Скалите близо до водата

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

Скалите са образували островчета и се намират близо до водата,прекрасно място за усамотение или романтична среща.

След като се бях нанесла и подредила всичко реших да се поразходя и да разгледам околността. Облякох една бяла рокличка и обух едни бели сандалки, взех си айпода, ключовете и заедно с Арес излязохме от къщи. На идване към града бях видяла океана и на едно място край него имаше скали, които не изглеждаха особено високи и реших да отида там. Покатерих се на скалите и седнах на ръба, а вълните се разбиваха под краката ми, това наистина беше невероятно отпискащо

Желателно е да не водиш РП сама.
Виктория Екълс

Outlaw Брой мнения : 84 Join date : 01.08.2011

Даре се разхождаше и след като намери спокойно място просто застана на най-високата скала. Облечен само в едни дънки вдиша дълбоко и издияа. Протегна ръце нагоре и се хвърли от скалите. Полетя надолу и след като се приземи във водата просто потъна без да се покаже на повърхността. От тренировките можеше да издържи дълго и за това и не се показваше. След около 7 минути под вода той се подаде. Огледа се и двиша въздуха, от който се нуждаеше. Огледа се и доплува до една от скалите. Бавно излезе на нея седна. Загледа се във водата, която се разбиваше и се зачуди какво да прави.

Исках усамотение. О, да-исках го повече от всичко. Просто понякога човек се нуждаеше от тишина и спокойствие, за да премисли всичко. Реших да се поразходя по скалите, защото там нямаше никой...
Зърнах силует, а как после той пада и се приземява във водата. Уплаших се и се втурнах надолу. Скоро стигнах и видях нечия глава да се подава от водата.
Бях твърде стресирана и гласът ми бе леко креслив:
-Какво за бога правиш? Да се убиеш ли искаш?
Развиках се без да ме интересува, че това е съвсем непознат човек. Откакто умря близък за мен човек, се научих да ценя живота.

Outlaw Брой мнения : 84 Join date : 01.08.2011

Погледнах нагоре и чух крясаци.. от момиче. Бавно започнах да се изкачвам и тя можеше само да види рошавата, мокра коса. След като достигнах края се изкачих плавно и полуголото ми тяло се откри пред нея. Забелязаха се мускулите от тренировки и белезите от мисии. Изправих се пред нея и казах:
-Не.. просто скочих във водата - след което се засмях и допълних:
-Защо? Да не те е страх?

-Ами не....-запетелчих. Полуголото му тяло си оказваше влиянието, а не можех да отрека, че беше хубав. Но това не оправдаваше глупавата му постъпка....-просто е опасно. Лекар съм и знам това по-добре от теб-посочих го с пръст.
Мразех такива, които се мислеха за много важни и правеха глупости. Та нали постоянно трябваше да лекувам такива многознайковци.
Обърнах се да вървя, защото нямах повече работа там, но за мое нещастие се спънах в някакъв клон и паднах.
-Ох, на мен ли трябваше да се случи-кракът ми бе навехнат-знаех си, че не трябваше да обувам тези токчета-не издържах на изкушението.
Бях лекар и трябваше да го прегледам, но мисълта, че непознатият е някъде зад мен и сигурно се пука от смях, заради мята непохватност , ме разсейваше.

Outlaw Брой мнения : 84 Join date : 01.08.2011

Изведнъж тя усети ръце, който се плъзнаха по гърба й. Едната ръка я хвана нежно, а другата мина точно под коленете й. Повдигнаха я и тя усети мокрото тяло на непознатия. което се допря до нейното. Погледна я сериозно и каза:
-Аз не мога да живея без опастността... адреналина ме кара да се чувствам жив и не ми пука за живота ми, защото не съмществувам - след тези думи се усмихна и се представи:
-Даре мо Най. Приятно ми е - след думите я погледна в очите. Усмихна се мило, но отвътре си беше със същата безчувствена физиономия. Устните му се отвориха и той попита:
–А сега ще те заведа на лекар, докторке - след тези думи тръгна към паркинга наблизо. Там стоеше колата му. Той постави момичето на задната седалка и каза:
-Така. Искаш ли аптечка или да те закарам някъде? Можеш ли да се оправиш сама?

