ви ,Декер.-Тези думи го оставиха ,без слова.Дилън се обърна към нея и за първи път,не се почувства притиснат,от прибързания брак,въздъхна и я притегли в прегръдките си.Мисълта,да има дете от Елиза,го изпълваше с радост. - Моя си ,завинаги-каза и я обгърна силно.Тя ,беше мълчала досега но един въпрос,не и даваше мира. - Защо се съгласи,да ме вземеш за жена,след като не ме обичаш ,а дори ме мразиш ?-Той я погледна смаян. - Глупаче,такова никога не съм те мразил и тук грешиш,няма да се оженя,за жена ,която не обичам. - Значи,ме обичаш ?-попита тя с трепет. - Обичам те Елиза ,още в първия миг,в който те видях,те обикнах. - И аз те обичам и прости ми за дето,те изкарах изнасилвач,беше глупава постъпка.-каза тя и се сгуши още по-плътно в него. - Вече съм ти простил-каза ѝ той.- Но ще се погрижа,за вбъдеще,да те държа изкъсо.-Тя се усмихна чаровно и каза ласкаво : - Ще видим скъпи мой-а той се засмя,да определено бракът с малката вещица,щеше да е интересен и изпълнен с емоции. - Да вървим,преди баща ти,отново да е дошъл,да те търси въоръжен-засмя се той и хвана малката и ръчичка в своята. - Дадено,но първо ме целуни ,още веднъж-каза тя и подаде устни. - Казах ти,че ще дойде време да се молиш-засмя се отново. - Това ,не е молба,а заповед ,от бъдещата ти съпруга.-Каза тя уверено,предизвиквайки го с тези дяволски очи. - Слушам и изпълнявам ,г-жо Декер-тя се засмя,опредено ѝ харесваше ,как звучи- Елиза Декер,за по-добър мъж,не би могла и да мечтае.Но мислите ѝ ,бяха разпилени от последвалата целувка,която я разтърси из основи,отвърна му също толкова страстно.Трябваха му,неимоверни усилия,да я отведе при баща ѝ ,вместо отново да я просне на тревата и да я люби,донасита. Беше щастлив,след толкова време заклетият ерген,щеше скоро да е женен мъж и за пръв път от 10 години насам,тази мисъл,не го плашеше,нещо повече радваше го .Сърцето му бе изпълнено с обич,към златокосата Елиза и знаеше,че и тя чувства същото към него.Това ,бе всичко което искаше от живота ,но до сега, дори ,не смееше да мечтае за него.
Третия ,както казах,написах днес или по скоро довърших,започнах да го пиша вчера.Като съм на работа,какво ли не прави скуката
Бялата акула и Лунната богиня
Spoiler:
Навън през илюмината,се виждаше,само вода,нищо друго.Дочуваше се топовен гърмеж ,след него корабът се разтърсваше из основи.Ушите ѝ бучаха ,знаеше,че това е краят,нямаше къде да избягат,оставаше,само да се предадат,на милостта на пиратите и да очакват ,да проявят милост.Милост,замисли се,лейди Емели Торн ,тази дума и се струваше,смешна и не на място ,станеше ли дума,за морските главорези.Да те не напразно си ,бяха спечелили,това прозвище.Тя,беше само една невинна девойка ,макар и добре обучена,баща ѝ ,въпреки,че беше херцог ,беше загубил богатството си на покер,така ,че мисълта за откуп ,я отпъди веднага,щяха да я изнасилят и може би убият,след ,като разберат,че няма да получат нищо,за нея.Точно в този момент ,влезе капитанът,горкият човек,беше толкова видимо изплашен,че забрави дори,добрият етикет,да почука,преди ,да влезе в стаята на дама. - Госпожице,Торн,моля ви ,скрийте се ,ако ви видят,тези бандити...-той не довърши,не беше и нужно,тя сама разбираше,какво може да ѝ сторят. - Не,капитане ,това няма да помогне,те ще претърсят ,целият кораб-изведнъж ѝ хрумна идея.- Но не всичко е загубено,може ли,да ми дадете ваши дрехи,на заем ?-той я погледна невярващо. - За какво са ви ? Разбира се,че ще ви дам,но не разбирам...-тя го прекъсна ,преди да може,да довърши изречението си. - Ще се преоблека,като моряк,така може би,няма да ме закачат -каза ,тя с надежда,капитана мислеше,че пищната красота,на лейди Торн ,беше невъзможно ,да се скрие ,под мъжки дрехи.Но все пак ,може би,това беше единственият ѝ шанс,да запази честа си.Отиде бързо до своята каюта и донесе сноп с чисти дрехи,поради високата ѝ фигура,тя напълно можеше,да мине за мъж.Тъкмо бе напълно облечена и препасваше сабята ,която само,беше виждала,как се използва.Когато дочу,страшен тътен,но този път,не беше от топовете,които странно но бяха замлъкнали,беше един силен мъжки глас,но именно думите смразиха кръвта ѝ, някой ,беше викнал: - На абордаж !- което значеше,че бяха изгубили ,тази неравностойна битка.Реши,че преоблечена ,като мъж,лейди Торн,няма смисъл,да седи в каютата си и да очаква ,да я намерят.А смело и решително се изкачи на палубата,където я посрещна гледка,която никога нямаше,да забрави.Имаше много убити мъже и от двете страни,но най-страшни бяха агонизиращите стонове,на умиращите,подът под краката и се беше обагрил в червено,от пролятата кръв.