Болница Santa Ángela

Малката ми Ема,винаги бе такава,а и винаги си помагахме,е повечето пъти аз на нея но сега тя ми помогна повече от всякога. Определено не ми зле,всички ги обичах и те също мен. Какво по хубаво от това,а и се разбираха,поне това не ми тежеше,защото Ема винаги се караше с всичките ми приятелки,е не че бяха много:
Исках обаче още малко да изчакам,за да чуя,какво,ще каже и Мерси,исках да ги подслушам,беше ми приятно да знам,че се разбират.

-Радвам се,че се чувстваш добре,ако те боли много да повикам лекар?
Ема беше толкова благородна,така улегнала за 18 годишно момиче,това което аз не бях на нейните години.Тя ме хареса,а и аз нея и определено Мейсън щеше да има проблем с това
-Благодаря ти Ема,радвам се,че можем да се разбираме,обичам брат ти и съм готова на всичко за него,само дето не ми позволи аз да му помогна,но както каза ти той е инат и аз добре го знам..на моменти и аз съм като него,да не и по голям!

Минаха няколко дни,като вече всичко бе добре. Никакви оплаквания никакви инфекции и беше време да си ходим. Аз обаче не бях готов за работа,но Ема имаше албум за записване и за това тръгна към звукозаписното студио. А,аз щях да се прибера в къщи с жена си. Най-сетне в нашата хубава къща.

Мейсън веднага се появи и не беше както очаквах,трябваше да е паниран,да не знае какво да прави,но той се овладя и ме вдигна,макар да бях като слонче той се справи,веднага повика слугите да занесат багажа и ме сложи в колата.Месеци наред бяхме тренирали месеци какво се прави в такива ситуации,но тогава болката я нямаше,а сега не можех да мирувам,болеше ме адски силно,контракциите начестяваха.
Бяхме в болницата вече,когато лекарите ме поеха и ме вкарах в залата,но още нямах разкритие за да вляза в родилното,останах в стая за да мине още време,Мейсън през цялото време беше до мен
-Малко остана мили,скоро ще държиш дъщеря си в ръка

Вече можех да се панирам на воля,докарах я до тук и побърквах постоянно лекарите,като им задавах различни въпроси.
-Господин Робинсън,престанете с въпросите не е първата жена която ражда в тази болница. Всичко ще мине добре,жена ви е добре,както трябва да бъде една раждаща жена...
Отдръпнах се от лекаря и я хванах за ръката,като я целунах по бузата,тя ме стискаше толкова силно.
-Мила стискаш!
Извиках аз,за жена стискаше доста яко. Контракциите бяха спряли за миг но и казаха,че било затишие пред буря.

Беше толкова сладък когато се панираше,задаваше безброй въпросе на лекарите,а те се смееха и му даваха кураж.аз стоях седнала на леглото с разтворени крака за да мога да имам разкритие,налагаше се да търпя болки..на моменти те спираха,но доктора казваше,че това е затишие пред буря...
-Съжалявам....но боли
Отново контракция,този път лекаря каза че съм готова и че дъщеря ми е на път и иска да излезе

Вълнувах се доста,когато казаха,че е близо,че ще се роди малкото ни момиченце. Наведох се към ухото и.
-Давай миличка,малко остана...
Тя се мотивира,събра сили и се напъна,след няколко секундки,който минаха,като цяла вечност. Не ми харесваше това,че я боли,че всичко това и се случва но нямаше никакъв друг шанс. Чувствах се виновен,защото аз и го причиних и ако бях по-внимателен това никога нямаше да и се случи.
Всичко свърши когато чух плача на малката ни дъщеричка,трябваше да я преметят и измерят:
-Имате си здраво хубаво момиченце 3 килограма и 600,браво на младата майка.
Целунах я по устните,толкова се радвах,най-сетне на бял свят беше малката ни дъщеричка.

