Болница Santa Ángela

Заглавие: Болница Santa Ángela Сря Сеп 14, 2011 3:51 pm

Най-голямата болница в околността се намира в Лос Риос и е кръстена на света Анхела

Усетих само как Мейсън ме хвана и после не помнех нищо,когато се събудих бях в болницата,а той стоеше до мен,гледаше ме,като че ли не вярваше какво става
-Какво ти каза доктора?
Не исках да губя това дете,въпреки че бях заплашила Мейсън да го махна,въпреки че той също вероятно би го искал,така щеше да е далеч от мен
-Би се радвал да го загубя нали?

Поклатих,глава не исках да го губи,и не го бе загубила,нямаше да позволя да и се случи нищо:
-Никога не съм искал да го махаш.
Хванах ръката и:
-Доктора каза,че е имало малък кравоизлив,спасили са до но първите няколко месеца,трябва да си почиваш и да си бдителна,без нерви и много движения.
Е,бе забранил и агресивния секс но това,реших да не го казвам:
-Ще дойдеш в имението,ще се грижа за теб,не искам да загубиш бебето.

Поклати глава,явно наистина бе загрижен за мен или по-скоро за детето
-Но щеше да ти е по-добре без него нали?Нямаше да ти се налага да ме търпиш,да се лишиш от ергенския си живот
Когато хвана ръката ми потреперих,допира му ми липсваше,колко слаба ставах тогава
-Знаех ,че така ще стане,ще се изнервя и ще ми прилошее
Тогава поиска да отида да живея при него
-Ще е по-лошо,ще се изнервям постоянно !По-добре да си остана у дома

-Но нали искаше да сме заедно?
Не я вазбирах,хем ме искаше,хем отхвърляше предложението ми:
-Какво искаш Мер,когато не съм заинтересован,ми се сърдиш защо,а когато сега съм загрижен и съм готов да ти помогна и да поема отговорност ти се сърдиш.
Опитах се да нея ядосам но това ме глождеше:
-Какво искаш,точно и ясно го кажи!

-Ако не исках щях ли да се подложа на този стрес и да рискувам детето си?
Това което исках бе да имам семейство,да не се налага да бдя над детето по време на бременността,да водя нормален живот до колкото това го позволяваше,но май нямаше да стане
-Не се сърдя,искам просто да не се налага да се ядосвам,да се изнервям , а и двамата знаем,че все за нещо ще се скараме,не искам... -примижах,отново усетих лека болка - Не искам това да се случва отново!

-Казах ти,че ще се грижа за теб и няма да те ядосвам. Но реши къде искаш да си,във вас или при мен?
Въздъхнах,вече не можех да се боря с това,жените ми бяха прекалено странно:
-Не ти обещавам перфектно съжителство,защото може да се случи всичко но ще се опитам да не ти се случи нищо.

- Добре,ще се опитам и аз да съм по-спокойна и да не те дразня!За това ще живеем в моето имение,ще се чувствам по-добре,ще можеш да спиш в която стая искаш за да не те принуждавам да спиш при мен...
А вътрешно исках да пожелае именно това,да спи при мен,да го усещам
-Ако и двамата се стараем,може и да го постигнем!Заради детето

-Добре но моето имение е по голямо свикнал съм с лукса там.
Хаванах ръката и:
-Добре тогава,ще се постарая.
Казаха аз но ми звънаха по телефона:
-Трябва да вдигна по делото е,ще се върна след малко.

Аз също бях свикнала с лукса у нас
-Започва се!Имението ми не е малко Мейсън,също така имам прислуга като теб!
Отново държеше ръката ми,но телефона му иззвъня
-Върви,аз съм тук,няма къде да ходя
Той излезе,а аз опитах да се изправя,но ми бе трудно,все пак се добрах до прозореца

Оправих се с нещата по делото,затворих телефона но щом отворих вратата я видях,тя беше станала, Приближих се към нея:
-Доктора каза да не се движиш много. Още си под действието на лекарствата.
Хванах я на ръце и я занесох до леглото. Но в бързината я целунах и седнах на стола:
-Не се движи моля те,ще дойде шофьора утре и ще те докараме до твоето имение,взех си почивен ден.

