Черно сияние

Да се прибера и да дочакам следващия ден,щеше да е мъчение,но ако ме закараше той щях да имам повече време с него,да го опозная да бъда до него,ала щеше да е още по трудно да се сдържам.И все пак по пътя нямаше да има нужда,тук се боях,от както бях излязла опитвах да съм съсредоточена да не би да ни изненада някой.
-Бих желала да се прибера,но вие вероятно искате да останете да се видите с приятели,ще помоля някой от братята си да ме откара
Не исках да го притеснявам,макар че копнеех да ме хване за ръка и да ме изведе от тук,да ме заведе някъде и повече да не се върнем,знаех че баща ми ще се поболее,но пък така или иначе без мое знание ме даваше на непознати,макар че в този случай му бях благодарна защото Александър беше бог,държеше се с мен като с жена,а не като с дете,освен това беше най страхотния мъж който бях виждала

-Не,приятелите си мога да ги видя всеки ден,ако пожелая,сега Вие сте важна за мен Селина и ще ви закарам до вас. Ще отида да говоря с баща ви и ще дойда да ви взема.
Изправих се бързичко и отидох в залата. Говорих с баща и не повече от 5 минути и той се съгласи да я закарам в тях. А и спечелих защото братята и не искаха да се прибират. Върнах се подадох и ръка за да се изправи,сигурно беше малко замаяна:
-Ще ви закарам с моята кола,не живеете на далеко от тук и дори от моето имение.
Всъщност можеше да се стигне и пеша но явно тя не го знаеше,не живеех ме много далече. Е да предимството беше телепортацията но можеше и пеша. Стигнах ме до черния ми джип,който изглеждаше ужасен звяр,тунингован от всякъде целия в черна броня и кожен слон. Естествено той ми трябваше за лова на Лейсъри но ме кефеше да си го карам из града. Отворих и вратата,като кавалер. Бях зашеметен когато за малко видях белите и копринени бедра. Преглътнах жадно и се забавих преди да вляза,мъжествеността ми още ужасно пулсираше исках да впия зъби в бедрата и да пия от най-следкото място.

Забави се когато се качваше в джипа,нещо не бе наред или просто имаше нужда от въздух преди да остане насаме с мен вече на по спокойно,сега бяхме в неговата кола,нямаше кой да ни притеснява а и двамата да сме спокойни,но наистина не бяхме далеч от дома на баща ми и пак нямаше да имам време с него ,но поне знаех че скоро съвсем скоро пак ще го видя
-Благодаря за всичко което правите за мен Александър,малко са тези които ще се държат като джентълмени с една жена,особено неопитно дете като мен
Въпреки че не бях толкова невинна,винаги съм била склонна на приключения,ала нямаше кой да ме последва в това ми начинание а и винаги съм се бояла.Ала с този мъж до себе си бих отишла и в ада и не се боях
-А вие?Има ли от кой да се храните сър? - въпроса се изплъзна в тишината въпреки че бе замислен по скоро като покана да пие от мен

-Ъм...
Малко се забавих в отговора си,това малко ме сконфузи:
-Това е малко сложно...
Присвих устните си и стиснах леко волана:
-Нищо официално и специално,просто доброволки за да не умра от глад. Нищо специално...
Често правех забранени неща с тях,точно и по тази причина си ги избирах,почти анонимни,от както бях в братството ми даваха избраница и няколко пъти се бях възползвал.
-Грубо звучи но заради пътя нямам много време за подбор или се храниш или умираш от глад.
Погледнах към нея за секунда,да помисля,дали не ревнуваше случайно и не изпитваше ли нещо,защото аз ако чуя,че се е хранила от някой щях да го убия. Добре,че онзи е мъртав та не се налагаше:
-Но вие не се чувствайте длъжна да ме храните,ако за това здавате въпроса си,не желая да ви обременявам с това задължение.

