Малко от моите произведения на изкуството!
В морето от лица
В морето от лица те търся,
без умора и взирам се сега,
във всички други хора.
А знам, че ме обичаш още и
търсиш ме в очите нощем.
Сама седя и чакам те сега,
нуждая се от твойта топлина.
И май така ще полудея,
не зная как ще доживея.
Красив кошмар си в моите мечти, но знам,
при мене ще се върнеш ти!
Ангел и демон
Ангел и демон се крият в моята душа.
На части две, разделена е тя.
С един добра, а с друг съм зла,
крия се зад маска и лъжа ви сега.
Мога да ви омагьосам всички,
както змията - пролетните птички.
Да обичам аз не зная, за всички ви нехая.
Не ме интересуват вашите проблеми,
смея се на всичките ви сцени.
Гордостта подкрепя ме в трудните моменти и
подигравам се на глупавите ви акценти.
Когато лошата заспи, добрата ви помага пак, нали?
Разчитате на нея всички и
готови са за продан вашите душички.
Отмъщението ще бъде кратко,
а унижението ви твърде сладко.
Не знаете коя съм аз?
Сега унищожавам ви в тоз час.
Измама
Целувка искаш ли кажи?
Не говори, колко много те боли,
не вярвам аз на твоите сълзи.
Любовта за мен е една лъжа голяма,
няма да попадна във капана.
Гледаш ме с болка във очите и
мечтаеш да повярвам на лъжите.
Не съм глупачка и няма да се хвана,
не те обичам, това е моята измама...
Челси
Момчетата в синьо превземат света,
хайде момчета това е така.
Стамфорд Бридж ни пак зове,
другите да са на колене.
С песен на уста ви подкрепяме сега и
така изразяваме си любовта.
Победата отново ще е наша,
хайде Челси купата е ваша.
Челси ти си нашия живот,
ти ни караш да мечтаем,
ти ни караш да летим.
Нека другите са ни в краката,
нека заедно да ги сразим
Страх
Чувствам как страха
превзема вашите души с
всяка стъпка и свещта ще изгори.
Пламъкът, червен последната надежда беше,
но късно е, няма време вече.
Чувате ли как острието приближава?
Чувате ли? Ехото отдалече ви припява.
Губите... Какво?
Лишете се от плошлостта.
Молите се... Защо?
Гордостта я няма,
няма я веч и любовта.
Можете ли обичате?
Нека се посмеем,
как ли се зачитате?
Не отговор ли ще разчитате?
В лъжата се обличате.
Искам да ви чуя като за последно,
преди студът да скрие лицето лицемерно.
Самота
Надеждата умирала последна,
спасението ще тъне в мрак.
Губиш ти душата безметежно,
обзет от най-големия си страх.
Не си човек, не вярваш вече, живееш в самота.
Мечтаеш слънчеви лъчи
да посетят твойта тъмнина.
Да я докоснат нежно,
да бъдеш себе си като преди,
но не можеш да излезнеш, боли, така боли.
Морски бриз не ще те посети,
а знаеш, че на крачка, морската вода блести.
Спасение ти търсиш във нощта,
но губиш всяка своя човешка черта.
Очите, сълзите не познават вече,
загубили красивата си свобода,
прелестната мъничка роса,
потънала в дебрите на дяволската самота.
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
