Кафе ""Нефели""

-Тогава има хора който да се грижат за него, С повече пари можем и двамата да си живеем.
Баси,да бяха направили така с мен,почти не виждах родителите си не исках и аз да постъпвам така. Преминах отново с ръка по главата си и косата си:
-Това беше глупаво извинявай. Трябваше да мисля трезво,а това е глупав начин да повторя стари грешки.
Отпих отново от уискито:
-Добре,ще бъде както го искаш ти...

-Тук не става дума за вярване,ти ме държиш в ръцете си,съзнаваш ли?
Казаха аз,като се приближих:
-Не искам афторитета ми да бъде уронен и семейството ми повлечено с мен. Същото не искаш и ти за това го правиш.
Отпих отново от уискито:
-Може сега да съм ядосан,гневен и да говоря небивалици но ти гарантирам,че ще направя това което трябва. В началото може да не се разбираме но с времето,ще свикна с положението.

Изпих чашата и я оставих:
-Добре,какво искаш още,казвам ти,че ще поема отговорността. Ще се оженим,ще живееш при мен или аз при теб.
Не можех все още да се зарадвам това ми идваше като шок:
-Не мога да се зарадвам още,трябва ми време да свикна с това.
Да за мъжете бе много по трудно да осъзнаят това,че са станали бащи,а особено това,че са били ергени доста дълго време преди това:
-Ще го направим както ти го искаш.

Станах и я настигнах,хванах я за ръката и я обърнах към мен:
-Не си тръгвай Мери...
Гласа ми не издаваше страха ми:
-Съжалявам,че обърках живота ти но все още съм доста объркан. Ще наема камион да дойде да вземе вещите ти,ще живееш при мен. Искам да се грижа за теб.

Тя тръгна да се свлича,хванах я и я заведох вътре в заведението на едно отделено сепаре,където я поставих да легне. По дяволите изплаших се,целувах я по челото и устните,докато дойде линейката:
-Мери...
След като дойдоха лекарите,я отведоха в болницата. Защото тя кървеше. Можеше да загуби бебето.

Бях излязъл на кафе с една манекенка на име Аделайда,не бе от модната агенция на Мари така,че можеше да си остане между нас. Срещахме се може да се каже тайно,казвах на Мери,че съм на извънредни дела,като се срещах с нея. Сега се бяхме скрили тук и пиехме кафе.
-Тази вечер няма да мога да остана при теб,не се сърди Адел но трябва.
Взех ръката и и я целунах.

Мейсън беше на дело,а малката беше с баба си и дядо си на малко пътешествие.Искаха да я разходят до Англия и аз и Мейсън се съгласихме,за това и бях свободна днес,бях се изкъпала и си уредих среща с една от сътрудничките ми в едно кафе в центъра,същото в което съобщих на Мейсън,че чакам дете..
Може би излизах сама от както разбрах ,че съм бременна,без Мейсън,без детето,за това и се бях постарала и а сътрудничката ми не ми отстъпваше за това бях в една страхотна Рокля
Бях подранила за това влязох директно и очите ми останаха широко отворени..на една маса Мейсън стоеше и целуваше друга жена,познавах я по физиономия,беше манекенка при конкурентна фирма...
-Мейсн? .. - стоях зад нея ,вперила поглед в него - Това ли е важното ти дело?

Останах за миг шокиан. Не очаквах да я видя тук,мислех че щеше да е с приятелки или пък нещо такова.
-А,Марисела не очаквах да те видя тук!
Трябваше да изляза от положението:
-Тук сме за да обсъдим делото и ,ще завежда дело за сексуален тормоз...
Определено трябваше да изляза от положението. Аделайда бавно се изправи и казах:
-Аз,ще ви оставя да се разберете.