Селина замълча,значи той не искаше да пие от нея,но това желание което усещаше от него?Явно бе сбъркала и той копнееше единствено за тялото й ,но не и за кръвта й,предпочиташе случайно избрани жени или Избранницата която братството осигуряваше на братята.Момичето не каза нищо повече по пътя,просто се сви на седалката загледана в пътя докато се чудеше как да се справи с това,а дали не грешеше?Можеше да му каже че за нея също ще е чест да го храни и не е бреме,напротив,щеше да се гордее,ала нещо я спря.Може би беше прекалено срамежлива,може би я беше страх че ще я отхвърли,а цялото и тяло крещеше от желание да го има,искаше тези устни да я изпиват,искаше топлината им върху своите,искаше с тези очи да я гледа докато я люби,да я докосва със силните си ръце,богиньо почти можеше да го усети в себе си.Цялото и тяло се стегна от желанието,ала трябваше да се бори с него

Замълча явно я бях засегнал,дълго не знаех,какво да кажа. Едва когато спрях ме колата езика ми не желаеше да остане повече завързан и се развърза. Бях спрял но още не излизах:
-Не исках да ви засегна с думите си. Бих се радвал изключително много,ако ми позволите да пия от вас,когато имам тази нужда...
В момента я имах отчаяно но не и от истински глад,а от глад по нея:
-За мен,ще е изключителна чест но... Не исках да се изразя,че не желая да ви насилвам да правите неща,който не желаете. Сигурно се чувствате длъжна,че сам ви хранел и вие сега искате да върнете жеста. Не искам да е по принуда,ако все пак е по свободна воля,ще ви бъда много благодарен...
Не ми се искаше след нея да използвам избраница,всяка след нея,щеше да бледнее и щеше да ми се гади от нея.

-Не се чувствам длъжна Александър,искам го,искам да ви нахраня така както вие нахранихте мен,ако ще го правим то нека е взаимно,не искам да чувствам че ви използвам.Ако ще даваме повод за разговори и клюки то поне искам и да съм сигурна че те не са просто слухове а истина...А и да ви призная съм любопитна,предишния път...отново не храних партньора си,само той хранеше мен,някак си баща ми пазеше кръвта ми,не ни позволяваше да стигаме до друг контакт освен моите зъби в неговата китка...
Докато говорех за това осъзнах колко различна бе чувството,когато се хранех от онзи мъж не изпитвах наслада,не изпитвах нищо,докато когато преди малко бях пила от Алек усещах не само наслада,но и удоволствие ,насита ,жар и страст която не вярвах че можех да изпитам,но се боях да му призная

Въздъхнах облекчено защото не ми се налагаше да убивам никой и никой не я беше докоснал,само моя,само и единствено моя.
-Значи ще бъде взаимно...
Спрях пред тях,като беше време да се прибира,бях обещал на баща и да я изпратя до тях. Излязох и отворих вратата и бързо,като подадох ръка да слезе от джипа. Подяволите сладките и крачета се показаха,бяха толкова изкусно красиви мечтаех да се наместя между тях.
Стигнах ме не след дълго до вратите на дома и,като я оставих леко да мине напред:
-Е,вече си на сигурно място сигурно си по спокойна когато ги няма всичките тези хора.

-Истината е че съм спокойна когато сте край мен и единствено когато съм съвсем сама,тогава не трябва да се съобразявам с никого и нищо,ала това рядко се случва когато съм у дома,а щом изляза съм с придружителка или с братята ми..
Стоях пред него и можех да го гледам право в очите,бях висока и това за мен бе предимство,но повечето мъже и според баща ми бе недостатък,жената трябвало да гледа мъжа от долу,винаги е казвал че се намира но ниско от него и за това ръстът ми не бил нормален,за това и никога не носех токчета,защото се извисявах над семейството си,но сега пред него дори не мислех много за това,а явно и него не го притесняваше
-Е!Явно тук трябва да се разделим,вероятно имате ангажимент ,но се радвам че се запознах с вас Александър!За мен е чест и огромно удоволствие че бяхте моя компания тази вечер и че ще бъдем близки така както трябва след като ще споделяме кръвта си!
Наклоних се към него и целунах нежно бузата му

