Имението на Марисела и Мейсън

-Никъде няма да ходим седни за 5 минути
Едва го върнах ,първото име ми стигаше
-Подай ми телефона
Едвам го навих,изгледа ме изненадано,сякаш съм луда,но не бях не знаеше къде и какви връзки имам.Набрах един номер и продиктувах името и клуба,момичето веднага разбра за какво говоря и за 5 минути имах информацията
-Така,Казва се Максимилиан Шел,сирак е ,бил е в затвора на 18 за 2 години ,но излиза по рано за добро държание-хванали са го за притежание на оръжие и дрога,издал е момчетата които са го вкарали в групата и това е намалило присъдата..от тогава е мирен,работи каквото намери,последно е бил в бара и още работи там,преди час си е тръгнал от смяна,бил е сам...Къщичката му не е голяма,но е чиста и спретната,сега ще се успокоиш ли,не е наркоман,не е убиец

-Оръжие... Наркотици!
Само това чух от целия разговор:
-Да ми дадът адреса,къде живее това наркоманче! Веднага,ще му изпучупя костите,ако я е докоснал!
Станах отново:
-Чакам адреса!
Казах още по ядосано!

-Мейсън изобщо чу ли ме???
Май не,той само чу наркотици и полудя,стана ,искаше адреса
-Мили,той е излязъл от затвора преди 3 години и е чист,бил е на пробен период,още го наблюдават,чист е ... нито наркотици нито оръжие,момчето си изкарва честно заплатата,защо ще му чупиш костите?А помисли ли дали Еми не е там , дали няма да се вбеси на теб?Сам каза,че ако я загубиш...
Докато говоря телефона пак звънна,вдигнах и ми съобщиха хубава..за него не беше новина
-Еми е била забелязана в мола днес да купува бельо,било е доста секси,била е сама,купила е храна и е в къщата,забелязани са заедно хванати за ръка да се прибират в къщата

Докато говорехме Ема звъна по телефона,сигурно от неговия номер.
-Къде си,как си Емили,да дойда ли да те прибера?
Питах аз но гласа и бе задъхан,дори през телефона усещах,колко щастлива беше:
-Но той е бивш затворник,няма.. Прибери се!
Но тя ме скастри и ми затвори телефона. Почувствах се малко глупаво. Никога не бе бягала никога не бе го правила. Явно наистина бе влюбена в това момче. Оставих телефона,като легнах на леглото:
-Тя май е много влюбена в онова момче?

Докато се опитва да го убедя Ема се обади и го увери,че е добре,той май се успокои че дори и се убеди че съм права,тя бе влюбена
-Сега ще се върнеш ли в леглото?Казах ти че е добре щом не се е обадила

Да,тревожех се но беше основателно,можеше нещо да и се случи. Изправих се за да се доближа към съпругата си,хванах ръката и:
-Съжалявам за преди малко но тя никога не е правила така,винаги знаех къде е,какво прави и изведнъж не се прибира и не се е обаждала. Тя ми е и като дете,трябва да се грижа за нея!
Въздъхнах,още се тревожех но бях малко по спокоен,след като се обади:
-Прости ми наистина не исках да те тревожа но...
Усмихнах се,засмях се:
-Но тя прилича на мен но явно не толкова,защото му се е отдала изцяло.

-Мейсън дишай,не ти се сърдя,знам какъв инат си и колко се притесняваш за нея
Той беше като баща,такъв какъвто исках за детето си
-Моля те,искам да съм спокойна както и дъщеря ти,не се тревожи повече а си почини,ако искаш после ще и се обадя и ще поговоря с нея и ще разбера какво става..насъбра ти се много за кратко време почини си и ти

Легнах до нея,галех коремчето и,като усещах как рита малката. Усмихнах се,толкова исках да гушна вече но бе рано.
-И сега какво ще правим,ще си лежим тук.
Беше ми малко скучно,толкова отпуска от дълго време:
-Не съм почивал толкова много никога,сега даже не знам какво да правя.

Беше вече спокоен,но не знаеше какво да прави когато почиваше
-Ако искаш може да се поглезим,ако искаш ще излезем,да отидем на плаж или на излет..от както си с мен не сме прекарвали свободното си време извън имението ... искам да се разходя,полезно ще е за мен ,а и за бебето

-Добре нека да излезем на вън но плажа не е добър за теб,опасно е да те излагаме на пряка слънчева светлина. Ако искаш,ще отидем в парка да се разходим,може после да отидем да хапнем навън.
Погалих я по бузата и се изправих:
-Хайде любима обличай се да излезем,права си не си излизала дълго време.

Не исках в парка,исках да се разходим сред природата,исках да усещам пясъка под краката си или тревата
-Тогава да отидем другаде,не ми се ходи в парка,нека сме сред природата..може да отидем до Каприз или някъде в покрайнините,моля те
Направих мила муцунка,надявах се да се съгласи,но въпреки това започнах и да се обличам..избрах тази рокля

Поредния ден в имението,нещата бяха за сега добре,дори много добре. Но както винаги бяха казвали това е само затишие пред буря и скоро можеше да се окаже точно така,за това бяхме приготвили един набор от мерки,ако Мари тръгне да ражда,бе приготвена чанта колата бе паркирана от пред.
Седях в кабинета си,като пиех кафе,бях я оставил да си поспи в последните дни и се спеше много.

Бях влезнала в 9 месец,очаквах всеки моментда родя,бях постоянно уморена и ме унасяше на сън.Мейсън беше приготвил всичко необходимо за да мога да тръгна веднага ако усетя контракция..
Събудих се и видях че съм сама,надигнах се да стана и да отида до кухнята когато ме преряза остра болка в корема... Облегнах се на стената и извиках силон
-Мейсън?

