Имението на Марисела и Мейсън

Кат беше на почти 11 месеца и вее ходеше малко по малко.Не беше уверена,а и крачетата и още бяха слаби,но с помоща на мама или тати се справяше отлично.
За нещастие зъбките и даваха зори тази нощ направо не можах да спя,а сутринта слава богу бе кротка и след закуска заспа в кошарката си.Бях легнала да я наблюдавам,но явно бях заспала защото когато се събудих нея я нямаше,но видях куфара на Мейсън,вероятно я бе отвел в другата стая.Направих си душ и отидох в офиса от където се чуваше шум,явно татко и дъщеричка гледаха филм,а тя кротуваше в ръцете му и си играеше с копчетата на рицата му

Тя бе станала,беше се събудила,дори се бе изкъпала и бе по халат. Усмихнах и се топло и с обожание,наистина много обичах съпругата си и малкото си детенце,дори ми се искаше да и направя още едно но не засягах тази тема,защото малката още не бе пораснала достатъчно:
-Виж кой се е събудил,мама ли се събудила....
Малката откъсна поглед от филмчето но не и от копчетата,защото ги държеше с ръчичка,след това погледна към майка си,като се усмихна весело,беше и се показало едното горно зъбче,вече си имаше малко зъбче. Аз не можех да го видя от моята позиция но майка и можеше.
Намигнах и за да дойде и да ме целуна бях зажаднял за нейните устни.

Малката се откъсна от филмчето и ме погледна,доста бе порастнала,имаше очите и усмивката на баща си,но бе русичка принцеса,а нито аз нито Мейсън бяхме руси.
Стоях и гледах как зъбчето и се показва,но баща и не можеше да го види,а тя ве се откъсваше от копчетата му,Мейсън ме гледаше и се усмихваше нежно,тръгнах към него като поклатих биберона който щеше да откъсне малката от ризата му.
Наведох се и го целунах нежно по устните,а малката по челцето като и дадох биберона и тя пусна баща си и отново се загледа във филма
-Май пак ще шием копчета

Пое с две ръце биберона и се обърна към филмчето и се загледа с голям интерес. Но нещо скрибуцаше докато вмучеше от биберона:
-Да не би да имаме зъбче?
Попитах аз и се наведох да я видя но тя не даваше биберона,нямаше да го видя,докато тя не реши да пусне биберона:
-Добре инатче няма да го видим сега...
Погледнах към Мари и се усмихнах:
-Поне се радвай че още не е глътнала някое копче. И впрочем наследила е твоя инат.. Не знам какво им харесва или ще стане дизайнерка или производителка на копчета.

Май май баща и още не бе видял зъбчето на Кат,но то вече се бе показало и дразнеше принцесата ми която упорито не даваше на баща си да го види.
Наситина бе наследила ината,но не само моя,защото и баща и не беше от кротките
-А не,не съм ината само аз,ти също не отстъпваш, за това не се учудвай че е двойно по-голям инат
Усмихнах се,а той забеляза наклонностите на дъщеря си,определено можеше и да стане дизайнер ,но имаше време да се ориентира в това
-Малка е още мили,просто са и интересни,има време да раше професията си

-Но от сега ти казвам няма да и позволя да е манекенка или фото модел. Не искам дъщеря ми да попадне на такъв като мен.
Да страха на всеки женкар,да му се роди момиченце и да усети болката,когато наранят малкото му момиченце. Щеше да е малко жестоко. Погалих я по главата,още се лигавеше с биберона,макар че бе изпила почти всичко:
-Права си раничко е сега си имаме малко ангелче...
Целунах я по русата главичка,знаех че това и е бебешката коса сигурно,щеше да има косата на майка си след време,защото леко се къдреше,като нейната:
-Успя ли да поспиш?

-На мет лошо ли ми е ,като попаднах на теб? - усмихнах се леко,истината бе че в началото когато спря да ме търси проклинах деня в който го ях срещнала,но после разбрах че ме е дарил с дете и исках само да си го върна,а сега бях най-щастливата жена на земята..
-Ангелче ,но с малки рогца на моменти
Косата на Кат се къдреше леко,вероятно щеше да е като маята,но щеше да и отива гарваново черния цвят на баща й
-да,тази нощ направо ме направи разногледа,почти не спа..а ти ,как мина в кантората?

-Много добре спечелих делото за попечителство,сега майката ще си върне и двете деца. Оказа се,че мъжа и нарушил гаранцията си и сега е малко в затвора. Няма право дори да обжалва делото.
Свърши всичко в бутилката и тя се ядоса,като метна биберона и се развика или искаше още или искаше внимание. Вдигнах я във въздуха но внимавах да не върне:
-Какво има дяволче!
С две ръце хвана лицето ми,като заплляска по бузите ми:
-Какво има я кажи?
Дръпнах я към мен и тя отново си хвана копчетата:
-Добре копчетата искаш!
Станах,като подадох ръка на Мари:
-Нека да я заведем в стаята,преди да ми е изяла ризата.

