Болница Santa Ángela

Когато отново свалих нощницата си за да нахраня малката Мейсънпрехапа устни и се усмихна,нарече я окупаторка,но на шега разбира се и той щеше отново да има възможността да ги има
-Не ревнувай татенце и ти ще имаш шанс да им се порадваш
Усмихнах се към него и отново се наведох леко за да може да се нахрани Кат
-Скъпи ще ми донесеш ли малко вода

-Да и нещо за ядене!
Станах веднага,като тръгнах стремглаво на долу,за да и взема нещо. Естествено отидох до близкия ресторант,нямаше да и купя долнопробна храна от болницата.
Скоро бях при нея,като и донесох вода,нещо за ядене и десерт.
-Не е от болницата така,че можеш да си хапнеш.

Все пак реши и да ми донесе нещо за хапване,беше толкова мил и съобразителен.Предния път знаеше,че храната тук е гадна и сега не ми даваше.
След като нахраних Кат сестрата я взе за изследвания и ме оставиха сама,когато Мейсън се върна
-Благодаря мили,съобразителен си
Целунах го и разопаковах храната когато ми звъннаха ,че от медиите вече са научили за раждането
-Сега ни погнаха

-Ама аз... Оооо!
Взеха ми я преди да мога да си я гушна,само аз днес не бях я гушкал. Разсърдих се и седнах на стола,като я оставих да се нахрани но тогава Мери,каза че са ни опсъдили в пресъта,не се притеснявах:
-Честитят ни!
Казах но още мислех,че не съм си гушкал принцесата.

Той направи кисела физиономия,не му хареса,че малката я взеха преди да я е гушнал
-Престраши се а,но нека свършат с изследванията и ще я вземеш,имаш цялото време мили
Той не се притесняваше от пресата,аз също,но не обичах да ни изпреварват
-Да,честития,а после и кой знае още какво,не искам да пишат глупости за нея

-Не ми пука за пресата не искам да ги удостоявам до вниманието си,сега имаме много по важни проблеми.
След половин час отново ни я донесоха,още от вратата я грабнах и я притиснах до мен,е не силно.
-На татко красавицата!
Сестрата,каза че с нея всичко е добре и след още един ден,ще ни изпишат:
-Супер!
Полюшвах я леко и я гледах:
-Най-сетне и татко да те гушен.

Така беше,ако не им обръщахме внимание щяха да спрат.
Вратата се отвори и сестрата внесе Кат,Мейсън като стрела се втурна и я грабна,нямаше търпение да я държи,а щом сестрата каза че всичко е наред и утре ще си ходим,направо бе на 7-то небе
-Татко е много радостен ,отива ти да знаеш,ще ти я оставям често,но и аз искам внимание

-Ще имаш внимание!
Люлеех моето бебче,като се приближих до леглото на Мари,тя ми направи място и седнах до нея:
-Принцеса е нали,малка слънчева принцеса.
Тя се нацупи и заплака.
-О,недей!
По люшнах я,тя поплака още малко и се успокой.

Направих фалшива кисела физиономия,а той седна до мен,знаех че това е моя рай и не исках да свършва
-Моите съкровища са до мен,нищо друго не искам
Тогава Кат се нацупи и проплака,а Мейсън не се панира,залюля я леко и щом чу гласа му притихна отново и го погледна с милите си очички
-Някой харесва на тати гласа и се успокоява от него

-Сега ще се успокоява,а като порасне сигурно ще се плаши,ще има. Ау тате идва!
Засмях се дарих с една сладка целувка моята Мари:
-Знаеш,че много те обичам нали?
Исках да и го кажа,защото наистина я обожавах.
-Утре ще можем да се приберем но макар да искаш да ти обърна внимание ни е забранено половин месец да правим секс.

Той се шегуваше сам със себе си,но знаеше,че дъщеря му ще го обожава,както го обожавах аз
-Само ако не си много строг!
Върнах целувката му
-Знам,аз те обожавам,но това е друга тема
Но не беше,наистина го обожавах и не можех да мисля какво бих правила ако не се бе появил в живота ми,но последвалата информация не ми хареса
-Кой го каза?

-Доктора и на теб го каза но ти задряма. каза,че не е добре,защото още не си се възтановила и е нужно време.
Премигнах не бяхме правили секс от един месец,така че още половин си идваше много отгоре:
-Ще изтърпим още малко.

Явно бях заспала на време,но Мейсън е,сега щеше да ме принуди да чакаме,но ако исках да съм добре и пълнозенна съпруга и майка трябваше да слушам
-Добре шефе,какъв избор имам
А така жадувах за тялото му,така исках отново пълноценно да усетя ласките и ритъма на тялото му
-Малко?

Поклатих глава и казах:
-Не и малко,каза че може да те заболи,за това няма да ти причиня болка. Миличка знаеш,че много те желая но разбираш ли мила.
Целунах устните и.оставих Кат на легалцето и,като я завих:
-Мила?
Целунах бузката и:
-Ще мине бързо.

Мразех да не мога да правя определени неща,а това още повече.
Знаех,че Мейсън ме желае,както и аз него,но в този случай знаех че няма да отстъпи и ще ме пази докато не съм в състояние да бъда с него отново
-Добре!
Направих физиономия когато ме целуна и остави Кат в легълцето й
-Не си ли на работа днес?

