Залива на любовта

Романтично място за усамотение и почивка сред кристална вода и природа!

С отварянето на вратата на оградата вече имаше папараци,бяха научили къде живея и бяха оградили къщата ми,трудно се измъкнахме от тях,но слава богу познавах квартала си и града и лесно се откъсняхме от тях,мислеха че може да идем на плажа,за това я заведох в едно залимче,там ходеха малко хора макар да бе известно като залива на любовта,но никой не идваше тук,а бе прекрастно райско кътче
-Успяхме да се измъкнем
Показах и плажа

Успяхме да се измъткнем и най-сетне бях ме на плажа. Беше невероятно красиво,а нямаше никакви хора. Сложих кърпата на пясъка,като започна да се събличам нямах търпение,като дете да се потопя във водата:
-Искам във водата!
Съблякох се и останах само по бански,като скоро бях в водата до коленете,като потопих и ръцете си и замахнах. Бях щастлива,наистина щастлива да съм тук на плажа:
-Вярваш или не това ми е първия плаж.

Тя се радваше като малко дете,докато постели кърпата и се съблече,беше във водата.Беше толкова естествена и непринудена,че не вярвах на късмета си,че е моя.Съблякох се и седнах да я наблюдавам,обожавах енергията и ,усмивката и която не слизаше от нея,не исках да я виждам никога тъжна,разплакана и особено по моя вина
-Да мила вярвам ти,виждам го в очите ти
Не останах дълго на кърпата,исках да споделя тези мигове с нея,да пия от енергията и да я правя щастлива

Метнах се върху него,като ме завъртя. И ме пусна отново във водата,не се страхувах от дълбокото и можех да плувам но ми харесваше просто да съм на плиткото и да се радвам на времето прекарано с него:
-Обожавам те принце мой. Ти наистина имаш кралско име.
Закачих го аз,като завъртях ръката си около кръста му.
-Знаеш ли ужасно е хубаво да си прекарвам с теб дните?
Той ме наблюдаваше,харесваше ми това,обичах да ме гледа с тази любов:
-Като малка се страхувах от водата,защото си играех около басейна и паднах,бях много малка и се изплаших но като пораснах Мейсън ме научи да плувам,от тогава не се страхувам от водат,защото знам че докато има някой около мен,който да ме спаси,водата винаги е безопасна.
Прегърнах го:
-И ти ще ме пазиш

Посрещна ме приятно като ми се хвърли на врата,завъртях я във въздуха и я пуснах отново,беше лека като перце и идеално изпълваше ръцете ми
-Чак пък кралско
Палавата и ръчичка се уви около мен,добре че имаше вода около нас
-И аз обожавам времето с теб принцесо моя
Не спирах да я гледам,да попивам красотата й,да се губя в очите и,а и тя не стоеше по назад,гледаше ме влюбено.Разказа ми за премеждието си с водата
-Аз ще те пазя красавице

Дръпнах се от него,като го гледах видях нещо бяло пуло прозрачно но то ме приближи и ме жегна по десния крак. Отскочих и изпищях,като паднах назад,това че бе плитко не ознчаваше,че след ужилването няма да се удавя,започнах да се давя.
Но той ме хвана и ме измъкна,аз се притиснах към него,понесе ме на ръце към пясъка и върху кърпата но ме болееше ужасно кракът и пареше. Видях че на него има огромно червено петно. Сгуших се в него и тихо казах:
-Боли ме Макс,много ме боли.

Ем подскочи,а после падна във водата,започна да вика от болка,нещо стана,тогава видях медуза ,беше я ухапала,веднага я вдигнах на ръце и я изкарах от водата.Сложих я на кърпата,тя се сви от болка,погледнах беше зачервено
-Спокойно красавице,ще мине,стой така за секунда-изпразних шишето с вода и го напълних с морска вода,знаех от опит,че морската вода отмива отровата и премахва болката.
Върнах се при Ема и полях мястото като внимавах да не натискам,за да не я боли.Седнах до нея и отново я прегърнах,галех косата и говорех
-Ще мине мила,това е нормално за този район,но не са опасни за живота ти

-Гадна медуза!
Гласа ми бе почти като на ядосано дете,още ме болееше но не толкова много. Сгуших се в него:
-Няма да влизам повече в морето не искам пак някоя гадна медуза да ме ужили!
Не бях виждала медуза но бях чувала за тях,е сега вече знаех,какво е да си ужилен от гадна медуза.
-Вече не ми е забавно.
Да определено:
-Хайде да отидем да ядем.

Тя бе моето малко дете което не познаваше света,настроението и бързо бе убито и надали щеше да влезе пак във водата..
-Да лоша е но това не трябва да те плаши,водата разкрива толкова нови неща,хубави не само лоши,като медузата
Но Ема искаше да хапнем,добре че бях взел храна за тук ,за да не се налага да си ходим
-Хапни и после ще ти покажа нещо което ще ти хареса и ще забравиш за медузата

Взех единия сандвич но ядях малко сърдито и гледах червенината,от време на време и Макс. Бях като нацупено дете,а не 18 годишно момиче. Малко се излагах пред него.
-Не няма да се върна в морето има медужи,акули и други такива гризящи неща.
Сандвича беше хубав,хванах се около раната и казах:
-Ще ми остане ли белег?
Погледнах към него,той поклати глава:
-Не няма да се върна пак в морето,забрави това,че ще ме пазиш не искам да се връщам.

-Хапни сандвича не се инати
Целунах челото и,тя мислеше,че ще се върнем във водата,но само исках да и покажа,че в него има не само опасни същества
-Няма да остане белег скъпа,успокой се
Сърдитка,беше много сладка като се цупеше така,харесваше ми детското в нея
-Не те карам да влизаш пак,просто ще се качим там на скалата над залива за да видиш баланса във водата

» Долу любовта!