Имах чувството че това се е проточило часове,но много повече от 4 часа...Докато детедо излизаше от мен миселех само за Мейсън,за миговете ни заедно,за месеците в които се грижеше за мен и ми даваше сили,показа ми колко ме обича,а сега щеше да обича и това малко ангелче...
Тогава чух плачът й,на моята ..на нашата дъщеря,беше най-красивото бебе на света,видях как я отнасят да я премерят и скоро щяха да ме отведат в стаята където щеше сестрата да я сложи в ръцете ми
-Ето я мили,нашето момиче,твоята дъщеря - държах ръката на Мейсън ,а на очите ми още имаше сълзи,но от радост
Тогава сестрата донесе малкото ни момиченце облечена в това

Останах без думи,тя бе малко сладко ангелче,което спеше. Идеше ми да полетя от неописуемо щастие. Мари,я държеше а аз малко се страхувах,тя беше толкова малка,толкова крехка.
-Красавица!
Целунах Мари,а после се наведох и целунах леко челцето и:
-Невероятна красавица!
Сестрите се приближиха и казаха.
-Трябва да излезете,трябва да довършим някой неща и да я заведем в стаята. Чакайте я в стая 346 там ще я доведем също и бебето,за да му се порадвате още малко.

Тя беше невероятна,спеше като ангелче,а Мейсна я гледаше в захлас.Малката спеше в мен,а той не смееше да я вземе,още не можех да повярвам че я държа в ръцете си
-Тя е нашето дете !Нашата дъщеря
Но сестрите го изгониха в стаята за да довършат работата си,погрижиха се за мен и за малката ,скоро след това ни отведоха в стаята в която ни чакаше Мейсън,сестрата искаше да я сложи в ръцете му,но той още бе стъписан..
-Оставете на мен - взех я на ръце и го повиках да седне на леглото,още не ми даваха да ставам
-Сложи ръцете си до гърдите мили,притисни и ги разтвори леко - той ме послуша,а аз я сложих в прегръдката му,като му показах как да придържа главичката й - Как ще я кръстим?

Хванах я все едно държа чуплив стар порцелан,внимавах да не мръсна туко виж съм и сторил нещо. Дори не помръдвах,за да не изместя позицията с която бях направил с голямо усилие:
-Не знам Марисела може да я кръстим на майка ми Екатерина.
Това първо ми хрумна:
-Тя,ще се гордее внучката и да е кръстена на нея.
Сърцето ми препускаше още силно,толкова бе малка:
-Много е малка,много крехка,моля те вземи я не искам да я нараня.
Нямаше да си простя да и сторя нещо. Бях се учил,как да се грижа за бебе но беше кукла,а това е моята дъщеря и бе по крехка.

Беше невероятна гледка да го гледам как я държи,как я пази от самия себе си.По погледа му виждах че се бои да не я нарани...Усмихвах се и се радвах на гледката..Бяха съвършената двойка - баща и дъщеря,а той искаше да се казва Екатерина,като майка му
-Харесва ми,Екатерина Робънсън.... нашето момиче
Потеше се,накрая се предаде и ми даде детето,остави я нежно в ръцете ми,а сестрата ми даде знак че е врече да я нахраня
-Ще останеш ли докато я храня?

Кимнах,че ще остана отдалечих се от тях,като седнах на едно столче,това беше интимен акт в който нямаше да им се меся,а и не бе добре за мен да съм близо до нея,когато си сваля блузата. Макар това да беше хубав момент,малко завиждах но се усмихнах:
-Ще се престраша да я държа просто сега още се страхувам не очаквах да е толкова малка и крехка. Виж и пръстите,толкова са мънички,като клечици. Как да не се страхуваш?
Бях се умилил за секунди но бях навит пак да опитам да я държа. Стола бе люлеещ но разбрах едва когато се облегнах назад.