Опитах се да негодувам, защото можех да се оправя и сама. Бях лекар за бога!!!
-Виж...-хванах се за главата, защото имах леко главоболие-мога да се оправя...не е нужно да вдигаш врява за един навехнат крак, спокойно, ще се оправя...просто ме остави някъде....
Не исках нито помощта, нито съжалението на някой непознат, който дори не може да се усмихва искрено. Мразех такива хора, мразех и себе си, че понякога бях такъв оптимист.
Опитах се да стана от седалката, но остра болка ме прониза...може би бе счупен. Изохках, но веднага се стегнах и станах. Кракът ме болеше ужасно, но заради глупавия си инат щях да му покажа, че мога да се оправя и сама.
Отидох до едно паднало дърво и прегледах крака си. Беше счупен-направо върха.

Outlaw Брой мнения : 84 Join date : 01.08.2011

Той стоеше и я гледаше. Беше толкова наивна и по-глупавата в момента. След това вдигна рамене и си каза:
-Избил съм толкова хора.. за едно момиче ли да ми пука - след което забеляза два автомобила. Големи джипове, който се доближаваха към тях. 100% бяха наети да го убият, а едва ли щеше да е хубаво тя да умре с него. Мразеше, ако хора са наранени заради него, за това просто стоеше до багажника на колата, отвори го и от там извади два пистолета. Полуавтоматици, без заглушители и с достатъчно мощност, за да спрат джиповете. С няколко крачки застана на пътя пред тях все едно беше екшън филм. Клекна рязко и гръмна в двете посоки. Изведнъж от бързината и точноста му големите черни машини полетяха и се разбиха една в друга точно над главата му. Той направи салто назад и изкрещя:
-Трябва да тръгваме. - захвърли оръжията и се затича към момичето. Този път я сграбчи по-грубо. Подхвърли я в колата и скочи на шофьорското място. Движенията му бяха като на нинджа от капака, над главата на момичето върху седалката. Запали колата и с рязко натискане на газта той потегли с превъртане. Тръгна по пътя и допълни:
-А ти.. по-добре да се прибереш във вас и да се отдалечиш от мен..

Как трябваше да реагирам на току що случилото се за Бога? Да се разкрещя, да викна полиция-не, това не беше в моя стил. Имах навика да се забърквам в неприятности и понякога бях страшно любопитна. Затоав сега съвсем спокойно попитах като вложих малко ирония:
-Е, бих си тръгнала, но както виждаш не мога да ходя?
Беше истина, кракът ми бе счупен, а не трябваше да го движа, защото щеше да стане по-зле. Болниците бяха далеч..трябваше ми аптечка, но бях сигурна, че на непознатия въобще не му е до това. Всъщност, дори не знаех името му:
-Как се казваш?
Оставих въпроса да виси и се загледах навън, като се опитвах поне малко да се разсея от болката в крака.

Outlaw Брой мнения : 84 Join date : 01.08.2011

Той я погледна и каза:
-Както казах.. Даре мо Най... ако си японка би трябвало да знаеш, че това значи Никой - след тези думи той се протегна през краката на момичето и отвори жабката на колата. Извади пистолет от там и каза:
-А сега... съм леко зает - постави го пред себе си и забеляза кракът и. Усмихна се самодоволно и попита:
-Чувала ли си за легендарните Якудза? - след този въпрос наби спирачки. Колата спря точно до едни скали, а момчето слезе от нея идваше джип към тях и той гръмна в предния му прозорец. Това накара противниците им да се отклонят. Извади аптечката от багажника и се върна на шофьорското място. Подаде малкото сакче с медицински принадлежности на момичето и каза:
-Ето.. заповядай... и.... мразя да се запознавам в такива обстоятелства.. след пет минути ще е по-спокойно - запали автомобила си и пак потеглиха като след минута-две бяха пред Хотел "Fantasy". Даре слезе от колата. Взе момичето на ръце и аптечката и тръгна към хотела... Точно на петата минута той влезе в стаята. Постави непознатата на леглото, затъмни с пердетата, заключи и каза:
-Е. Вече не ни следят.. съжалявам, че се забърка в това..

