Имение Робинсън

Не ми се искаше но трябваше да си почине. Кимнах и се изправих:
-Добре,ще те оставя в ръцете на сестрата,ще отида да видя,как е Кат...
Слязох бързо долу и се оказа,че да тя беше заспала наистина на тревата. Взех си я веднага,а тя бърбореше нещо на сън. Наистина я оставих в стаята и,завих я и дадох мечето.  Но за едно беше права Валерия нуждаех се от малко почивка,бях като робот,грижи се за онзи за този,работа и на ново. Отидох да си взема един бърз душ,и възползвайки се от момента се излегнах на спалнята обут само в панталона,после щях да облека нещо. Умората си каза своето за малко затворих очите си.

В един миг се чу шум край стаята ми,когато отворих очи Кат тичаше по коридора,а една от прислужничките се мъчеше да я стигне,явно малката палавница се бе събудила и отново подлудяваше всички,но понеже Мейсън не се виждаше,явно спеше и сега малката палавница щеше да го събуди,показах се на вратата,а Кат тъкмо щеше да отвори вратата на стаята.Стигнах я набързо и я взех на ръце,случайно надникнах в стаята и видях че той спеше спокойно полугол,за миг застинах,въпреки че бе доста по-възрастен беше невероятно красив,тялото му беше като на младо момче
-Тихо принцесо,тати спи,нека го оставим да почива,а ние ще си поиграем двете
Кат веднага ме гушна и се кротна щом и обещах да си играя с нея,слязохме в салона,аз седнах на пода а тя се суетеше около мен,правеше чай,пееше песнички,дори реши да ми прави модни прически,малко се съмнявах да приличам на нещо после,но щом кротуваше това беше добре

Бях спал прекалено много сякаш,събудих се и сякаш главата ме болееше,не си бях почивал толкова много,явно малката е спала доста дълго. Наметнах нещо върху себе си и отидох да я видя но я нямаше,малко се изплаших но ми казаха,че е долу с Вал.
Влязох тихо да не ги смутя,приближих се,бяха много сладки заедно,а Кат я обожаваше имаше някой с който да си играе и всичко подобно. А,Вал беше идялна за майка:
-Кат какво правиш прическа на Валерия ли?
Попитах аз,като седнах до тях:
-Добре си нали,не се натоварваш?
Малката веднага даде чаша и на мен,взех я веднага без да се съмнявам,макар да нямаше нищо:
-Как хубаво ухае,може ли две лъжички захър?
Винаги играех с нея,изглеждах смешно защото бях доста голям за всичко но тя наистина много се забавляваше.

Когато чух гласът му едва не подскочих така се бях вглъбила в мислите си,наблюдавайки Кат,че не го бях усетила,а това рядко се случваше
-Да,не се притеснявай,седнала съм и не се натоварвам,а и тя е доста внимателна край мен..сякаш сега слуша повече,може би е видяла какво стана одеве в градината и стъпва дори на пръсти край мен,а ти?Успя ли да си починеш?Когато я открих беше на път да се събуди и то доста брутал....
Спрях се изведнъж,бях усетила какво съм казала,сега знаеше че съм била в стаята му и съм го видяла полугол,това не беше на добре,тръгнах да се изправям,макар да беше трудно,ала повече ми бе неловко от него
-Аз...ще ви оставя да прекарате време сами,прекалено много от времето ви отнемам....
Трудно ,но все пак се изправих,придържайки се за парапета успях да изкача стълбите въпреки протестите на Кат
-Трябва да се изкъпя скъпа,да промия раната,ти си поиграй с татко си,разкажи му за какво си говорихме и колко послушно дете си

-Обикновено не спя толкова дълго,когато се събуди скача върху мен.
Въобще през ум не ми мина,че ме е видяла гол,да смущаващо е но мислех за прекалено много неща и в момента не ми се мислеше точно за това.
Малката определено не можеше да се откъсне от Вал и се страхувах,че когато си тръгне,ще е прекалено лошо за нея. Но не исках да развалям всичко,после щях да мисля над това:
-Мила остави Вал,нека си почине,и аз ще си играя с теб.  Валерия отивай почини си,после ако си добре слез за вечеря,ще е добре защото ще я накараш да хапне.
Продължавах ме с играта но към края за първи път предеви желание за ядене,искаше сандвичи,не беше никак зле,като за начало но малко след това и се доспа дори не довърши и не яде обичайно десерт. Заспа в ръцете ми,занесох я да спи,явно днес щях да ям сам.

