Черно сияние

Име: Александър  (Черния вълк)

Години:302

Височина:189

История: Александър е много странно създание,винаги са го наричали черния вълк и не само заради силата която притежава но и за това,че винаги е сам,е да има хора около него но през повечето време е сам и винаги странства и пътува,докато е тук на другия ден го няма.

Той е част от семейството на почитани и уважавани симпати Грейсън,естествено не са със статутството на крале или благородници но винаги са били уважавани не само заради богатството но и заради качествата и благородството им. Може да се каже,че Александър до смъртта на своята майка е бил съвсем различен човек но след като тя умира в опита да роди малката му сестра,и умирайки заедно с детето,той се променя тотално и става невероятно различна личност,дори собствения му баща,който и до ден днешен е жив не може да го познае.

Само той знае,какво се тай в него и какво се крие в него.

Винаги е бил член на братството но е склонен да изчезва,за това много малко хора го знаят. Последните години се връща защото баща му е болен и иска да е около него. Все пак в него се крие и нещо добро,той не е лош човек,забавен и разговорлив,много красив и уникален джентълмен но изглежда че все едно пред него има една огромна стена.

Неговата тайна и сила е,че притежава силата да се превръща в огромен черен вълк. Може да го контролира,никой не знае,как се е появила тази дарба,никой до сега не я е притежавал. Винаги щом попитат богинята тя се е усмихвала. Тя има пръст в това но не споделя своята тайна с никой.

Име: Селина

Години:28

Височина : 175

История : Селина е най-малкото от 4 деца и единственото момиче в семейството.Преминала през преобразяването си само преди няколко години тя навлиза в света на глимерата с висше потекло.Семейството и е от най-влиятелните в тази среда и тя е като принцеса сред тях.Мила,тиха съобразяваща се с всичко Сел познава етикета до най-малката подробност...Баща и иска тя да се омъжи в тази си среда и да продължи рода на Луната,както е известен баща й,за това и като единствено момиче Селина е кръстена на покровителката на нощтта и нейните създания....
Ала в Селина се крие и борбен дух,ала тя се бои прекалено от баща си и братята си за да се опълчи на решенията им спрямо нея.Държана далеч от мъже освен братята си ,Сел не познава погледите им,,природата им за това е опиянена от слуховете за Братството на Черния кинжал и тайно мечтае един ден да се запознае с тях

Не беше ходил на събития от години,просто му се струваше вече излишно но го бяха поканили,той беше от обществото и трябваше да се появи,за да напомни за съществуването си и че не е изчезнал,а и за друго го бяха поканили не му казаха,казаха само,че щял а разбере по късно.
Появи се в залата в бледо сивия си костюм изтупан до най-малката подробност и напълно съвършен,правеше голям контраст защото беше дота мускулест и едър,почти всички дами бяха вперили поглед в него,това го радваше до една степен.
-Извинете господин Грейсън...
Обърна се грациозно с ловкостта на лъв и леко се усмихна. Беше един възрастен вече мъж,който принадлежеше на ордена на луната. До него стоеше едно прелестно малко,красиво момиче,което привлече вниманието ми но отместих поглед. Някаква магия сякаш ме жегна и усетих бодеж в орган който мислех,че не съществува,не знаех че съм имал сърце:
-За мен е удоволствие да ви видя отново,знам че с баща ми сте много добри приятели и той,ще се радва да му погостувате в имението,за жалост здраволовното му сътояние не е никак добро и не може да присъства на това събитие.
Представи дъщеря си,която подаде ръка към мен и аз внимателно я поех,все едно беше малака пеперуда,едва докоснах устни до меката и ръка,а след това я пуснах макар да не исках:
-За мен е удоволствие,да се запознаем,истината е,че когато за първи път ви видях вие бяхте на няколко месеца и едва ходехте...
Да досети се че е ходил на гости,имаше приятелството на братята и и от време на време се движеха в една компания.