-Добре но няма да влизам във водата!
Станах аз важно,като си обух полата и тениската. Тръгнах на там седнах но не гледах водата. Не исках да поглеждам на там.Скръстих ръце,още ме болееше и не минаваше:
-Трябва да го намажа с нещо,да минем през аптекта на връщане. Мразя медузите!
Продължавах да мрънкам и да се цупя. Понякога бях голямо дете:
-Хайде да отидем далече от морето.

-Ще мине следка
Още я болеше и за това искаше да се махнем от водата,от морето,но тя не познаваше красотата му,не и така както аз,не знаеше ,че болката можеше да носи и радост,ако знаеше как да я накара да спре и погледне към водата
-Погледни надолу мила,виж най-красивата гледка която искам да споделя с теб
А под скалата,под повърхността на водата се движеше пасаж от делфини,които бяха наистина невероятни

-Не само медузите обитава окена красавице,там има и милион други красоти които искам да видиш,някои лоши други добри като хората,това е баланса в природата

-Да но не обичам медузи!
Тогава погледнах надолу,като видях делфинчета. Бяха невероятно красиви,слязох малко надолу,като си потопих ръката във водата,като едно делфинче се приближи към мен. Явно нямаше страх но аз се изплаших и се дръпнах:
-Хапят ли?
Прибрах си ръката,а то се показа и извика,изглеждаше все едно се смее.
-Хубаво си но ме е страх да те пипна!
Дръпнах се още а то се подаде колкото можеше но разбра,че няма да сляза,товгава се обърна и изплиска вода но обаче скалата след,като се намокри стана хлъзгава и паднах във водата.
-Макс!
Извиках но тогава усетих как делфинчето бе бутна и се хванах за него,направо го бях прегърнала.
-Оу ти ли ме спаси!
Казах все още плахо,заплувах а то се движеше около мен:
-Макс делфините не са,като акулите няма да ме изядът?!

-Не мила,не хапят,те са дружелюбни
Но тя не ми вярваше,боеше си докато не се приближи до тях и едно се показа за да го докосне
-Нищо няма да ти направи мила,те са кротки
Но тя се подхлъзна,знаех,че е добре а и делфините биха и помогнали,исках сама да го научи и стана.Един от делфините и помогна да изплува и да поплува с него
-Това исках да ти кажа,не всичко в морето е лошо и няма от какво да се боиш

Щом видях,че няма да ме убият и че не ме нападат бях по спокойна. Те се въртяха около мен,като ме повдигаха от време на време,като падах надолу изморена.
-Хубави са!
Гледах ги как плуват около мен. Но исках да се върна на скалата. Щом тръгнах едното ме дръпна леко за полата:
-Ей искам да излияза!
То се изкикоти,като отново ме дръпна искаше да си играем.
-Макс ела!
Бях забравила за раната и се хвърлих върху гърба на делфинчето,като то заплува бързо ,като ме изкара на малко по дълбоко:
-Ей аз не съм риба!
Засмях се но го гушнах и то сякаш ме разбра и не продължи на гълбоко,само се обърна по корем. Потърках корема му леко,а то се зарадв и задвижи тялото си.

Гледах я как си играе с делфините,беше толкова сладка,а и те как се въртяха около нея,мислеха я за риба и не я оставяха да си тръгне
-Сигурна ли си ,че искаш да дойда?Може да са по-забавни от мен?
Пошегувах се когато се заигра с едно от тях,галеше го по коремчето,гледаше го сякъш до сега не се бе страхувала от тях,напълно забрави за раната си
-Виждаш ли мила,те са приятели - слязох при тях и също погалих делфина като целунах и нея

Погледнах с учудена физиономия,като премигнах.
-Ха! Целуваш делфина,а мен не!
Ядосах се,като се дръпнах от него,ревнувах от делфинчето,макар да беше сладко,го целуваше. Отдръпнах се,като делфина мина пред мен и ме бутна към Макс:
-Не ме бутай към него!
Обърнах се с гръб към Макс:
-Не ме целувай,целунал си делфина.
Но то ме бутна още малко към Макс,като скоро бях в ръцете му,макар и с гръб.

