Имение Робинсън

-Искам да си имаме бебе,знам не сега но искам да ме подкрепиш,искам да знам че ако забременея няма да ме обвиниш или упрекнеш. Знам,че ще се справя,ако се случи,ще си лежа повече и ще си почивам.
Обичах този мъж не исках да го притискам:
-Няма да е сега любими,батко е прав мина твърде малко време от операцията,а и нека нещата в работата ти се успокоят,по израснеш малко.

-Глупчо мой,не искам имам си всичко вече имам си теб.
Гушнах си го и го целунах:
-Имам дом,където си ти,е малко трябва да се донауча да готвя и да чистя но ще се справим.
Качих се върху него,целунах го:
-Ще се прибираме ли или ще останем тук?
Легнах върху него:
-Стига се тревожи за това,да ме осигориш,аз не съм капризна,както виждаш и в малката къщичка мога да живея.

Беше палав,за секунди бе готов,пъхнал ръка и намерил нежните ми гърди. Накара думата ми да секне в гърлото и да простена:
-Да,нека останем тук днес.
Целунах го засмуквайки устните му:
-А,и сега ме възбуди няма да изтрая до вкъщи!
Заканих му се аз,отърквайки се в него:
-Добре и двамата,ще го правим но да знаеш,че няма да е успешно,ако всеки път облечена за чистене ме взимаш.
Знаех,че ако се облека като за чистене,ще накарам хормоните му да беснеят.

-Не си играй с мен,знаеш че за секунди сън готова за теб!
Съблякох тениската му,а след това нетърпеливо свалих дънките и боксерките му но се изнервих,защото не можех да ги сваля до долу:
-Лоши дънки!
Преобърнах го,като аз бях над него,наместих се и се задвижих. Хванах го за ръцете:
-Нека да пробваме друга поза!
Предложих му аз,бях готова да попалуваме днес.

Станах на пред,като се отдръпнах,като котенце се изпънах на пред и завъртях палаво дупе:
-Проникни в мен така любими!
Обърнах се към него,това щеше да е палаво,луда и невероятно:
-Бъди див любими,знаеш колко обичам дивата ти страст:
Отново поклатих дупето си:
-Не го мисли дълго,няма да ме счупиш миличък.

Хвана ме за дупето,задвижи ме диво,чуваше се хубав плющящ звук. Толкова възбудена се чувствавах,бе по на дълбоко в мен,по интензивно. Стенех името му,завъртах глава към него,като карах косите ми да се разпилеят по раменете ми:
-Обичам те,не спирах!
Знаех,че няма да го направи,хванах силно чаршафите,бях ги събрала но бях по възбудена от когато и да било:
-Макс!
Щях да имам грандиозен оргазъм. Стисна ме за дупето,това ме влудяваше още повече.

Докараме до небивал оргазъм,обляме цялата,извиках защото ми беше невероятно,все едно полетях.
Обърнах се бързо към него и го прегърнах,притискайки го към мен:
-Обожавам те Макси...
Засмях се за първи път го наричах толкова сладко. Галех го бях увита около него:
-Това беше невероятно,караш ме да се пристрастя към теб,от два дена не правим нищо друго,а толкова секс,за години не бях правила,но не мога да спра да те желая.

А,не защо да свършва хубаво ми е така.
Галех го по гърба,бях го оставил да лежи върху мен:
-Но си прав,толкова дълго да не получаваш оргазъм си е казало своето.
Галех лицето му:
-Да ти си моя Макси,моя палав и невероятен Макси-Максимилиан.
Закачах се с него,придърпах го към мен още малко:
-Но обещавам когато това тръгне да спира,да ти правя интересни неща и да получаваме невероятни оргазами.

-Да забавно е любов моя,защото си по голям от мен и ми е сладко да те наричам с това сладко име.
Преобърнах го и легнах върху него:
-Болят ме краката,силен си,тежеше ми.
Признах си аз,лягайки на любимото си място върху гърдите му,за да слушам сърцето му:
-Макс е хубаво име за момченце не мислиш ли,любими?

