Имение Виларте

-Да трябва,преди да се скараме да си лягаме заедно,така ще решим всичките си проблеми много бързо.
Засмях се,като я целунах:
-Впрочем взели каталог,ще си харесаме ли наша къща?
Попитах аз легнах до нея и я прегърнах.

-Голямо имение,да има два кабинета за теб и за мен,обширна спалня,хубава детска със светлина,хубав двор с басейн и място където да си играе детето или децата.
Целунах сладката и бузка:
-Нещо,което и на двамата да ни харесва.
Отворих каталога,като разглеждах:
-Ще си го обзаведем по наш вкус.

-Само,ще вземем икономите от моя и от твоето имение и най-доверената ти прислужница,знам че без нея не можеш,а от моите никой не ми трябва,а и твоите въобще не ги искам. За това,ще си намерим нови,лоялни и работливи. Както и детегледачка с опит.
Засмях се,като исках да бъда ясен:
-Виж знам че не ги харесваш и аз не харесвам твоите,така че ще почнем на ново.

-Нали ти казах,тук ще прекарваме лятото с децата,ще се връщаме от време на време или в твоето или в моето,а и майка ми и баща ми,ще искат да виждат внучето си,или внучката си.
Погалих леко корема и,показах едно имение:
-Това е хубаво но няма басейн.
Засмях се,като отметнах:
-Не е нащо значи.

Омагьосан бях от новата къща,беше хубава и луксозна и имаше всичко,което искаме:
-Да невероятна е...
Погледнах я:
-На теб харесва ли ти,това нашето имение ли е?
Попитах аз,като хванах ръката и:
-Това е първото решение,което ще вземем заедно.

Поклатих глава:
-Аз,ще бъда лошото ченге с децата но решенията вземаме заедно,щом на теб и на мен ми харесва,това е нашето имение.
Целунах я по нослето,а после по устните:
-Обади се да я запазиш да я огледаме и да решим,какво ще правим.
Притиснах я отново към мен:
-Ще вземаме заедно решенията.

Прибрах се в къщата,като малката я нямаше и така бе по-добре,защото можех да се разберем с нея. Отидох в хола,като накарах да ми сипят малко алкохол,очакваше се тежък разговор. Бях седнал на нещо,дръпнах го зад себе си,бе играчка на малката. Завъртях я около пръста си и я оставих на масата. Мари не се бе прибрала сигурно бе с приятелки.

Изправих се и се приближих към нея:
-Марисела не изпадай в истерии това е просто среща,защо правиш тези глупави сцени!
Казах и аз като протегнах ръка към нея:
-Пак ли изпадна в онова състояние на глупава ревност,имам дела и ходя на тях това просто бе кафе,не знаех че ще се побъркаш толкова от него!?

Отстъпих,той зая толкова глупава ли ме смяташе,а и не бях съдебните му заседатели,тях можеше да манипулира с доказателства,можеше да вярват на тях,но аз бях видяла с очите си,нима щеше да отрича вечно
-Истерия?Смяташ ли че е само истерия Мейсън..не съм сляпа,не ме прави на глупачка,няма смисъл да отричаш,ти я целуваше... или ще отречеш ?Поне веднъж бъди честен с мен,имаме дете за бога,моята глупава ревност ли едва не го остави без баща когато ти ревнуваше безсмислено?Така,че не ми говори за глупава ревност

-Стига глупости Марисела! Ти си моя съпруга имаме дете,мислиш ли че за някаква глупава манекенка,ще си зарежа семейството.
Погледнах я с объркване:
-Изпаднала си в глупава истерия,която е напълно безмислена,нищо няма между мен и нея. Успокой се и престани да упяваш за рази глупост,че си видяла,как целувам ръка на една цена.

О беше голям актиор,дори ме гледаше с объркване,но пред мен не минаваха знаех какво съм видяла,знаех и какво беше правил,не запърви път ходи с нея в това кафе или си мислеше че няма да проверя и ще се доверя на сляпо
-Не се прави на светец,ти искаше да ми пробуташ пари за да гледам детето,докато не те заплаших,игра ролята си добре,спеше с мен у дома,но между другото си ходел и при нея нали,особено месеците когато не можех да бъда с теб...но не не ти стигна,продължи да се виждаш с нея,нали не мислиш че можеш да се скриеш от мен?Не за първи път я водиш там,отречи!Отречи че си оставал да спи при нея?

-Не съм водил никой,не съм спал с нея. Имам прекалено много работа,за да се занимавам с нея?!
Изкрещях аз:
-Престани не искам да повдигам този въпрос повече,писна ми с твоята глупава ревност. Знаеш миналото ми и това те кара да си мислиш,че не съм се променил. Стига глупости!
Обърнах се:
-Престани не искам да говоря по темата,мисля че е преключена.

-Интересно защо не ти вярвам?Казваш ми че си на дело ,а те заварвам с манекенка,а сега ми казваш че имаш много работа..за какво ще води дело тя което посредствен адвокат да не може да се справи?Фалшиф силикон или ботокса не и стои както е искала и щесъди лекаря си..моля ти се може понякога да преувеличавам,но сега знам какво говоря..
Обърна се ,дори посмя да крещи
-Какво ти коства да си признаеш,да ми кажеш къде сбърках че ме замени с друга?Кажи ми Мейсън?
Вече не издържах,след раждането на Кат мислех че всичко е наред,но явно не беше и ако до сега не бях плакала пред него,то сега сълзите ми взеха превес

-Марисела не повдигай теми,с който не можеш да се пребориш!
Не исках да се обръщам но тя не спря:
-Задушаваш ме Марисела,все едно и също,връщам се ти и бебето лягам и нищо. Всичко сякаш се изпари няма тръпка,не се чувствам жив. Обичам дъщеря си ужасно но не мога да живея,като обикновените мъже,всеки ден едно и също,пълно еднообразие.
Погледнах я в очите:
-Писна ми тази ситуация!

-Обичам те Марисела но не мога да ти бъда верен,не го ли разбираш,имам нужда от разнообразие не мога...
Да не можех да понеса,че ергенския ми живот си бе отишъл но не можех да живея и без нея:
-Ти просто не можеш ли да се примириш,че не мога да ти бъда верен,или се научи да го преглъщаш или не се интерсувай,какво правя и остави нещата такива каквито са.

Обърнах се към него,той шегуваше ли се,обичал мено не можел само с една..
-Ни си извратен...коя нормална жена би преглътнала това,коя жена и живяла нормално знаейки че съпруга и спи с други,с манекенки,особено с тях..как смееш да ме молиш да се примиря..ти би ли понесъл унижението да спя с други,да дарявам ласките си на други мъже,същите които давам на теб?Би ли могъл...?
Да оставя нещата каквито били,не щях да направя нещо по-добро...