Черно сияние

-Ако така ще ми затваряш устата всеки път нямам никакво намерение да спирам да те замерям с каквото и да било!
Остави се в ръцете му не продума повече докато се наслаждаваше на движенията на пръстите му,на уханието му примесено с това на солите от ваната,леко движеше ханша си в ритъм с пръстите му,като нейните ръце някак от само себе си се шмугнаха между тях и го погалиха по гърдите,на места леко пускаше ноктите си за да провери дали ще му хареса,не знаеше от къде и дойде,просто се остави на инстинкта...

-И все пак недей...
Ръцете му не се спряха вмъкнаха се в нея и беше убеден,че е мокра не само от водата и,че се разтапяше по него. Стоновете и ръцете му я допобъркваше. Не я остави докато не я накара д свърши,направи го бързо но искаше да я накара да помълчи за малко.
-Ще те накарам да стенеш и да останеш без сил...
Някой зачука на вратата:
-Алек имаме нападение трябва да тръгваме веднага,неотложно е,повече са от колкото предвидих ме.
Това беше Фюри,който чукаше на вратата. Целуна я леко и се изправи:
-Съжалявам мила но ще тръгвам...
Скочи от раз от ръба на ваната и полетя във въздуха но когато стъпи на земята се чу тупване,на земята се появи огромен черен вълк обърна се към нея и я погледна със златните си очи.

-О богиньо!
За миг на мястото на Алек се появи вълк,същия като от татуировката му,явно беше нормално да излиза така да се бие,но да я беше предупредил,за миг се изплаши,но се успокои и посегна към животното което я изпиваше с поглед
-Пази се,аз ще бъда тук!
Когато той излезе остана още малко,опита да се успокои,явно често щеше да се случва да излиза ненадейно и да помага на братята си.Скоро излезе подсуши се и реши да се разходи из къщата....Беше огромна,явно всички братя бяха излезли защото къщата бе почти пуста,за сметка на това момичетата бяха тук и веднага и намериха занимание,ала тя искаше да знае повече за братята,за Алек,как са се срещнали,какви са били

Забавиха се не повече от три четири часа,когато се прибраха той още беше с облика на вълк но гърба си имаше една голяма кървав рана. Те бяха на масата приближи се дишащ тежко до Селина и опря горещото си тяло в нея като  издаде тих стон. Искаше да бъде докоснат и погален явно за него битката беше най-тежка:
-Трябва да те зашият...
Каза Фюри,като се настани до своята избраница. Опря глава в Селина като не желаеше а помръдне а и явно нямаше сили:
-Ясно няма да е днес.

-Алек?
Селина скочи когато усети дъха му по кожата си,видя кръвта по дрехата си и разбра че е от него,тогава чу Фюри да казва че трябва да се зашие.
-Какво е станало?Зле ли е ?
Никой не и каза нищо,за това тя го поведе към стаята им,щеше да се погрижи за него,не можеше да понесе да го види ранен.Когато влязоха той се преобрази отново в мъж и тя ахна не можеше да свикне още с това.
-Легни,ще промия раната ти и ще те зашия,искаш ли да повикам доктор Хавърс?

Щом се оказа в леглото се преобрази но раната остана. Легнал по корем на гърба си покрай татоса и малко върху него имаше една огромна рана:
-Кучите синове ме одраскаха,откъснах му  главата.
За него това е драскотина но не можеше да се зашие:
-Не не ми води скапаняка...
Мразеше го за това не искаше да го вика:
-Извикай избраницата на Вишъс нека тя ме зашие,мога и сам но не и на гърба,а не искам ти да ме шиеш не искам да те подлагам  на това.
Пое си дълбоко дъх:
-Никога не споменавай името на онзи шибан аптекар,не искам дори да го чувам. Той уби майка ми и сестра ми.

