Събудих от мириса на кафе и на храна,не бях свикнала със сутрешна закуска,разтърках очите си като се изправих. Бях гола,за това използва одеялото да се прикрия. Увих се с него,станах отидох до малката масичка на нея имаше закуска и кафе,беше я направил за мен. Но него го нямаше: -Макс... Максимилиан ! Извиках аз,като се подадох на вратата и го видях: -Тук си бил? Усмихнах му се но още бях малко сънена и увита в одеяло.
Загледан във водата не бях чул кога се е събудила и ме викаше.Когато се обърнах стоеше на прага полу сънена и увита в тънкото одеало,а на вън още бе малко хладно.Тръгнах към нея с усмивка -Добро утро красавице - прегърнах я и я вдигнах на ръце - Наспа ли се миличка? Вкарах я вътре когато видях,че не е докоснала храната -Не си ли гладна Ема? Искаш ли нещо друго ,само ми кажи и е твое
Остави ме на столчето,като посегнах към чашата със сока: -Не исках да почвам без теб,исках да хапнем заедно! Казах аз,като придърпах още малко одеялото,защото гърдите ми бяха големи и скоро,щях да остана без одеяло: -Всичко е хубаво не исках да съм сама! Приближих се към него и го целунах,а след това започнах да ям,бях много гладна,а беше невероятно вкусно: -Добър готвач си,кога си се научил да готвиш?
Палавото одеало искаше да бяга от нея и отново да я остави гола пред мен,но тя умело го прихващаше отново... Взе храната ,искаше да ядем заедно и щях да удовлетворя желанието й -Добре принцесо,ще закусим заедно Явно много и хареса защото ме похвали и поиска да знае къде съм се научил да готвя -В приююта,когато си сирак се научаваш да правиш много неща за да можеш да оцелееш..искаш ли още принцесо? Не исках да говоря за миналото си,тя не биваше да узнава какъв съм бил,а само това в което тя ме превръща,иначе рискувах да я загубя -Какво ти се прави принцесо?Имаме цял ден преди да отворя бара
Горкия сигурно съдбата му беше жестока,трябваше да направя нещо но без да му навредя на гордостта. Не биваше,можеше да не му харесва. Лицето ми се промени за миг,толкова ме заболя за него но нямаше да питам за това повече. Доядох си,като бе вкусно,много даже. Станах приближих се към него,като седна в скута му: -Имаме много идеи,едната е да ме вземеш и да окупираме леглото,другата е да гледаме някой филм,или пък да се разходим. Последното го казах с супер нежелание: -Но съм отворена за предложения.
Лицето и се промени когато споменах приюта,сигурно ме съжаляваше,но исках да прогоня тази мисъл,исках да вижда само мъжа който съм сега..Оставих я да се нахрани и оправих масата,изслушах предложенията и.Бяха примамливи,особено ако окупираме отново леглото за цял ден,но исках да я опозная още,да и покажа града,а филми не ми се гледаха,на нея също -Да се разходим принцесо,не че не те желая,но секса не е всичко нали?
-Да не е всичко но ще ме заобиколят почитатели папараци и няма да можем да се разхождаме. Казах аз притеснено,не можех да се маскирам: -Все някой ще ме познае. Не се срамувам от теб,не искам да си го мислиш но ми омръзна да ме следят,за това не излизам,защото всяко нещо се наблюдава. Станах от него,като легнах на леглото: -Добре нека да не правим секс но просто да не излизаме.
-Не се притеснявай красавице,няма да ти види никой,защото няма да ходим в града Целунах я и подадох ръка за да се изправи,беше седнала на леглото,имаше право,ако не искаше да излиза можехме и да не го правим,но легнех ли до нея щях да се изкуша да я имам отново -Облечи се принцесо и ще ти покажа най-красивите места на този рай,а там никой няма да ни види,но и така да е ,никой няма да те познае,няма да облечеш твоите дрехи,а едни по обикновенни,какво ще кажеш?
-Добре но аз съм само с тези от концерта. А,анурака е в бара! Изправих се,като го целунах и неволно изпуснах одеялото: -Опа изпуснах го! Засмях се,но лицето ми бе невинно и го гледах все едно стана неволно и без да искам,а истината беше,че наистина го пуснах: -Намери ми бързо дрехи или ме вземи.
