Полицейското управление

Върнахме се в управлението,той се прояви като кавалер и отвори вратата,трябваше да опиша уликите докато той е в лабораторията в която аз нямах още достъп,а и да изчакаме да доведат заподозрените,през това време се заринах в хартия и писане на купища глупости...искаше ми се да мога да сляза долу,да помогна за обработката,имах малко опит в това,но трябваше да чакам

Донесох нещата,бяха доста чуднички. Седнах на бюрото срещу нея и казах:
-Случая ни малко е заплетен,денкато от спермата и отпечатъка по ножа не са на един и същи човек. Или са участвали двама или след това някой я е убил.
След това станах,защото камерерката,която е читила стаята пристигна. Беше възрастна но не и прекалено стара. Веласкес. Влязохме и разкопчах сакото си:
-Е госпожо Веласкес,от кога работите в хотела?
Тя въздъхна:
-Госпожица съм и работя от 10 години,чистя на богаташчета и на курви.
Беше доста ядосана:
-Добре госпожице,на смяна ли бяхте на 5 вечерта?
Тя скръсти ръце:
-Да бях на смяна но не съм чистила проклетата стая.
Не е чистила пък знае,за коя говорим,чудно:
-Аз не съм казвал за стая,вие коя имате предвид?
Опря се на масата:
-За никоя,не я чистех аз,Маргарита се зае със стаята и и дадоха тлъст бакшиш,10 години работя и никакъв бакшиш а тя получи 500 долара.

Позамислих се,ДНКто беше на двама души,или бяха чистили ножа или наистина двама я бяха убили,съмнявах се единия ...
-Знам какво е станало..
Но преди да му кажа ни съобщиха,че е дошла камериерката за разпит и той се отправи към залата,стоях зад стъклото и гледах,не исках да се меся сега,въпреки,че бе дал разрешение да разпитвам..исках да гледам жената без да ме вижда тя...знаеше за стаята,но не е чисила тя...явно имаше вътрешен човек..
Влязох при него да го повикам,нещо намирисваше
-Извинете инспекторе,може ли за скунда
Той излезе при мен
-Тя лъже .... в стаята миришеше на дамски парфюм,беше нейния,още щом мина край мен го усетих,ако вземем проба ще докажем че е чистила тя и опитва да натопи някого...позволете да проверя сметките й

-Знам,че лъже и че е била на смяна,камерерките не си казват за бакшишите. А,още повече тези,който чистят кръв. Ще е тъпо да се похвалиш,взех 500 долара,защото чистих кръв в стаята.
Не бях толкова тъп.
-Но за сега не ми е нужна,ще видим кой е наел стаята и ще го извикаме на разпит.
Погледнах документите:
-Хорхе Старвиас,скоро трябва да ни го докарат.

Добре,крачка пред мен и познаване на персонала в този град
-Туш! - закачих се,той беше добър и определено знаеше как да си върши работата.
Скоро щяха да доведат наемателя на стаята
-Едва ли е той,платили са му, или просто са ползвали името му,едва ли са толкова тъпи,че да решат че няма да намерим стаята и да я оставят на свое име...или...
Не трябваше той да си обере лаврите
-Ваш е сър

Влязох в стаята,като там беше един дребничък плешив човечец,който се потеше и не само от жегата,самия той бе толкова слаб,че мислех,че няма как да я убие,самия той муха не можеше да убие.
-Хорхе Старвиас!
Той потрепна,погледна ме с кравешки очи и каза:
-Ддда... Аз съм?
Седнах срещу него:
-Какво се случи Хорхе,решил си да се позабавляваш ли?
Той трепереше,като мокро куче:
-Не...-заекна-Такова... Май да...
Поклатих глава:
-Наел си момичето и си спал с него.
Започна да си чопли ръцете:
-Да,тя е хубава и аз имах нужда и...
Отново с разбиране поклатих глава:
-Хубаво може да е било за теб...
Подадох снимката на трупа и казах:
-Ама на нея не и е било,мъртва е Хорхе,и ти последен си бил в стаята с нея.
Той се ококори:
-Какво тя е мъртва? -личеше си на човек,който не знае,наистина не не лъжеше,такива хора не лъжеха- Аз,само си платих дори,такова не успях да правя секс с нея,бях се разгорещил толкова...
Погледна към дамата и се смути и спря. Разбра се как следите от сперма бяха други:
-След това избягах,беше ме срам за това. Тя е хубава,а аз се изложих пред нея.
Премина през косата си,и сложи ръка на очите си бе разтроен:
-Аз я харесвах,тя се държеше с мен различно,не ме мислеше за глупак и смотаняк.
Изправих се и я дръпнах,не биваше да го разпитваме още. Бе заподозрян,щеше да бъде заподозрян.
-Не е бил той,сигурен съм прекалено показателно е. Някой който я е видял с този,я е убил от ревност. Същинска класика.