Огледа се ,тогава го съзря,беше най-внушителният мъж,който някога беше виждала ,в нея не остана и капка съмнение,че бе главатаря на пиратите.Но макар,че беше скована от страх,който пълзеше по гърбът ѝ ,тя не можеше да не се възхити,на мрачната красота ,на суровите му очи.Имаше широки рамене и добре тренирано тяло,беше невъзможно висок,беше облечен с черен панталон и бяла риза,която очертаваше ,изваяните му мускули,но най-забележително, беше лицето му,макар и смръщено,тя не можеше,да отрече,че е красиво.На загорялата кожа от слънцето се открояваха зелените му очи,с които ѝ напомняше на дявол.Устните му бяха плътни,и разкриваха бисерно бели зъби,носът беше прав,косата му изненадващо, беше руса ,с цвят на узряла пшеница.Продължи тайното си наблюдение,докато го огледа целия.Но гласът на един мъж,до нея я стресна и накара,да извърне глава,когато отново го погледна,той я гледаше.Цялата изтръпна,че маскировката ѝ,не беше сполучила ,когато чу : - Шефе ,тук има едно момче,сигурно е слуга,какво да го правя ?-Когато погледите им се срещнаха,тя вече беше,пред припадък. - Хей,ти хлапе,обърна се към нея.- Прислужник ли си ?-Тя замълча,толкова дълго ,че усети ,как дръжката на ятагана я сръгва болезнено в ребрата,виждайки ,че е на тясно и може би ,това,беше единственият начин ,да оцелее,тя каза. - Д...а ,сър-добави почтителната форма ,на обръщение,преправяйки максимално гласът си. - Каза ли нещо,говори по-силно -извика мъжът ,явно го беше казала съвсем леко.Той я ядоса,унижаваше я ,за това тя ,впрегна цялата си решимост,за да отговори високо,така ,че този път ,да я чуе,като отново опита ,гласът ѝ ,да изглежда мъжки ,но това което се получи,беше като скимтене на пале. - Да ,сър ,прислужник съм ,обслужвах капитана-добави тя. - Хм-каза пиратът- На колко години си момче ? - 16 -каза ,като свали две години от истинската си възраст. - Разбирам-каза той,само ,че тя нищо не разбираше.Държеше очите си сведени към земята и си позволяваше,да го гледа,само когато,беше сигурна,че той няма да забележи това. - Бруно,качи момчето на "Кървавата роза"-това явно бе името на кораба му.А,после се обърна към нея. - Момче,а как да те наричам ? -Тя помисли малко и каза първото име,което ѝ дойде да ум,а именно това на баща ѝ : - Джордж,сър-каза,все така ,без да вдига очи,от страх,че ако ги види,ще я разобличи. - О,много е дълго - оплака се главатарят -Ще те наричам Джо- заключи той,никак не ѝ се понрави,че я преименува,но не посмя,да се противи.- Добре Джо,напълни ми ваната,смятам,да се изкъпя-Тя кимна и понечи,за тръгне ,когато той я спря.Хвана я за ръката ,тя цялата настръхна ,но той само добави : - И обичам водата ,да е по-студена ,така че постарай се ,да не ме опариш-въпреки,че тонът му беше нормален,в думите му,се четеше заплаха,ако не му се подчини.Тя тръгна , но той пак я спря. - Надявам се да ми помогнеш,като ми изтъркаш гърба-тя ахна от изумление ,но нищо не каза,побърза към пиратският кораб,който ѝ заприлича,на някакъв хищник,който щеше да я погълне.Когато влезе в задушената каюта,си позволи,да седне на земята и да се запита,какво ще прави.Изведнъж,вратата рязко се отвори,очакваше да е гиганта,както беше нарекла мъжът,чиито размери едновременно я плашеха и будеха възхищение.Но влезе набит моряк,който накуцваше,когато го огледа по-добре,видя ,че единият крак ,му бе заменен от дърво. - Момче,главатаря ,всеки момент,ще дойде за банята си.А ти дори не си внесъл ваната и донесъл вода-каза той - Аз ,съжалявам сър,но не знам от къде-каза тя. - Не е нужно да ме наричаш сър,запази това обръщение за господаря ,аз съм Борт-готвача.-Ела ще ти покажа-добави той.Момичето излезе с него ,когато видя огромната месингова вана,беше сигурна ,че сама няма да може дори да я помести,пък камо ли повдигне и занесе до каютата.Борт,явно усети притеснението ,защото побърза да добави: - Не се притеснявай,момче,сега ще викна двама здравеняци,да я отнесат,от теб,се изисква само ,да занесеш и налееш водата а и помогнеш на господаря ,да се изкъпе. - Да се изкъпе -повтори тя машинално,за миг умът и пробяга ,към спомена ,за мощната му фигура,опита се да си го представи ,без дрехи и тази мисъл,я смути невероятно много.Дойдоха двама исполини,така би нарекла мъжете ,които изглеждаха по-яки ,дори от него и вдигнаха ваната ,можеше да види по оскъдната им облекло,как мускулите им изпъкнаха и на лицата им се изписа върховно усилие.Беше благодарна,че не я оставиха да носи тази вана,тежаща сигурно тон.Да пренесе вода,не беше трудно,запомни изискването му ,да е по-хладка,когато ваната се напълни донесоха ,кърпи и ароматен сапун.След,малко дойде и той,тя се опита да излезе,но едрата му ръка я спря : - Къде ,отиваш ,Джо ? Казах,че искам,да ми изтъркаш гърбът или не бях пределно ясен ?