-Спокойно красавице,тук има други дрехи Тя стана да ме целуне и одеалото падна от ръцете и или по скоро тя го пусна,но нямах против,макар да направи невинна физиономия която каза "без да искам" знаех,че е нарочно...дилемата беше да излезем или да я имам отново -Изкушаваш ме принцесо,но ти обещах разходка! - целунх устните и като се заиграх с гърдите и,но я пуснах преди да съм се увлякъл и подадох едни друхи -Вземи!
Мислех,че ще ме разходи в света на чудесата,когато докосна устните ми но той ми подаде някакви дрехи. Облякох ги с нежелание успя за секунди да ме възбуди но сега не искаше. Бяха ми малко големи и ме правеха безформена,с една шапка никой нямаше да ме познае. -Приличам на торба с картофи! Казах аз,като се огледах: -Никой няма да ме познае! Усмихнах се бях доволна но дали пък не го отвращавах така?
Не и хареса закачката ми и си пролича,но имаше време,имахме цял ден на разположение да се любим,да се наслаждаваме на телата си -Ти си най-красивата торба с картофи която съм виждал! - целунах я отново и нагласих шапката и - Определено ти стои добре,а и много секси ти стои,кажи мила моя оставаме на тема плаж или отиваме в гората?
-По добре в гората,на плажа е по вероятно да ме търсят. Получих два смс,по телефона,подскочих и отидох да ги видя. Единия беше от батко,той ме питаше дали съм добре,веднага му отговорих но след това звъна отново,беше агента ми издирваше ме,защото пресата ме е заснела в дискотеката с бармана и където и да съм да внимавам и,че ще ми се обадят. Тогава телефона почна неистово да звъни,не отговарях на него,не можех: -Май са ни видели? Обсадили са вратата на имението явно мислят че съм там. Казах аз разтревожено: -Съжалявам,май ще объркам живота ти.
Щом искаше гората така да бъде,щях да я заведа там,но телефона и не спря да звъни,то не бяха СМС-и то не бяха обаждания,но тя стана притеснена,дори да ни бяха видели,не ме интересуваше,харесвах я и нямаше пресата да ме отдели от нея -Притеснява ли те нещо принцесо? Да обърка живота ми,не можеше,но аз можех да объркам нейния и то много -Единствения живот който може да се обърка е твоя и ако мислиш,че ще съм пречка за теб,кажи ми го,не искам да преча на кариерата ти принцесо,но не искам и да те загубя
-Не аз обичам да пея но имам пари и няма да позволя на нищо да ме раздели от теб. Но не мисля,че нещо е способно,просто съм сигурна,че ще влязат в живота ти и ще видят висичко,ще те преследват,като мен,ще те подкупват,за да изкараш снимки с мен. Приближих се и го целунах: -Може би ще ти е трудно днес да работиш,ще те питат неща за мен. Погалих бузите му: -Не се страхувам,просто ще объркам и твоя живот. Знам,че ти е било тежко и не искам да го правят но май е късно.
-Това не ме притеснява принцесо,може да нямам пари,но нищо не може да ме купи,не и когато става въпрос за теб,за някого на когото държа...единствено може да си загубя работата,но и това не е проблем за мен,винаги съм се справял,а сега когато имам теб,ще ми е по лесно да се справя Прегърнах я и я целунах -Ще работя,нека питат,нищо няма да измъкнат от мен Ема,мога да се справя с това,но не те ли притеснява,че ще те свържат с мен и миналото ми,принцесо не съм цвете и не искам да ти навредя!Моя е достатъчно объркан
-Ако я загубиш,ще ти намеря друга работа,няма да се тревожиш за нищо,ще направя всичко но... Той сякаш не можеше да ми каже нещо: -Какво,с какво да те свържат? Попитах аз,нямах идея за какво говори: -За приюта ли това не ме тревожи,те са гниди и не може да се иска състрадание.