Вал застана пред огромното имение,беше наистина възхитително,едно от най-големите и най-богати имения в околността,но днес не беше деня в който да го разгледа,днес беше тук по работа.Беше повишена,след години усърдна работа най-сетне не бе просто ченге,сега беше разследващ детектив,имаше собствен офис,собствен екип и разследваше най-заплетените престъпления,а това върху което работеше сега,е то беше повече от неразрешимо.Преди две години,ден след като я бяха повишили Вал получи този случай,една от най-известните и най-влиятелни жени в Лос риос-Марисела Виларте,видна модна икона беше убита в дома си и никой не бе видял нищо,нямаше следи,оръжието така и не бе открито.Жената бе омъжена зъ виден адвокат от когото имаше дете и сега то бе останало без майка.Трудно бе на Вал да открие какво се е случило,Мейсън Робинсън ,съпруга отказваше да говори,бе се затворил в себе си,години по късно Вал бе тук с новини
-Бихте ли казали на г-н Робинсън че имам новини отностно разследването което водя-иконома гледаше странно младата жена

Изминали бяха само две години и въпреки това не можеше да забрави съпругата си. Излязъл само  за няколко часа по работа за едно дело се върна,като пред къщата му бяха паркирани полицейски коли. Детето му плачеше,а той стана свидетел на най-ужасяващата гледка,която го преследваше в кошмарите. Задаваше си въпросите,как защо,защо когато всичко е идеално,когато имаха възможността да са щастливи.
Тъкмо беше при дъщеря си,като си играеше с нея,тя отново организираше чаено парти. Роб сега играеше ролята на баща и на майка,гледаше нищо да не и липсва но нямаше как да и осигури майчинската обич,от която имаше нужда.
Прекъсна го иконома,който каза,че някаква агентка е долу.
-Няма ли да ме оставят на мира?!
Малката го погледна:
-Какво има тате?
Наведе  я,като я целуна по челото и се надигна:
-Нищо принцесо,продължи партито,аз отивам за малко до долу...
Поклати главата си,като той излезе,слезе по стълбите,като вече не е същия Роб,като статуя,не показваше емоция,цялото му тяло изглеждаше,като на мъж,преживял много,мъж от класа и държащ се на ниво,загърбил зад себе си ергенския живот,по отговорен и по принципен. Дела не губеше,всички го знаеха,като истинска акула и се страхуваха от него. Но не можеше да го видиш по партита,ходеше само на благотворителни вечери и то сам или с някой от съдружниците си. Но рядко можеха да го хванат за интервю и то за кратко.
Момичето,което го търсеше се намираше в трапезарията,май я беше виждал много отдавна:
-Искали сте да ме видите...
Направи няколко крачки към нея,като подаде ръка:
-Господин Мейсън приятно ми е,а вие сте?

Не беше мъжа който бе виждала по новините,не беше мъжа с който се бяха засичали по партита преди да се ожени за Марисела Виларте,сега изглеждаше по мъжествен,вероятно бащинството и загубата на съпругата му го бяха променили
-Аз съм детектив Валерия Питърсън господине,тук съм по повод разследването смъртта на съпругата ви,г-жа Виларте..
При споменаването на жена му той се напрегна още повече,явно бе много болезнено за него,Вал разбираше ,но нейната работа бе да му донесе поне частично удовлетворение като му позволи да осъди негодника извършил това
-Знам,че е трудно за вас,измина много време,но не сме спирали да работим по случая и идвам да ви съобщя че открихме оръжието на убийството и сме близо до откриване на престъпника,но имам няколко въпроса към вас,ще е удобно ли да поговорим някъде на саме?