Усещането на меките и,сладки устни ме накара целия да потреперя. Толкова невероятно меки и иска да ги усетя върху своите,да впия жадно моите устни в нейните докато и двамата не останем без дъх. Реагира инстинктивно дори не осъзна какво щях да направя и,какво правех. Още щом се завъртя я прихвана нежно за ръката знаех,че ако я дръпна по силно щях да я нараня,за това използва по скоро липсата и на баланс и действа на принципа на изненадата. Залитна и се опря в мен,а аз впи устни в нейните. Не иска такова сбодуване,знае че прекрачвам границите на позволеното но нямаше да си го простя,ако пренебрегна това. Отдръпнах устните си от нейните с мъчително нежелание. Преминах с ръце през прекрасното и лице,като отметнах непокорен кичур от косата и:
-Никога не си мисли,че си ми в тежест ти си най-важното нещо и всеки ангажимент ще почака. Винаги съм на твое разположение и никога повече не си мисли,че си ми в тежест или пречка. Аз искам да съм с теб,това е важното. За мен ти си на първо място.
Не я изпусках от поглед и се усмихнах лекичко:
-Лека нощ красавице,наспи се добре и утре,ще се видим.

Изненада я ,това което направи определено я изненада ,но и беше толкова невероятно,че не можеше да мисли,не знаеше какво да му каже освен да се усмихне и да тръгне към къщата.
Устните му бяха нежни на фона на това тяло от мускули и сила,на мъжествения вид,бяха нежни и сладки,най-сладките които бе вкусвала и те я нарекоха негова.Той ясно и даде да разбере че я харесва толкова колкото и тя него и искаше да бъде негова,а Сел желаеше това,не искаше да е само формално,а да бъде истина.
Дори не осъзна кога е стигнала до стаята си,кога е легнала,ала очите му,топлината и допира му не я оставиха да заспи,нямаше търпение да го види от ново,този път щеше да пие повече и ...дали щеше да я вземе,щеше ли да предяви претенции пред баща й?А ако това което и каза беше просто за да я успокои и нямаше да я поиска официално?С тези въпроси се въртя цяла нощ!

Не можеше и той дълго да заспи въртеше се като шугав. Фюри не можеше да го успокой за първи път а бяха големи дружки. Едва дочака да се свечери,когато беше в дома на Селина. Първо щеше да говори с баща и. Разговора се оказа много дълъг,малко се бяха поскарали но накрая отговора се оказа положителен. Селина щеше да е официално негова,щяха да се обвържат,без съмнение но за брак,щеше да попита Селина,щеше да и предложи,както се полагаше,чак когато почувства,че е готова. Казаха и,че се намира в нейната стая и очаква той да се появи. Почука на вратата лекичко,щом получи отговор отвори и влезе бавно.
Изумително красива облечена в невероятно красива и ефирна рокля,която не спестяваше нищо. Стоина прекрасна,като богиня,потреперих защото я желаех.
-Здравей Селина добре ли и?
Седеше на едно диванче с прекрсното си изпънато кръстче,изглеждаше като кралица. Настани се до нея,като и подаде един подарък опакован прилежно в невероятна мека хартия със златисти цветя:
-Нося ти две от моите любими книги.
Надигнах ръка,като отместих едно кичурче коса,което скриваше красивото и лице:
-Идвам да те попитам нещо. Ако имаш възможност и разрешението на баща си би ли дошла с мен в дома на братството. Ще мога да съм повече време с теб,а когато си почиваме може да сме в моето имение. Ако си в дома,когато ме няма,ще си с момичетата,ще си правите компания,далеч по приятни с от братята ти...

Едва дочака да мине деня,цял ден мислеше какво ще се случи как ще протече срещата,но когато той се появи не можеше и да мисли ,не чуваше,само усещаше.Усещаше допира му,тембъра на гласа му,чувстваше го с всяка фибра на тялото си
-Алек...аз ... не очаквах това!Не знам дали баща ми ще ми позволи да се преместя,макар че пред хората ще бъдем обвързани ,надали баща ми наистина ще ме пусне да тръгна с теб
А как искаше да можеше да отиде с него,така още по-лесно би го спечелила,щеше да е най-щастливата жена на света...Щеше да има приятелки,да не се крие и да бъде каквато е всъщност а не да се налага да се крие от баща си.Стискаше книгите в ръце и го гледаше с насълзени очи
-Благодаря ти!За книгите и за това че искаш да ме вземеш със себе си,но ще можеш ли да го уредиш с баща ми,на мен няма да ми даде....

-Ако го желаеш го считай за уредено.
Тя го гледаше с не до умение:
-Всъщност вече съм говорил с него,да беше ми много трудно да го уговоря той много те обича и не иска да те дава но успях да го убедя за това се и забавих. Той те пуска с мен но при две условия,да идваш да го виждаш и най-главното ти да искаш да дойдеш с мен.
Не искаше да я взема на сила,за това и я питаше за да знае дали тя щешеда дойде доброволно с него:
-Ако го искаш може да дойдеш още тази вечер. Подготвена ти е стая където ще ти е удобно и дори да те липсва нещо догена с удоволствие,ще ти го достави. Стаята е близко до моята.
Не искаше да я кара още от раз да спи в неговата стая тя имаше нужда да свикне и да има място да се уединява. Тя щеше да реши кога иска да дойде при него.

Не вярваше на ушите си,баща й я пускаше с мъж когото тя едва познаваше,но пък желаеше до болка,той и предлагаше един нов свят.Искаше да е с нея без дори самия той да я познава,даваше и право на избор,такова каквото винаги и бе отказвано..
Без той да го очаква Селина скочи и го прегърна толкова ентусиазирано че едва не го събори на земята
-Искам!Искам да дойда с теб,да живея с теб и ... - не посмя да довърши това което искаше наистина да каже а на бързо скълъпи - Да опозная твоя свят и теб
Как да му каже че го желае,че иска да спи в неговата стая,да спи с него и да се чувства сигурна в ръцете му

-Добре тогава тръгваш с мен. Вземи което ти е най скъпо,а другото ще дойде утре,ще помоля моя доген да вземе нещата ти. Ако искаш,ще те изчакам сбогувай се с баща си и братята си,ще ги видиш когато пожелаеш,така че не е за дълго.
Изправи се и тръгна към вратата:
-Ще те чакам пред входа,не се товари много не искам да носиш тежки неща,ако все пак има нещо тежко ми кажи сега за да го взема.
Не вярваше че така лесно ще се съгласи но му беше хубаво,че тя не отказа тръгна надолу и изчака тя да се приготви.

Изтича в прегръдките на баща си докато помощтницата и прибираше най необходимото,благодари му и обеща да бъде послушна и да спазва всичко което се очаква от една дама.Естествено знаеше че няма да е точно така но искаше баща й да е спокоен.Той я увери че Александър е добър мъж достоен и ще се грижи за нея,но тя не се притесняваше от това,а от самата себе си...
-Готова съм,дано не си ме чакал много
Беше пред него сияеща и с нетърпение да види новия си дом и всички в него,да се потопи в света на Александър Грейсън

-Много си бърз...
Засмя се той,отнесоха  багажа в колата и,а малко след това и двамата тръгнаха към колата. По пътя почти не си говореха,защото и двамата се вълнуваха ужасно много. Пътя не беше кратък но накрая стигнах до голямото имение. Въведе я в новия и дом,като пред вратата се бяха струпали всички момичета,на братята,който я чакаха с нетърпение.
-Дами моля ви не я палашете...
Пошегува се но те бяха много мили и почти ми я отнесоха под носа,да си говорят с нея:
-Ей... Е...
Поклати глава и се обърна към Фюри,който си остана в къщи днес:
-Отвлякоха ми я...
Двамата се засмяха и тръгнаха да изпият по едно,щяха да я занимават с глупости поне един два часа. Показаха и стаята,която бяха направили за нея,няколко неща,който и бяха избрали за краткото време се бяха подготвили доста,ако имаха повече време най вероятно,щяха да и направят апартамент. Преди да си отида в стаята разбрах,че са я оставили да си почине в нейната стая исках да отида да я видя как е преди да си легна. Почуках на вратата и влязох,а тя беше с бяла ефина роба,подобно на избраница но по красива и това беше нощница:
-Оу,явно си уморена,ще те оставя да си починеш утре ще се видим,сигурно си уморена...
Проклед да бъда исках да разкъсм този пат и да я направя моя още сега. Да я маркирам,като моя да се слея с нея и всички да знаят,че принадлежи на мен. Желанието ми се носеше по въздуха и можеше да се реже с нож за масло исках я безумно.

Желанието му едва не я събори на земята,усещаше го във въздуха прокрадваше се по тялото й,обгръщаше я сякаш бяха неговите ръце.Цял ден копнееше отново да го види,защото откакто момичетата я поведоха не спираше да мисли за него,ала те бяха толкова мили с нея,показаха й къщата разказаха й за себе си и историите си на които Сел дори едва вярваше.Тези жени бяха като излезли от книгите ,дали и с нея щеше да е така-дали щеше да изпита онази лезумна любов която имаше между Бела и Зи,между краля и кралицата..Дали Алек беше мъжа за нея и щеше ли да я обича така
-Не,моля те остани!Дойдох за да бъда с теб а .. - тя се засмя - Те наистина са страхотни,много мили и внимателни,благодаря ти че ми предлагаш този живот!Ела
Протегна ръка към него,искаше да почувства топлината му ,устните му,страстта която усещаше,когато хвана ръката и беше изгубена,но някаква смелост я накара да го дръпне към себе си и да го обгърне с ръце,полагайки устни върху неговите

Искрено го зарадва,почувства се на седмото небе от щастие,щом усети сладките и устни върху своите,едната си ръка остави на кръста,като я придърпа към себе си,а другата вплете в прекрасните и меки коси. След нежната целувка я погали по нежното лице,като и се наслади,изпия я с поглед,който показваше с какво обожание я гледа. Толкова я искаше,дори потрепваше от време на време.
-Надявам се тук да си много щастлива...
Желаеше го наистина много и щеше да го направи,но не знаеше,дали неговата природа нямаше да я покруси,тя не знаеше за неговото минало,за вкусовете му тя съвсем не го познаваше:
-Добре ли се чувстваш имаш...
Тя отново ме прекъсна с невероятна целувка,и без това ми е трудно да се концентрирам. Повдигнах я нежно и впих устни в нейните,понасяйки я към леглото. Не биваше да го правя,не трябваше още сега.

Когато усети на къде отиват нещата леко се стресна,но го искаше прекалено силно,вече не можеше да спре,усещаше нежния допир на ръцете му в косата и на кръста си ,усещаше устните му да изгарят кожата й.
-Александър ...
Името му се отрони като стон от устните й,усещаше гладът му за нея,желанието му я обгръщаше като воал,а тя бе само по тънка нощница която не скриваше от погледа му нищо.Това я смущаваше ,ала не се прикри от него,харесваше и това което виждаше в очите му,но копнееше да види повече от него.Ръцете и станаха дръзки и свалиха сакото от раменете му,бялата риза под него скриваше широк гръден кош,мускулести ръце,стегнат корем..прехапа устни искаше да види повече,но дали пък той щеше да и позволи или щеше да я отблъсне сега

