Черно сияние

Радваше и се да я види толкова щастлива толкова усмихнат и този неин поглед който я подлудяваше,защото в него се четеше обич,за който той копнееше,благоговееше пред това че тя изпитваше такива чувства при все всичко,че я измъкна от дома и от място където беше живяла. Тя приемаше всичко което той и поднасяше и бе доволен,че тя го харесваше и не е капризна и не го отхвърля.
-Харесай си като за начало някоя книга,ако искаш може да ми почетеш,аз обичам да слушам прекрасния ти глас.
Искаше да я насърчи да не се страхува и че той няма да и пречи да чете книги,а напротив позволи и да прави,каквото пожелае и цялата библеотека е нейна,подаряваше и това съкровище но получаваше много по ценно нещо нейното щастие:
-Селина дома ти липсва  ли ти,твоите братя? Имението не се намира далеч,така че ако ти е домъчняло за някой може да ги видиш и пак да се върнеш при мен. Не искам да те карам да се чувстваш зле.
Загурча му и за това отпи една глътка от уискито за да я притапи:
-Имаш ли други мечти съкровище,нещо което мога да изпълня за теб. Искам да си най-щастливата жена и нищо да не ти липсва.

От както бе с него не се бе замисляла дали и липсват,може би защото той запълваше празнотата,братята му също бяха поздравили Сел,когато пристигна,бяха разменили по няколко думи с нея за да не се чувства неудобно
-Може би малко,но предполагам скоро ще отида да ги посетя,знам че ще ме придружиш ако не можеш вероятно ще дойде някой друг с мен,надали ще ме оставиш сама да отида до там въпреки че е близо
Усещаше че той мисли за нейната безопасност винаги и когато не можеше да е с нея щеше да осигури някой доверен да я пази,макар че тя можеше да се дематериализира директно в дома на баща си....когато я попита за мечтите й,се сети за любимите си романи за пътешествие,описващи приказни места
-Всъщност много искам да пътувам,да вида различни места,но знам че тяхната красота е през деня а няма как да и се насладя

-Грешиш скъпа моя...
Завъртя чашата си в ръката погледна я само за част от секундата,а после я погледна с усмивка:
-Дълги гоини преди да се прибера отново у  дома,се разходих из света и мога да ти кажа съвсем честно,че нощта в различни части на света е невероятна и не сравнима с дена. Можеш да вииш много повече неща нощем от колкото през деня. Ще те заведа където пожелаеш и ще потвърдя думите си,ще видиш сама.
Протегна ръка към нея и тя се приближи,като се опита да седне до него но я придърпа и тя се оказа в скута му:
-Естествено,че няма да те пусна сама,не бих понесъл нещо да ти се случи по пътя. Все още помня,колко съсипан беше брат Тормент от загубата на своята избраница. Не би понесъл да ти се случи нещо,дори и за толкова кратко разстояние.
Остави чашата си и сложи ръка на бузата и,като нежно я галеше. Обожаваше нейното прекрасно присъстие и колко очарователна е тя. Действаше му,като опият и не искаше да я изпуска.
-Искам да ти се извиня за реакцията си вечерта,когато ме раниха. Не искам да мислиш,че не желая да се грижиш за мен но не искам да вършиш тази работа. И те моля,не споменавай името Хевър пред мен. Изпитвам силна омраза към него. Преди много години майка ми очакваше дете,всички бях ме много щастливи,а най много аз,на пук на всички не исках братче,а сестриче исках някого да защитавам. Мойте родители винаги са се обичали,за това и баща ми се разболя,защото никога не я прежали,били са ужасно дълго време заедно,цял един вампирски живот. Когато дойде време да ражда и момента настъпи,той не се погрижи адекватно за нея,отнесе се с пренебрежение,което костваше живота първо на сестра ми,а след това и на майка ми. След всичко случило се ще ти кажа две неща,не искам да чувам за този шарлатанин и второ не мисля че в близките няколко века бихме обсъждали темата за дете. Рано е за това по скоро сега,ще мислим кога,ще е официалния ритуал за нашето обвързване нашета сватба.