Трбваше да се насиля да заспя,не биваше да мисля за това,не но в мислите ми бяха само той и детето заедно,грешка беше огромна грешка,не биваше да ме вълнува този мъж,а и явно бе че той обожава дъщеря си,никоя жена не би била подходяща за него докато не обикне първо Кат,докато не проумее че той винаги ще обича нея първо а после жена която и да е ..винаги щеше да е на второ място след нея,а вероятно никоя жена не би преодоляла това...Плеснах се,трябваше да се махна от там,но не трябваше да е грубо,иначе щях да нараня Кат..Умишлено ,не слязох за вечеря,трябваше да го отбягвам докато мога.Разбирах че има хиляди други грижи пред това да се занимава с мен..
Стана прекалено късно,а на мен не ми се спеше,за това реших да се разходя,щях да мина през кухнята да хапна нещо и след това да се разходя из градината имах нужда да се отрезвя...
Трябваше час по-скоро да се върна на работа,за да се заема с някой случай та да спра да си мисля глупости...

Не се почувствах много добре,когато тя не слезе за вечеря искаше ми се да слезе но явно беше много уморена и имаше нужда от почивка,за това не ми се искаше да я безспокоя но ми беше станало много гадно. Явно не будех никакви чувства в която е и да било жена,едно време бях женкар и всички ме харесваха,а сега сигурно бях жалък.
Останах след долу на верандата,седнал с една чаша уиски,обикновенно по това време се занимавах с някой случай но в момента не ми беше точно до това не исках нищо. Вечерта беше топла и ми харесваше да съм навън. Явно бях обречен да остана сам,само с Екатерина никой нямаше да приеме такава отговорност,не можех да очавам това от агентката,замислих се дали не я направих пленничка,сигурно за нея бях някой противен тип.
Кучето се появи от някъде и легна в краката ми,не го побутнах,оставих го да лежи на обучката ми,вече започна от толкова неща да не ми пука.

Когато обаче излязох на верандата го видях да стои с чаша уиски в ръка,явно не му се спеше или се наслаждаваше на тишината и спокойствието.
Стоях зад него и го наблюдавах,какво ли си мислеше?Дали се чудеше защо не съм слязла вечеря,може би ми беше сърдит,но надали.Сигурно мислеше за жена си,за детето което му напомняше за първата му любов...или тъгуваше за дните си на ерген...не надали.Виждах че обожава детето и надали щеше да я остави за да преследва жени...Какви ли жени би харесал сега?
Кучето обаче ме усети и се разшава в ръцете на Мейсън,а той се заоглежда и нямаше как да не ме види
-Извинявай,не исках да те безпокоя,щях да се разходя имам нужда от въздух...

Откъсна ме от мислите ми за секунда,се извъртях погледнах я и се опитах да потърся в погледа и нещо,което показва отвращение към мен но не виждах. Дано не и се гадеше от мен,явно през годините бях загубил и самочувствието си барабар с още много други неща:
-Няма проблем,ако искаш може да ми правиш компания,не те принуждавам наистина,само ако искаш,на мен ще ми е приятно...
Все пак исках да и дам право да реши сама и,че не я принуждавам:
-По това време обикновено се опитвам да я приспя но се радвам,че имам време в което мога да си почина поне малко. Би ми харесало да останеш мисля,че съм забравил,как се гори нормално с хората. Прост и небрежен разговор. Работа и детето,без грам лично  пространство и лични неща,сега разбирам,какво им е на самотните майки.

Няма избор,трябваше да остана,а и наистина щеше да ми е приятно да поговоря с него без да е свързано с работа,без детето да е край нас и да се налага да се съобразяваме какво говорим
-Ще се радвам да остана малко с теб,омръзна ми да лежа,а и е друго да сме сами без детето,исках да поговорим
Той ме погледна малко смутено,какво ли очакваше да кажа?Когато се обърна видях един особен поглед,сякаш търсеше одобрение у мен,липсваше му самочувствие,дали се съмняваше в нещо
-Не ме разбирай погрешно ,харесва ми да съм тук,да съм край ...вас,Кат е страхотна ,а и ти си много внимателен с мен ,не заслужавам такова внимание от теб,виждам как Кат се привързва бързо и не искам това да е проблем за теб,мисля че е най-добре да се върна у нас

Поех дълбоко дъх,и аз се опасявах точно от това но истината е,че искам тя да се сближи с моята Кат:
-Виж,не желая да те държа в плен но ми е приятно да си тук. И не само заради задължението или не само за това,че Екатерина те обожава,ами и заради мен. Съвсем,честно да ти призная,ти си първата жена с която се виждам от толкова време,която стъпва в къщата и наистина ми е приятно,че си тук,че мога да се погрижа за теб,че...
На устата ми беше да се сближим но самия аз вече не се харесвах,за да ме хареса някоя друга жена,тя е толкова млада и красива,можеше да има всеки:
-За мен не е проблем,че Екатерина се привързва към теб,тя има нужда от приятелка,някоя жена,която да и дава достоен пример,да лошо е да те моля да си заместител на майка и никой не може но се надявам да сте приятелки.Проблемът е,че...
Като за адвокат говорех много добре и като ерген омайвах жените но сега трудно намирах думи:
-Че аз искам да се сближа с теб... Ам... може само като приятели,не те видя сигурно те отвращавам,харесваш някой друг готин младеж,който няма дете и отговорности и за това поне някакво приятелство. Ясно ми е,че вече никоя жена няма да ме погледне по някакъв различен начин...

За какво говореше той?Как можеше да говори така за себе си ,явно след като бе загубил Марисела беше загубил и мъжествеността си,мислеше че след като е баща и има отговорности не е привлекателен мъж,а нямаше идея колко беше,но не беше мъжът за мен,аз бях дете ,вероятно имах нужда именно от мъж като него
-Мейсън ти си невероятен мъж,не знам защо си решил че никоя жена няма да те погледне.Напротив,в момента сигурно си най-желания мъж в града,имаш невероятен външен вид,малко мъже на твоята възраст са толкова секси,отговорен си,имаш дете което обожаваш и даваш всичко за нея,да никоя жена няма да е на първо място в живота ти пред дъщеря ти и много малко ще го признаят ще се стремят да я изместят ,но ти няма да го позволиш.Кат е едно съкровище и ще се радвам да съм част от живота и,да я възпитам като мое дете...а с теб..искам да бъдем приятели,харесва ми да съм край теб и не искам да чувам това че ме отвращаваш,това не е вярно...

Радвах се,че не ме намираше за отвратителен,да не се бях занемарил,както правеха повечето мъже на моите години но въпреки всичко не бях ерген. За малко се обърнах към нея,като и се усмихнах:
-Може би за тези години просто загубих доста голяма доза от мъжкото си самочувствие.  Изгуби се между хилядите задължения и работа. Не се оплаквам естествено,това ме държи все още на крака...
Въпросат се криеше съвсем другаде. Обичах съпругата ми и страдах за нейната загуба може би никога нямаше да я забравя,това е сигурно,където и както да се стекат обстоятелствата но бях сигурен,че тя ще иска да продължа живота си,същото което бих искал и аз,ако аз си бях отишъл. За Кат нямаше да намеря майка никога но ако имаше добра жена,която да и е приятелка и съветничка,щеше да е достатъчно,а аз жена до себе си,която да обичам. Не ставаше дума за заместител или нещо подобно,просто нова любов или нещо такова:
-Не се чувствай,като затворничка,а като на почивка,има си басейн персонал,може да си пиеш коктейлите. Дори,ще има дете което да крещи около басейна за да е пълна картината.
Засмях се тихичко,а след това отпих от питието:
-А,на мен ще ми е приятно да останеш,наистина да водим непринудени разговори наистина имам нужда от това,терапевта не върши достатъчно работа,не че съм скаперник но той слуша за пари...

-Никога не съм имала вяра на терапевтите,те винаги казват това което искам да чуя,слушат именно както ти каза,защото им се плаща,но не мисля, че ти имаш нужда от терапевт,а от приятел който да те изслуша,да ти даде съвет
Не че аз бях компетентна в това,по-скоро някой близък приятел който го познаваше и който е бил до него в трудните моменти,а и който има опит в живота,не хлапачка невидяла нищо от живота и любовта
-Не бих могла да се чувствам затворничка тук,не и когато си край мен,да не говоря за Катерина,приятно ми е да разговарям с някой като теб,била сериозно или непринудено

Накара ме да се усмихна и развеселя:
-Радвам се,че се чувстваш така...
Оставих питието си на масата до себе си и за малко прочистих гърлото си,като се извъртях леко към нея:
-Като изключим напрегнатата ти работа,какво ти пречи да имаш приятел. Не е моя работа но красива жена,като теб надали страда от липса на обожатели?
Самия аз я харесвах,като жена,като всичко. Не можех да скрия от себе си това,че ми действаше,като мъж,чувство което не бях усещал дълго време. Чудех се дали не съм го забравил,е като мъж,понякога съм си помагал,колкот и гадно да звучеше но това нямаше нищо общо с живия контакт,не и намеквах нищо,естествено голям глупак,щях да съм. Не съм загубил чувството си за такт въпреки тестостерона да ми е на високо ниво:
-Някое друг,агент нещо?
По скоро ме интересуваше дали има сериозен приятел,за това подпитвах. Мислех някой неща мислех да направя няколко романтични жеста,ако имах възможността.

Питаше ме за приятел,какво ли можех да му кажа?Защо момиче като мен нямаше обожатели?Защото беше истина,винаги беше мъжкараната,винаги се състезаваше с момчетата и ги побеждаваше,рядко някой гледаше на нея като на жена,по скоро като на приятел...докато не започна да заприличва на жена,но държанието и си оставаше като на момче,за това и я взеха в академията..
-Мъжете винаги са страняли от мен,поне в интимен аспект,за мен важно бе учението полицейската академия и никога мъже...а в работата,да имам обожатели но никой не може да ме впечатли достатъчно че да задържи интереса ми...Последния ми приятел го дразнеше прекалената ми отдаденост към работата,но не беше това,просто не знаеше как да се справи с нея,какво да направи че да ме отдели от нея...

-Някой мъже винаги остават момчета но недей да съдиш прекалено бързо...
Аз не бях от тези мъже,знаех как да накарам една жена да забрави за малко работата си,бях направил същото с... Не трябваше да се връщам назад,но причината една жена да се държи по този начин,е че няма мъж до себе си,който да и показва,че не всеки път трябва да е тя силната,че има и мъж,който да я отменя и все пак,като кариеристка знаеше нейния предле и щеше да се разполага до толкова,че да се развива. Никога не бих попречил на това,защото и моята кариера беше важна:
-Винаги съм харесвал амбицирани жени,който искат развитие в работата си и не само жени,ценя хора който се трудят,не налагам двойни стандарти,макар че в повечето случай на жените им е най-трудно особено в моя бранш,често жените стават обект на сексулен тормоз,много съм ядосан в последно време имам изключително много дела,за такива неща. Не знам,никога не съм го разбирал,да посегнеш на жена...
Поклатих глава,как стигнах до този разговор но просто беше нещо от живота ми и се изниза.

-Мразя когато мъжете не ме вземат насериозно,забелязах че няма много жени в този бранш особено на постове като моя или и да има са с доста повече стаж и аз съм детето в участъка и когато поех случая не вярваха че ще се справя,жените просто не са за подобен тип корпоративна работа-полицаи,адвокатки или подобно,вземат ни на подбив или както каза са обект на сексуален тормоз...само където при мен е трудно да ме тормозят,не се давам лесно на подобни нападки
Предпочитах мъжете да ме взимат за една от тях,така не ме закачаха сексуално,а опитаха ли ги режех по бързата процедура.Просто трудно един мъж можеше да привлече вниманието ми лесно,повечето бяха пълни деца,занимаваха се с несериозни дейности или извън закона или просто по важен за тях бе живота -купоните мацките,от колкото живота като кариера семейство и жената до него

-Убедих се с времето,че жените са много по отговорни,дисциплинирани и отлични в работата си. В моя екип има доста жени и то наистина добри в работата си,дори отлични. Що се отнася до работата не деля хората на полове,а по скоро на желание,мотивация и кадърност и още някой други качества,другото просто е подробност. Всъщност с малко помощ превърнах доста плахи жени в изтински пирани,достойни да изядат главата не всеки. Понякога е добре и да подадеш ръка...
Поклатих глава и погледнах към нея:
-Всъщност съвсем не те приемам като момиченце,според мен си една прекрасна,жена която е в началото на кариерата си. Която определено има амбицията да се развива,която още от сега показва таланта си. Но извън това си и доста красива и не мисля,че аз бих те приел,като както го каза един младеш "Брато".
Малко пуснах една шега,но си личеше,че не ми отива да говоря така.

-Винаги ми е допадало когато ме подценяват,така победата ми е най-сладка когато покажа какво всъщост мога,когато покажа грешката на този преди мен и натрия носът на шефовете ми или на колегите ми които винаги се месят където не трябва
Харесваше ми да стоя край него и да водя такъв разговор,сериозен макар и малко непринуден тъй като Мейсън беше този който пускаше шегите,който не откъсваше очи от мен и това странно ме смущаваше,аз онова момиче което никога не обръщаше внимание на външния си вид,сресваше косата си,в повечето случаи я връзваше,надяваше първия чифт дънки и някоя раздърпана тениска и навличаше коженото си яке,не слагаше грим,а сега се чувстваше грозното патенце полугола пред един мъж естет който определено разбираше от жени

Нещо я смути но не разбирах,какво? Присвих очите си,като по лицето ми се появи усмивка:
-Изглеждаш ми малко напрегната,все едно мислиш нещо? Над какво,ако смея да попитам...
Завъртях се към нея изцяло,не ми допадаше да не я виждам цялата. Наистина я харесвах,имаше прекрасна мека коса,невероятно сладко лице,белстящи очи,сигурно кожата и беше невероятна на допир но това може би нямаше да се случи:
-Не можеш да решиш ветовната криза и престъпността...
Отново една,шега за да я откъсна за малко от мислите и:
-Найстина може да ми споделиш всичко умея да пазя тайни.

-Дори не си го и помислям,тези въпроси се решават от много по .... умни хора от мен ,виж ти може и да успееш
Когато се обърна нацяло към мен бях готова да потъна в земята,не можех да си намеря място от неудобство,какво си мислех като останах до него,придърпах халата,а той искаше да му кажа какво мисля
-Чувствам се неудобно,просто съм леко облечена,а не съм свикнала така

-Аха...
Поклатих глава и се усмихвах широко:
-Прости ми но си доста красива жена,по скоро доста не е точната дума,а си наистина красива. Не би трябвало да се срамуваш от тялото си,а и да си призная,честно и с риск да си изпроса шамар,се радвам че си толкова леко облечена...
Намигах и но се дръпнах защото подозирах,че ще ме удари леко вид отговор на моята шега:
-Извинявах но съм мъж... Не ме вини...
Вдигнах ръце,като се опитах да не я гледа но не ми се получи:
-Не разбирам,защо се чувстваш не удобно имаш,доста спортно тяло но не прекалено кльощаво,хубави женствени форми,красиво и нежно лице,мека кожа и това е само една малка част... Да не би да се увпякох...
Погледнах към чашата:
-Не съм изпил много,а съм доста откровен...

Не го винях че е откровен,напротив,когато ставаше въпрос за лични въпроси и мисли трудно отгатвах какво става в душата,докато когато пред мен бе някой престъпник винаги знаех какво мисли,но не и Мейсън,за това се радвах на откровението му
-Мейсън радвам се че си откровен с мен,така съм по спокойна,но не съм свикнала аз да съм така разголена пред някой мъж за това и съм притеснена,ти гледаш на мен по различен начин от колкото съм свикнала....не искам да ме разбираш погрешно-харесваш ми,поласкана съм от вниманието,но не е редно,не и сега

-Ами имам новина за теб...-направих кратка пауза и казах-Трябва да да свикваш,защото си красива жена и е редно някой да ти го казва...
Усмихнах и се съвсем чаровно нормално беше да се чувства по този начин:
-Знам,че си заобиколена от мъже,който правят комплимент с "Ей,маце!" но аз живея в друг свят и  в моя свят когато една жена е красива и го казваш,и я караш да се чувства по този начин. Мисля че е редно поне за миг,да се почувстваш като жена,а не като част от мъжката комания,защото не си мъж... Ще ти е неудобно но ще свикнеш...
Приближих се съвсем малко към нея,като докоснах рамото си до нейното:
-Не се притеснявай няма да бъда прекалено оглушителен и натрапчив...