Едва не се задави като ме видя до прозореца
-Спокойно,движа се бавно,но имам нужда от въздух,не обичам болниците
Вдигна ме на ръце и ме занесе на леглото,но в бързината ме целуна,но докато му отвърна,той се бе дръпнал и говореше отново
-Добре само се успокой,господин истерия

-Спокоен съм...
Казах аз,като я гледах:
-Но казаха,че можеш да получиш още един,ако не внимаваш,а дори е рисковано за теб.
Целунах ръката и,лека полека омеквах:
-Ще свикна Мер,ще свикна.

-Да виждам!
Доктора му казваше това което искаше да чуе,знаех какво е състоянието ми и бях добре,можех да понеса бременността без проблеми,бях здрава,хранех се и това влияеше
-Ще свикнеш,но ако продължаваш да ме целуваш по ръката ще те фрасна!

Надигнах се засмях се бях близо до нея:
-Значи искаш това...
Целунах я отново,този път го исках,и беше благодарност:
-Или и за това,ще ме шамаросаш?
Погалих я,бе красива и се радвах на това,че щях да я имам.

Надигна се от стола,чудех се какво ще направи,но той ме целуна,беше сякаш го прави за първи път
-Точно това искам!
Засмях се когато заговори за шамар
-Кога съм те удряла?-докосването му ме пренесе в къщи в спалнята ми,исках час по скоро да се прибера

-Не си но ми се закани.
Седнах до нея на леглото,целунах я отново.
-Утре ще те изпишат,ще те закарам утре и после,ще взема малко дрехи и документи и ще дойда в твоята къща.
Погалих я по бузата:
-А,защо да не си купим къща след сватбата място където да почнем на ново?

Засмях се,кога пък съм се канила,не че нямах желанието да го удрям до кръв
-Както и да е
Последните минути наистина беше невероятен,беше мил,галеше ме,целуваше ме,бях щастлива че е до мен в този миг.Идеята да имаме собствен дом беше наистина страхотна,но имението бе моето наследство
-Ще го решим после,не ми се иска да се разделя с имението

-Няма през лятото ще сме в твоята къща а през празниците в моята,а през другото време в нашата къща. Все още родителите ми живеят в имението,така че това е моя стар дом но трябва да си направим и наш.
Намигнах и леко,като я целунах бързо:
-Какво не му харесваш на моето имение. Голямо е слугините са грозни,а и е хубаво там.

Засмях се говореше сякаш до преди час не спорехме,а преди това сме живели заедно!
-Наистина ли искаш наш дом? Или го правиш защото си принуден?
Мразех да омеквам,но явно бременността ми влияеше доста зле на нервната система
-Знам че са грозни,в моето също не са първи красавици,какво му е на него?Дори не си идвал!

-Майка ми ще се радва на внуче.
Казах аз вече малко по прямо:
-Свикнал съм там както ти с твоя дом.
Станах от леглото:
-Сега те оставям да си починеш имам малко работа,а и трябва да мина за да кажа на иконома какво да опакова.

Разбира се,тя се радва, а на него му е все едно
-Естествено! -казах сухо и когато той стана от леглото за да си отиде се обърнах на другата страна, щеше да отиде до имението,но дали щеше да се върне,в момента бях разнежена и той можеше да се възползва от това
-Едва ли ще дочакам утрешния ден за да си ида!

-Ще те взема за изписването,а после ще ми докарат багажа.
Погледнах я но тя гледаше на другата страна,беше строга не искаше да отстъпи.
-Сутринта,ще те взема на обяд имам дело и после...
Замислих се:
-После ще се върна но ще измисля нещо.
Приближих се целунах я по бузата,защото бе отметнала глава:
-До сутринта.
И си тръгнах.

Естествено,имаше дело,а преди миг каза,че е взел почивен ден,започваше се,но то му се трупаше и скоро щеше да разбере.Дойде и ме целуна по челото
-Не се учудвай ако не съм тук щом дойдеш
Но вече бе излязъл от стаята.Една сълза се отрони от очите ми,явно бе,че го правеше по принуда,какво си мислех аз
-Глупачка!

Не виждах и само държах ръката на Ванора през целият път , не говорех защото за втори път в живота ми ме болеше толкова и мислих , че ще умра. Не трябваше да пропилявам миговете си с Ванора така. Усетих , че пристигнахме в болницата , успях да изкарам един ключ от джоба си , имаше изгравирано нещо на него , тя щеше да се сети за какво е.
- Обичам те. - казах го едва , защото можех да нямам друг шанс и изгубих съзнание.