-арогантността му я ядоса,но се подчини ,върна се неохотно ,към тясната стая.Която сега дори и се струваше ,още е по-малка и някак задушаваща.Той започна бързо,да сваля дрехите си,тя отвърна очи и го погледна едва когато бе настанил,огромното си тяло,във ваната.- Ела,да ми измиеш косата-каза той,тя се приближи ,доста несигурно,той явно го усети,защото каза :- По-бързо Джо,нямам цял ден.-Момичето взе сапуна и започна внимателно ,да втрива златистата му коса,като внимаваше,да не го оскубе. Той затвори очи,в този миг,чертите му ,бяха смекчени и сякаш ,беше изпълнен с блаженство,тогава си помисли,че прилича на ангел ,искаше ѝ се да не спира,да го докосва ,да го изследва с пръсти,от тази мисъл ѝ се зави свят.Усетил,че пръстите са спрели,той каза : - Не спирай,толкова е приятно,от кога не съм имал възможност ,за истинска баня.-думите му ,я изтръгнаха от вцепенението и и тя продължи ,да мие косата му,докато не стана ,като коприна в ръцете и`. Той леко се надигна ,за да може да измие гърбът му.Насапуниса кисето и хубаво го изтърка,чу го да простенва и разбра ,че действието му е харесало.Ръцете ѝ бяха станали ,невероятно дръзки и уверени,продължи ,да мие гърдите му,като спускаше малките си бели пръсти по всяка плочка,беше като в транс,когато ръцете и се устремиха съвсем надолу,той я хвана и изблъска грубо.От силата му падна. - Вече съм достатъчно чист,Джо ,не е нужно повече-каза той и рязко се изправи ,всичките и до сегашни фантазии бледнееха ,пред гледката на съвършено голото му тяло.Тя си пое остро дъх и го задържа ,до тогава докато не почувства ,че ще се пръсне. Хрумваше ѝ само една дума,докато очите и` ,алчно го поглъщаха- Съвършен.Той наблюдаваше ,как го гледа момчето и побърза да се облече,знаеше,какво се случва понякога ,на невинните момчета ,колко може да са жестоки,мъжете останали дълго ,без жена в леглото.Но той никога ,не би го поискал от него.Усещаше дълбоко съжаление към Джо,защото явно ,мъжкото тяло го привличаше,внимателно подбра думите си: - Виж ,Джо,не знам и не искам да знам,какво е правил с теб,предишният ти господар ,но искам да си наясно ,аз харесвам ,само жени,момчета ,не ме привличат.-Емели,разбра,какво имаше предвид ,пирата и блузите и пламнаха в червено. -Аз ..,не...-запелтечи тя,но той само махна и каза : - Разбирам,че си бил принуден и може би по някакъв начин,дори ти е харесвало,да ти си още дете, замъглили са мозъка ти,но не е нормално-продължаваше той ,своята тирада,когато видя,че притеснява момчето я прекъсна,само добави:- Искам да знаеш,че аз няма да те докосна,по този начин,само това-каза и излезе от стаята.Девойката преструваща се на момче,беше смаяна от думите му,наистина ли имаше такива хора,които да правят това с момчета? Запита се тя.Но и последните ѝ негативни мисли, се бяха разсеели при вида на ваната ,водата беше още топла,макар и вече да изстиваше,внимателно се приближи ,до вратата и врътна ключа,в ключалката,след което свали бързо дрехите си и се изкъпа по възможно най-бързия начин.Толкова много се нуждаеше от вана,че нямаше значение,нито вече изстиналата вода,нито ,че преди това пиратът се бе къпал там.Скоро забрави,разговорът им,но не и начинът по който изглеждаше тялото му,в съвършената си голота,нито,какво почувстваха пръстите ѝ ,когато го докосваха... Успя,да се изкъпе необезпокоявана ,след което отново се облече и прибра дългите си къдрици,под шапката.Почука да изнесат ваната,двамата гиганти,я отнесоха мълчаливо.Излезе на палубата,но никой сякаш ,не я забеляза,скуча целия ден,докато не дойде вечерта и главатарят,не беше поискал,да му сервира вечерята,той се нахрани страхотно и след това и остави останките ,беше прекалено гладна,за да слуша гордостта си и ги прие с благодарност.Легна да спи,но сънят не идваше,целият ден ,я бе измъчвал,с това великолепно тяло ,представяше ги ,как го докосва...Стана ,той вече спеше ,надигна се и отиде до него ,протегна ръка да го докосне,но се спря,знаеше,че ако го събуди ,ще стане лошо.Погледа го малко след, което се върна в отреденият ъгъл и потъна в неспокоен сън.На сутринта се събуди рано,но той вече бе излязъл,въздъхна облекчено ,желаеше да вземе вана,отново ,но знаеше,че трябваше да изчака той да пожелае да се изкъпе.Още повече,че от неудобният под,всички кости я боляха,реши,че трябва ,да се занимае с нещо,за да спре , да мисли,за смущаващата я гледка.Отиде при Борт и му каза,че би искала да помогне,той прие предложението ѝ с усмивка и цял ден му помага в кухнята,като той не спираше,да ѝ разказва,за невероятните си приключения.