Излязох само ,з ада си направя компреси,добре,че не можеш,да ме видиш,в момента точно не съм красива гледка,нещо повече ,ужасно съм грозна-казах цупейки устни.Външният ми вид винаги е бил,нещо с което съм се гордяла - Знам мили,че можеш да се оправиш,но не го прави повече,още си слаб,трябва да си почиваш.
- Не е вярно , за мен винаги ще си хубава. - усмихнах се леко. Май наистина не трябваше да излизам повече. Какво , ако обърках вратата на стаята с терасата , можех да изхвърча от някъде. - Не се притеснявай за мен , случвали ли са ми се и по-лоши неща. Компресите облекчиха ли болката ти ? И има ли тук болкоуспокояващи.
- Да,малко като ,че ли помогнаха.Има,ей сега ще ти ги дам,впрочем лекарят който ни завари ми прочете едно конско,но той ги даде,както за теб,така и за мен и ми позволи ,да остана ,при теб.Но ти любов моя,трябва да се нахраниш и понеже болната храна е ужасна,а от среща има ресторант,поръчах пилешка супа,дано да обичаш-усмихнах се.Знаех,ужасно малко ,за вкусовите му предпочитания,но той имаше нужда от течности и витамини.,за де се възстанови напълно.
- Радвам се. - усмихнах се. - Не обръщай внимание на лекарите , малко пари и ще млъкнат. Добре , че е дал болкоуспокояващи и за двама ни и , че е позволил да останеш при мен. - после каза , че е поръчала пилешка супа , не ми се ядеше много , особено след снощи , но нямаше как да откажа. - Добре , ще ми харесва. - целунах Ванора.
- Май не си много въодушевен,но трябва да ядеш Чарли,за да се оправиш по-бързо и да възвърнеш силите си-казах и го целунах в този момент,ме известиха ,че супата вече е тук. - Чудесно-казах и станах да я взема - Ей,сега се връщам-Излязох,да я взема,когато се върнах го очакваше мъчение,аз щях да го храня,знаех,колко мрази сантименталните неща,но аз го намирах доста романтично. - Отвори уста-казах.
- Да , знам. - отвърнах на целувката й и леко я погали , тогава обаче казаха , че супата е дошла. Не обичах да съм слаб пред някой , винаги обичах да си оправям нещата в този живот сам , без да има нужда някой друг да ми помага. Но Ванора ми беше прекалено близка , за да се правя пред нея. Отворих уста и кусах супата. - Вкусна е. Ти няма ли да ядеш ? А и аз трябва да се опитам сам.
- Само ,ако ти ми дадеш-казах с усмивка,той обърна глава по посока на гласът ми ,за да ми каже,че е невъзможно.Но за сложих пръст на устните му. - Аз ще направлявам ръката ти с гласът си,хайде гребни от супата и ми дай.Леко несигурно го направи ,но първата лъжичка обърна в деколтето ми. - Ау,добре,че не е гореща.-казах през смях.След което хванах леко ръката му и я насочих към устата си. - Мм,много е вкусна-казах с усмивка.
Не вярвах , че ще успея. Опитвах се да се орентирам по посока на гласа й , но не стана и със сигурност я изцапах със супа. После успях да оцеля устата й , но все пак бях прекалено ядосан. С едната с ръка ударих силно таблата , с което супата и подноса , всичко се озова на земята и се разби. - Какъв е смисълът във всичко това ? Не мога нищо не виждаш ли ? - ударих леглото с всичка сила.
- Виж,какво направи-казах и станах от леглото.Започнах да събирам парчетата и ад търся с какво да забърша супата. - Аз толкова исках да те зарадвам,а ти.Трябва да опитваш ,Чарли ,но дотогава защо не оставиш ,аз да бъда твоите очи ?-тъкмо казах това и доктора влезе. - Господин Дънкан, изследванията ви са готови и показаха,че ако ви направим незабавно операция,има шанс да възвърнете зрението си на 100 %.
- Не виждаш нищо Ванора , с един инвалид ли искаш да живееш цял живот ? - дори не можех да я погледнах мамка му , тогава влезе шибаният доктор и каза , че може да си възвърна зрението. - Жестоко , да правим шибаната операция тогава , по-бързо.
- Да,ще бъда,стига Чарли ти не си инвалид,чуваш ли,Обичам те и това няма да се промени.Ти ще виждаш отново,а дори и да не стане,няма да се откажа от теб, никога ?-Кой знае,колко още щях да го убеждавам,докато не влезе доктора и не съобщи новината.Страхувах се от операцията ,но мисълта,че може да му помогне,ме караше да съм щастлива. - Видя ли,всичко ще се оправи-усмихнах се и стиснах ръката на доктора. - Благодаря-казах му.
Не изчаках повече , сложиха ми упойка и ме вкараха за операция. След време усетих как се пробуждам , имах превръзка на очите си и главата си. Беше ми по-лошо и от предната операция. - Ванора тук ли си ? Ако да , извинявай за преди малко. - не знаех колко точно малко беше това , но и не знаех колко време е минало.