Това което и разказа беше наистина ужасно и той и баща му са били съсипани при тази загуба,разбирах защо не искаше да чуе за Хавърс,но защо нямаше доверие на мен...е рано или късно щеше да се наложи да ме остави да се погрижа за това
-Тежко е да загубиш любим човек,когато моята мамен премина в Небитието с години не можех да свикна с липсата й,още има мигове в които я чакам да дойде при мен,татко и братята ми също бяха съсипани от това...знам че не е утеха за теб и не е същото,но все пак съжалявам...
Но тогава той спомена за планирането на сватбения ритуал и Сел остана с отворена уста,за малко не изтърва книгата която държеше в ръката си
-Мислех че ще искаш да мине известно време преди да предприемем тази крачка,не искам да съжаляваш за избора си

-Не ме смятай за дете Селина,много добре си давам сметка,какво правя,минал съм през толкова неща,че мога да различа увлечението и истинската любов. Не желая да се боря с твоята излишна предубеденот. Но съм живял 302 години и много добре си давам сметка,за нещата който върша,макар и да изглеждат че са бързо скалъпени. За тези години никоя не ме е карала дори за чат от секундата да се почувствам,както ти ме караш да се чувствам. Баща ми ми казваше,че когато видя моята избраница,ще разбера че е тя от първия миг. Беше прав не мисля,че искам друга и не мисля,че ще съжалявам. Никоя жена не е била господарка на моя дом,за никоя не съм се борил и никоя официално не бе запозна и заведена в братството.
Дръпна и една реч но му писна да си мисли,че е глупак и,че ще съжалява а видимо не е така:
-Влудяваш ме Селина,да желая да бъда с теб но не изцяло е водещо това. Искам да и до мен,да те опозная да се опознаем,като цяло,да те заведа където поискаш и да те направя щастлива. А,ти не си предмет,който мога да отметна с лека ръка никога няма да постъпя така. За това те моля,престани да си мислиш,че ще те върна или откажа от теб,този диалог го водех ме и мисля,че го изасних ме. Опита тук не е важен,ти ще го натрупаш ако искаш,ако не не ми пречи но никоя жена с опит няма да ме кара да се чувствам както ти ме караш...
Придърпа я към себе си за малкото кръсче и я целуна нежно но не я пусна:
-Става ли да не водим този диалог?

Наистина вече бяха водили този разговор и тя разбра че не го интересува дори да беше монахиня,каквато тя сякаш бе,само без робите,но за първи път и казваше макар и не в прав текст че я обича,че тя е жената която иска и която ще бъде негова шелан...
Отпусна се в прегръдката му,остави го да я целуне и желанието се надигна у нея,ала не беше мястото да правят това.Някак си знаеше че и той отново я иска,но нямаше да осквернява светостта на библиотеката колкото и това да и се иска!
-Повече няма!Разбрах какво ми каза и няма да повдигам повече този въпрос...Искам да бъда с теб ,във всичко което ми позволиш!Усещам лека потайност в теб,има неща които не ми казваш за миналото си и за теб,но разбирам..има време да ми се довериш ако поискаш!

Не биваше да и казва но щеше да и каже нещо поне малко:
-Аз не съм светец красавице моя. Ти знаеш за една част от мен за това,че съм вълк но не знаеш и не познаваш друга част от мен. Дано да не я видиш никога,защото съм сигурен,че ще се уплашиш.
Не се сдържа и я погали не искаше да я загуби,за това просто не искаше да и казва,а щеше да е опита и да види някой неща но едва ли би я въвлякъл в това:
-Ти си жената,която винаги съм търсил и не искам а те изгубя,не искам заради тъмното ми съзнание ти да се стреснеш и да се превърне този бра в един затвор за теб. Не искам да превръщам един затвор в друг искам а и щастлива и ако това мое съзнание излезе на яве съм сигурен,че няма да искаш да ме припариш.

Не го разбираше,за какво съзнание говореше?Нима имаше нещо у него което тя нямаше да разбере?Тъмна страна която той се боеше да разкрие за да не я прогони?Но какво ?Не разбираше,а беше любопитна,искаше да знае повече
-Хей вълкът в теб не ме прогони,какво по лошо би могъл да имаш?Алек,бих приела всичко,ако ще бъдем заедно не бива да имаш тайни от мен,трябва заедно да преодолеем това..едва ли е толкова лошо че да ме накара да те оставя...ти си воин,защитаваш расата ни,рискуваш живота си,едва ли съзнанието ти е толкова черно,а и да е нормално е биеш се всяка нощ,раняват те,кървиш за нас,загубил си част от семейството си,мислиш ли че има нещо което не бих приела?Малко по малко искам да науча тази тайна и дори да е прекалено заедно ще го преодолеем нали?

