Площад Бланко

Шофьора ме спря близко до площада,водех през цялото време разговор за делото. Бяха ме наели за някаква дребна измама на някакъв работник. Честно не ми се занимаваше с него но трябваше да го осъдим защото си бе присвоил 1 милион от фирмата. Което нямаше да остане безнаказано. Вървях към площада с телефон и куфарче в другата.
Бързайки към следващата задача,видях в далечината едно хубаво момиче,преди да се разминем обаче,леко се блъснах в нея.
-Простете без да исках...
След това затворих телефона без да кажа нищо на втория адвокат.

-Е,трябва да се извиня обикновено не се блъскам в красиви момичета.
Хубава лъжа и то доста добре,казана и прикрита с адвокадска сила. Подадох ръката си и казах:
-Мейсън Робинсън адвокат приятно ми е...
Адвокат го казах просто защото бях свикнал и някак ми даваше гордост да не разчитам само на парите на родителите си. Но пък обожавах парите на родителите си.

-Сблъсквам се не буквално.
Здрависах се с нея,като се усмихвах. Тя не бе вчерашна и това и личеше.
-Да не ви губя времето сигурно сте заета?
Попитах това за да знам,дали мога да пия с нея едно кафе сега или вечеря довечера. Можех да кажа,че ми е в кърпа вързана но определено май,щеше да е от онези недостъпните.

-Тогава,ще приемеш ли една покана за едно кафе с приятна компания.
Усмихнах се,като пъхнах телефона в джоба си,защото ме влудяваше и то ужасно много,като ми звъняха за глупости и то дори най-малките.
-Имам няколко часа преди делото.

-Почти нямам но се е случвало понякога да не искам да защитя някой,защото просто престъпва моите морални цености. Не защитавам убийци и изнасилвачи.
Това не беше морална лекция,а просто искрено изказване,което се знаеше в моите среди. Когато не исках да защитавам,просто не го правех.
-Но да кажем,че всявам много голям респект във всички правни среди. Носи ми се добро име.
И никак скромен:
-Но стига за мен,кажете нещо и за теб. Нали може на ти?

-Аз не го обичам,постоянно говоря на Вие,и когато мога се възползвам от това да говоря на Вие,
Ръмената ми само леко трепнаха но не се повдигнаха:
-Да чувал съм но да ви кажа имате един от най-слабите семейни адвокати. Много обичам да вземам на...
Как трябваше да се каже по меко,че да не е толкова не учтиво:
-Да кажем че,е много забавно да му подхвърлям шеги,който той не харесва,а аз обожавам това,че не ги харесва.
Да беше забавна картинка.

-Мога аз да ви помогна докато компанията се стабилизира...
Макар че можех да и купя три агенции вместо да и спасявам едната но явно си беше семейно завещание:
-А,после ще ви преотстъпя един от моите стажанти,винаги излизат най-добите акулки от моята кантора.
Да някой бяха достойни просто да здъвчат и изплюят някой без да му мигне окото:
-Насреща съм да оправя бакиите на вашия супер стар адвокат.

-Обеден съм че,дори и на времето си не е бил добър. Компанията се е движела на на някаква страна магия.
Да защото да допускаш такива страни грешки си е нехайство и липса на професионализирам:
-Както и да ,ще ви помогна.
Така лека полека,можех да се докопам до нея:
-Кажи кога и идвам.

-Да,магията на име Марисела Виларте,всъщност грешката довела до падението на агенцията си бе моя,но няма да я разисваме сега нали?
Всъщност аз бях единствената виновница за положението на агенцията си и за това не можех да виня адвоката си
-Пак благодаря!
Тогава получих обаждане за откриване на нов клуб по-късно
-Предлагам бизнеса да обсъдим друг ден,по-късно вечерта има откриване и ви каня да ме придружите?

Това беше приятна новина и определено ме бяха поканили тази сутрин и бях решил да ходя,но тя ме покани,още по добре:
-Ще се съглася само и единствено,ако не си говорим на Вие по време на вечерта?
Вече ми дотягаше от това вие,чувах го повече от колкото не исках:
-Наистина ще ви помоля да минем на ти.

-Роден съм тук но съм Англичанин по произход.Винаги дъм харесвал този град и не ми се искало никога да го напусна. Красиви места,красиви жени...
Усмихнах се,май почнах да ставам супер банален...Както и да е,премълчах за момент.
-А,ти разбрах че родителите ти са емигранти?

-Добре,ще има ме повече възможност да говорим довечера,на откриването но заведението. Сега ще закъснея за делото,за това трябва да тръгвам преди да е късно и да загубя едно дели.
Усмихнах и се лъчезарно и й дадох една визитка:
-Обадете ми се сако има нещо,спешно винаги съм на среща. Беше ми много приятно но ще тръгвам до скоро.
След това тръгнах,като мерцедеса ме чакаше,за да ме откара.

Чувствах се толкова изморена! Имах чувството, че ме е прегазил камион или нещо по-тежко? Танк? Тръснах глава и си спомних, че цяла нощ не бях спала. Четях и поправях статиите на глупавия ми шеф, а след това писах домашните си и всичко нямаше край. Дойде сутринта, отидох на лекции и все пак държах рекорд, защото не бях изпила и едно кафе. Надявах се чистият въздух да ме разсъни малко преди да отида в офиса, а й бях ужасно гладна. Имах чувството, че съм залепена за пейката и не можех да стана. Идеално! Стигнех ли до апартамента си щях да заспя и повече нямаше да се събудя. Загледах се в минаващите около мен хора и видях един познат мъж. Малко ми оставаше да го поздравя със "Зеленчук!", но се отказах, тъй като сигурно щеше да се ядоса и най-много да получа лекция за здравословното хранене. Аз обичах да ям... в големи количества и то начесто, особено сладко и месо. И като казах сладко извадих любимия си шоколад с лешници, за да се почувствам малко по-добре. нали шоколадът бе хормон на щастието. Все пак вдигнах глава и се загледах в моя зеленчуков познат, сигурно нямаше да ме познае, но какво да се прави...