Тялото на Селина се стегна от тока който протече в него,докосването на този мъж беше като удар,тя не го познаваше макар,че явно баща й и братята и го познаваха.Чувстваше се толкова малка и невзрачна сред другите.Братята й твърдяха че е най красивото момиче което се е раждало в глимерата,че никоя друга не можеше да се мери с нея по красота,вероятно бе така,но Сел не го вярваше.Беше висока,прекалено висока,почти на ръста на баща си ,бе облечена в ефирна синя рокля която подчертаваше вече оформеното и тяло,косата и дълга и светла като луната бе вдигната в хлабав кок от който падаха няколко къдрици,очите и подчертани в лек грим не се откъсваха от мъжа пред нея
-Удоволствие за мен е да се запознаем сър,съжалявам само че не ви помня
Лек поклон както я бяха учили и продължи да го съзерцава,но за миг отклони поглед,не бе редно да го гледа така,но сякаш в този миг не съществуваше друг.Забеляза че всички жени тази нощ го гледаха,може би бе обвързан ,но Сел не видя да е пристигнал с друга

Колко сладко създание,тази мисъл се въртеше,като лента в съзнанието му докато си говореха по формални неща. Не знаеше,какво му става но искаше да я притисне към себе си,и да разкъса тази ефирна рокля и да я има за себе си. Боже видя я само веднъж,а я искаше толкова силно,искаше да прави с нея толкова много неща. Изведнъж беше откъснат от транса с един странен въпрос:
-Бихте ли повторили пак,простете?
Баща и се почувства неудобно но наистина си помисли,че не е чул добре. Добре,че Селена беше из залата с братята си иначе,щеше да се засрами:
-Искате да ми кажете,че Селена се нуждае от покровител...
Което значеше някой да я хване,това с течение на времето означаваше и брак или нещо подобно. Малко стряскащо в първия момент,за ерген като него. Погледна към Селена,която изглеждаше бледа и доста слаба,да ужасно красиво момиче но явно наистина бяха изпадали в беда защото явно нямаше добър избор за тази задача. До голяма степен се зарадва,че има честа да е той но и страх,че ергенския му живот е на косъм да пропадне. И въпреки всичко се усмихна и кимна в знак на съгласия:
-Приемам,за мен е чест,че избрахте мен. Ще съм ужасно жесток ако откажа,Селена е прекрасно момиче и не заслужава да страда. Изглежда доста бледа,явно не се е хранила от доста дълго време.
Баща и бързо отправи покана за утре вечер,защото дъщеря му се нуждаеше от това:
-Добре ще дойда...
Кимна и се съгласи с усмивка,малко след това го отнеха,Алек тръгна към братята на Селена,където беше и тя. Те наистина му се зарадваха,не го бяха виждали от дълго време и знаеха,за предложението но мълчаха пред Селена. Неусетно докато си говореха един по един започнаха да се изнизват докато не останаха двамата. Огледа се на около и се усмихна:
-Е явно сега останах ме само двамата... Ще се радвам да науча нещо повече за вас Селена,надявам се не ви карам да се чувствате неудобно...

Селина се чувстваше малко неудобно в негово присъствие,не очакваше братята й да я изоставят в присъствието на мъж бил той и техен приятел.Тук явно се криеше някаква тайна и тя все още не знаеше каква.Но сега по странно бе тялото й ,ума й които бяха заети с него.Тялото й издайнически потреперваше от близостта му,искаше да усети тези силни ръце около него,да почувства допира му върху кожата си.Тези устни да докосват нейните,устните и пресъхнаха при тази мисъл,това не беше нормално,как само и въздействаше този мъж.
-Аз..простете,това е първото ми обществено събитие и съм малко притеснена...-може би не биваше да му казва че до сега не е била в компанията на мъже - Вероятно знаете за мен повече от колкото аз за вас господин Грейсън..вероятно сте доста по голям от мен,едва преди няколко години преминах през преобразяването си

Колко невинна и колко нежна,караше го да се усмихне,тя наистина е едно невероятно съкровище. Имаше най красивото лице,меки коси,който искаш да погалиш,изкусително меки устни,който ти се иска да не спираш да изпиваш със своите.
МОЯ
Това от къде се появи? Все едно някакъв друг глас,присвих очи,като поклатих глава:
-Да може да се каже,че е така но не познавам истинската личност. Какво обичате,какво мразите,какво ходи имате. Добре за да ви е по лесно моето хоби е да убивам лейсъри,аз съм част от Братството на черните кинжали,ако това не ви плаши естествено.