Разбра,че се намира на кораба на Бялата акула,пиратът си беше спечелил това прозвище,заради ,своята ненаситност за кръвопролития.Тя беше доста уплашена,не можеше този красив,мъж,да е толкова жесток ,но разказите на готвача ,я накараха да се съмнява до колко го познаваше.Върна се късно в каютата ,когато със съжаление видя,че едрите пирати ,отнасяха господарската вана.Но защо не я бе повикал,да го изкъпе ? Запита се тя и отговорът ,дойде моментално в умът ѝ,мислеше я за обратно момче и не искаше да рискува.Край на ваната помисли си тя тъжно,влезе ,него го нямаше ,за това се сви на отреденото и място на пода и веднага потъна в здрав сън.Но нещо я събуди,някакви пияни гласове и стенания,в началото си помисли,че сънува,докато не осъзна ,че е будна и идват от леглото на пирата.Надигна се и това което вида,щеше да я преследва от сега нататък.Чисто гол в цялото си великолепие ,хванал през кръста ,знойна блондинка ,която си беше вдигнала краката ,чак до раменете му ,а той я целуваше ,на....-о,хвана я срам и веднага извърна очи,запуши и ушите си ,но стенанията не спираха,отново погледна,сега той се движеше над нея и стенеше,като от време на време поглъщаше стоновете и с целувки. - Тихо,малката ми,ще събудиш ,Джо- каза той ,посочвайки към ъгъла,където ,се беше свила Емели,която в този момент,не смееше дори да диша,от страх,да не я хванат ,че ги шпионира.Блондинката ,която очевидно също бе прекалила с питиетата се разхили. - Защо не разкара,малкият плъх-нацупи устни тя. - Не мисли ,красавице,не ти се отдава,върши това ,за което си тук -Емели ,беше смаяна ,че русокоската не само не му отговори ,а се задвижи под него ,стенанията и на двамата станаха оглушителни ,когато се превърнаха във викове,Емели скочи и понечи да излезе,но неговата длан я спря. - Джо,радвам се ,че си буден ,ела да ти покажа,колко повече ще ти харесат жените.Преди,да разбере,за какво става въпрос,ръката ѝ беше притисната ,към набъбналото зърно на жената,която изстена ,в знак,че докосването ѝ е харесало.Беше ужасена ,когато разбра,какво иска той.Започна да се дърпа. - Не се дърпай,Джо,ще ти хареса,тази нощ,ще станеш мъж-каза той с решимост и разтвори краката на жената ,която беше като кукла,послушна в ръцете му,започна да развързва панталона ѝ ,от ръцете му плътта се сгорещи,но ако го свалеше щеше да разбере,че го е измамила и кой знае какво щеше да се случи.Замоли се горещо ,нещо да го спре и молитвата ѝ беше чута,когато ,се чу топовен гръм.Кървавата роза,беше нападнат в точния момент,помисли си тя облекчено.Той я пусна ,изхвърли жената и започна да се облича трескаво,нямаше ,как да не го наблюдава ,скришом,нещо повече,болезнено усещане запулсира ,в долната част на корема ѝ ,тя искаше да я докосне ,така както блондинката ,но той излезе преди съвсем да загубила умът си и да се разкрие.Повече не можа да заспи ,макар и гърмежите да не продължиха дълго.На сутринта всичко ,бе по старому ,все едно не е имало битка.Само видя,няколко моряци ,да се суетят към мачтата и видя,че била пречупена,но бързо започнаха ,да я оправят.Погледна през борда и видя ,само дъски и отломки ,помисли,че другият корабът е пострадал много повече.Тогава видя на борда ,една червенокоса красавица,с доста изрязано деколте,която хищно ,гледаше Бялата акула, разбра,че искаше същото ,което и блондинката.И това незнайно защо я ядоса.Идеше ѝ ,да оскубе буклите от косата ѝ,които се поклащаха така съблазнително.Беше очаквала ,да я отведе в леглото си още същата нощ,но това не се случи,дали не се е забавлявал с нея другаде,не знаеше.Почти нищо не и каза,даже друг му сервира вечерята.Легна си изтощен и веднага заспа,но Емели не можеше,пред очите ѝ, беше все онази гледка,за движещото му се тяло ,обляно в пот и в главата ѝ кънтяха виковете на удоволствие.Въртя се ,не можа да заспи,трябваше да притисне ръцете си ,искаше да го докосва,да изследва ,всеки инч,от това тяло.Стана като в някой сън и се приближи към него ,този път беше по-смела и прокара пръсти през русите му коси,усещането за коприна,накара ръцете ѝ, да продължат изследването,като леко докосваха лицето му,което в момента беше гладко,явно се беше бръснал ,тази сутрин.Продължи да го докосва,когато осъзна,че го гали по гърдите ,корема ,той беше гол и тя можеше да го проучва изцяло.Някакъв импулс,я накара да докосне мъжествеността му,но не ѝ стигна, само това обхвана я с пръсти ,той простена,тя леко ги раздвижи и в отговор тялото му се втвърди.Точно тогава настъпи Ада...Той отвори рязко очи ,усетил пръстите ѝ ,в началото си помисли,че сънува,но глупавото момче,беше прекалило,щеше да го накаже,така,че повече дори,да не си помисли,да го докосне.