Полицейското управление

Отново онази патеична нотка,оу ама вие си приличате. Мразех я и малко ми бе омръзнала,но бе хубава,неговата партньорка. Въпреки това,гледах като голям идиот. Пъхнах ръцете си в престилката и казах:
-Нещо друго трябва ли ти,аз ще слизам долу.
Видях поничките и си взех една с шоколад:
-Такова да...
Споменах към нея исках дамо да и кажа че ми е приятно.

-Искаше да каже,че му е приятно.
Хванах го за качулката,като го дръпнах за да се позабави малко:
-15 минути почивка. За едно кафе?
Той ме погледна смаяно:
-Е,хайде 10 минути в компанията на момиче тя не хапе.

Двамата бяха наистина сладки,но май брандън беше повече отдаден на работата си от колкото на живот,никой не ми каза че в това управление партньор ще ми е секси детектив ,а той ще си има и брат близнак..
-Стига,остани при нас,там долу,не ти ли е скучно?
Кевин го покани да остане да пие кафе с нас
-Помогни ми,брат ти не иска да ме пусна под прикритие за един случай..

-А,не...
Ама нямаше да се зимъкна за това просто се съгласих. Тя ме погледна мило и очакваше да реша нещо:
-Според мен си е с глупаво,и аз не бих се съгласил да съм под прикритие. Аз съм по добър долу...
Дали имаше някакъв шибан намек. Закашлях се защото се задавих:
-Така де в лабораторията.