-Не Селина страхувам се,че това би ти дошло в повече,да вълка не те уплаши толкова много защото аз съм вълка и за разлика от Холивуд,аз мога да контроливам всичко,никога не бих те наранил нито пък бих наранил някой друг.
Малък страх се прокрадваше и се страхуваше от това,че ако я въвлече в това нямаше да и хареса:
-Ти си толкова невинна не искам да те покваря мога да живея без тази част от себе си,така че е по добре да зачеркнем темата и да не я споменаваме повече става ли?
Все пак не и каза но определено се страхуваше от това да не я нарани или нещо подобно.

-Да ме поквариш?Алек какво става,каква е тази част от теб която те е страх да ми покажеш?
Тя го искаше какъвто беше ,не искаше да го променя,нито той да се лишава от това с което е свикнал,не искаше да променя живота си,а и тя бе готова да опита всичко,нови неща,неща за които не знаеше,беше любопитна
-Обичам те Алек,искам да опитам всичко,ако по малко ми разкриваш,може да не е толкова лошо,знаеш че съм малко ограничена и обещах че няма да зачеквам тази тема,но е така искам да опитам нови неща и знам че ти също,нека опитаме ,ако е толкова лошо и ме изплаши ще спрем ,но не се отказвай от себе си заради мен и опасението че ще съм лесно ранима

Трябваше му минута две а обмисли нещата преди да ги представи. Не биваше да и разкрива всичко в това беше съгласен трябваше лека полека да и разкрива нещата:
-Добре,ще ти разкривам по малко но ако не ти хареса си свободна да кажеш,че не искаш или не желаеш да го правиш. Не се тревожи няма да ме разочароваш просто искам да знаеш,че можеш да спреш.
Това е обра уговорка нямаше да почне още от сега тя имаше нужда да свикне първо с новия си дом:
-Стига приказки за сега време е да обядваме нищо не и хапвали време е да видим,какво са ни приготвили...

-Какво толкова тъмно има в теб че се боиш толкова?
Но не дочака отговора,той явно бе гладен и нямаше против да остави тази тема за сега,явно беше разтроен и дори не забеляза че тя му призна че го обича,но и за това си замълча,той имаше цялото време на света да свикне с това,а и тя не държеше да и го казва,не държеше и тя да му го казва нон стоп,тя държеше на действията,с това вече знаеше че и той я обича
-Вероятно нещо вкусно,от одеве долавям страхотни миризми от кухнята

-Да ще е хубаво да похапнем може да се каже,че умирам от глад.
Е не само от глад но и от глад за нея но въпреки всичко,щеше да почака малко,за да го направи по приятно. Отлагането е най-приятно защото накрая получаваш всичко което искаш. Повдигна я на ръце,завъртя я и я целуна пусна я все пак,защото знаеше,че ще му се възпротиви да я носи до масата.
-Върви пред мен красавице...
Искаше да се наслади на изящните и движения,а и тя вече знаеше,къде се намира трапезарията искаше да я види в ролята на господарка. Стигнаха до мястото,което беше подредено,седна на своето място на ъгъла на масата а тя седна до него. Приборите златни и украсени с красиви гравюри. Кристални чаши подредени перфектно. Дойде един доген,поклони се:
-Ако сте готови може да сервираме по ваше желание.
Той явно не се беше запознал с новата си господарка:
-От днес домакинството и сервирането,както и командването на дома,се поема от моята годеница и бъдеща съпруга. Така,че когато е готова тя,ще се сервира.
Догена се поклони,а Алек целуна ръката на Селина,като и се усмихна.

-Да,разбира се,щом сте готови сервирайте!
Виждах желанието у Алек,виждах че се гордее с мен,наблюдаваше ме докато давах нареждания на догените,докато им давах инструкции какво искам,докато другите сервираха ястията.Истината беше че днес нямаше време да се занимава с тях и да им дава нареждания за това го направи докато някои от тях сервираха.А и не знаеше какво можеше да се направи.
-Утре когато имаме време ще седнем и ще ми разясниш какво има в къщата,основните дейности и ще ти кажа какво искам и как го искам.Няма да променяме много,вероятно нищо,така ми харесва а и не искам да ви променям навиците
Догена се поклони и излезе,а Сел седна до Алек и видя доволната му усмивка
-Май не ставам много за домакиня а?Но има време да се науча

Изпитваше силно задоволство,защото я виждаше и като господарка по друг начин. Прехапа устната си докато я гледаше с гръб към него искаше да я види с кожени дрехи,камшик,усети как мъжествеността му се надигна и се беше възбудил от тази мисъл. Взе с вилицата и ножа и разряза перфектно сготвеното месо.
-Отлично се справяш,от сега си перфектна ще ставаш още по добра.
Погледна я с пламък в очите:
-Ще ти обясня и мила свободна си да правиш,каквото желаеш.
Протегна се отново и улови ръката и,искаше му се да я облече в онези кожени костюми,побъркваше го тази мисъл. Започна и се премести леко от мястото си,защото вече мъжествеността му,щеше да излезе на свобода. Закашля се леко и похапна малко от месото:
-Избора ти на меню е прекрасно.