Ето че това което бе мислила за невъзможно се бе случило,тя стоеше пред член на Братството,но защо той и споделяше това?Сел знаеше че братството трудно разкриват личността си пред цивилни били те и от глимерата защото имаше опасност лесърите да опитат да изкопчат информация.Последните години бяха зачестили доста нападения над глимерата от обществото и Сел се боеше за безопасността си
-Хоби?Не мисля че имам,по цял ден съм затворена у дома ,занимавам се със задълженията които са отредени на жените от глимарата,шия,рисувам свиря - но това и бе досадно,тайно от баща си ходеше в библиотеката и четеше,учеше за света,макар да не и бе позволено - А когато се налага придружавам баща си и братята си по тези събирания,които да ви кажа са скучни,повечето жени ме избягват,имам чувството че ме мразят,а мъжете...те просто не ме забелязават вероятно се боят от татко...

Един лек и приятен смях се откопчи от устните му:
-Повярвайте жените ви завиждат,а мъжете не смеят да ви погледнат,защото знаят,че след това,че си навлекат гнева на братята и на баща ви. Не всеки би поел този риск.
Той можеше защото сега притежаваше други привилегии,ползваше се с такива. Щом сподели това,той беше твърдо решен да промени скучното и ежедневие,с нещо по забавно:
-Не се тревожете,ако желаете,ще ви запозная с няколко прекрасни дами Бела,Марисела и още доста приятни момичета,който ще се радват да бъдат ваши приятелки. Те не изпитват така потребност да мразят,и съм сигурен,че ще се радват да се запознаят с вас. Те са избраниците на моите най-близки приятели...

-Не мисля,че баща ми ще одобри това,тези дами са омъжени и имат други задължения като да задоволяват и хранят,да са красиви за тях,а и аз не съм достойна за тези госпожи,не знам нищо за света в който живеят
Макар ,че тайно искаше да излезе от този скучен живот,да се запознае с други хора,да говори с тях ,да потърси съвет за всичко което не разбира,понеже нямаше приятелка,нито мамен с която да говори.Нейната бе преминала в небитието малко преди Сел да се преобрази и момичето бе самотно
-Извинете за въпроса сър,но нима вас не ви е страх от баща ми?Разбирам,че сте приятел и член на войните които ни пазят,ала аз съм жена при това неомъжена и не се приема добре да съм насаме с мъже,баща ми би полудял

-Моето и вашето семейство се познават от години и сме много близки познати,преди да се родите,идвах ме често във вас на гости,не сте ме виждали защото постранствах малко и обиколих света,върнах се едва преди няколко години,за да се погрижа за баща ми,който е в края на своя земен път. Трябва да поема отговорностите и задълженията,който той е поемал дъги години.
Поклати глава,това май е прекалено много информация за нея:
-Аз уважавам вашия баща,той ме познава от малко дете,за мен той е като един чичо,а вашите братя са като мой приятели. Не ме е страх защото ги уважавам и те мен. Същото отношение,е и към вас.
Трябваше да и кажа за плановете на баща и за да не изглежда,че я лъжа:
-А,и вашия баща отправи молба към мен,която не можах да откажа точно по тази причина,че го уважавам. Той ме помоли да бъда ваш покровител,и ви уверявам,че от този ден нататък не бих позволил на нищо и никой да ви нарани.
Е,добре не гарантирах за себе си,защото аз бях съвсем различен случай,надявах се желанията ми да не излязат наяве пред нея:
-Утре съм канен да ви посетя,знам че ще ви смутя,познавате ме от толкова кратко но трябва д се храните,не желаех да крия от вас и утре да го научите в последния момент. Но не се тревожете,пред обществото ще сме обвързани и никой и нищо не може да каже. Аз съм длъжен да опазя вашата чест. За другото само времето ще покаже,не бих ви притискал,а и на мен също ми трябва време.
Бях тотално зашеметен от нея от нейната красота,тя наистина е едно уникално и красиво момиче:
-Не се притеснявайте,ще имате тяхното приятелство,ако пожелаете те наистина са различни от другите жени и да те също са от обществото и това през което преминавате им е пределно ясно,за това не се тревожете. Техните задължения не са само към техните избраници,а и те самите имат свободата да си общуват с други момичета и така да се каже да цари приятелство между тях,което един мъж не може да даде.