Щях да се побъркам,бяха минали три часа,от както го отведоха,за операция.Ходих назад напред изпих,няколко кафета,но истината бе,че в този момент,имах нужда от твърд алкохол.Когато най-после го изведоха,го поставих ав друга стая ,трябваше ми да платя солено и да заплаша с всички възможни инстанции,за ад ми позволят,да вляза при него и да остана.Когато ме повика,хванах ръката му. - Да,скъпи тук съм ,още щом излезе от операцията. - Как се чувстваш ? И няма защо да ми се извиняваш,разбирам те.
Щом усетих , че хваща ръката ми , се успокойх. Значи , не ми се беше ядосала , не беше и си и тръгнала. - Малко ми е лошо , но предплагам , че е от операцията. - усмихнах се и започнах да милвам ръката й. - А ти ? - сетих се какво й бяха причинили , а аз бях безпомощен и не можах да ги спра. Гнвя , че не успях да предодвратя това ме обзе и болката , че са наранили единственият човек , който съм обичал. Усетих дори как една сълза започна да се стича по бузата ми , а след нея още една.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Вто Окт 04, 2011 12:01 am
- Аз съм добре,малко съм гладна,но съм добре-засмях се. - Щом ти си добре и аз ще съм.Като забелязах сълзите му,се наведох и ги изпих с целувки. - Не плачи ,любов моя ,всичко вече е наред-целувах го нежно,беше им толкова скъп.Молех се операцията,да е била успешна и да се оправи.
- Все още не е. - казах и стиснах зъби , след което хванах ръката й и се изправих леко. - Да се прибираме , не искам да вися повече в тази болница. - въздъхнах. - И без възражения , просто да си тръгнем.
- Но мили...-казах уплашена. - Не можем да тръгнем,преди да са ти свалили превръзките.Знам,колко ,вече ти е писнало,но трябва ,да останеш още ден два.-Той ме хвана ,но аз не му позволих,да се изправи. - Нима искаш,да рискуваш ,всичко,с прибързани действия,имаш нужда от наблюдение и от специализирана лекарска помощ,аз ще съм тук до теб,няма да се отделя,от теб.
- Ще ми свалят превръзките след една седмица , а аз не искам да стоя тук толкова много. - дръжах ръката й и леко я милвах. - Не помня от кога съм на това легло , схванат съм. Добре ще приема да не си тръгнем , но поне малко да се поразходим ?
- Чарли,някой ако ни види,ще ме убие,но не мога да ти откажа,хайде ще ти помогна -казах и му подадох ръка. - Облегни се на мен и обещай,да не избързваш.Остави ме да те водя-казах и го подхванах така,че ѝ да иска да не може,да падне.Поведох леко по коридора,като се надявах,никой да не ни види. - Искаш ли,да те изведа навън,малко на въздух-казах,като продължавах да се оглеждам,но стигнахме до асансьора безпрепятствено.
- Благодаря ти. - казах и се подпрях на нея , не исках да се правя на големият мъж и да ни хванат или да падна някъде. - Да , добре идея. - усмихнах се и явно се качихме на асансьора , след което излязохме навън и седнах ме на една пейка. - Така е по-добре.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Сря Окт 05, 2011 12:11 am
- Радвам се,че ти харесва -усмихнах се,когато вятърът разроши косата му,аз също не бях виждала слънцето от толкова време,колкото ѝ той. - Да тук е много по-хубаво,но ще ми кажеш,ако се почувстваш по-зле и няма да стоим много,за да не забележат отсъствието ти-засмях се,макар,че знаех,че това е почти невъзможно,но нямаше ,как да не изпълня молбата му.
- Разбира се , че ще ти кажа. - усмихнах се и хванах ръката й , приятно беше да излезем малко след толкова време стоене на едно място. - Едва ли ще каже нещо , а аз мисля утре да се приберем , няма смисъл да стоим тук. - целунах го.
-Мили мисля,че няма кой да те пусне,толкова рано-казах с въздишка. - Не и преди да са ти свалили,превръзките.-Седяхме и си говорехме,не знаех,от колко време,но вятъра,леко подушваше и слънцето печеше,че не ни се прибираше.В един момент идилията ни бе разрушена. - Що,за безотговорност,г-н Дънкан,вие току що излязохте от операция,не може да ставате от леглото.А им вие госпожице,поне от вас очаквах,да проявите здрав разум,не ви ли пука,за младежа ?-чух разярения доктор.
- За това си има начини , Ванора , а някой хора в тази болница се нуждаят от пари. - нещото , което бях научил в живота беше , че ако нещо не стане с пари , ставаше с много пари. Тогава чух , че идва шибаният доктор. Скочих от пейката и чух от къде идваше гласа , хванах го за гушата. - Няма да й говориш така и ще ни оставиш да правим каквото искаме ясно ? - стиснах го за гушата.
Чарли побесня,явно усети,че доктора се е приближил,защото се изстреля,преди да мога да го спра и го гепи за гушата. - Мили ,успокой се,нищо не е станало-казах му леко и нежно ,но твърдо го отделих от доктора. - Браво господине,сега искате да ме удушите,за това ли ви помагах.Утре ви махаме превръзките и си трошете главата след това,няма да търпя,такова поведение,в собствената си болница-каза той и се отдалечи намусен. - Ха-казах смаяна. - Все пак успя,да постигнеш своето утре те изписват.
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