-Радвам се че ти харесва,нямам намерение да променям нищо,просто ще вкарам малко подобрения в менюто ,а колкото до къщата така ми харесва и няма да променяме нищо по нея и режима на догените...но все пак като домакиня вместо да се впусна в библиотеката трябваше да се заема с това,а не да го правя по време на вечеря...
Той беше малко неспокоен,но не от някакъв проблем,сякаш не си намираше място,сякаш не му бе удобно,усещах желанието му,нима бе възможно отново да е възбуден?Странно че изобщо си задаваше този въпрос,тя цял ден си мислеше за това къде в тази къща биха могли да го правят без да се съобразяват и дори се изненада от самата себе си и до къде я водеше въображението й
-Алек,добре ли си?Сякаш не си намираш място?

Просъска от възбуда и остави вилицата,като мина с език по върха на зъбите си,иглеждаше супер възбуден и все едно,щеше да и налети всеки момент.
-В умът ми се въртят толкова много мисли свързани с теб,че ми е много трудно да ги спра.
Пое ръмжащо звук,като издиша още по дълбоко. Пое чашата с вино и отпи виното и я остави на масата:
-Само че не мога да ти поделя мислите си,страхувам се,че ще искаш да се прибереш,ако споделя.
Облегна се назад:
-Нека да продължим защото ако не продължим,ще провалим първата ни вечеря.

-Запази ги за по късно скъпи,овладей се докато се нахраним и после на воля можеш да правиш с мен каквото поискаш!Бях сериозна че искам да опитам нещо ново,любопитна съм, а и казахме по малко,ако не ми хареса просто ще спрем и ще се задоволяваме по начина по който и на двама ни ни харесва!
Не искаше да го притиска за това и не настояваше и все пак искаше той да знае че тя не отстъпва така лесно,беше готова на компромиси,стига и той да беше готов да играе тази игра,а и според баща й връзките се градят на доверие,на компромиси и разбирателство и Сел знаеше че до някъде бе прав,родителите й бяха щастливи докато смъртта не ги раздели!

Много трудно му беше да приключи вечерята не бе гладен за храна,а за нея. Все пак приключиха и щом го направиха веднага стана,подаде и ръка:
-Отиди в стаята и се приготви,трябва да отида да взема нещо и ще дойда.
Остави я а тръгне и да се приготви,а малко след слезе до мазето където влезе в своята тайна стая,като сложи в една кутия и пъхна няколко неща в тях. Качи се на горе при нея,като тя беше потънка нощница. Приближи се към нея:
-Селина тук в кутията има неща който са свързани с моите желание. Искам да те видя с нещата от кутията но ако на теб ти се струват прекалени не ги обличай може да оствиш кутията след като видиш,какво има в нея.
Вътре имаше черен костюм,предствяше си я в този костюм.

Не знаеше какво има предвид Алек когато я прати в стаята,но все пак се качи и зачака да види какво толкова искаше да вземе той.Когато се върна изглеждаше странно,несигурен ,държеше кутия в ръцете с,трепереха когато ми я подаде ,а думите му ме изплашиха ,какво толкова имаше вътре.Когато я отвори се изненада,вътре имаше дреха,черна кота някои от дрехите на братята,кожена вероятно.Докосна я леко преди да я извади,беше мека на допир,не изглеждаше много зле,то какво той се притесняваше.Остави кутията на шкафа и извади дрехата,за миг очите и се разшириха-определено не бе дреха която бе очаквала да види,беше доста...ексцентрична ако можеше така да се изрази,но пък и беше ново за Сел,явно за това и Алек се притесняваше
-Искаш ме в нея нали?Искаш да съм в нея когато го правим?-той кимна леко сякаш не знаеше какво да и каже,Сел се усмихна-Нямам нищо против да опитам това което си намислил,стига да ме светнеш какво е то,защото ще я облика,но после не знам ...трябва да ми помогнеш Алек..
Преди да и отговори Сел се запъти към банята за да облече дрехата с която той си я представяше