Определено се изненада да ме види,почуди се как да излезе от това положение,но каквото и да ми говореше беше лъжа.Не за първи път го правеше,а сега?Как изобщо си бях помислила,че се е променил,ами ако през цялото време е било така
-Дело?О ще има дело,но едва ли ще е за това,как смееш да ме лъжеш в очите..
Момичето тръгна да си ходи,но бързо я върнах на място..ако Мейсън си бе мислил,че онази Марисела е останала в миналото жестоко се лъжеше..а още по-малко сега имах дете от него
-Никъде няма да ходиш.. - в гърдите ми напираше болка,ярост,но тук нямаше отново да правя скандали - аз си тръгвам,а ти .. посмей да се прибереш ..

Слязохме в кафенето,като му поръчах поничка и кафе,пиеше като мен същото.
-Та относно дори и брат ми ти каза не е добра идея,не се прави на смела,нищо няма да постигнеш така.
Той гледаше в страни,а аз се чудех,как бе възможно да не си приличаме по характер.

Ама аз защо ли очаквах той да ме подкрепи,та той му беше брат.Замъкнахме го все пак в кафенето,беше приятно местенце и дори имаше хора,изглеждаха нормални и свободни
-Личи си че сте братя!Брандън защо лабораторията?Не е ли по забавно да си навън,да усещаш адреналина
Обърнах се към Кевин
-Добре,да видим как ще го хванем тогава

-Не ме бива в тея неща,не обичам гонитбата и пр. Исках пак да съм в системата но в лабораторията съм по добър.
Е,да бях се провалил на нормативите но това нямаше да го казвам,защото си беше малка излагация:
-Поне не се оказвам под прикритие. Често не бих рискувал.
Отпих от кафето,ама ужасно се опарих,на мръщих се и си изцапах блузата. Баси,пак се излагах и то пред момичето:
-Аз ще се връщам.
Бутнах брат си за да мина,ама не искаше да стане.

Подадох му кърпичка отново се бе спекал,като... Е бе се спекал!
-Дам в лабораторията го бива...
Нямаше да кажа,че се е провалил в нормативите и не му се разрешаваше да носи пистолет.
-Питай го за сложни наименования на нещата и ще ти ги каже с латинските имена.

Погледнах и двамата,бяха толкова сладки,еднакви и същевременно различни.Кевин беше по елегантен,косата му беше прибрана,винаги с костюм,който да не си кривя душата му стоеше страхотно,винаги делови и малко ме мъмреше,докато Брандън беше по-небрежен,косата му стърчеше в севъзможни посоки,носеше раздърпана тениска и изсулени дънки...това щеше да си е приключение
-А не,нищо няма да го питам,не разбирам-Брандън тръгна май да си ходи- Стига де,остани...имам идея,тримата да излезем довечера,сериозно,ходи ми се на бар

-Аз не съм по баровете,а и имам доста работа,която трябва да се свърши.
Трябваше да намеря начин да се оправдая истината,бе че Кевин знаеше,че нямам толкова работа и само той можеше да ме издаде.
-С новия случай трябва да погледна архивите и което мога да обработя отново.
Кевин не ми даваше път явно не искаше да ме пусне.

-Брато стига се сдухва,ще отидем,ще постоим малко и ще се приберем,малко разнообразие. Обещавам няма да те запознавам с момичета.
Не му направих път знаех,как да го накарам да дойде:
-Няма проблем,а партньорката ми е свястна спокойно може да разчиташ на нея. Ще пием по едно и после,ще се приберем.
Склони все пак но после пак трябваше да го изкараме от лабораторията.

Погледнах Брандън изпитателно,ама той сериозно ли мислеше че ще му повярвам че има работа,слава богу Кевин опита и май успя да го убеди да дойде с нас.Беше толкова потаен,не като брат си,тези двамата определено привличаха не само моето внимание,но и на всички в кафенето,бяха страхотни,секси и ....и
-Добре де,не хапя ,няма да ти направим нищо,само малко забавление..
Засмях се и доизпих кафето си ,трябваше да се върна до участъка и после да се приготвя за излизане
-Шефе като решите нещо звънни за да се срещнем там