Намери се затисната под силното му тяло,очите му бяха гневни,а в ръцете си стискаше огромен нож,тя се приготви да извика,но той явно го усети,защото запуши устата ѝ ,натискайки я болезнено. - Предупредихте момче,защо не ме послуша,заслужаваш,да ти отрежа ръцете,за да не ме пипаш повече.-Гласът му бе тих,но въпреки това достатъчно заплашителен.Очите ѝ се разшириха от ужас - Но тогава ще си безполезен,май е по-добре,хубаво да те нашибам с камшик,за да забравиш,за перверзните си мисли ,относно мене.-Момичето беше ужасено ,когато в ръката му се появи камшик.Знаеше ,че може да не оживее,дори само от един удар,на тежката му длан,а и реагирането на тялото му ,беше пред очите ѝ,усети отново ниско долу,онзи дискомфорт,който се превръщаше в болка и тя се реши ,трябваше да се разкрие иначе можеше да я убие.Без да обръща,внимание на гнева в очите ,тя грабна ръката му и я настани под ризата си.Това вече бе прекалено ,как се осмеляваше ,това момче...Изведнъж ръката му се опря в нещо твърдо и голямо ,в кожа гладка като сатен,очите му се разшириха от изненада ,когато пръстите му инстинктивно се свиха около топла и стегната женска гръд.Другата му ръка отпуши устата на момичето,въпреки ,че беше сигурен,че е момиче,реши да провери ,защото още не вярваше,че го беше заблудила ,представяйки се за момче,бръкна в панталона и,когато откри разцъфналата ѝ женственост ,мокра и топла.Не можеше да мисли,дръпна шапката и веднага се разпиля водопад от дълги черни ,лъскави къдрици,вгледа се и за първи път , видя изящните ѝ мигли и очи толкова тъмно сини,че изглеждаха черни,които точно сега ,бяха замъглени от страст.Започна да къса,все така безмълвно ,всички мъжки парцали ,които прикриваха едно напълно узряло женско тяло ,за ласки .Когато я остави гола Емели се осмели ,да обвие ръцете си около вратът му и да го придърпа ,за целувка.Устните му бяха топли,той още бе смаян ,но тялото му ,вече реагираше ,зацелува я яростно и отне дъхът ѝ,все така без нито един от двамата да продума,той започна да целува вратът ѝ , докосна я навсякъде с устни ръце,когато вече трепереше от желание,тя сама го придърпа към себе и той навлезе мощно в нея.Тогава извика,болката която причини актът я отрезви,започна да се дърпа,но той я придържаше здраво. - Сама дойде в леглото ми малката ,за това ме остави поне да ти доставя удоволствие-каза той и запуши протестите ѝ с целувки.Започна да се движи ,като с всеки тласък ,болката отслабваше,докато накрая съвсем изчезна.Заменена от нещо ново и разтърсващо,преди да се усети ,вече бе полетяла и открила един нов свят.Когато тръпките по тялото ѝ отминаха ,той беше легнал странично и я гледаше :- Коя си ти ?-запита я Защо се престои на момче ?Тя го погледна : - Името ми е Емели Торн ,дъщеря съм на херцог,но баща ми е изключителен комарджия,пропиля всичко ,за това не можех да се надявам на откуп.Ако не се бях преоблякла,щях да бъда групово изнасилена и може би после убита ,след като ми се насити целият екипаж.А може би щях,да умра дори преди това.-той я погледна в думите ѝ имаше известен смисъл.Екипажът му ,не беше виждал жена от месеци,можеше да опази графиня Сеул,заради многото пари,които щеше да донесе откупът за нея,а и червенокоската бледнееше през тази лунна богиня,която без да струва нищо,би била брутално изнасилена. - Разбирам,но сега всичко се променя-каза той.Очите ѝ се разшириха ,от ужас : - Сега ще ме пуснеш ли на екипажа си,за да се позабавлява и той с мене ?-каза тя с треперещ глас.Той я погледна,винаги бе делил всичко с тях,всеки цент,всяка курва,но този жена,не можеше,тя беше като русалка ,излегнала се в леглото му ,знаеше ,че тези груби мъже,ще я съсипят ,но знаеше,че няма как да я опази и тогава му дойде една мисъл,устните му се разтеглиха в широка усмивка.Емели беше готова да срещне съдбата си ,но преди това го помоли : - Моля те ,люби ме ,още веднъж нежно ,нека като за последно да изпитам онова удоволствие,преди да ме предадеш на хората си,които ще ме убият.-Той я погледна невярващо и разбра,че тя погрешно е разтълкувала усмивката му : - Не,Емели ! -каза с нарастващ гняв-Никога,ти си моя ! Само моя !-беше толкова гневен.- Но така трябва и да остане,виж какво измислих,през деня ще си Джо,моят слуга ,а през нощта ,моята лунна богиня,всяка нощ,ще те любя,до пълно изтощение ,но трябва да опазим тайната иначе ще пострада авторитетът ми,разбираш ли ?-запита той,като се взря в сините ѝ очи,най-красивите ,които някога бе виждал.Вместо отговор,тя го придърпа към себе си ,като целуна нежно устните му,тази нейна невинна целувка отключи в него звяра и той отново я похити.