-М,да ще дойда...
Тръгна след нея,като се приближи към нея.
-Първо трябва да свалиш всичко...
Изкушението е голямо но искаше да я види в тези дрехи преди да я съблече отново. Тя го направи,като чели му се доверяваше напълно.
-Първо трябва да обуеш бикините защото ме изкушаваш а трябва да продължа.
Наведе се,като и помогна да ги обуе,изящните и крачета го накараха да потръпне:
-Тези дрехи карсавице моя изискват и поведение,трябва да се държиш,като господарка,да искаш,да знаеш,да командваш...
Изправи се пое черния кожен корсет,като я обгърна с него,повдигна секси гърдите и,като ги направи още по пищни Не пристегна много корсета,а и кожата и поволяволяваше да се движи беше и като втора кожа.Прикачи жартиети,наведе се отново за да обуе двата копринено меки чорапа,като ги закачи за зартиерите. Докосваше я нежно и не можеше да не я докосва и милва докато и показваше или по скоро я обличаше но му харесваше ролята на починен,макар че можеше и да доминира. Остана полата,сложи една кожена гривна:
-Завържи косата си на висока опашка...
След като го направи отстъпи назад за да я огледа,толкова красива толкова невероятна. мъжествеността му просто се побърка от екстаз и желание:
-Селина толкова си красива...

Видя жадния му поглед и се обърна към огледалото,жената която видя в огледалото определено не беше тя,но беше наистина красива..изненадана от себе си Селина огледа жената пред себе си,опита се да осмисли думите които Алек и каза,но тя не знаеше как да доминира,може би постепенно ,но сега единствено можеше да опита да е господарка,но честно и това малко не го разбираше
-И ти харесваш този тип дрехи?Или само когато желаеш някоя жена?Извинявай за въпросите,но искам да знам,ново е и не знам нито как да се държа нито какво искаш от мен,трябва да си търпелив

Това което направи дори само това,че се съгласи да ги облече му стигаше за сега и не мислеше да прекалява,ако тя искаше можеше  да продължат,тя трябваше да се почувства готова:
-Това е чат от мен Селина обичам този стил,това е моето желание. Мога и без тези неща но ще ми хареса повече,ако приемеш и моите желания,ако ти харесват. Но нищо от това нямаше да ма значение,ако не си ти. По силно е желанието да те видя теб в тези дрехи. Копнеех да те видя само и определено си заслужаваше,благодаря ти красавице,че го направи за мен. Не си длъжна да правиш повече,ако искаш се преоблечи или остави на мен да те съблека.
Приближи се към нея прокара ръка по корсета,като усещането трябва да е било странно и ново за нея:
-Ще те науча,ако желаеш. Сигурен съм,че ще станеш невероятна господарка сега това е достатъчно,нека наистина започнем бавно...

Усещането за ръцете му през корсета беше невероятно,нямаше с какво друго да го сравни освен с неговия допир от предишната нощ,просто усещането бе някак различно,същия мъж същата ръка,но някак си друга страст,друго усещане,сякаш в тази дреха бе друга жена,по силна,по властна,по секси...
-Искам да остана така,искам да бъда с теб облечена така,люби ме,както миналата нощ,само че с тази дреха,да започнем така,усещането и харесва,а всеки следващ път добавяй нещо ново,дали маниер дали друго,но сега те желая така
Постави дланта си върху ръката му която все още галеше кръста й и го погледна жадно,виждаше гладът в очите му и желанието му за това се надяваше да не и откаже този път,до сега не го правеше,но все някога щеше да и откаже нещо

Нямаше нищо по готино от това че тя искаш да е по този начин с него. Не можеше дори да си мечтае за нещо такова. Ръцете му потрепериха,погледна към нея жадно,облиза устните си,а след това прехапа долната си устна защото мислите,който му се въртяха в главата бяха толкова много,че нямаше време в който може да осъществи всичко. Притегли я здраво с една ръка към себе си,като изръмжа не като вълк,а като лъв.
-Харесва ти да имаш власт,а ти я имаш Селина имаш власт над мен,владееш ме изцяло...
Стисна тегнатото и дупе,като прекара ръка под полата и дори под бикините ,дръпна ги здраво,като наара устните и да се притиснат. В следващия миг се чу късане и бикините и станаха на парцал,метна ги на земята. С другата си ръка разкопча панталона,като я придърпа още по здраво,като за един следващ миг се намери в нея. Изрева от удоволствие,като целуна диво устните и,като ги зачерви:
-Моя си,винаги ще си само моя!