Ние сме млади,красиви,богати и порочни.Ние сме жители на Лос Риос-Градът на богатите.
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Новото клипче на форума
Клипчето на форума
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Селина
 
Мейсън Робинсън
 
Елиза Даймънт
 
Виктория Екълс
 
Ванора Райдъл
 
Сара Макензи
 
Чарли
 
Максимилиан Шел
 
Ема Робинсън
 
Bijou Deschanel
 
Latest topics
Изтегли си късметче
Точно време
Посещения
Counter
Counter

Share | 
 

 Тъмните улички

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Селина
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 925
Join date : 10.07.2011
Age : 27
Местожителство : Лос Риос

ПисанеЗаглавие: Тъмните улички   Пет Юли 15, 2011 2:35 pm




Като всеки град и тук има тъмни улички които крият своите тайни!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://cityoftherich-rpg.bulgarianforum.net
Даре мо Най
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 84
Join date : 01.08.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 2:32 pm

Даре тичаше по улицата и сякаш бягаше от нещо. Трябваше бързо да се скри. Забеляза една врата на високо. Като нинджа или по-скоро като уплашен заек се покатери по стената и се скри във тази врата. Беше отключена за негов късмет. Огледа се и забеляза, че е в малка празна стайчка. След като тези, който го гонеха изчезнаха той сложи качулата на суйтчера си. Излезе бавно и тръгна да се разхожда по уличката без да привлича вниманието. Нищо че нямаше жива душа по нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сали
Newspaper editors
Newspaper editors
avatar

Брой мнения : 65
Join date : 22.07.2011
Age : 20
Местожителство : В нечие легло ;дд

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 2:40 pm

Вървях спокойно из града.Докато не завих в някаква тъмна уличка.Някак си страшна.Вече не гледах на къде въвя , а гледах в посоки.Като оплашено малко момиченце.Избеднъж се блъснах в нещо ,или в някой.
-О ,съжалявам!
Казах аз на човека който блъснах.Погледнах момчето с една извинителна усмивка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Даре мо Най
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 84
Join date : 01.08.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 2:46 pm

Тогава и двамата привлякоха внимание. Това беше и момента на човека, в който се блъсна да се разкрие, за да спаси положението. Той я прегърна рязко и без да пита. Завъртя момичето и тя забеляза ръката му, която излиза зад гърба му. В нея имаше огромен пистолет. Даре прикри ушите й и застреля един мъж в края на уличката от Азиатски произход. След това се завъртя и гръмна втория от преследвачите си. Прибра пистолета и каза на момичето:
-Няма нищо - със транен акцент.. Огледа се и я хвана на ръце. Тя усети тялото му, което беше като упора. Затича се на някъде и след като намери една скрита уличка той влезе в нея. Спря се зад една стена и постави момичето на земята. Погледна я. Не се виждаше лицето му но той я виждаше. Беше малка и уплашена. Започна да разкопчава суйтчера си без да знае какво ще си помисли. Свали го и го постави на раменете й. Тогава на малката светлина се видя лицето му. Той също беше от Азиатски произход. Усмихна се и каза:
-Спокойно. Вече сме в безопастност - след тези думи я погледна в очите и попита:
-Страх ли те е?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сали
Newspaper editors
Newspaper editors
avatar

Брой мнения : 65
Join date : 22.07.2011
Age : 20
Местожителство : В нечие легло ;дд

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 2:58 pm

Целия момент от блъскането до озоваването в някаква стая ,просто още не можеше да бъде възприето от съзнанието ми.
-Ти уби .. колко човека .. ъъ.. ти ги уби .. защо ??
Казах аз шашнато ,случвало ми се е и преди.Боже родена съм с лош късмет!Ще съм си така до смъртта!
-Ами.. да страх ме е , а теб защо не те е страх?!
Погледнах момчето.Той сякаш бе свикнал с това , с тази обстановка.
-Не мисля че в Лос Риос убийството остава безнаказано .. или незабелязано ?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Даре мо Най
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 84
Join date : 01.08.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 3:02 pm