Люби я цялата нощ,точно както бе обещал,на сутринта или по точно към обяд се събуди,видя димяща вана с напълно чиста вода и се изкъпа ,с благодарност,после намери поднос с невероятна закуска,която изяде бързо.Преоблече се в нови момчешки дрехи,които и бе оставил,тъй,като от дрехите заети от капитана ,не беше останало нищо.Излезе на палубата,точно когато видя червенокосата графиня,да се приближава съблазнително полюшваща бедра,към нейният мъж.Да беше нейният ,той започна да разговаря с нея и даже да се усмихва.Завладя я гнева,отиде до тях,с намерение да я разкара,когато срещна твърдият му поглед : - Нещо,станало ли е Джо ?-запита той безразлично-отвори уста да отговори,но това което видя в очите му,я накара,да замълчи,беше предупреждение,да си държи езикът зад зъбите.Цял ден горя,в тих гняв ,но се зае упорито с работа вече не помагаше само в кухнята ,а се научи да разпуска платната и за връзва морски възли.Толкова бързо се учеше,че моряците я приеха за свой другар и дори вечерта ,докато наблюдаваше звездите ,един от тях и предложи часа с бренди,беше толкова изтормозена вътрешно ,че обърна огнената течност на веднъж,с което си предизвика невероятна кашлица.Точно тогава дойде Бялата акула и я хвана за ръката: - Ела Джо ,имам работа а теб-каза и я поведе към каютата миг след като затвори ,я притисна към вратата ,а ръцете му започнаха да разкопчават мъжката риза,която прикриваше нежното ѝ тяло. - Ревнуваш ли, моя малка лунна богиньо ?-запита я той развеселен,докато я целуваше по вратът , а ръцете му обхващаха гърдите ѝ ,тя опита да се отдръпне.Мисълта ,че е докосвал, онази графиня по този начин ,я отвращаваше,но отвърна: - Не.-твърдо ,но прекалено неубедително. - Не ти вярвам,днес беше готова ,да откъснеш,главата на Рита -тя го погледна ,нима вече наричаше графинята на малко име,колко ли близки бяха ,се запита. Опита се отново да го отблъсне и пак опитът и се оказа неуспешен,нещо повече,той я стисна по-здраво. - Не се дърпай,не че ти влиза в работата ,но няма нищо между мен и графинята,няма и да има.Но да сме на ясно,споделяме удоволствие за през нощта,но не сме си никви.За това се въздържай,от ревниви изблици.-думите му я нараниха,наистина ли означаваше само това,топло тяло,за нощта ? Отблъсна го,този път той не го очакваше,за това тя успя да се измъкне от схватката му.Но победата ѝ бе за кратко,той бързо я настигна ,сграбчи я през кръста и я метна на леглото.Желаеше я до полуда,нещо повече,цял ден беше мислил,за топлата ѝ плът и дори напълно готовата Рита,която му правеше недвусмислени намеци,не го вълнуваше.Само неговата чернокоса русалка,която можеше да се гневи и да ревнува,но това я правеше само още по-красива и неустоима за него.Започна да я целува,в началото се мяташе и опитваше отчаяно да се освободи,но ласките му ,бяха прекалено умели ,за да може дълго,да се бори и се предаде.Когато я усети,че омеква под пръстите му,той престана с грубите ласки и я люби нежно и всеотдайно,в тези дълги часове,напълно я накара да забрави ,че всъщност е просто поредната играчка за него.Нещо повече почувства се обичана,макар със сърцето си да знаеше,не не е . Сутринта настъпи прекалено бързо и тя трябваше да влезе в ролята на слугата Джо,беше благодарна ,че и този ден не я бе забравил,чакаше я топла вана и закуска.Тялото ѝ беше приятно отмаляло и тя реши,че може да посрещне с усмивка новия ден.Това се повтаряше всяка сутрин,тя се събуждаше сама,започнаха да не ѝ стигат ,нощите искаше като се събуди,също да го види,как я гледа любовно,да я целуне и люби за добро утро.Но това беше само мечта. Една сутрин,след поредната изтощителна нощ в прегръдките на пирата ,Емели се събуди,със странно неразположение ,повърна току що изядената закуска ,но реши ,че е от нещо което е изяла предната вечер.През денят беше много по-добре ,за това забрави за случилото се.Но на следващата сутрин се повтори,на другата пак и вече като отмина седмица,започна да си мисли,че е болна.Тази сутрин,дори не изяде закуската ,а я върна от страх отново ,да не ѝ прилошее,вече бе стигнала до мисълта,че някой ѝ слага нещо в храната.Но резултатът,беше същия.Бялата акула ,като видя,че Емели е върнала закуската и не е излиза ,се разтревожи и отиде да я види.Завари я смъртно бледна,да изпразва стомахът си в едно гърне.Веднага разбра,какво и е,беше лесно да се досети,не я беше пазил.Изчака я да свърши,за да и подаде кърпа. - От кога си така ? - Седмица,мисля,че съм болна,но не знам,какво ми е. - Ти си бременна-каза той-Носиш моето дете-тя го погледна невярващо,мислеше си ,как ще реагира ,но не чака дълго ,той я прегърна и целуна. - Толкова щастлив ме направи скъпа,вече няма да може да се представяш за Джо,когато талията ти наедрее.