Бях отворил вратата да мога да я чувам,ако ме повика и бе много правилно решение,защото я чух,когато ме извика. Втурнах се в стаята,като я видях,беше се свила,а леглото бе мокро,бяха и изтекли водите. Не знаех да се радвам или да се панирам но се овладях,хванах я и казах:
-Само дишай,както сме се учили...
Репетирахме го месеци наред,трябваше да го запомним но я болееше и едва ли и се дишаше. Хванах я,беше понатежала но бе ясно защо. Внимавах по стълбите. Викнах и на слугите да сложат чантата и всичко нужно в колата, Оставих я на задната седалка,където можеше да легне.
-Дишай мила и за нищо на света не напъвай,ще напъваш после.
Запалих колата и тръгнах с мръсна газ.

Мина седмица от както Кат се роди и вече ни бяха изписали,Мейсън през цялото време тичаше от работа в болницата и обратно,за миг не ни оставяше сами.Грижеше се за нас,родителите му ни навестяваха всеки ден,Екатерина ми помагаше много с детето за което и бях благодарна.
-Най-сетне у дома! - влязох в детската стая да оставя Кат да спи,докато аз си взема душ и си почина,по-късно щяхме да внесем кошчето при нас,исках първите седмици да е до нас в стаята,макар да имаше моменти когато щеше да е добре да не е при нас,за да се радвам и на баща й.
Целунах я за лека нощ и се върнах в спалнята ни
-Липсваше ми уюта на дома

-Да и на мен,върнахме се отново в нас.
Малката се разплака:
-Отиди се изкъпи,аз ще взема малката палавница...
Казах аз,като я отидох в стаята и я взех,тя се успокой почти веднага. Започваше да се унася. Реших да пренеса кошчето в нашата стая. хванах го с другата ръка и поне бе на колелца. Стана по лесно да го пренеса.
Оставих я в люлката,бях много уморен,за това се пльоснах на дивана.

Преди да успея да вляза в банята Кат се разплака и Мейсън отиде при нея,а аз влязох за отпускаща вана.Чух когато влезе с кошчето в стаята,явно днес нямаше да му се радвам по начина по който ми се искаше,а само да го гушна докато тя спи.
Излязох от банята , а той бе на дивана
-Легни на леглото,аз ще я наглеждам,не се мъчи там!
Отворих гардероба и извадих една удобна тениска ,която спокойно можеше да мине и за рокля..Видях Кат която отново отваряше очи
-Някой е гладен и за това е нервен

-Да,аз няма как...
Прозях се и погледнах към двете ми момичето но когато се разголи отместих поглед и се завъртях на другата страна. Желаех я нямаше да го правим поне още няколко дни. Сложих възглавница на главата си,като се скрих за миг.

Засмях се щом не довърши думите си,знаех какво е видял.Току що бях свалила блузката си и се канех да кърмя дъщеря си.Знаех как му действа това,но и беше инат и колкото и да се желаехме щеше да слуша доктора и да не ме докосне поне 3-4 дни.А и двамата нямаше да издържим,аз бях нервна от началото на раждането,а сега от мен струеше вълна от хормони и само се чудех как да го предизвикам...
Сложи възглавницата на главата си и се обърна на другата страна
-Тати май е нервен миличко,иска мама ,ама се прави на инат

-А,на тати докторите казаха,че ако иска мама,мама ще пострада.
Въздъхнах но по някакъв възбуден начин,щях да изригна всеки момент,това да не я имам повече от 1 месец си беше истинско наказание.
-А сега тати понеже не кърми,отива да пийне едно уиски в кабинета и ви оставям по женски.
Станах не поглеждайки към тях.

Истината бе че влезнах ли в 9 месец спряхме с ласките което изнерви и двамата.Бяхме насъбрали толкова сексуална енергия,че една седмица нямаше да ни стигне да си наваксаме.
Не отговорих на коментара му,нямаше какво,макар че с докторите можеше да се спори кое за мен бе добре и кое не,но той щеше да натяква до безкрай.
Когато каза,че отива да пие също замълчах,останах и нахраних детето,приспях я,сега щеше да спи поне 3 часа.Излязох тихо от стаята но с бебфона в ръце и влязох в кабинета
-Гладен ли си ?

Бях се разплул на канапето,като държах чаша уиски,когато тя влезе,бе невероятно обаятелна дори и с тениска. Хормоните ми полудяха,желаех я но се удържах:
-Не не съм гладен.
Бях гладен но за нея,исках да я изям цялата. Мозъкът ми продължи да щрака лудо.

Харесваше ми как го заварвам в кабинета,разположил сексапилното си тяло на стола,държащ чашата с уиски и поглед изпиващ тялото ми дори в тази невзрачна тениска
-Сигурен ли си?
Погледа му издаваше друг глад,за мен,да ме има тук и сега.Приближих се до него и седнах на бюрото и се наведох към него,целунах го по устните
-Аз малко,ще ми правиш ли компания?

-Аха...
Изръмжах го,когато се приближих към нея бавно,прокарах ръце по крачетата и,от коляното по външната страна на бедрата и,малко не бях устоял на нея:
-Ако,ще ходиш да ядеш,трябва да го направиш сега.
Предупредих я,защото бях на косъм да стана от стола и да го направим тук и сега.

Жарта която тлееше в него се разпали когато се приближих,виждах го,а щом ме докосна бе изгубен,знаех че ще се предаде,особено ако не отида да се нахраня сега..
-Какво става ако откажа да отида?
Спуснах ръката си към неговата която се намираше в опасна близост до нежността ми..

» Имението на Аннабел
» Имението : Portabello
» Имението "Даймънт"