Още е болезнено също толкова преди години,направи и знак да седне,като се настани срещу нея. Не можеше да каже нищо и мълча повече от няколко минути.
-Както разбирате темата е болезнена за мен...
Облегна се назад,нямаше какво да крие но причината е,болката която го заливаше всеки път,в ровеха в живота му,искаше да го оставят намира сам с болката си:
-Намерили сте нещо...
Издаде звук на възмущние:
-Преровиха цялата къща,опетниха тялото на съпругата ми,като не позволиха да бъде погребана на време,само за да вземат уликите. Изминаха две години и единственото,което сте намерили е да намерите само оръжието...
Засмя се по скоро с болка в гласа:
-Простете но не знам,а ви похваля ли желаеете? Ще ви отговоря на въпросите,ако това ще помогне...

Знаеше,че го болеше,не разбираше колко,нямаше представа,но му личеше прекалено много,беше виждала много болка в работата си,но не и като неговата,явно наистина много е обичал жена си.яд я беше че трябваше да се бавят толкова,но убиеца явно доста добре бе покрил следите си до сега
-Разбирам болката ви сър,наистина не искам да бъркам в раната ви,за нас е наистина трудно да се справим с това,не искам да се оправдавам и не оправдавам колегите си които са поели тогава случая,но ако зависи от мен още утре ще тикна този негодник в затвора.Знам,че сте давали показания,но все пак сещате ли се за някой който би искал и би спечелил от смъртта на жена ви?По оръжието намерихме отпечатъци от двама души,в момента се обработват в лаборатория,но всяка информация ще ми е от полза

-За бога...
Опитах се да не повиша тон но бях изключително възмутен от всичко,което се случваше,не можех дори да забрава,а паметта на съпругата ми беше опетнена. Ако откриеха негодника,щеше да се постарае за винаги да изгние в затвора но истината е тази,че някой не си вършеше работата си:
-Аз съм адвокат с дългогодишна работа,още първото ми дело в колежа беше да тикна един сериен убиец в затвора. От тогава насам имам толкова много дела на дилъри,наркопласори,изнасилвачи и убийци,според вас,колко точно врагове имам и колко от тях искат да ми отмъстят. Да Ви улесня само около 200 дела...
Потърках с ръка брадичката си,като спрях неприличния си език,преди да излезе. Агентката не беше виновна,за това,както се виждаше,е млада агентка,която нямаше много стаж или сега и бяха дали случая:
-Прощавайте но за две години,загубих толкова много и едно от тях и най важното е моята обична съпруга и майка на моето дете. А,пресата и полицията не спират да ровят,като не ми позволяват да отглеждам на спокойствие дъщеря си. Моя живот е съсипан,не искам и нейния живот също да бъде съсипан,не желая някой да посегне и на нея.

Беше бесен,наистина беше бесен,но и беше прав,но бях длъжна да попитам,трябваше да проверя всяка следа,исках да помогна,наистина случая бе доста важен ,но и много объркан,записките не бяха пълни,всичко бе мърлящина
-Запозната съм с кариерата ви г-н Робинсън,разбирам че искате да ви оставят на мира за това и първата ми работа бе да спра достъпа на медиите до случая,всичко което сме открили и цялото разследване е строго секретно,съжалявам ако предишния детектив е бил немърлив,за това и искам да помогна,всичко което ми кажете може да е от полза.Предполагам колко е болезнено за вас,но искам да знам,че един ден когато дъщеря ви попита какво се е случило с майка и да можете да и кажете че виновника е наказан с цялата жестокост на закона и ви обещавам че ще се погрижа за това.Всичко което си спомните ще е от полза,дали е била притеснена,някакви заплахи,някой подозрителен край вас всичко!
Вал беше много упорита когато се заемеше с някой случай,а този определено искаше да го приключи,не само защото щеше да я издигне още повече,а и защото сега когато видя олката в очите на този мъж просто искаше да му донесе поне малко облекчение
-Също ще поискам да огледам отново имението където е станало убийството,не искам да има пропуски,колегата преди мен е доста неточен в докладите си..знам че ме мислите за млада и неопитна,но ви уверявам че това няма да ме спре да ви доведа убиеца на жена ви