Но сега повече никой,няма да те докосне ,още днес ,ще те направя моя съпруга и хората ми дори няма да се помислят,да ти навредят.Още повече,като им съобщим за бебето.Дали ще е момче ?-запита той замечтан.Никога не си се беше представял,като съпруг и баща,но в дългите дни без нея и в нощите в които го топеше,беше осъзнал,че я иска завинаги,че я беше обикнал,че от негова любовница,без никакво друго значение,беше се превърнала в негова любима и част от живота му. - Аз...-заекна тя.Не знам... какво да кажа-беше се стреснала от бързото развитие на нещата. - Кажи Да,на въпросът ми,прекрасна херцогиньо ,Емели Торн ,ще вземеш ли за съпруг Рейтън Киган ?-тя зяпна от почуда.Най-сетне научаваше името му. - Да-каза плахо - Тогава ме наричай Рей ,любима моя-каза ,той и я зацелува,щеше да я съблече ,когато се почука на вратата и влезе Борт,при вида на чернокосата красавица,в ръцете на господаря му,той изгуби дар слово.Рей,беше решил,че е време да разкри самоличността на Емели,когато чу цялата история,старият човек се укори ,че карал да работи,това нежно момиче,но тя го успокои,нещо повече прегърна го и каза,че го обича,като баща.Грубото лице на пирата светна и той проля една искрена сълза от щастие.Рей я изведе ,пред всички ,които я поглъщаха алчно,но като обяви какви са намеренията му,погледите спряха.Когато каза,че носи наследника му ,те се заклеха да я защитават,както и детето и с цената на живота.Всички бяха доволни,въпреки,че историята на слугата Джо ,ги изуми.Единственият човек,който не се радваше,беше разглезената графска дъщеря,която тайно се надяваше да има Бялата акула в леглото си,беше почти успяла,когато някакво си момиченце,представящо се за момче и го беше отнела.Но плановете на Рей ,за нея ,вече бяха ясни,той щеше да я предаде на баща ѝ, още тази вечер,веднага след сватбата и щеше да разкара,дразнещото ѝ присъствие от кораба си.Беше видял,с каква неприкрита злоба,гледаше бъдещата му съпруга и го беше хванало страх за нея и бебето.Малко преди церемонията той я, пусна със свои доверени хора,за да я отведат при семейството ѝ. Емели значително се успокои,когато видя ,червенокосата изкусителка да отплава и вече,че не е пречка за щастието ѝ. Церемонията бе кратка,но изключително вълнуваща,когато дойде мигът,за целувката ,която щеше да ги свърже завинаги ,като съпруг и съпруга ,се разнесе топовен гърмеж.Емели се сви и Рей инстинктивно я завъртя зад себе си.Когато погледна видя,малък боен кораб,който беше изравнен ,с кърмата на "Кърватата роза" ,овладя я неистов страх,но позна мъжът на мостика беше баща ѝ.Тя излезе от прикритието си и въпреки,че всичко в нея крещеше,да отиде и да го прегърне,не се отдели от съпруга си.Сега принадлежеше на него и ако баща ѝ, беше дошъл,да я отведе,трябваше да го разбере. - Емели,добре ли си ?-каза той игнорирайки бързо събралите се пирати,около господарят си и невястата му. - Да,татко-каза.Какво правиш тук ? -попита тя. - Дойдох да те спася,от кръвожадните пирати,като разбрах,че си в техен плен,се поболях от тревога.Продадох имението ,за да събера пари за това пътуване,но изглежда ти изобщо не си пленница-той я погледна подозрително. - Не ,татко,останах на "Кървата роза" ,по свое желание.-Мъжът бе изумен,дъщеря му винаги е била своеволна ,но това беше прекалено. - Няма значение- каза той -Сега идваш с мен и направи крачка напред.-Рей,който до сега беше слушал търпеливо мъжът,се намеси : - Емели ,няма да ходи никъде с вас.Тя вече не ви принадлежи ,носи моето дете и тази вечер стана моя съпруга,за това ще остане с мен !-каза той високо и авторитетно.Мъжът се олюля,единствената му дъщеря женена за пират и очакваща дете от него,беше твърде много да го понесе и той се сгромоляса на палубата на кораба си.Настана суетня,Емели изтича към баща си и бързо се прехвърли на другия кораб,Рей не я спря,но прати няколко мъже които да вдигнат баща и и го настани в каюта.Когато той се съвзе ,понесе твърде спокойно разказа на дъщеря си.Негодуваше ,че беше станала любовница на пирата и че е заченала от грехът си,но това ,че все пак я е направил своя жена,го поуспокои.Рей пък великодушно предложи,да плати дълговете на лорд Торн,в замяна на неговата благословия,той беше много щастлив,но постави още едно условие,за да бъде сигурен за бъдещето на дъщеря му. - Скъпа моя-обърна се той към детето си-Остави ни насаме искам да поговоря с пир...съпруга ти-каза той и се прокашля.Емили не знаеше ,какво е намислил,баща ѝ, но му се добери и ги остави на саме. - Сър,искам да ви помоля за нещо-каза той - Стига да е във възможностите ми-усмихна се Рей и моля ми наричайте ме Рей. - Добре чудесно,да смятам ,че може да го направите,ако наистина обичате дъщеря ми и вие тогава ме наричайте Джордж -той се усмихна сега разбра,от къде Емели беше взела името ,когато се преструваше на момчето- слуга.