Той я погледна и каза:
-Хей.. туко що оттървах света от изнасилвач и сериен убиец.. - след това я погледна и каза:
-Какво предпочиташ. Да те бях оставил в уличката с двамата? - след това я загледа и каза:
-Няма проблем.. тук е пълно с такива.. просто тия ме преследваха.. - след тези думи излезе от мястото където се бяха скрили. Огледа се и каза:
-Запази суйтчера - след тези думи се чудеше на къде да тръгне. Той беше от безчувствените същества и не го бъркаше да я зареже тук.. и без това явно мястото и не беше тук.. да се оправя сама.. мислеше си Даре, когато забеляза един бар. Усмихна се и тъкмо щеше да направи крачка на там, когато....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сали
Newspaper editors
Newspaper editors
avatar

Брой мнения : 65
Join date : 22.07.2011
Age : 20
Местожителство : В нечие легло ;дд

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 3:11 pm

Той реши да тръгне ей така.Ей така?!Погледнах смаяно.
-Значи ще ме зарежеш тук сама ??Ей така ??
Изправих се.Не можех да се върна в уличката , там имаше трупове!А дори не знам къде съм в момента.Чу се полицейска сирена.
-О,мамка му !Просто супер !Супер !
Казах аз и извъртях очи.Момчето направи още някойлко крачки.
-Ти наистина ще ме зарежеш тук ?!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Даре мо Най
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 84
Join date : 01.08.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 3:15 pm

Той се спря и я погледна:
-И какво да те правя? Ти се блъсна в мен - след което продължи. Тогава се появи на светлината от лампата. Беше облечен с дънки. Черен потник прилепнал по него. Бели маратонки, който си личаха и.. прическа от японските.. Спря се на няколко метра и каза:
-Добре де.. идвай.. - погледна я и я зачака. Ръцете му бяха в джобовете. Загледа момичето и допълни:
-И гледай да не се набиваш на очи..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сали
Newspaper editors
Newspaper editors
avatar

Брой мнения : 65
Join date : 22.07.2011
Age : 20
Местожителство : В нечие легло ;дд

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 3:21 pm

-Добре ..
Казах аз и взех сутчера му от зямята.Изтупал леко роклята си и тръгнах след него.Шумът на токчетата ми отекваше в тишината.Той ме погледна сякаш след секунда ще ме смъмри.
-Не мога да не вървя!
Казах аз и се усмихнах в опит да то подразня.
-И ако ти пука ,аз съм Сали ..
Предскавих се и погледнах накъде вървим,просто си нямах и идея къде отиваме.Но щом казваше ,че е убил от "лошите" се очаква да е от "добрите " това май ми даваше надежда ,че все още съществува доброто..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Даре мо Най
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 84
Join date : 01.08.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Авг 03, 2011 3:25 pm

Той се доближи до нея и каза:
-Добре принцесо Сали. - след което я хвана неочаквано за дупето, но не за да я обара, а за да я повдигне. Озова се в ръцете му и той тръгна на някъде. След малко стигнаха до една улица, която навлизаше в по-уживена част в града. Той продължи да се движи и влязоха в Хотел Рио. Там си беше запазил стая под името "Джоу Такеши" след като влезе отиде направо в стаята си, а през целия път носеше момичето избягвайки бандитите и полицайте.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дилан
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 202
Join date : 20.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Окт 19, 2011 10:48 pm