Радвах се когато виждах победата в очите бу и удовлетворението от свършената работа,особено когато делата бяха свързани с деца.От както Кат се роди бяха основно такива и много се гордеех с него...
-Радвам се че си ги е върнала!
Малката отново се разшава,явно искаше вниманието ни,не обичаше дълго да не сме в нейния обсег.
Баща и бързо я вдигна,но тя реши ,че отново иска копчетата му и са заигра с тях,но Мейсън стана и ни поведе към стаята й
-Ще и донеса играчката с която чеше зъбчето,дона се кротне

Бях успял да видя малкото и зъбче,което се бе показало.
-На татко малката косатчица!
Засмях се бях се пошегувал. Бяхме в стаята,като я пуснах на земята,там имаше много играчки. Седнах на едно столче,като ми бе доста малко. Тя възрази ,изправи се и с клатушкане стигна до мен,като си хвана копчетата:
-Стига Кати,имаш много играчки...
Тя се разстрой,като заплака силно. Тръпна се на земята по дупе и заплака силно:
-Мила моя недей,ще глътнеш някое копченце,недей...
Вдигнах я и я целунах по бузата.

Замях се когато Кат възрази на баща си ,че и е седнал на стола и отиде до него лъкатушейки и си набара пак копчетата.
Но щом той я скастри тя се тръшна да пбаче,а той като мил човечец я вдигна на ръце и започна да я успокоява,което не бе много добре,не биваше да се учи всичко да става на нейната
-Мили остави я,не може винаги щом заплаче че не и се дава нащо да я успокояваш,ще я разглезиш,а достатъчно вече е разглезена..

-Тя е още мъничка,защо да не си я глезя още не разбира нищо.
Вдигнах я и я целунах по двете бузки звучно и продължително. Толкова голяма обич имах към нея. Тя беше принцесата на татко. Оставих я на земята,като и дадох играчките с който да си чеше зъбите. Кротна се,като се заигра,Придърпах милата си за краката към мен,по скоро я обгърнах:
-Мамо не бъди така строга,тя е единственото ми малко слънчице защо да не си я поглезя.

А не разбирала тя
-Да не разбира тате,за това те върти на малкия си пръст,щом не получи нещо заплаква и ти и даваш всичко,после кажи,че не разбира
Той определено обожаваше дъщеря си,даваше всичко за нея,обожаваше я,дори ревнувах малко,напоследък обръщаше внимание само на нея,а аз оставах на заден план.
Кат се кротна в играчките ,а Мейсън ме придърпа към себе си
-Единственото ? - повдигнах вежди - А аз какво съм?Не заслужавам ли да ме поглезят?

-Ти си моята сладка ревнива жена!
Казах го с любов и закачка:
-Когато малката заспи,ще ти покажа любовта и вниманието си,сега не е много подобаващо.
Наведох се и гризнах коляното е,тя изстена,малката се обърна към нас и се засмя:
-Спокойно няма да изям мама,май!
Засмях се но не спирах да я държа.

Хаха бях ревнива,но не можех да ревнувам от дъщеря си,просто се закачах,обожавах моментите когато с Мейсън бяхме заедно с Кат и се шегувахме,това бяха най-сладките моменти
-А ти си лъскател
Определено нямах търпение да малката да заспи,напоследък ни държеше далеч един от друг и не бях усещала мъжа си като мъж,а само като баща
-Хм...недей се кани,че няма да заспи
Поех си дъх и опитах да остана спокойна докато тя ни погледна когато Мейсън ме гризна леко
-Но мама ще изяде тати

-Оу,мама ще ме изядее!
Трябваше да се постараем да я изморим доста,за да заспи и да спи цялата нощ. За това я сложих на проходилката за да повърви малко:
-Хайде ела! Ела Кати,елаа!
Тя се радваше и подскачаше,като се опитваше да ме догони,а щом го правеше аз леко се измъкжах:
-Хайде мила!
Тя отново се смееше но този път майка и се включи.

-Ооо да
Засмях се и ги гледах как си играят,искаше да я измори,виждах го,явно на него тази нощ не му се спеше,а на мен още повече.
Остави я в проходилката и я залисваше докато не се включих и аз..
-Хайде мила,да хванем татко
Застанх зад него и не му давах да мърда докато тя не дойде

Хванах я и я завъртях нежно с проходилката,тя се засмя и подаде ръце към мен. Явно бе гладна,а бе време и за каша или пюре.
-Гладна ли си?
Поклатих глава,макар да не ми отговори ,бе време за хапване,биберона вече и идваше много слаб,а мама вече не даваше мляко. Това бе сладко откритие,защото сега аз им бях властелин:
-Днес ще я изкъпем след ядене за да спи спокойно.
Казах аз на Мари. Приближих устните си до врата и,целунах я нежничко,като и прошепнах тихо и на ушенце:
-А,после татко,ще изкъпе мама.