Мъжът беше мижитурка,съмнявах се да е виновен и май така се оказа от разпита,но начина по който Кевин го разпитваше,чак мен ме побиха тръпки.
Едно бе ясно,или бе от ревност или тя беше видяла нещо което не трябваше
-Извинявай шефе,но това не е от ревнос,никой мъж не би оставил другия жив ...ако бе това нямаше да се почисти стаята,щяха да я оставят в леглото да решим,че е той...прекалено лесно е..нека вземем днк-а от собственика на хотела и нейния спонсор..

-Точно сега реши случая,партньорке.
Тогава ми дойде прозрението. Онази пруститутка с която говорех. Доведоха ми я,като не бързах да седна:
-Е какво всъщност стана?
Тя ме погледна:
-Хайде кажи ми доброволно истината,не искам да бъда лош?
Тя въздъхна:
-Добре аз ще говоря...-опрях се на масата- Тя е била млада красива,имала е множество клиенти,може да се каже,че е крадяла твоите клиенти,докато чашата не преляла. Спала е със сутеньора,а ти си се влюбила в него....
Тя ме преъсна гневно:
-Тази шибана кучка,ми взе всичко и него дори....
Тогава отново продължих:
-Видяла си изгоден момент,един глупак,който излиза разтроен,и виждаш изгоден случай.
Тя се ядоса:
-Да бе нищо не можеш да докажеш.
Завъртях глава:
-Дали? Следкато си се оплескала,шефа те е видял и е прикрил следите,като сте инсценирали и двамата,че е умряла от свръх доза...
Тя плесна по мазата:
-Кучка заслужаваше си го...
Обърнах се към колеждаката си:
-Прочети и правата и я заведи в ареста.

За миг го погледнах ,не схванах за какво говори,но тогава доведоха проститутката с която говори до хотела..
Стоаях до него и слушах разказа и,това беше наистина гадно,да убие момиче защото е имала всичко което тя иска,понякога не разбирах жените...не вярвах че и аз бях такава
-Да вървим госпожичке - сложих и белезници и прочетох правата й
Сега седях на бюрото и пишех последната част от доклада
-Сериозно,жените тук такива ли са?Способни да убият за един мъж

-Дори и за по-малко!
Засмях се,малко ми остана да оформя документи. Бе време за почивка. Звънах по телефона и казах:
-Ей,Плъх идваш ли да пием или,че си останеш с компа тая вечер.
Отказа ми:
-Е добре ама ти губиш,да се запознаеш с някоя мацка.
Затоворих:
-Брат ми,опитвам се да го изкарам от света му но не се поддава. А ти искаш ли да пийнем нещо?

Погледнах и се засмях,определено беше забавен и готин когато не ме налива...явно трябваше да се държа добре и да не нахалствам ,за да е такъв.Това го можех,всъщност бях такава,просто годините сред мъжете ме бяха променили
-Брат ви?Той тук ли работи?
Покани ме на питие,нямах против,дори щеше да е забавно да изляза из този интересен град с приятна компания

На другия ден не ми беше трудно да стана,не ми отне и много време да се оправя и да изляза за работа,дано сега не ми се сопне ,че съм тръгналапеша,но как иначе да опозная града като дори не ходя по улиците му.Предната вечер се бях прибрала с такси което може би наистина беше добра идея,но се мудех той кога успя да се наспи и в какво ли състояние ще се появи
-Добро утро

Появих се на време с очила,но не защото ме болееше глава или пък бях махмурлия,а защото слънцето си бе силно. Носех понички,както и кафе. Не знаех,какво пие за това бях взел няколко вида. Сложих ги на масата и казах:
-Не знаех,какво кафе пиеш,за това взех от всички по едно.
Аз си взех моято черно чисто кафе и тръгнах към бюрото си:
-А,и добро утро.

