Имение Виларте

-Твоите неща са си твой неща Марисела,ако искаш да имаш любовник,имаш правото да си имаш такъв. Много двойки живеят така.
Родителите ми бяха такива:
-Родители те ми живеят така,никой не си се меси в личния живот на никой но семейството ни се е съхранило,защото семе заедно и не позволяваме на някакви мимолетни връзки да го разбият.

Не можех,не не можех да оставя малката си Екатерина,никоя манекенка не си заслужаваше толкова,за да се отрека от малкото си момиченце:
-Избирам Екатерина!
Бях се пречупил отново но мисълта да изгубя малкото си момиче,бе ужасно болезнена не можех,не наистина не можех:
-Ще я зарежа просто не ми отнемай детето.

Разбира се,Кат беше важна за него,не и майка й,но ако си мислеше,че като я остави ще реши проблема който създаде се лъжеше,аз бях наранена и той щеше да си понесепоследствията
-Да не то го отнемам...няма.Ще я виждаш вески ден по 2 часа ,а уикендите за сега ще прекарва при теб,но щом се върнат от Лондон,Кат идва при мен тук,не си мисли че ще остана там с теб...
А и той не бе споменал мен,аз също,просто трябваше да избере пред дъщеря си и любовницата си
-Ти ли ще подготвиш документите за развода или да дам на друг?

-Няма да ти дам развод,ясно ли ти е. Няма да ми отнемеш Кат.
Приближих се и я хванах за рамото:
-Не се бори с мен,аз съм най-добрия адвокат,ще загубиш делото,ако се опиташ да ми е отнемеш,ще те погубя,Екатерина е мое дете и няма да ти я дам ясно ли ти е. Никакъв развод,оставаш тук,няма да подпиша никакъв докумен,ще останеш омъжена за мен.

-О,ще ми дадеш развод,а за Кат ти каза,няма да ти я отнема...ще я виждаш,знам колко я обичаш и че би оставил всичко за нея,дори мен и ще го направиш
Понякога мразех като се надуваше така,това че бе единствения кадърен адвокат в областта и нямаше кой да го победи в залата не значеше че е най-добрия,винаги можех да пръсна богатството си за най-добрия стига да не съм омъжена за него..Той ме хвана за рамото
-Внимавай Мейсън,ако не ми дадеш развод,наистина ще ти отнема Кат,не си мисли,че не мога..мога да докажа изневяра в съда,тормоз над жена ти,ще ми я дадат и дори няма да я видиш...просто отстъпи този път ,примири се,губиш мен не дъщеря си,разбрах си мястото и къде е било през цялото време

Пуснах,разперих ръцете си,след това отиде до масата и изпи чашата си с уиски до дъно.
-Ще ти дам развод,само ако виждам дъщеряси през уйкендите и два от празниците,както и през лятото,за ваканцията. Само при това условие,ще ти дам развод.
Обърнах се към нея:
-Обичам те прекалено много за да те държа пленичка на моя свят. Щом не го харесваш и не можеш да се примириш с него,ще ти дам свободата. Въпреки да не искам да ти дам развод,защото винаги съм те обичал но ти никога не разбра,че не мога да избягам от животинската си природа.
Оставих чашата и тръгнах към вратата.

Какъв глупак беше,не разбираше,че не искам да се стига до това,но не можех да тъпря това,не можех да приема друга жена да има моя мъж,тялото което аз докосвах,не можех да приема да докосва друга така както мен, да я целува
-Не ,не ме обичаш...ако ме обичаше нямаше да ме заменяш с други жени...Защо не ми каза Мейсън?Защо не дойде и не ми каза че си отекен от мен..?Мислиш ли че искам това,да съм далеч от теб,да държа Кат далеч от теб?Да намрази и двама ни когато научи защо сме разделени.... Можеш да избягаш от природата си,просто не искаш..имам усещането че ти харесва да ме нараняваш..

-Не не обичам да те наранява!
Обърнах се,как да и го обясня,тя нямаше да ме разбере:
-Обичам теб,не искам да те загубя но не мога да избягам от това което съм аз. Да желая,те обичам,те ти си моя съпруга. Но се побърквам когато видя друга,не е защото изпитвам чувства към нея,заради тръпката,заради усещането от преследването,от всичко онова,което се опитвам да избягам с теб.
Преминах с ръка през косата си:
-Това е като ловен инстингт,притъпих го но той избухна,не съм ти изневерявал до преди месец. Но просто това ме кара да се чувствам жив.
По дяволите,бях като някой изрод,тя нямаше да е разбере:
-Съжалявам,не искам да те нараня,не искам дори да говоря за тези неща,защото ти не ме разбираш,обвиняваш ме и ме изкарваш най-лошия. Да знам чудовище съм,провалих всичко но не мога да избягам от това,ще правя грешки Марисела и ако не си до мен да ми помагаш,а ми ме заливаш всеки път с развод и огромна фуния с глупости,да ще те оставя,не защото го искам,а защото е правилно.

Защо не му вярвах,защо не можеше да ми докаже,че ме обича
-Тръпка?Подяволите Мейсън,не искам това,не искам далеч от теб,не искам да ме оставяш,разбирам те много добре,но как една жена да приеме,че съпруга и ходи по чужди жени...как да приема че всяка жена в този град с която спиш знае коя съм и си мисли ,отнех съпруга на Марисела Виларте...отнех и го,а тя търпи..ужнижение е ,а ти не го разбираш..
Имаше ли начин да оправим това,да не усеща нуждата за други жени
-Имам идея...да разнообразим живота си,да опитаме да ...не вярвам че го казвам,да притъпим нуждата ти..да изпитваш само към мен.не знам,да си боядисам косата,да се правим на непознати,да върнем ленатта сякъш не сме женине,сякъш сме непознати...ако и това не проработи...ще .. ще се примиря

Преминах с ръце през лицето си,болеше ме главата от хиледите мисли,който се блъскаха в главата ми:
-Те не ме притежават,при теб се връщам,за теб съм женен,теб обичам,те са просто като кърпички,просто колкото да се усеща,че съм жив,те не ме притежават.
Е и Марисела не,макар да я обичах,само едно момиченце ме притежаваше найстина,само тя бе способна да ме откъсне от това. Обичах Марисела и за това,щях да опитам нейното предложение:
-Добре Мари,нека да опитаме това,което казваш,нека го направим.

Вече сериозно се отчайвах,това нямаше да проработи,за него вкъщи бе затвор,беше ада,щом с тях се чувствашежив
-Не тази която не те притежава съм аз,въпреки че си женен за мен,въпреки че твърдиш,че ме обичаш аз съм тази която те убива за да търсиш живота си при тях..
Само Кат..само тя го притежаваше,тя беше малкото съкровище което притежаваше всички,заради нея,само заради нея се навивах на това..Сега отново проклинах деня в който го видях,в който забременях от него
-Добре...Но няма да се върна в имението докато Кат не се върне в Лос Риос,ще остана тук..дано тръпката ти се върне,надявам се да нямаш и планове за ноща с някоя..довечера има модно шоу,каня те ..можем да започнем от него