Поклатих глава,нямаше да и позволя тя да ми търси работа,не и докато мога сам да се справям,не исках да се възползвам от парите и положението й -Не Ема,сам ще се справям с това,но още не се е случило..може би се тревожим на празно и всичко ще утшоми Но тя попита,усети промяната в мен,знаеше,че крия нещо от нея -Принцесо,казах ти не тормози главицата си,това е минало,но не искам да те свързват с това,не е приюта,казах ти правил съм лоши неща,бях друг,но се промених и се радвам иначе не бих си просил ако те нараня по някакъв начин....
Приближих се и го прегърнах силно. Може би е бил в затвора но не искаше да ми казва,поне на това ме навеждаше. Но не му казах нищо само го прегърнах. -Добре нека се измъкнем преди да са разбрали това място. Дръпнах го за ръката и тръгнахме към вратата: -Хайде на излет. Засмях се аз и отворих вратата,още нямаше никой,а и бях дегизирана.
Делфините ни отнесоха към другата му малка къщичка. Папараците не можеха да ни проследят до тук,не знаеха и това място. Тук вече бяхме сами. Преди да изляза целунах делфинчето което ни помогна и излязох от водата. От мен капеше вода но не ми пукаше,не носехме телефони или скъпи неща така че нищо не бяхме изгубили. Бързо се ориентирах към къщичката,започнах да си събличам дрехите още щом влязох: -Ужасни да всичко развалиха. Но все пак се радвах,че се бяхме измъкнали: -Отивам да се изкъпя отново с твоя сладък шампуан.
Стигнахме лунното езеро и малката къщичка която имах там,добре ,че океана имаше пролив тук и делфините често навлизаха по тези места. Влязохме в къщата когато Ем започна да се съблича,още бях набрал,бях бесен,че прекъснаха играта ни и възбуден още от докосванията и незавършилата игра.Ем каза ,че влиза да се къпе,но нямаше така лесно да свърши това -А не,няма да се къпеш сама - с рязък тон се вмъкнах при нея и я притиснах в тялото си - Не сме свършили с играта си
Влетя огнено под душа,притиснаме в стената. Възбудата му не бе стихнала. Обичах да е толкова див: -Обожавам те толкова вбесен и жадуващ тялото ми. Но ми се иска още малко. Бутнах го от мен исках да си поиграем,да забравим за папараците и случилото се: -Първо,ще се изкъпем,а после,ще се любим мили. Потрай още малко,по сладко ще е после. Хванах гъбата и я разтрих със съпуна,като минах по тялото му,
Тя знаеше как да ме държи в напрежение как да подпалва тялото ми и да ме дразни,искаше още да си играе с мен -Връщаш ли ми го Ем? Искаш да полудея ли? Щяло да е по-сладко,бях озверял,исках я тук и сега,исках тялото и под водната струя,а тя си играеше със сапуна.очите ми горяха,ръцете едва се сдържаха да я вземат и да спрат това мъчение,но се сдържах -Ще си го получиш за това
-Така ли любими?! Надигнах се,като отърках мокрото си тяло в него,той трепереше за мен,безумно ме желаеше. Харесваше ми това усещане. Полях го с вода,като след това измих и себе си. Той ме гледаше и ме докосваше но аз му се измъквах. И аз го исках но се закачах. Измих дългата си коса,която той много обичаше. Взех една кърпа,и се увих с нея,беше много малка и безуспешно се покривах с нея. Не сядах още на леглото,взех един лосион,беше негов. Седнах и намазах краката си: -Мили искаш ли ти да ме намажеш?
Продължаваше да ме дразни,да подпалва вече горящия огън.Знаеше колко я искам и въпреки това се търкаше в мен,подскачаше около мен,а водата я обливаше.Стоях на стената за да ми държи хлад и да не я взема ,но тя изми косата си и се уви безуспешно в кърпата,отиде и взе лосиона ми,като намаза крачетата си и ме повика -Искам ли?Питаш ме дали искам? -ръмжейки стигнах до нея и взех лосиона,капнах малко,като я побутнах към леглото за да я намажа,ръцете ми се спускаха по влажното и тяло,а както знаех ,че е готова за мен,че е влажна там долу...целунах рамото и като я бутнах на леглото и скочих върху нея,смъкнах кърпата и я целунах,обхванах гърдите и,сега аз щях да си поиграя с нея
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