Отидох тук , , един от моите хора ми звънна , че имало проблем , но когато отидох с изненада установих , че нищо не е такова каквото изглежда. Двамата от хората ми бяха пребити. Кой се осмеляваше ? И как въобще тези двама тъпаци го бяха допуснали ? Гневът ме обзе , стисках зъби , докато не чух и един глас зад себе си.
- Най-сетне дойде господина , мислихме че няма да се появите на партито. - засмях се гаден дразглив глас , обърнах се рязко и видях един човек с качулка , изглеждаше набит и висок , може би се бяха объркали , защото малко се осмеляваха да нападнат моите хора. Но аз не се страхувах , не бяха наранили Елиза , а за тези двама глупаци не ми пукаше. Още двама излязоха зад него , не по-малко страшни и противни.
- Кои сте вие смешници ? Искате проблеми ? - засмях се подигравателно , а онези започнаха да се приближават към мен.
- Единственият които ще има проблеми си ти..
- Едва ли. - отговрих и го ударих , но на следващият ми удар той хвана ръката ми , другите двама ме хвана и колкото и да се опитвах да се съпротивлявам не можех , държаха ме здраво , а онзи започна да ме удря , отначало стегнах тялото си и удара му нямаше такъв ефект , но скоро вече нямах сила и юмруците и ритниците му се отразяваха , чух пукане и се надявах да е от юмрука му , а не от мен , защото точно сега не усещах болката , а само страха , да не нападнат Елиза след мен , защото явно ми имаха зъб , но едва ли знаеха за нея.Вече дори и не мърдах. Онзи се изсмя отново и другите двама ме пуснаха на земята.
- Само ти показвам какво предстой. - удари отново и чух как стъпките им отекват , а аз гледах нагоре , опитах се да помръдна и не можах , усетих как кръвтта се събира в устата ми и как щях да се задавя от нея , бях победен , но не за дълго. Кой бяха тези ? Щях да ги намеря каквото и да ми костваше , първо да разбера какво искат от мен , а после да ги убия , надявах се да оцелея.Ами ако това беше края ? Не , не можех да оставя Елиза.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Окт 19, 2011 11:15 pm

Бях приключила с обиколката с Мейсън.Той нищо не избра и реши ад изчака.Но от толкова гледане на бебешки дрешки ,не спирах да се усмихвам.Нима и аз исках бебе,след като убих това на Ванора,не не го заслужавах.Но не знаех,ако това можеше изобщо,да смали вината ми.Вече се беше стъмнило,колко неразумно,да се прибирам пеша,но вечерта беше топла ,пък и аз не бях съвсем беззащитна девойка.Влязох в тъмната улица ,като токчетата ми отекваха по паважа,доста по-звучно от колкото исках.До ушите ми долетя тихо стенание,първият момент не му обърнах внимание ,но постепенно,то се усили.Знаех,че не трябва да го правя,но въпреки това отидох,по посока на гласа.Някой бе ранен и можеше да умре,ако не му помогна.Забързах крачка,за всеки случай извадих спреят и боксът,които винаги държах в чантата си.Не обичах пистолетите ,макар,че в този момент,би ми бил от полза.Щях да припадна,когато стигнах в локва кръв,лежеше не кой да е а Дилан.
- Дилан -извиках името му и се спуснах към него коленичих,без да ме интересува ,че белите ми боти и панталон,се напояват с кръв.
- Господи,любими,какво се е случило ? Кой го направи ?Защо ?-залях го с въпроси,от които едва ли имаше нужда ,точно в този момент.потърсих мобилният си телефон с треперещи пръсти,за това все го изпусках .
- До дяволите- изругах.