Той беше нервен,не искаше да викам Хавърс ,мразеше го ,не разбирах защо,но той спомена че е убил майка му и сестра му,но за това имаше време да го питам..Сега исках само да се погрижа за него,макар че не искаше аз да го шия
-Хей мога да се погрижа за раната ти,не искам да разчитам за всичко на Джейн,зашивала съм братята си ,няма да те осакатя..
Но той настоя,не исках да споря с него сега за това повиках Джейн ,като преди това дезинфекцирах раната
-Браво Сел,добре си се справила-похвали я Джейн
-Благодаря,но той не ми дава да го зашия
-Не се притеснявай,готов е,сега само трябва да се нахрани,знаеш за какво говоря
Сел кимна и изпрати докторката
-Сега ще ми откажеш ли да те нахраня или ще си послушен ?

Протегна се и хвана ръката и,като тя се наклони към него:
-Това никога не бих отказал.
Нямаше много сили но успя да се надигне,като я обгърна с ръце и целуна нежно врата и,пое от прекрасния ти аромат:
-Благодаря ти Селина...
Благодареше и за всичко което направи за него и правеше. оголи прекрасните си бели зъби,като ги заби нежно в меката и кожа. Още с първата глътка усети огромната сила,като го накара да потръпне и мъжествеността му реагира искаше да пие от нея и да я люби но знаеше,че няма много сила. След като се напи се отдръпна но мина нежно по двете дупчици за да ги заличи:
-Изкусителка...

-Почини си,почти се съмна,ще оправя тук и ще легна при теб
Нощта бе отминала почти,оставаше около час преди да съмне затова и се радваше че са се прибрали,докато тя отнесе кърпите и водата Алек бе заспал,Сел мина с ръка по мястото където я бе ухапал и почувства силна възбуда,но трябваше да се спре,може би следващия път когато се хранят един от друг щеше да е различно,но сега той бе уморен,беше ранен и тя не искаше да го притеснява.Взе си душ и се върна в леглото,погледа го как спи,чу капаците които се спускат за да ги пазят от слънцето,сви се до него и докато го гледаше заспа....

На изгрев се събуди,като я усети в обятията си. Тя се беше обърнала с гръб към него,за секунда тялото му реагира. Притисна се към нея и към секси стегнатото и дупе,като се отърка в нея. Желаеше я до полуда,едната му ръка се настани на прекрасната и гръд,а другата се спусна до хълчето и,като нежно го разтърка. Тя спеше и той искаше да я събуди,със сладкото усещане за него:
-Добро утро богиньо...
Прошепна в ухото и,като го засмука нежно:
-Надявам се не ти се спи повече...
Засмя се лукаво не се чувстваше виновен,че я събужда и то никак,а и бе време да стават. Днеска щеше да я заведе в имението си.

-Как да ми се спи като ме събуждаш така
Остави се да се наслади на сладкото усещане за допира му,ръцете му на тялото и,пръстите му даряващи и наслада.Обърна се и се настани върху него,изненада го но явно просто и идваше от вътре,възпря ръцете му,внимаваше с раната ,знаеше че е почти възтановен,но все пак искаше да го пази до колкото е възможно!
-Остави ме да се погрижа за теб днес
Обърна го по корем и се подпря на ръцете си,премина с една по гърба му кота след всяко докосване даряваше мястото с гореща целувка,наслади се на допира до вълка и усети промяната,но не се боеше
-Спокойно вълчо,и за теб ще се погрижа

Изръмжа от удоволствие и очите му проблеснаха в златисто но успя да се овладее и да не я нападне. Искаше му се но наделя над животинското в себе си. Остави я тя д се движи над него,както тя пожелае. Свали одеялото с което се опитваше да се прикрие. Премина по невероятното и тяло което копнеех да изпия с поглед.
-Прекрасна и богиньо моя...
Сложи ръце на бедрата и като следваше движенията.Не знаеше от къде и идва но му харесваше да я вижда,как  го прави. Възбуди се още повече,когато си я предстви с кожен корсет под гърдите и да държи каишка през врата. Искаше да до държи на въженце:
-Красавице...