Все пак реши да остане с нас,но се отдалечи,предполагах, че ревнува малко,защото тази част от тялото ми сега щеше да е окупирана от Екатерина,а не от него.Седна на стола до нас ,но се изненада от това,че е люлеещ се.
Смъкнах нощницата и открих гърдата си,в момента в който усетих устните й по нея усетих колко е прекрастно да я усещам до себе си,тя смучеше нежно плътта ми,усещането беше съвсем различно от това което пораждаше баща й у мен когато го правеше,за това погледнах към него и се усмихнах
-Наистина ли не знаеше ,че ще е толкова малка?Но тя ще расте мили,но ще ти се налага да я държиш по-често

-Да права си!
След като малката се нахрани и Мари се покри,казах:
-Надигни я трябва да се оригне...
Е тя го знаеше но аз инстинктивно,дори не се замислих. Надигна я и я погали по гръчето. Сестрата каза,че ни дава още 30 минути с нея,защото майката и бебето трябва да си починат. Аз станах и седнах на леглото,като позволих на Мари,да остави Кат в ръцете ми. Този път бях по уверен,пак треперех но бях по уверен и се усмихвах,гледах малкото си ангелче и не усетно се бях задвижил,като я полюшвах:
-На татко малката сладка красавица,да видиш каква розова стаичка си имаш,да...
Тя се размърда малко изплаших се и спрях но тя сви ръчички и заспа:
-Татко,ще се грижи за теб,дааа...
Приближих устните си и целунах челото и,обърнах се към Мати и казах:
-Благодаря ти любима,дари ме с толкова много радост и гордост. Никога няма да мога да ти се отплатя,премина през такава мъка...

Когато нахраних Кат Мейсън по инстинкт ми каза какво да правя,харесваше ми че знаеше това което трябваше да се прави,за да може сам той да го прави когато пожелае...
За жалст трабваше да се прибере,аз и Кат трябваше да почиваме,а не знаех дали ще позволят да остане с нас за през ноща..Оставих Кат в ръцете му,беше уверен ,но щом тя се разшава той се стъписа отново,а тя просто се нагласяше в ръцете му и заспа
-Не се стряскай,тя само се намества,харесва и да е у теб
Той и говореше така нежно,обещаваше и да се грижи за нея,беше толкова сладък,толкова различен от мъжа в който се влюбих..Тогава ме погледна и ме целуна,извиняваше се за това което беше станало
-Аз ти благодаря,че ме направи най-щастливата жена и ми позволи да съм майка на дъщеря ти,на това нгелче,това през което минах си заслужаваше Мейсън...

-В първия миг се почувствах виновен,защото толкова много те болееше. Чувствах се виновен,защото аз съм виновен.
Погледнах към малката,като я държах с една ръка,а с другата докоснах с пръст малката и ръчичка. Тя сякаш я улови,може би бе рефлекс но бе толкова магично,толкова хубаво. Наведох се и целунах челцето и.
-Знаеш ли приличате си.
Още я гледах,като галех с пръст малката и ръка:
-Че и тя толкова бързо влезе в сърцето ми колкото ти. Още с първия поглед,мога да кажа че ви обичам и наистина е така,наистина ви обичам ужасно много.

Погалих го,беше толкова мил,толкова променен,че ми идеше да го изям
-Но без тази болка,това ангелче нямаше да е в ръцете ни мили мой,няма по-сладка болка от тази..за всяка друга бих те убила,за тази...ще разбереш като се приберем у дома
Усмихнах се закачливо и продължих да гледам как Кат спи в ръцете на баща си,по инстинкс хвана между малките си ръчички пръста му,а той стана още по-сантиментален
-Не,прилича на теб,има твоите очи,както и твоя чар..Обичам те Мейсън.. - но умората надделя,отпуснах се на възглавницата и съм заспала,докато Мейсън държеше дъщеря ни

Мари заспа,още малко поддържах,моята принцеса. Тогава сестрата дойде и ми я отне. Чувствах ужасна празнина. Заведе я при другите бебета,като се погрижих да запишат името и,да уредят документите. Постоях на големия прозорец,да и се порадвам.
След това се погрижих в стаята на Мари да има много цветя,внесоха ги много тихо. Завих я с одеялото,като я целунах,оставих я да спи. А,аз легнах на канапето в стаята,нямаше да я оставя сама. Знаех,че ще е по добре,като остана при нея.