Тя ревнуваше,беше толкова сладка когато го правеше,че ми идеше да я изям
-Ами да,то те накара да се усмихнеш,да забравиш за медузата,как да не го целуна,а теб целувам винаги щом пожелая и то както искам,винаги щом го направя ме изгаряш
Но тя ми обърна гръб,делфина обаче бе на моя страна и я бутна в ръцете ми
-Не се цупи,обичам теб,не нео макар че ..... - тя отново се опита да се измъкне -шегувам се

Отново му обърнах гръб,като заплувах напред но делфините бяха пред мен и не ме пускаха,явно усещаха,че съм му сърдита и докато не се сдобрим нямаше да се мръднат:
-Ти не искаш да ме целунеш,сега целуваш делфин,а утре и някоя от бара.
Казах още по сърдито:
-Хайде де направете ми път не мога да му се цупя пълноценно.
Сега започвах и да ревнувам,той бе на работа и можеше някоя красавица да го сваля,той беше красив мъж.

Оу тя наистина ревнуваше,но делфините я спираха.Доплувах до нея и я обърнах към себе си,обвих лъце около тялото и
-Целувам тях защото са животни,защото са приятели,но не бих целунал друга жена,независимо колко красива е,колко добра свалячка е,защото вече имам жена до себе си и не бих я загубил
Тя се караше на горките делфинчета,че не можела да ми се цупи
-Къде мислиш ще отидеш?В океана?Стига мила,дал ли съм ти повод да ревнуваш?Е освен делфините,но с не мога това - пъхнах ръката си под банския и,докоснах нежно женствеността и,усетих как се стегна,но и хареса

Ядосана бях,ревнувах и му се цупех. Но ръцете му се спуснаха надолу отместиха банския ми,като ме богали,аз се стегнах,защото не исках да ме възбужда но ръцете му ме влудяваха:
-Недей Макс,има по хубави момичета от мен,дори по опитни. Някоя ще се завърти в бара и ще те омагьоса.
Хванах се за него:
-Мили искам да си само мой,искам да си с мен но работиш в бар,през нощта минават много хубави момичета.
Но ръката му бе безпощадна.

Тя се бореше,но не можеше да устои,но как изобщо и минаваха такива мисли през главата,не спирах да я докосвам,да я целувам
-Ти си по опитна от всяка една жена защото си невинна мила,знаеш как да ме влудиш само за миг,а си красива,защо реши,че ще искам друга след като обичам теб..избии си това от главата,обичам те и няма да искам друга ако ще целуя бар да са модели и певици,коя от коя по-красива,ОБИЧАМ само теб красавице
Притиснах я в скалата,не спирах да я дарявам с ласки и целувки
-Освен ако ти не искаш друг

Избута ме към скалите,харесваха ми думите му,той ме възбуждаше още повече. Вече започнах да стена,като го гледах с огън в очите. Исках го наистина го исках тук и сега. Делфините бяха отплували малко по нататъка:
-Макс...
Извиках,спуснах ръката си надолу,като се мушнах под банския му,като го улових,започнах да движа ръката си по цялото му продължение:
-Не искам друг,обичам те и само ти си този който може да ме докосва и да ме пали така.

Знаех,че това ще я доведе до полуда и тя се подаде,мушна палавата си ръчичка в банския ми и се задвижи
-Да мила? - целунах я когато простена името ми
Знаех кака да я усмиря,как да и докажа кого желая,че не ми пука от никого и от нищо
-Знам го за това ти го припомням скъпа,за да не го забравяш
Ръцете ми станаха още по дръцки