Радваше се че не я спря,напротив задвижи се с нея,беше невероятно удоволствие да го усеща под себе си,продължи да то изследва като усети на къде отиват нещата ,усети че той беше готов,а и тя също,но този път имаше нужда да го опита целия,за това премина с език по цялото му тяло,като ръката и вече го докосваше по мъжествеността,той потръпваше в ръцете й,усещаше удоволствието му,нетърпението и най вече изненадата,но този път го правеше защото тя го искаше и го чувстваше ,а не за да му се докаже,тя сама бе поела тази инициатива
-Моля те,не ме спирай този път
Когато видя искрата в очите му ,доби повече смелост и спусна устни по корема му,след което леко духна преди да го поеме в устата си,първо беше плахо,но когато усети че му харесва ласките и станаха по смели,включи и езика си в играта и дори и хареса

Това нямаше а доведе до нищо хубаво за нея. Това отключи врата към неговото съзнание и знаеше,че от нея щеше да стане една прекрасна господарка и една невинна подчинена. Можеше да я научи да бъде всичко  стига обаче тя да искаше.
-Не спирай моля те...
Хареса му това,което правеше нейната неопитност го подлуди до краен предел изви се под нея и беше сигурен че дори самата не осъзна,кога го докара до края. Истината обаче се появи миг след това,ори не си почина не бе спаднал,когато се прехвърли над нея и я повали на леглото,обяздвайки я отново. Беше полудял за нея икаше да я дари със същата наслада,която беше дарен преди минути. Притисна я но бе да и причинява болка естетвено. Отново аромата на обвързването се разнесе и отново я огърна,правейки я отново негова.

Изръмжа недоволно,не искаше да я спира така,искаше да го възседне и да опита тя да е отгоре,но явно щеше са стане по нататък,защото сега съзнанието и бе пометено от страстта му,от самия него,усещаше го навсякъде по себе си,аромата му,кожата и целувките му
-Александър!
Името му се отрони милион пъти от устните и докато той я караше да се чувства като кралица между ръцете му,искаше да вкуси още повече,придърпа го,усети глада си не само за него,последния път се бе хранила малко колкото да не се изложи и сега бе нормално да изпитва нов глад,за това заби зъби във врата му,когато усети топлата течност у нея се надигна дива страст,сила която не очакваше да получи,кръвта му бе като заряд от който тя имаше нужда

Извика от диво удоволствие,това му хареса неописуемо много. Прие го до голяма степен,като покана и той да опита но до голяма степен това му беше мечта. Остави я да се напие,а малко след,като тя приключи впи жадно устни в нея. Движеше се диво и края беше много по невероятен и за двамата,много по силен. Сякаш се бяха слели в едно цяло и беше убеден,че и на двамата им харесва много. Прокара езиче по двете ранички,като облиза една капчица,която беше тръгнала към деколтето и.
Свърши впи устни в нейните в една дива целувка ,надигна се и се усмихна,очите му бяха пълни с любов и обожание,което беше достойно притежание само и единствено на нея:
-Сега,ще си починем малко и ще отидем в моето имение. Ще по останем там няколко дни имам нужда от почивка,а и ти ще се запознаеш с новия си дом. Дом на който ти ще бъдеш господарка.

Беше на върха,усети къде е рая и той беше в неговите ръце,между устните му и най-вече под него,знаеше само едно и то бе че няма да му се насити никога,знаеше че го обожава и никой мъж никога ,освен може би син от него нямаше да има има място в сърцето й...Отпусна се и се наслади на аромата който се носеше от двамата,стаята ухаеше на него,на обвързването им и на секс...
-Определено имаш нужда да си върнеш силите,макар че ако братята ти те видят в каква форма си няма да ни оставят да заминем...не си личи изобщо да си бил раняван,но това ще е нашата тайна !
Той щеше да я отведе на ново място,ново имение в което трябваше да свикне,тук щеше са и липсва но знаеше че ще прекарват повече време,за това се радваше че ще имат и място за усамотение
-Всъщност къде ще живеем?Тук или в твоето имение?