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дилан
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 202
Join date : 20.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Окт 19, 2011 11:23 pm

Погледнах Елиза , която се подаде като ангел от никъде , ако сега не й кажех то кога ? Болката се усилваше и продължавах да кървя силно , линейката нямаше да дойде на време.
- Не знам. - казах докато се закашлях , поглеждайки към нея. Стиснах ръката й и я погледнах в очите.
- Не викай линейка , не и преди да съм ти казал всичко , трябва да разбереш всичко от мен. - стиснах леко ръката и я погледнах.
- Преди... много .. време .. аз .. бях.. с Марисела. Не.. не... я обичах , отмъщавах.... на баща й... той уби... брат ми.. аз ... съсипах ...дъщеря му... и убих... него. Съжалявам... зареди...мен...тя...стана...такава...развалина..днес й казах...истината... на ...... нея й прилоша...заведох я в...болницата...бебето й..... е добре. Но... каквото... и да става... искам....да...знаеш...че....те....обичам. - погледнах към нея.
- Убивал...съм...много...невинни...трябва.....да ....знаеш... какъв съм.... преди.. да бъдеш.. с мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Окт 19, 2011 11:46 pm

Най-сетен успях да напипам проклетият телефон и понечих да се обадя,но той ме спря.
- Трябва Дилан,не се предавай,любов моя -казах и въпреки протеста му набрах номера.От другата страна се чу глас:
- Добър вечер,болница "Лос Риос"с какво можем да ви помогнем ?
- Трябва ми линейка има ранен и то бързо!- изстрелях.
- Не говори,пази си силите -му казах,но въпреки това Дилан продължи да говори.Може би смяташе ,че ще умре,но аз не бих го допуснала.Не и след като го намерих.Моята половинка.
- Кажете адреса-каза жената от среща.Но аз слушах него ,спираше на няколко пъти,защото се давеше,но говореше.В съзнанието ми долетяха ,само думите той и Сел,били са заедно.Щях да припадна,не ми пукаше ,че е убивал хора,това нямаше значение,но че е спал с най-добрата ми приятелка.Това ме притесняваше.Замлъкнах не знаех,какво да кажа.
- Моля ви кажете адреса-настояването на жената отсреща ме събуди ,от транса и казах механично,улицата,като добавих :
- Побързайте ,губи много кръв !-казах и отпуснах слушалката.
- Господи ,Дилан ти и Сел- казах треперейки.
- Защо защо не ми каза ,по рано,защо сега ?


_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дилан
Outlaw
Outlaw
avatar

Брой мнения : 202
Join date : 20.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Окт 19, 2011 11:54 pm

Не спирах да я гледам , премигвах и отново започнах да говоря.
- Защото...никога...нямаше...да...получа...шанса си...щеше...да..ме..отхвърлиш...и..аз..нямаше....да...го....понеса...беше....отдавна.,..никога не съм....я обичал.....единственото.....което...исках...беше...да...отмъстя....и...аз....я....съсипах....но....днес....тя....май...ми...прости. Ако....ти...не..може...да...го...преодолееш...просто...ме..остави....тук...остави...линейката...няма да...живея...без...теб.Трябваше...да...ти...кажа...по-рано...но..нямах...смелост...не...я...обичах...не...съм...обичал...никой..освен теб...кълна..се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   Сря Окт 19, 2011 11:59 pm

- О,Дилан нима си помисли,че това ще промени нещо,просто съм потресена,но не няма да те оставя и да вярвам ти.За мен няма значение кой си убил или ще убиеш в бъдеще.Знам че си такъв не искам да те променя.Обичам те такъв-говорех трескаво и притиснах устни до неговите усетих кръвта му и ми се доплака.
- Няма ли най-сетне да дойде тази линейка-извиках в отчаяние.Когато отдалеч се чуха сирени.
- Ето идват,потърпи,не ме оставяй Дилан,обичам те,без теб животът ми няма смисъл.Обичам те ...-казах но той май вече не ме чуваше ,беше изгубил прекалено много кръв и май беше загубил съзнание.Потиснах импулса да го разтреса,за не му причиня още по-голяма вреда.Сирената се чуваше все по ясно.
- Няма да умреш,Обичам те-не спирах да повтарям
- Няма да ти позволя,да ме оставиш !

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Тъмните улички   

Върнете се в началото Go down
 
Тъмните улички
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
City of the Rich :: Los Rios :: Централната част на града-
Идете на: