Имението на Марисела и Мейсън

Като ми описа всичко това,нещо в панталоните ми потрепваше но когато седнах до нея,като вече можеше да го усети,погледна ме невинно:
-А не си го мисли мила!
Казах аз,като се засмях:
-Не сега нека си почиваме,нека се насладим на този момент вместо да го превръщаме в плътско.
Но още треперех.

-Нали знаеш,той живее друг живот,ако го слушах всеки път,не трябваше да излизаш от леглото.
Целунах я по челото и я дозавих,филма продължаваше,бе със страстни сцени,който не помагаха особенно:
-Е,не беше такъв филма,като му гледах обложката.
Казах аз,като взех обложката.

-Е поне нещо трябваше да пише!
Казах аз като се усмихнах:
-Ама как се мляскат само?
Възмутих се,толкова ми беше забавно:
-След малко и лиги ще им потекат! Верно ли тинновете се целуват така?
Аз го бях пропуснал,бях доста популярен и рядко ми оставаше време да се целувам.

-Е,целувах се ама не толкос много,в училище никоя не ми отказваше,така че бе лесно. Няма,по-добър магнит за момичетата,от красив,умен,спортист с много пари.
Погледнах към нея:
-Не си губя времето да целувам дълго,това желание дойде с времето,когато и любовта се присъедини. Само с теб мога да се целувам дълго иначе не си играя.

-Да обикновено,като не успея с първата има втора,а след нея всичко се знае!
Гледах я в сладките очички,като и се наслаждавах:
-Обичам си те знаеш го!
Засмях се аз като потърках нос в нейния и близо до нея казах:
-Но покорих само една жена и това ми е напълно достатъчно,напълно дастатъчно ми е да си в моите обятия и да си те глезя.

-Но добре ме изненада със стайчката на детенцето,беше ми хубаво да знам,вече пола на детенцето.
Погалих я,като я целунах по челото,обичах да я прегръщам да я усещам:
-Но трябва да спра да си вземам почивни,защото когато се роди няма да мога да гледам и аз бебето.
Засмях се аз.

-И аз се надявам,може да си преместя работата в къщи да не взимам тежки дела.
Да вече бе моя,моя та сладка жена и това ми бе повече от невероятно. Усмихнах се докато гледах към телевизора:
-Никога не съм предполагал,че ще се оженя за някоя.
Погледнах я:
-Сигурно и ти но хубавите неща,се случват внезапно.

-Да права си,сигурно пресата сега е полудяла,знаеш ли че хиляди фенки сега плачат с разбити сърчица.
Засмях се още по бурно:
-Ти им разби малките фенски сърца,като ми каза да.
Сбръчках но но се усмихвах:
-Сега хиляди момичета ме оплакват все едно съм умрял.

-Оу обичам да ми завиждат.
Тогава телефона ми извъня,някой беше пратил SMS:

Цитат :

Мейсън,къде си липсваш ми,върнях се от Япония,ще дойдеш ли да ме видиш.

Не ми се искаше да проверявам какво пише и кой беше,за това го оставих на масата:
-Щом е съобщение не е важно.

Явно бе Елизабет една манекенка,която бе от 6 месеца в Япония може би още преди да се запозная с Мери тя бе заминала:
-Да и не ме засяга!
Казах аз ,като си я гушнах отново:
-Всички са минало,нямам намерение да я търся.

-Мила бил съм в Япония,гейшите не издават живота си,предават всичко от гейша на гейша,а не от гейша на курва.
Премигнах аз:
-Това е просто една манекенка която замина преди 6 месеца в Япония,стига ревнува...
Щипнах я по бузата,по скоро я погалих.

-Мила,успокой се моля те. С теб сме от 4 и половина месеца заедно,а тя от 6 е в Япония. Проста математика,когато се познавах с теб,не се бил с нея.
Тя събираше все повече и повече:
-Тя е манекенка на Версаче,не я наричам просто ей така модел,тя си е но нямам намерение да се срещам с нея.

Станах,като я оставих да лежи на възглавницата:
-Виж мила,оставих телефона нищо не скрих от теб не съм бил със нея или с която е и да е било от както те познавам...
Е,добре де само с една и аз бях човек. Но замълчах:
-Стига не бива да се ядосваш в това състояние,всичко е минало,ти си моя и аз твой.
Хванах телефона и изтрих съобщението и телефония номер.