Това което току що чу беше като гръм от ясно небе,баща й бе уредил мъж от който да се храни тъй като този от който до сега си набавяше необходимото бе преминал в небитието ,явно баща й бе сметнал че член на братството бе другия най приемлив вариант,но защо трябваше да се представят за обвързани?С какво това би навредило на честта й,до сега не бе имало проблем,честта й не бе засегната.Вампирите от нейната раса се хранеха от себеподобни с години без да има намек за друго.Но явно с напредването на възрастта й това би било проблем
-Съжалявам че баща ми ви натрапва това,вероятно имате куп други ангажименти ,а сега трябва да се грижите и за едно невръстно дете....Само не разбирам защо имам нужда от покровител,братята ми се грижат за мен от дълго време.Разбирам нуждата да се храня,но не и останалото!Нима баща ми иска да уреди между нас нещо повече от задоволяване на нужди?
Наистина щеше да е чудесно да се запознае с тези жени,да има с кого да споделя и кой да и дава съвети,но все още се чувстваше неловко от цялата ситуация....Знаеше че акта на хранене беше доста интимен въпреки че не го бе споделяла с предишния,но този мъж караше тялото и да гори и се притесняваше от това,явно и той също защото спомена нужда от време
-Съжалявам за въпросите и може би оставям у вас съмнение че не желая това,но предполагам разбирате че нямам право на избор и трябва да приема волята на баща си - което и напомни,че той спомена болестта на собствения си баща - Искрено съжалявам за баща ви,прекрастно знам какво е да загубиш родител

-Чак толкова ангажименти нямам,намирам време и за удоволствие. Нека ако Ви е по леко да приемем времето ни заедно,като едно приятно време. Приемайте ме ако искате като приятел,ще идвам ще си говорим.
Надяваше се да не я изплаши или нещо подобно,макар че много неща у него можеха да я изплашат:
-Не сте ми в тежест Селина,това вярно е задължение но аз не го приемам съвсем така. Ще ми е много приятно да ви виждам.
Искаше малко да я успокой да я накара да се почувства по добре:
-Относно вашия въпрос,нужен ви е покровител,защото вашите братя не могат да се грижат за вас,както един мъж,а още повече,а някой като мен може да ви защити много по добре. От друга страна,слуховете са не измена част и ако не е обвържем пред обществото,ще започнат слухове за вас,който  няма да са никак приятни. И въпреки,че наричате себе си дете,никак не сте дете.

Някой като него?Да той бе войн,биеше се за расата ни ,но защо именно него бе избрал баща ми?Явно се уважаваха много но това пак не обясняваше избора му.Истина бе,братята ми не можеха нон стоп да са с мен,но и аз няма кой знае какъв личен живот извън къщата,че да се налага да ме пазят,но мъж като него също не можеше да е с мен непрестанно,а и аз бях скучна
-Защо бихте искали да сте приятел с мен?Аз съм скучна особа,надали ще съм приятна компания за вас,вие сте сред бойци и красиви жени които познават света,а аз не го познавам,казах ви,моето ежедневие е сред домакинството ... и книгите за които баща ми не знае,обичам да чета ,а това ще го подлуди,според него една аристократка като мен не бива да чете,дори телевизия не бива да гледа...
Баща и казваше че това е губене на време,че телевизията само ни отклонявала от реалния свят,че пълнела главите на момичетата с небивалици,както и книгите
-Колкото до слуховете,те притесняват татко не мен,аз нямам достъп до света че да знам какво се говори за мен...вероятно говорят че съм невръстна хлапачка,която не познава света,че съм скучна особнячка която се крие зад реверите на баща си и братята си,което вероятно е вярно...

Музиката отдавна свиреше и подаде ръка напред,за да я покани на танц.
-Бихте ли ми доставили удоволствието да танцувате с мен.
Подаде макар и плахо ръката си но двамата тръгнаха към дансинга. Сложих ръка на нежното извито кръсче,като му се стори толкова крехка и малка в сравнение с него. Харесваше му,това колко е прекрасна,колко е красива,малко ангелче,което щеше а поквари,ако се въртеше около нея:
-Слуховете са съвсем други,да жените ви завиждат,защото сте много красива но тук вече говорим за съвсем други неща,много не бвързани мъже биха имали изгода от брак с вас и не смо заради парите но и защото сте наистина красива. Но и тук не говорим за това,ако ви обвържат за някой който иска парите ви,няма да ви уважава. Аз имам достатъчно пари имам положение в обществото и сме на равно. Само,че те не притежават уважението,на което се връщаме.
Завъртя я съвсем леко в ритъма на нежния танц и спря за секунда за да отмести кичур от касата и:
-Обеден съм,че не сте скучна и ще разнообразя вашето ежедневие. Някой път,ще ми дойдете на гости имам прекрасн библеотека,където може да намерите още книги. Обещавам това,ще е нашата тайна,няма а споделя за това пред баща ви.

Тайна,тяхна малка тайна...Сел потръпна при тази мисъл която Александър загнезди в главата й,ако баща й научеше какво правеше тя,на мига щеше да я омъжи за някой противен мъж от нейната класа който да я тормози дори повече.Но сега в ръцете и очите му виждаше приключения за каквито само бе чела в книгите си,а този мъж и даваше възможност да ги изживее,предлагаше и закрила,тайна,приятели и живот,нов живот..Ала какво щеше да стане когато той открие своята жена,онази която щеше да го обича и той нея,тогава това дете щеше да остане с разбито сърце и много мечти...или баща и реши че е време да я омъжи и да я отдели от него,не,това не биваше да допуска
-Не мисля че е редно - Сел се отдръпна от Александър - Не искам да ви създавам неудобство,нека просто се придържаме към уговорката с баща ми,разбирам че е важно да се храня и ще го сторя,но нищо повече...
Болеше я да го каже,дори да се отдръпне,защото противоречиво на всичко тя се чувстваше добре,усещаше странно привличане от както го бе видяла ,ала той не бе за нея,той бе войн,свикнал бе на друго

-Не се тревожете скъпа Селена всичко ще бъде наред и никой няма да научи най-малко баща ви. Аз съм твърде упорит за да приема просто факта който ми констатирате. Надявам се,ще имате време да ме опознаете и да разберете,че не ми създавате неудобство даже за мен,ще е удоволствие да ви покажа света,за който ни най малко не подозирате.
Завъртя я леко в ритъм на танца,като я накара леко да се засмее:
-Имате много приятен смях,вълшебен...
Отново нежно я завъртя и притисна към тялото си,знаеше още в този миг,че е само негова и нямаше да позволи на никой да я докосне след този ден. Никой и нищо не е в състояние да го откъсне от нея или някой да му я отнеме,дори би се сбил и избил цялото и смейство въпреки приятелството.Тази жена е негова само и единствено негова.
-Надявам се утре да ме чакате,предвиждам да ви донеса един специален подарък но той ще си остане тайна между нас двамата.

Когато отново я придърпа към себе си и я накара да се засмее се почувства изгубена,какво имаше в този мъж,кой бе той че да обсебва мислите ,а все още стоеше до нея.Обещаваше и света,имаше нужда да му вярва,искаше и дори не се бе усетила когато кимна за потвърждение..
-Ще ви чакам с нетърпение господине,ала се боя че баща ми ще иска да присъства на срещата ни,как ще обясните подаръка си тогава?
Нуждата която изпита в този момент едва не я повали на земята,почувства замайване,сякаш въздух не и достигаше,усети зъбите си които искаха да се покажат,а не бе нито мястото нито времето,не искаше и да се излага пред този мъж.
-Ще ме извините ли за момент - дори не дочака отговора му,а се плъзна между хората,не обърна внимание на вика на баща си,просто искаше да се скрие в градината

-Какво стана?
Попита го баща и  но той се усмихна.
-Всичко е наред просто не е свикнала с толкова много хора сигурно се е замаяла от танците и от липсата на рана.
Нейния глад можеше да се усети по всичко,дори не беше сигурен дали може да издържи и как е издържала толкова време но намирането на подходящ партньор за тази цел особено за личности от неговия ранг е просто меко казано беден.
-Запазвам правото си да Ви гостувам утре но се налага да изпълня задължението си.
Баща и нямаше друг избор освен да се съгласи,защото сам знаеше до къде се простират нещата.
-Гарантирам ти,че няма да престъпя границите на допостимото и дъщеря ти е в добри ръце. По добре е обаче да останем на саме,убеден съм,че ако някой отвас присъства на това,ще и бъде много неудобно,няма да откаже заради вас но аз не желая да започва всичко това по принуда.
Говореше интелигентно и се разбраха много бързо. Тръгна към градината нямаше как да не я намери,той беше войн. Идваше зад гърба и но тя можеше да го усети:
-Защо избягахте така? Не мисля,че съм ви обидил с нещо,а и както виждате вашето семейтво и вашия баща по специално ме уважава,познава ме много добре,и щом съм преценил да направя какъвто и да е бил жест към вас то не е за да го обидя,а за да накарам вас да се чувствате щастлива. Аз следвам нещата до край и щом отговарям за вас,ще се погрижа да е чувствате наистина щастлива,ако цената е от време на време да ядосвам баща ви,ще го понеса.

Обърна се към него обляна в сълзи,не искаше да изпитва този глад,не искаше да го подлага на сила на това,е не тя а баща й ала и тя имаше вина,ако можеше да се опълчи на всички и всичко щеше да е по лесно.Изборът на баща и не бе лош,лошо беше това което тя усещаше,а то не беше само жаждата за кръв,а и за него и това бе по болезнено
-Не исках да ви обидя сър,но жаждата е по силна от мен ,а за първи път се случва когато съм сред хора,боя се ,не знам какво да правя,а не искам да унижавам нито вас нито себе си като направя нещо необмислено,за това излязох на въздух,мислех че ще се успокоя ,ала не се получава,колкото по близо сте до мен толкова по-силен е глада
Сякаш той бе наркотик,сякаш вече бе пила от него и сега той бе извора и на живот и не можеше да го получи,сякаш и отказваше това от което се нуждаеше

-Разбирам Ви и точно за това съм тук.
Бавно се приближи и седна до нея,погали нежно с длани прекрасното и лице,като изтри леко сълзите от лицето и. Задържа ръката си,за да я остави да се досети но тя явно беше прекалено шокирана:
-Селина можеш да пиеш още тук,щом изпитваш тази нужда. Никой няма да ни обезпокой,всичко ще бъде наред.
Искаше му се да пие от врата му,искаше да усети тази сладка болка и тоталното сливане но истината е,че това щеше да пробуди още хиляди,хиляди чувства,който да го накарат да я пожелае още  по отчаяно от сега:
-Бъди спокойна имам разрешението на баща ти,ако това ще те успокой.

Сел остана шокирана от думите му,можеше да го вземе още тук,но това значеше да пие от китката му,макар че това щеше да е по-добрия вариант защото не искаше да му покаже колко много го желае
-Ако утоля жаждата си сега...значи ли че утре няма да ви видя?
Макар,че това бе по добрия вариант,сега да вземе китката му и да не се налага утре да остават насаме и то в стая ,където никой наистина нямаше да ги безпокои,защото тук колкото и самотно да бе винаги имаше опасност да ги прекъснат,но не и в дома й,а тогава със сигурност щеше да се изкуши да покаже емоциите си...Макар че и сега и бе трудно да ги скрие,жаждата я завладя отново и Алек го усети и подаде китката си,Сел усети удължените си кучешки зъби и взе ръката му,съвсем леко впи зъбите си в китката му,тогава усети топлата течност да се излива в гърлото й,усети лекото трепване на тялото му и просто забрави за света около тях,сега само и единствено Александър Грейсън съществуваше за нея,мъжът чиято кръв сега се изливаше в тялото и,чието тяло усещаше сякаш е стената която я крепи да не пропадне.Усещаше другата му ръка която я галеше по косата и успокояваше

Сякаш бях дрогиран,пиеше от мен и се чувствах в Рая. Цялото ми тяло пулсираше до най-малката фибра на съществото ми,всяка клетка крещеше едно и също,като някаква молитва. Исках я отчаяно,исках я сега и не ми пукаше кой щеше да ме види или какво щеше да каже. Просто я исках,тя е МОЯ,само и единствено моя. Усещах как мъжествеността ми пулсираше,мислех че ще пробие и без това тесните ми панталони. Не не бяха тесни но бяха станали такива. Бях тотално забравил къде се намирам. Иска да я обладая,веднага... Само че се страхувах,че ако го направя,ще я въведа в свят в който тя не иска да участва,щях да я изплаша може би,с това което се криеше в моите хиляди желания.
Облизах устните си,бях пресъхнал тотално и ме гонеше жажда но не и жажда за вода,а за нейното тяло за нея. Исках да пия от нея,както тя пиеше от мен,исках да се любим и да го направим едновременно. За жалост тя беше свършила и се отдръпна,щом премина с език по двете дупки,ме накара да изпулсирам исках езичето и на друго място. За мих очите ми се рашириха,като на вълк,дори пробягнаха ракива изкри,използвах цялата си сила да се концентрирам и да дръпна ръцете си от нея. Прокашлях се леко и след това казах:
-Ще дойда само ако Вие пожелаете Селина.

Усещах напрежението в тялото му докато пиех,усещах как се опитва да се контролира,но от какво?Нима и той бе жаден или искаше да изпълни докрай ритуала който обикновено съпътстваше храненето между двама души от нашия вид..
Когато и каза че ако тя пожелае ще отиде и се прииска да изкрещи че е така,ала се сдържа,видя черна сянка да преминава през лицето му,усети желанието му,това нямаше как да сбърка,явно и той я искаше както тя него,но Селина знаеше че той ще е перфектния джентълмен.Нямаше да я докосне ,дори да отричаше се боеше от баща й в този миг...
-За мен ще е удоволствие да дойдете!Пък и не пих много,колкото да изкарам вечерта,съвсем не ми е удобно тук и съжалявам че се наложи
Щеше да разбере какви са намеренията му,щеше да му покаже че иска да е с него толкова колкото и той с нея

-Добре тогава,ще дойда,чакай те ме точно в 10,ще дойда...
Така копнеех да я целуна да впия жадно отчаяно устни в нейните и да не спирам докато устните на един от двамата ни не почервенеех. По скоро нейните. Със все сила се борех с желнието си да я отвлека но знаех,че после,ще разочеровам баща и. Имах по голям план бях решил да искам разрешение от баща и да се обвържем. Нямаше да позволя на никой,друг да я има,нямаше да понеса мисълта да се храни от друг или друг да се храни от нея. Щях да убия дори ако някой се доближи до нея:
-Ако не ви е добре,може да ви изпратя до вас или да помоля един от братята ви да Ви прибере,ако ми нямате доверие.
Не и се искаше да остава на бала виждаше се и не исках да я принуждавам да прави това,щях бързо да убедя някой от семейството и че трябва да се прибере.