Болница Santa Ángela

-Оу супер,защото тази мяза на пумия...
Отворих кутията,като започнах сладко да ям все едно не бях ял от векове:
-Ох нямаш си на идея колко много те обичам в този момент и,че си се сетила да ми донесеш нещо за ядене.
Бях супер,гладен а това ми дойде добре:
-Ти успя ли да хапнеш?

Нахвърли се на храната като дете на близалка,лицето му светна като коледна лампичка...Хареса ми да го виждам така,сякаш не беше болен,но беше
-Хапни,после ме питай
Знаех,че е добре да му взема нещо,все пак преди месец и аз лежах в болницата и знаех какво е
-Да хапнах спокойно!

Нахраних се най-накрая,като бутнах масата и се обърсах:
-Е това е 5 звезна храна.
Засмях се,като я погледнах:
-Но довечера трябва да се прибереш,не е удобно тук,а после на сутринта,ще дойдеш и без това ми забраниха да ставам много.
А,ако се опасяваше за сестрите едва ли,щеше да се получи. Изсумтях жестоко.

Храната определено му хареса,а и не само,явно и на него му хареса да го глезят....
-Ще ти донеса още,доктора ми каза какво ти е забранил и какво не..
Отново се опита да ме прати в къщи с какви ли не предтекстове,не било удобно,не му давали да шава и не знам още какво
-Не разбра ли,че няма да те оставя сам..пък и честно казано не вярвам сестрите да те оставят сам щом си тръгна

-Спокойно,ако се притесняваш,че ще закача някоя сестра дълбоко се лъжеш.
Закачка може би не можех да не се закачам с кой и да било.
-Имам предвид дори и ти да си тук,доктора каза,че ще ми е трудно,а и не трябва да го правя.
Казах аз с някакво разочерование,сякаш ми бяха взели най-хубавото нещо и си беше така.

Той говореше така сякаш не можеше да бъде с никоя сестра,не само защото аз съм там
-Какво ти е казал доктора?Мили искаш да кажеш че не можеш да ....
Нима нямаше да може да бъде с мен повече или това бе временно,заради операцията и успокоителните
-Сега не трябва,но ти ще можеш,щом се оправиш всичко ще е наред мили и ти и аз ще бъдем пак заедно

-Сега заради операцията ми е забранено,а след това,ще е по трудно,защото бъбреците вилиаят на това...
Казах го малко с разочерование:
-Ще ни е по трудно и не трябва да се натоварвам.
Това ми бе много тежко. Облегнах се назад,като изругах:
-По дяволите все едно не съм мъж.

Той говореше с разочарование,това наистина беше лошо особено за нас,бяхме още млади,току що женени
-Ще се оправиш,щом ти дарят нов бъбрек всичко ще е наред,ще можеш да бъдеш пълноценен в леглото,а за натоварването,аз ще бъда по активната,това не е проблем,ще се старая да те стимулирам повече любов моя
Той съвсем се отчая
-Мъж си и то какъв,но си моя мъж и аз ще се погрижа нищо да не ни липсва в леглото

Протегнах ръка към нея,в такива моменти,как да не я обичаш повече,приемаше те дори и болен,дори неспособен да я задоволя. Не всяка жена би се примирила с това мъчение,не всяка,жена можеше да понесе това. Тя се приближи,а аз леко се надигнах,до толкова,колкото ми позволяваше и я прегърнах:
-Обичам те любима,ужасно много и ти благодаря,че ме приемаш такъв какъвто съм,макар и болен.
Погалих я нежно по бузата,като я целунах. Исках я и сега но само исках предателя едва едва помръдна и дори на свой ред ме заболя:
-По по дяволите!
Изругах отново,като се дръпнах назад и въздъхнах.

Как можех да не го приема,той беше баща на детето ми,беше мъжа който обичах и дори да не беше като преди имаше преимущества на които болестта не пречеше
-Ти си мъж дори и болен,можеш да ме задоволиш по много начини и го знаеш,можеш да накараш тялото ми да трепери само с ръцете си мили,а това никой не може да ти отнеме,освен ако не ти отрежат ръцете,което няма да позволя
Той се надигна и ме прегърна,усетих как потрепери,май се опитваше да ме има тук,но мъжествеността му не беше готова,той изруга и се облегна назад
-Спокойно,има време,ще ме имаш когато излезеш от тук

Погалих я с ръка по нежното и лице,бе почнала да искри от както е бременна с някаква невинна и сладка искрица.
-Обичам те мила!
Казах и отново,като бе с толкова искреност.
-Не ми се стой тук,искам да се приберем,искам да си легна в нашето легло,да се приберем в нашия дом.
Харесваше ми да казвам всичко в общи линии "НИЕ" толкова хубаво звучеше:
-Де да можех и аз като теб да избягам...
Но вдигнах ръката с банката си:
-Ама не мога.

-И аз те обичам мили
Целунах го и не пусках ръката му,исках да си го прибера в къщи,да го заведа където пожелае за да не мисли за това
-Ти не можеш да бягаш,мислиш ли,че не искам да се приберем,да си в нашето легло,в нашата стая
Искаше да бяга,но ако аз бях добре и можех да избягам,той рискува много ако си тръгне
-Изтърпи още един ден и ще те пуснат за домашно лечение

-Не ми харесва тук,ти не си добре тук,притесняваш ме,спа тук с това което се преоблече в къщи. Не можеш да се нахраниш и преоблечеш или изкъпеш нормално,товариш се заради мен. А,без мен не искаш да си тръгнеш.
Докоснах с устни нежната и ръка:
-Притеснявам се за теб,бремена си в 5 месец. Не искам нещо да ти се случи,моля те прибери се и ела утре,и аз не искам да те пускам но няма друг вариант.