Влезе след мен и носеше кафе и понички,леле обичах го този мъж,но не го казах на глас ,а и не беше буквално,просто се беше сетил.Дори носеше няколко вида кафе,засмях се
-Дълго,с много кофеин и сметана,благодаря
Взех го и се проснах на бюрото си
-Задачите за днес?

-Ще видим,още не съм отворил папките,за припомняне.
Отворих,само глупости,който ще реша бързо. Само тъпотии,прелиствах ги с отегчение и с пълна досада:
-Опиии!
Тогава видях,подадох папката и имаше снимка на просната момиче на паважа,бе голо и с скъсани дрехи. От аутопсията бе ясно,че е изнасилена и удошена. Точно на следващата улица:
-Точно за това ти казах да се прибереш с такси.

Още не бях отпила от кафето когато ми подаде папка с нов случай,момиче беше насилено и удошена пряка след бара в която посока аз трябваше да се прибера.Ух,можеше да съм аз..но аз имах оръжшие,можех да се бия,но ме беше малко шубе
-Добре де,благодаря,че ме убеди да се прибера с такси

-Радвам се,че ти го доказах по този начин не по другия.
Станах от бюрото и отидох до шкафа с документите,трябваше да проверя. Да имаше подобни случай,май беше сериен убиец:
-Е,в твоя чест,само интересни случай.
Извадих петте папки и ги подадох:
-Запознай се с тях май имаме работа със сериен убиец.

Другия?Не исках да знам кой е той макар че се сещах,аз да съм на мястото на момичето,което трудно става.
Определено това беше интересен случай,явно имаше сериен убиец в градчето,Кевин ми подаде папките и ме остави да ги разгледам
-Все русокоси,все красиви и все в изоставени улички,май имаме профил,но следващата може да я всяка,имаме ли друго общо между жертвите?

-Имаме предимство имаме еднакви индикатори на НДК-то,еднакви са,ако намерим заподозрян,ще знаем че е той.
Не бе в базата дани,което бе малко лошо.
-Ще го решим парт,до сега никой не се е измъквал от моите лапи.
Усмихнах се ехидно.
-Така де!

Еднакво ДНК...аз говорех за самите жертви,как да имаме заподозрян без да знаем какво търси,освен че са руси и красиви..
-А между жертвите,връзка между тях?
Не се съмнявах ,че ще го хванем,но имах усещането че ще е трудно.Отворих папките и видях че са посещавали един и същи клуб,студентки са в местния университет
-Може ли да дам идея как да намерим заподозрян?

Присвих си очите,като я погледнах из под вежди:
-Ако е това,което си мисля,е по добре не!
Подозирах,че ще иска да излезе,навън и да го привлича:
-Надявам се да не е това,че смяташ да го дебнеш.
Още я гледах съмнително:
-Ще намерим друг начин да го хванем.

Усети на къде бия,но друг начин да вземем проба нямаше.Дори да разпитаме и да набележим мъжете,нямаше да можем да докажем нищо без проба,а такава без мотив не можеше
-Точно това,да вляза под прикритие в бара,иначе няма да го хванем,Кевин знаеш че съм права..Знам,че не искаш да ме пускаш,но вие ще сте там,ще нося микрофон и ако загазя се махам...

Брат ми отново бе много зает,да слезе и да си вземе старите архиви. За това ме накара да се кача горе и да ги донеса. Понякога много ме нервираше но никога не му го бях казвал,защото ми минаваше. Косата ми бе разрошена и бях с бялата си престилка,като качулка се промушваше през нея:
-Ето ти документите,и следващия път слез долу. Знаеш,че не обичам да се казвам горе.

-Е,трябва малко слънцето да те види. Не си вампир нали,да те изпари слънцето.
Засмях се и го хванах за раменете за да го обърна към нея:
-Брандън,моя брат. А,Брандан това е партньорката ми Валерия Питърсън.
Той малко се скова не харесваше запознанствата с момичета:
-Е,той е по умния,а аз съм по красивия.

Не ми отговори,някой се качи при нас и му подаде документи,но можах да го видя но в гръб много ми заприлича на Кевин.Гласът,почти същия,но отекчен като че ли,не се обърнах,явно бяха колеги и беше дошъл да му донесе нещо което бяхме забравили да вземем.Тогава Кевин ни запозна,оказа се брат му,обърнах се за да го видя и едва не паднах,те бяха еднакви,бяха ..близнаци
-Приятно ми е Брандън - обърнах се към Кевин - Каза,че имаш брат,но не и че ти е копие