-През повечето време живея тук,защото нямаше причина да се връщам в къщи. Но се надявам,че ще има повече възможност да се прибираме в имението,за да останем сами,напълно сами.
Не изпусна за секунда устните и,но ако продължеше,щеше да се продължи по друг начин,а това определено не е обция,ако искаха да отидат в имението. Отдръпна се и легна до нея но я придърпа към себе си:
-Въпреки това,ще съм по спокоен,ако си с мен,не бих те оставил сама в имението нито тук в братството. За това,ще сме на всякъде заедно,това е най важното другото е просто подробности.
Обичаше да си играе с косите и да преминава съвсем нежно и да си играе,да я докосва.
-Възвърнаха ли ти се малко силите,ако си готова си вземи душ и да тръгваме. Искам да видиш малката стая която съм ти приготвил.

-Малка стая?Ти сериозно ли?
Не че за нея имаше значение,важното бе да има легло и той да е до нея,размерите нямаха значение,но реши че той просто се е пошегувал с нея.Радваше я факта че няма да са на едно място,до сега винаги бе затворена,а сега имаше свободата да е на две места,макар че той спомена че няма да я оставя сама никъде,но вероятно бе от съображения за сигурност,той бе войн и сега Сел може би бе в опасност,което хем я плашеше но и я възбуждаше много.Той бе опитен боец и нямаше да позволи да и се случи нищо.
Скочи от леглото и влезе под душа,докато се приготвяше да отидат Алек също взе душ
-Готова съм,предполагам трябва да взема само малко дрехи,там има всичко друго нали?

Напълно убеден беше че тя си мисли за съвсем други неща,защото той имаше съвсем друго в превид но я остави да си мисли,каквото иска,защото щеше да е приятна изненада за нея. Докато тя се оправяше той се преоблече щеше да се къпе после в имението. Изчака я да се приготви:
-Отново изумителна както винаги...
Потеглиха към колата а с нея до имението по пътя си говореха за незначителни неща,обсъжаха някаква песен. Спрях не много далече от нейния дом явно не беше идвал до тук,имението далеч по голямо от това на баща и. Определено малката стая нямаше да е никак малка но това не е цялата истина. Поведе я към масивните врати,като пред тях ги чакаше един доген,който им отвори вратата. Вътре имаше още няколко,в такива големи имения имаше по няколко,защото работата е много:
-Добре дошла в новия си дом,ще имаш време да го опознаеш. Ела да ти покажа нашата спалня и твоята изненада,малката ти стая.
Е той имаше една стая,която нямаше да я води,беше в мазето и определено,щеше да я изплаши. Тръгнаха по стълбите,като се оказаха почти на върха на имението там имаше невероятна гледка. Щом отвори стаята се откри една разкошна стая в бароков стил,като кралско местенце масивно дърво с елементи,невероятна материя. Дръпна я леко за ръката и я поведе към една малка стая,отвори я а там се откри малък женски будуар,и по скоро  думата малък не е точна,оказа се огромно място изпълнено с много дрехи,обувки и всевъзможни неща,истински рай за всяка жена:
-Заповядах да ти направят място,за теб където да се чувстваш добре и да се приготвяш на спокойствие. Не че и имението не е твое но това си е само и единствено твое,ако не ти харесва си свободна да го промениш.

Остана изумена от малката му изненада,наистина не бе очаквала това,та тази стая бе по-голяма от нейната собствена спалня в дома на баща й.Едва не се разплака,това наистина беше най-милото нещо което някой някога беше правил за нея
-Алек нямаше нужда от това,всичко което искам и имам нужда си ти,тази стая е страхотна и оценявам всичко което направи за мен,но ти и само ти си това което ме прави щастлива,дори едно малко килерче да беше пак бих му се радвала,но това наистина ...нямам думи,възхитително е
Хвърли се на врата му и го прегърна,толкова много направи за нея,а какво можеше да му даде тя?Той и бе осигурил дом,определено тук се чувстваше повече у дома си от колкото в имението на баща си,а сега тук по неговите думи тя щеше да е господарка
-Други изненади ?