Беше време малката да хапне,за това бях поръчала да и донесат храната в стаята,за да мога след това да я изкъпя и приспя=
Мейсън вече се радваше,че от няколко дни не я кърмя и властва над тялото ми свободно,а щом прошепна в ухото ми какво мисли да прави,нямах търпение да заспи.
Рядко имахме възможността да се радваме един на друг дълго време
-Мама няма търпение

Не знаех,какво е намислила,минах само през стаята,за да видя малката. Тя си хапваше,само я целунах по челото и я погалих по главата:
-Да спиш добре съкровище...
Истината бе,че само тя бе взела част от сърцето ми и можеше да се каже,че дъщеря ми имаше невероятна власт над мен. Само с едно нацупване получаваше всичко.
Но тя не искаше да заспи с бавачката,за това я прегърнах и започнах да танцувам около стаята с нея,за да я приспя,не след дълго заспа на рамото ми. Оставих я и я завих,като се надвесих над нея. Не исках да я загубя,никоя жена не си заслужаваше толкова,за да я загубя,дори и моето нещастие не струваше толкова. Отдръпнах се,като тръгнах към спалнята. Мари правеше нещо в банята,аз само седнах на канапето,като разкопчах ризата си.

Скоро Кат и родителите на Мейсън се върнаха от Лондон,не биваше да знаят какво става с нас,не исках да се меси никой в отношенията ни,за това и се бях върнала в имението ни,държахме се сякаш нищо не се бе случило,но само когато те бяха край нас,когато Кат беше с нас,останехме ли сами...ами беше сложно,Мейсън опитваше да ме придума че всичко е наред,но знаехме че не е ...още не бяхме действали по плана ни,но за тази вечер мислех да опитам да оправя нещата...след няколко часа имаше модно шоу и щях да опитам да го убедя да дойде,ако не с мен то поне за началото,щеше да е опит за нас,нямаше да меся в разговорите му,щеше да е сред любимите си манекенки,женкаря в него щеше да има улов,но и аз щях да съм поредната непозната...
Излязох по халат,не бях облечена,имаше време и се надявах да има настроение за игри....
-Реши ли дали ще дойдеш на шоуто или не?

Гледах към земята не надигнах глава,за да я погледна само отговорих машинално:
-Не искам да идвам на глупавото шоу. Имам дело за 8 сутринта,бракоразводно дело.
Бях затворил очи,бях доста уморен. А,и вече не изпитвах същата тръпка към съпругата си,за да не я изпускам от поглед:
-Ти отиди,аз ще остана тук.

Нямах сили да споря с него,нямах сили да се боря срещу другите жени,нямах сили и да го заплашвам с Кат,знаех че ако го заплаша отново ще дойде или най много да го загубя ,не исках насила да е с мен
-Дори не се опитваш нали?А твърдиш че ме обичаш,но нямало тръпка,как да ти я върна като дори не ме поглеждаш Мейсън...
Седнах на фотьола,не знаех да плача ли,да викам или просто да се оправя и да изляза,да го оставя да се радва на свободата си,да живея във фарса му и да се моля да се оправи,да се моля да се прибирам вечер и той да е тук за да ме люби поне веднъж в седмицата...

Изправих глава,като въздъхнах,тя бе затворила очи. Изправих се с лека въздишка.като се приближих към нея. Седнах до нея и се наведох,като я целунах по рамото:
-Аз,ще съм тук Марисела,като се върнеш,ще съм тук. Върви забавлявай се,трябва ти свободна вечер,да се поглезиш. Малко свобода.
Отново я целунах,повдигнах брадичката и:
-Какво ще кажеш?

Дори това му костваше усилие,да се доближи до мен,едва ли се надяваше да не забележа въздишката или отекчението му
-По принуда нали?Ще си тук защото знаеш че иначе губиш Кат..не искам свобода Мейсън,не и като знам че си затворник в собствения си дом..
Изправих се и избърсах сълзите които напираха,обърнах му гръб и се разрових из гардероба си,не знаех какво да правя,но наистина не можех да пропусна шоуто,беше моята вечер,за първи път от години щях да дефилирам отново и наистина се надявах той да е там,ако не заради сделката ни то заради това че ми е съпруг,че ме подкрепя,но явно щях да изляза на подиума с болка в сърцето,нямаше да мога да го погледна в очите...

» Имението на Аннабел
» Имението : Portabello
» Имението "Даймънт"