Изречено от нейните устни и от божествено медния и гласец името му звучеше,също толкова божествен,колкото тя го и изричаше. За първи път в живота си харесваше някой да го нарича по този начин,обикновено цялото му име будеше в него точно обратна реакция. Усещаше,че ще прескочи границата на допостимото,тя можеше да му принадлежи по някакво споразумение или договор но не искаше да е за нея точно това. Искаше я в истинска връзка искаше я но не желаеше да я насилва.Отдръпна се с триста мъки от нейните меки,нежни и сладострасни устни но не му стигна силата,да се отдръпне от нея и да отдели тялото си от нейното:
-Селина не е редно,богинята ми е свидетелка,че те желая не одържимо,ти си толкова красива и прекрасна,като самодива но ти си специална за мен и не желая да измърся с ужасните си ръце толкова чисто създание като теб.
Успя с мъки да се дръпне от нея за да не се изкуши но легна до нея,като вплете пръсти в нейните и целуна нежно ръката и,продължително,като погледна към нея и се усмихна:
-Искам да те опозная първо,искам да те направя много щастлива,а ако направя това,което тялото ми иска,ще разваля всичко,един път ако те опитам,ще пожелая още веднъж и няма да се спра,ще те въвлека в свят,който ще те уплаши Селина,не го искам.

До някъде това което и предлагаше беше нормално,но тя се съмняваше че това което той щеше да открие в нея щеше да му хареса. Сел се познаваше,беше свито момиче което не познаваше света, не знаеше как да живее с друг човек,как да реагира и да постъпва в определени ситуации.Просто не бе живяла,а това което знаеше от момичетата те имаха живот преди да станат шелани,бяха смели
-Страх ме е!Аз не съм като другите момичета,днес научих толкова от тях за света извън дома ми,чувствам се като току що прохождащо дете,оказва се че не знам нищо за света и се боя че няма да ти хареса това което ще опознаеш,че ще ме оставиш а не искам това да става,искам да изживея с теб това в което сме се впуснали,не искам просто споразумение с баща ми,не искам да съм клауза в договора...
Докато говореше настръхна,тялото и се сви инстинктивно ,ръката и потрепери в неговата

-Ей,ей...И аз не искам това,толкова години можех да се обвържа но не го направих. Видях те в залата толкова различна от другите,а всеки ден като те опознавам все повече и повече,разбирам че не си това за което се опреличаваш. Ти си любознателна и ще ти покажа всичко което искаш.
Отново докосна устни до ръката и,погледна я с толкова пламък от страст от любов:
-Забрави не се сравнявай с другите,ти си Селина,не повторима. Точно това е хубавото,че няма друга като теб и копнея да разбера всичко.
Извъртя се към нея погали я нежно по прекрасното лице и зарови пръсти в косите и,искаше да си поиграе с тях.
-Поспи мила има нужда от сън,аз ще остана при теб,а утре ще вечеряме заедно,става ли?

-Всичко това е ново за мен,моля те да си търпелив ,ако не реагирам както очакваш!Дори не знам в момента как се чувствам,толкова си мил с мен,толкова внимателен ,нежен...Това което усещам когато ме докосваш е непознато за мен,огън ,пожар страст-все чувства които не познавам ,онова напрежение ниско долу което не знам как да променя
Целуна леко бузата му,погали го и се настани в ръцете му,толкова добре се чувстваше в тях,сигурна и защитена,ново момиче това което той виждаше в нея,искаше да бъде за него всичко така както той се превръщаше във всичко за нея
-Нямам търпение да се потопя в това с теб,да видя в какъв свят живея всъщност,какво се крие отвъд имението на баща ми и най вече в тези очи които ме гледат с толкова сила,кое е това което има в очите ти и ме пленява всеки път,искам да науча повече за теб