-Още колкото искаш но половината още не са измислени.
Завъртя я и я пусна на земята но не и от обятията си:
-И сега,като пълноправна господарка на този дом,можеш да решиш какво ти е прави. Да те разведа из имението,сама да се разходиш или да правиш друго нещо,което на мен не ми хрумва.
Искаше да и даде възможност тя да прави нещата,който иска,тук можеше да бъде себе си и да прави всичко:
-Е,какво избираш?
До някаква голяма степен в момента я учеше,как да бъде господарка,искаше да я види в тази светлина и с времето,щеше да се опита да експериментират,но сега просто беше наблюдение:
-Само да те предупредя имам три прекрасни хъски на двора и от време на време влизат в имението. Много са добродушни не нападат никого казвам ти за да не се изплашиш.

-Кучета?Обичам ги и разбирам защо проявих интерес към вълка в теб,те ме обичат
Това беше малка шега,но наистина искаше да разгледа,но с него,не искаше да се отделя от него,искаше да вижда усмивката му,да вижда него из тази къща,как ръководи всичко и я напътства,а той това правеше сега
-Тук е невероятно,хайде разведи ме,ей беше ми обещал нещо!Библиотеката?
Нямаше търпение да я види,определено щеше да е любимата й стая,искаше да види какви книги има тук,искаше и да го види на фона на рафтовете..а трябваше и да се запознае с тези които работеха тук,надали щеше да е добре първо да се рови из книгите вместо първо да види кой работи тук и какво върши
-А защо не видя догените,да знаят коя съм и каква би била ролята ми,не искам да ме гледат на криво ако ги помоля за нещо

-Те знаят за теб и знаят,че ти ще си им новата господарка,ще имаш време да се запознаеш с тях,и определенно няма да имаш проблеми,ще ти се подчиняват все едно съм казал аз.
Не биваше да се тревожи за това но по пътя за библеотеката я запозна с някой от догените който всъщност я приеха много добре,дори меко казано се зарадваха,защото наистина щяха да имат още работа.
Стигнаха до главната стая тя беше по голяма дори и от гостната,тя беше и библеотека и офис. Отвори вратите пред нея и откри море от книги на няколко рафта където се стигаше със стълби:
-И това е още едно от твоите места. Беше кабинета на баща ми но той сега не е със всичкия си и за него се грижат в лятното ни имение,на въздух и сред природа,сега е твое място е и малко мое,ако се налага да свърша някоя бирокртична работа.
Пусна я да се разхожда из голямото помещение,а той се настани на едно от кожените канапета,като разпери ръце и ги сложи на облегалката,усети парещо усещане,явно не бе заздравяла съвсем и малко все още го наболяваше,за това свали едната си ръка.
-Скъпа мога ли да те помоля да ми налееш една чаша уиски?
Чудеше се дали,ще му отвърне на тази молба:
-Ако искаш може да се присъединиш към питието.

Изпитваше ли я за нещо?Но нямаше проблем да му налее ,искаше да го глези и да му угажда,може би всяка друга би извикала доген или би го накарала сам да си сипе,но не и Сел..
-Разбира се мили,но аз ще откажа,не обичам уиски,твърде силно е за мен
Отправи се към подноса на който бяха наредени чаши и бутилка скъпо и отлежало уиски,взе една чаша и сипа известно количество след което го поднесе на Алек,когато му се усмихна не можеше да скрие любовта си,а и защо беше,той знаеше вероятно че тя е влюбена до безумие в него ,само където не го бе казала на глас,но за нея не това бе важно,не думите а действията ,с тях най-добре можеш да докажеш чувствата си,очите и жестовете не лъжеха...Обърна се към огромната библиотека,не можеше да повярва какво и предлагаше той-нов свят от книги и знания които бяха нейни.Дни и седмици сигурно щеше да прекара тук,дори се опасяваше че той щеше да ревнува много от това място