Не знаех колко съм спала,но ми се отрази добре.Изтощително бе раждането,но радостта да видя дъщепя си най-сетне в ръцете си и в тези на Мейсън ме накараха да забравя умората за малко.
Сега усещах приятен аромат в стаята,отворих леко очи и видях дузини с зветя,бяха много и в цалята стая,но какво..
Тогава се обърнах и видях Мейсън да спи на канапето,беше ужастно неудобно там,но той спеше и бе спокоен..бяха от него сигурна съм и беше толкова сладко..
В следващия миг вратата отново се отвори и влезе отново сестрата с Кат ,бе време отново да се храни,дадох и знак за тишина,не исках да будя Мейсън,но тогава през вратата влезе майка му беше толкова радостна,явно Мейсън и се бе обадил
-Къде е това прекрастно същество?

Стреснах се,станах като казах:
-Без паника без паника!
Явно още преживявах раждането. Изправих се видях майка си,дръпнах на долу сакото си. Майка ми протегаше ръце към малката си внучка. Пое я така умели и я гушна,бе наистина много щастлива:
-Тя е същинско ангелче...
Тогава баща ми влезе носейки букет с цветя.
-Е,май си имате...
Каза той и се засмя. Приближи се към мен,като ми подаде кутия с пури:
-Браво татко...
Потупа ме по рамото,тогава майка ми се усмихна на Мари и каза:
-Как си как се чувстваш? Радвам се най-сетне да се видим но трябваше по рано.
Обърна се към мен:
-Още няма да ти простя,че не напавихте сватба,щеше да е неверотна.
Вдигнах рамене приближих се към Мари и я целунах по челото:
-Не ти споменах но виж името на гривната.
Тя бутна леко с пръст и видя нейното име. Едва не се разплака:
-О,Мейсън Мерисела...
Целуна челото на Кат,бе наистина щастлива:
-Не знам,как да ви се отблагодаря.

Беше много радостна,както и баща му,а самия Мейснъ още беше под напрежение,защото се стрестна и започна да вика,но майка му го успокои.
Баща му внесе огромен букет в стаята и се зарадва на внучката си
-Аз също се радвам да се запознаем най-сетне,но обстоятелствата бяха такива..
Майка му мечтаеше за сватба,аз също но на този етап нямаше да има.Мейсън дойде при мен докато майка му държеше Кат в ръце и посочи гривната на която пишеше нейното име
-Честта е твоя,искахме първото ни дете да носи името ти!

Майка ми бе много щастлива и се радваше на внучката си:
-Поне един от нашето семейство,ще се ожени. Сестра ти се обади и се похвали,че се е сгодила.
Баща ми се приближи и погледна внучката си,и той се бе умилил и и говореше сладко. Но аз се стаписох:
-Какво?
Гласа ми излезе на фалцет,толкова тих. Майка ми се обърна и каза:
-Ами какво бремена е,естествено че ще се сгоди?
Гласа на майка ми не бе заядлив,а просто знаеше,как да съобщава неща. Бях с отворена уста и премигвах треснато:
-Какво? Еми е бремена?
Хлъцнах,ако можех да припадна ,щях да го направя но бях гневен и уплашен. Тогава майка ми подаде бебето на баща ми. А,той се зарадва и започна да и пее:
-Томас не пей на бебето,не искаш да оглушее.-обърна се към него майка ми- Мейсън Ема е голяма вече,момчето е добро,и ти го знаеш. Бъди по-мил тя е наистина щастлива,не помръчаваи щастливия и миг,сега ще се нужда е от много разбиране и обич. Знаеш,че няма да мине бременността и няма да мине леко,за това не давай още стрес.
Кимнах беше абсолютно права. Но Кат беше гладна и започна да плаче. Те бързо разбраха намека и казаха,като я подадоха на Мари:
-Ще се видим в имението,като се приберете.
След това си тръгнаха.

Майката на Мейсън каза,че Ема се е сгодила и е бременна,а Мейсън почервеня,тъкмо да му кажа,тя му обясни
-Дишай скъпи
Но малката се разплака че е гладна и те излязоха

Бе време за кърмене и Мари доближи малката да себе си. Прехапах устна,бе сладко но и странно:
-Малка окупаторка!
Казах аз и я целунах по главата:
-Окупира моите неща...
Засмях се исках да разбере,че се шегувам. Облегнах главата си на рамото на Мари.