Но не го прекъсна : - Вашия начин на живот е опасен,особено за крехка жена ,каквато е Емели,а какво остава за едно малко бебе,искам Рей,да се откажете от пиратството ,поискайте амнистия от краля и ще получите благословията ми.-Пиратът мисли толкова дълго ,че Джордж,реши,че ще му откаже,но каза с усмивка : - Повярвайте ми,но точно това възнамерявах да направя и преди да ме помолите.Нещо повече ,още сутринта изпратих лодка с молба за помилване ,в замяна на нечестно натрупаното ми богатство и отказване от пиратския живот.-лорд Торн,се усмихна,имаше прекрасен зет ,надигна се и неочаквано го прегърна.Нямаше значение, какво беше правил в миналото ,важното беше,че щеше да се откаже.Емели избра точно този момент ,да влезе и остана с отворена уста.Като я видя Рей се усмихна ,привлече я към себе си и каза извинително на тъста си : - Джордж,ще ни извините ли,все пак е първата ни брачна нощ,а тя почти отмина-каза той с пламъче в очите ,а Емели ,цялата се изчерви.Баща ѝ, беше видимо смутен. - Разбира се Рей,колко съм не съобразителен ,вървете.-Те не дочакаха втора покана.Рей грабна Емели и я занесе на ръце до каютата си ,нежно я положи на леглото. - Рей,чакай-каза тя ,когато той развързваше връзките на роклята ѝ.- Какво си казахте с баща ми,защо се прегръщахте ,не разбирам ?-Той я целуна нежно и диво. - Утре сутринта ще разбереш всичко любов моя,сега ме остави твърде съм възбуден,за да ти отговоря.- Той започна да опустошава устата ѝ, ръцете му бързо я освободиха от дрехите,нещо повече усети как нейните ръце също толкова нетърпеливо искаха да се докосвах до голата му кожа.Ако беше очаквал да я люби,беше сгрешил,тя се изплъзна ,гъвкаво от из под него ,обърна го и започна да го дарява с ласки ,целуваше го ,по вратът раменете гърдите и корема,когато устните и се насочиха към члена му,той се опита да я спре.Но тя ,беше по-бърза ,толкова нощи си беше мечтала да опита всичко върху него,което той правеше с нея,че сега в брачната им нощ,нямаше,да я спре.Обхвана го целия с устните си и той трябваше да се напрегне неимоверно ,за да не избухне в устата ѝ.Остави я за съвсем малко,да прави каквото пожелае,защото вече бе полудял.Опита се да я обърне под себе си ,но тя отново се възпротиви,а го възседна отгоре,като го яздеше диво,очите ѝ го изпиваха ,а устните оставаха бездиханен,тя го побъркваше ,собствената му съпруга ,му носеше,толкова удоволствие,че цял живот,нямаше да ѝ се насити.На сутринта заспаха изтощени,към обяд за първи път,се събуди и усети,да я прегръща,този ден,дори не ѝ се гадеше и тя се усмихна.Той се събуди и я целуна и както си беше пожелавала предишните нощ ти,той се изкъпа се нея ,закусиха заедно и я люби отново до ранния следобед.Трябваше да си напомни ,че жена му е бременна и трябва да я остави да си почива.Тя седеше на палубата взряна в хоризонта ,когато пристигна малка лодка,позна мъжете в нея,бяха част от екипажа.Те донесоха пергамент,който връчиха директно на Рей.Той го прочете и се усмихна широко,не беше нужно да го пита,какво става.Защото той ѝ го подаде.Когато го прочете не можа да не се усмихне,мъжът ѝ получаваше ,амнистия от краля и се отказваше от пиратството.Тя го прегърна сърдечно и после погледна малко тъжно. - Какво има любов моя ? - "Кървавата роза" ще ми липсва-каза тя с тъга в гласа. - Но ние няма да я изгубим,просто няма да е вече пиратски кораб,а ще прекарва зърно и продукти,но не мисля,че името ще ѝ отива,мисля си за нещо,като лунната богиня,какво ще кажеш ? -Емели засия,беше чувала много пъти,да я нарича така и наистина беше поласкана ,че прекръщава корабът си на нея.Целуна го и в тази целувка вложи,цялата си любов.Той я прегърна нежно и двамата погледнаха към хоризонта. Когато ,за първия път,стъпи на борда на този кораб,бъдещето ѝ изглеждаше мрачно,но сега тя имаше всичко необходимо,за да бъде щастлива.Баща ѝ нямаше да е вече длъжник,благодарение на щедростта на съпруга ѝ,щеше да получи,обратно земите си и те щяха,да живеят заедно.Имаше най-невероятният мъж,който я обичаше и дете плод,на тази силна любов,което спокойно почиваше в утробата ѝ.Имаше всичко ,за което беше мечтала,та дори повече...Много повече.
Надявам се,да ви харесат и да ги коментирате.
Селина Admin
Брой мнения : 925 Join date : 10.07.2011 Age : 34 Местожителство : Лос Риос
Заглавие: Re: Еротични разкази Пон Авг 29, 2011 8:21 am
Олеее мило невероятни са,последния Бялата акула и Лунната богиня ми е любим!Продължавай да пишеш!