-Аз съм добре не ме мисли,сега важен си ти скъпи
Вярно бе,че не можах да спя много,че не имах нужда от душ и да се преоблека,но за нищо на света нямаше да го оставя сам тук
-Знам,че съм бременна,но няма да те оставя,не се опитвай да ме изгониш...Ще отида само за да се преоблека и да си взема душ и се връщам
Казах и се засмях

Въздъхнах дълбоко,не можех да я убедя,че се нуждаеше от сън,нуждаеше се от удобствата,а не от болнично легло,което и без това беше супер гадно:
-Добре но вземи и иконома,като ми донесете лаптопа и телефона,трябва временно да прекъсна работа,за това трябва да се обадя на някой да ме замести.
Добре че бях богат и можех да си позволя да не работя но ми се случваше за първи път да разчитам на тези пари.

-Ама ти си по-капризен и от мен - погъделичках го леко и го целунах-Добре,лап топа и телефона,друго искаш ли?
Не че не можех да му помъкна и цялата къща,но не беше необходимо.Предупредих доктора,че ще се върна и се обадих в къщи да приготвят нещата,само да се оправя на бързо и да тръгна
-И не си и помисляй да бягаш връщам се до час

-Как по точно,предполагам,ще е странно да видят пуло-гол мъж,с болнична престилка да се опитва да избяга от болничната стая,защото само до там,ще успея да избяга.
Казах аз с доза хумор:
-Само като влизаш чукни може да оправям някоя сестра...
Казах аз доста шеговито,но щом се засмях ме заболя операцията:
-Тръгвай тук съм.

-Не се шегувай с мен,защото ще загазиш - казах му също с шеговит тон,но явно го заболя операцията и се спря.
Хич не ми се тръгваше,но не можех да не се изкъпя и преоблека,целунах го и тръгнах.колата ме чакаше долу както и някои папараци което явно бяха разбрали че съм извън къщата и за първи път ме виждаха с коремче,сега вече бяха сигурни,че съм бременна и вероятно омъжена.Успях да се прибера и наредих да се отърват от медиите веднага.Изкъпах се и приготвих някои неща за Мейсън,както и лаптопа и телефона му,взех и иконома както ми поръча и тръгнах за болницата

Облегнах се назад,като се опитах да не мисля за глупости,да се отпусна за миг. Но в главата ми беше това,че съм половин мъж,беззащитен болен и инпотентен. Преминах с ръка по главата си,толкова ми бе зле. Какъв скаван живот,щях да живея.
Тогава влезе една сестра,оправи ми възглавницата и каза:
-Искате ли да ви изкъпя?
Ококорих очи:
-Какво вие луда ли сте!? Я вън веднага!
Тя се стресна и избяга. Баси по дяволите,само това ми липсваше.

Точно пред вратата го чух да вика по някого,а миг след това сестрата излезе на бегом.Какво пак беше направил,влязох и го погледнах,опитах да съм сериозна но ми беше смешно
-Какво направи на сестрата този път?Или не ти хареса и не искаш да я оправяш?
Оставих багажа на леглото и се приближих до него
-Донесох ти дрехи,четката и пастата,списания,компютъра и телефона,друго искаш ли докато иконома е тук?

Взех чантата с лаптопа където имаше документи,като подадох няколко докомента и ги подадох на иконома:
-Занеси ги в банката на Картър О'Браян,намери също сестра ми и и съобщи за положението ми но по много деликатен начин,опитай се да не я стресираш. Но преди това ела да ми помогнеш да се изкъпя.
Казах му и той се приближи,нямаше да карам жена ми да ме придържа,най много да падне с мен. Той ме хвана здраво и ми помогна да стигнем до банята. Помагаше ми по този начин,когато бях много пиян. Успях да се измия и след това го пуснах да си ходи:
-Да медицинската сестра искаше да ми помогне да се искъпя,все едно съм на 5 изгоних я.

Мейсън веднага се разпореди и даде задача на иконома,но преди това искаше да го изкъпе,на мен не позволи,явно и на сестрата.Скоро излязоха от банята и иконома тръгна по задачите си,а Мейсън каза,че сестрата това е искала
-Мъжката баня как беше?Защо не ми позволи аз да те изкъпя ?Щеше да е много забавно мили
Пошегувах се отново докато му помагах да се настани в леглото си

-Защото желеех безумно много иконома си!
Засмях се но ме заболя ужасно много но усмивката ми не падна:
-Защото ще падна върху теб,и ще стане много нелепо,а и ако ме възбудиш,ще стане още по голяма беля.
Намигнах и,като взех лаптопа си:
-Надявам се сестра ми да не изпадне в истерия,тя е много притеснителна.

Желаел иконома си
-Тогава вече ще спиш с иконома си,не с мен и той ще е женен за теб,не аз
шегата му ми допадна,но не ме развесели,знаех,че му е трудно
-За падането едва ли щеше да ме бутнеш,но си прав че може би щеше да стане друга беля,но какво по-хубаво от това да правим секс в болницата? - но знаех какво,в момента не му бе разрешен секса
-Щом и обясним как стоят нещата ще се успокои,жалко че ще се запозная с нея по такъв лош повод

-Надявам се да не се стресне много.
Погледнах към Мери,като и направих място да легне до мен:
-Ела моля те,ела да си те гушна.
Сложих лаптопа на масата:
-Ела,ще си пуснем филмче да гледаме,ще си го искараме тук мила някак. Не стой права моля те!