Имение Робинсън

Държеше се странно,наистина се притесняваше като тийнейджър който за първи път е с момиче,а аз бях наистина добре,радвах се че губеше контрол харесваше ми как се държеше,не исках да се съобразява само с мен,исках и той да търси удоволствието си..
-Хей,добре съм,не си бил прекалено груб,не ме нарани,напротив беше страхотно и се надявам да ти е било хубаво
А той точно това казваше,макар че не вярвах да съм изумителна
-Искам да си себе си,не се притеснявай от нищо,аз съм добре, с теб откривам света

Тази усмивка,не можеше да се подправи дори изглеждаше малко на доволен глупак но определено е от задоволство и удоволствие:
-Харесва ми всяка секунда до теб,повярвай ми ти си изумителна и се чувствам на седмото небе с теб.
Докоснах устните си до нейните само за кратка секунда и след това се отместих от нея,за да не и тежа,скоро щеше да почна да и  тежа. Придърпах я към себе си да легне на гърдите ми и да мога да си я прегърна,не исках да се откъсва от мен. Наклоних глава към нейната,като вдъхнах от прекрасния аромат на косите и,който тотално ме опияняваше:
-Прекрасна си...
Затворих очи за да се насладя на този перфектен миг,сякаш вселената беше спряла да се върти и бях ме останали само аз и тя,моята любима:
-Знаеш ли нищо повече не ми е нужно,ти и моята Кат сте моите прекрасни съкровища...
Е,добре нямаше да е лошо да се появят след време още няколко по малки съровища но не исках на този ранен етап да я панирам с това си мое тайно желание. Винаги бях мечтал за голямо семейство. Бях загубил мечтата си когато съпругата ми беше починала. Не мислех,че ще срещна друга но ето,че го правех. Срещнах удивителна жена,с която исках да споделя живота си. Тя обожаваше Кат,а Кат обожаваше нея,разбираха се по добре от колкото аз. Не ревнувах,радвах се,че толкова се харесват.
Най-щастливия мъж на планетата.

Щастието бе изписано на лицето му,а щом той бе щастлив и аз бях,това можеше лесно да се поддържа щом секса и моята особа бяха нужни за това.
Можех да свикна с това да е край мен,да имам семейство,дори дъщеря като Кат,тя беше най-голямото съкровище което една жена можеше да има..Марисела е била щастливка с мъж като Мейсън и дете като Кат,жалко само че не е могла да им се нарадва,няма да види как Кат расте,да и даде съветите от които ще се нуждае,но аз щях да се постарая да и дам това от което е лишена след смъртта на майка й...
-Дали Кат ще приеме това между нас,няма ли да ме намрази че заемам мястото на майка й

Засмя се тихо,целуна я по главата и я притисна леко:
-Предимството е,че Кат е много малка и все още няма,като нашия мозък,ако беше тинейджерка,щеше да е съвсем друго. Тя е умно дете не я подценявам но Кат те обожава,слуша повече теб от колкото мен. Разбирате се повече от перфектно. Да не можем да се лъжем,че някой някога може да замени майка и,майката винаги е една но истината е,че тя се нуждае от жена,която да и дава пример и съвети. Има неща който само една жена може да сподели на едно момиче и обратното. Аз не разбирам много от женски работи,по скоро съм до етапа,има ли проблем аз се праждосвам докато не отмине.
Малко се шегуваше но и е истина:
-След време ти ще ме изместиш и ще стана досадния и мрънкащ баща,а ти ще се превърнеш в най-добрата и приятелка виждам го.