По пътя контракциите ми започнаха,но не бяха много силни, бяха през няколко минути. Както се казваше това беше само началото и ме чакаше още много болка. Бях се хванала за седалката и я стисках. Опитах се да не викам и да не го панирам,защото знаех че и на него му е болно. Опитах се да се държа колкото се може.
Пред болницата ме взеха на количка и ме заведоха веднага към родилното. Не пуснаха Макс макар да исках да присъства но казаха,че е малко опасно,защото бебето е в неправилна позиция и раждането,щяло да се проточи.
Наистина стана така,беше се проточило повече от 8 часа,понеже бях мъничка,а то бе наддало много,измъчи мен най-вече,както и докторите. Но когато чух гласа на бебето си се разплаках,защото бе най-красивото създание. Бях изтощена до максимум но успях да си го гушна и целуна по челото. Бе голямо силно момченце. След това се унесох събудих се в болничната стая,нямаше никой само цветя,който бяха из цялата стая. Повечето бяха от брат ми,не можех да стана,всичко ме болееше и бях още изморена. Сигурно Макс бе в родилното при бебетата,за да види сина си или така се надявах.

Пристигнахме в болницата,взеха я веднага,но казахе че не мога да вляза защото имало някакво усложнение,.През цялото време кръстосвах коридорите,бях се обадил на брат и за да знаят,,а той изпрати цветя,сложих всичко в стаята която трябваше да е нейна и зачаках,минаха сигурноповече от 8 часа когато доктора ми съобщи,че имам син.Ем беше добре и си почиваше.Скоро я доведоха в стаята,но тя спеше,а в ръцете и бе синът ми.Дадоха ми го за миг и после го отведоха за да го къпят и облекат и да поспи,през цялото време бях до Ема,но после отидох да видя и бебето.
Когато се върнах тя бе будна ,оглеждаше се,цялата стая беше в цветя
-От брат ти и от вашите са..
Прегърнах я и я целунах доста жадно
-Той е невероятен любима,най-красивото момченце на земята..Благодаря ти

Седна на леглото до мен,като се сгуших в него,сега всичко си беше на мястото и той бе до мен,имахме си прекрасен син.
-Да и е най-голямото бебе в родилното почти 4 килограма.
Засмях се,беше още от раждането си първенец,сигурно щеше да продължи да бъде такъв.
-Мислех за името му Макс,мисля да е -Максимилиан-Мейсън Шел?
Погледнах към него да видя,дали ще го одобри:
-Искам да се казва на двамата мъже който обичам,а сега в живота ми,ще има и трети.

Да,бяха ми казали,че доста голям се е родил,щеше да разбира женски сърца,но бас ловях че майка му ще го научи да не е такъв...
-Какво за име?
Тя искаше да го кръсти на мен и брат си,нямах против,а и щом тя го искаше и да опитвах да споря нямаше да ме слуша
-Щом така искаш,нямам против,дори да носи само на брат ти...пак съм ЗА..
Целунах я по устните ,а сестрата донесе малкия
-Май е време за ядене

Сестрата доведе малкия,който бе увит,като малко пашкулче. Беше тихичък,за първи път щях да го храня. Поех го от сестрата,а тя ми обясни,как да го държа ,за да не се задави и как да го наместя. Гледах Макс,който гледаше с жална физиономия.
-Макси,недей така!
Сестрата ни спогледа странно:
-Не това си е между нас!
Тя излезе,като каза,че ще дойде след 15 мин. Аз държах малкия,който се хвранеше доста лакумо.

Тя трябваше да го кърми,това значеше да се разголи.Видя погледа ми и се усмихна,а сестрата я погледна странно!
-Оставете ни
Тя излезе,щеше да се върне скоро.Обърнах се и погледнах ем и Мейсън,беше сладък и гледаше майка си с малки очички
-аз по-добре да седна и да те оставя да го нахраниш

-Обещавам ти,че ще можеш да им се насладиш,когато малкия не ги иска вече.
Усмихнах му се,нахраних малкия,а той след хранене се унесе и заспа. Оправих се внимателно,като се покрих,за да не изкушавам любимия си:
-Ела мили! Ела да му се нарадваме,преди да го вземат.
Погалих главата му,а той спеше,като ангелче:
-Сигурно,ще стане силен като теб,още от сега му личи.
Целунах Макс по бузата,защото гледаше малкия,облегнах глава на рамото му:
-Само,че ще го държа далече от брат ми,не искам да го направи женкар. Няма да станеш,като чичо си нали малък мъж?!

Когато им се насити?Та това щеше да е след весеци,а нямаше да се разберем така с това дете.
-Ами,значи когато се приберем у дома - намигнах и ,шегувах се де,сама щеше да си поиска
Отидох при нея и целунах детето по главичката,той спеше в ръцете на майка си.Тя се облегна на мен и гледаше малкия
-Сега се е кротнал,от както има дъщеря..знае какво може да я сполети и едва ли ще учи синът ни на това

-Да прав си,май го застигна участта на сваляча,да има момиченце.
Тогава сестрата пристигна,с малкото легълце и ни го отне. Почувствах се празна нямах търпение,да се приберем и да си го гушкам,без някоя жена да ми го отнема. Той си беше моето малко момченце,нямаше да си го дам.
-Ох опасявам,се че ще стана от онези досадни майки,който отхвърлят всяко момиче и не оставят момчето си да стане истински мъж.
Засмях се,свих ръцете си пред тялото си.
-Казаха ли ти кога,ще ни изпишат искам вече да се прибираме. Не искам сестрите да ни се месят и да ми го вземат всеки път.

Естествено,мен не ме застигна,за това пък имах най-красивата жена и син който да има живота който аз нямах
-Поне Кат си има другарче в игрите
Ема недоволстваше ,че постоянно и го взимат,че ще стане майка каквато не иска да бъде,но нямаше да е така
-Спокойно мила,няма да ти го позволя..а и той също..сигурен съм, че ще има твоя характер
Целунах челото и когато ни взеха детето,това не и допадаше,прегърнах я, така че ръцете и бяха заети.
-Утре мила,трябва да се възтановиш след раждането,беше тежко