Имение Робинсън

-Не и те са ти работнички и те са ми работници,и ти им плащаш и аз им плащам. Разлика няма никаква,освен че прислугата ми не е особено красива но работлива.
Засмях се защото беше точно така,галех я и си играе с нея:
-До сега никой не може да ме осъди или няма недоволни. Дори когато се запали едното крило,негодуваха защото се страхуваха да не изгори имението и да останат без работа. Получават много повече,от колкото полочават някой на тяхната длъжност.

-Не знам но са от дълго тук,знаят че им се плаща добре и се изисква от тях да работят. Случвало ми се е само някак ви страни интриги по между персонала понякога се случва някоя жена от персонала да преспи я с градинар я с някой друг и накрая бремена.
Премигнах няколко пъти:
-Не е от мен със сигурност,аз не спа с персонала си. Там където спа не мажа...
Опитах се да го кажа по деликатно:
-Така де.

-Така ли къде?
Направих се на чалнат... Истината беше,че бяха красиви и нямаше да ми повярва,ако и кажех че не съм спал с някоя от тях но истината беше,че дори не ги забелязвах,по простата причина,че винаги бях с момичета,много повече над тяхната класа,за да спа с персонала.
-Въпреки,че съм адвокат не искам да бъда с уронен престиж,защото някоя ядосана мома от персонала,иска да ме изнудва,като ми трасне едно дело за сексуален тормоз. Мога да го спечеля но не искам да изпадам в такива тъпи ситуации. Прекалено под нивото ми е да се занимавам с такива плоски неща.

-Е,и това го има но над нивото ми ако е няма никой да ме опрекне,а ако е слугиня,ще кажат "Бедната,как се е възползвал от нея и сега не иска да има нищо общо."
Погледнах я,като преминах по раменете и:
-До сега не са го правили но никога не е късно да станеш за резил. Надявам се някоя жена да не ме направи татко,твърде млад съм за това,да дундуркам бебе.

-А,за мен също все още съм на 27 и времето ще е след 34.
Трябваше да сменим темата не бе като за вана. Засмях се ръката ми слезе надолу между бедрата и,исках да свърши в ръцете ми:
-Това добър начин ли е да сменя темата.
Усмихнах и се загадъчно.

-По-добре от това винаги може.
Приближих се към ухото и и след това казах:
-Може ръката ми да бъде сменена с нещо друго,което носи повече наслада.
Но ръката ми бе по-дръзка и проникнах с пръстче в нея,като го раздвижих.

Обхвана ме и тя с ръце,малко ме разконцентрира но все пак,успях да задвижа умело и да я накарам да диша учестено. Нейния аромат ме побъркваше,влудяваше ме,караше ме да полудея. Не бе от ваната нейния аромат се впиваше в мен. Толкова ме влудяваше това момиче,толкова луд ме караше да се чувствам:
-Ще се превърнем скоро в жаби,ако искаш нека излезем.

Оставих я да се приближи към леглото,като станах приближих се с гръб към нея но я наклоних на пред и проникнах в нея. Тази поза ми харесваше. Наведох се към нея и докато се движех,я целувах по врата толкова лудо и диво.
-Красавица!
Сложих едната си ръка на корема и,а другата на гърдите.

-Но само хубавите изненади.
Преместих ръцете си на дупето и,като я задвижих още по бързо. дори си нямаше идея,колко обичах тази поза и тази поза бе готова да ме побърка. В същност аз самия себе си побърквах.
-Марисела...
По дяволите за първи път стенех името на някоя жена,толкова ли се бях овлякал.

Това беше достойно да ме докара до пълния край,когато се качи на леглото се разтвори още повече. Просто полудях и не след дълго и двамата бяхме в красивия свят на оргазъма. За мих се приближих към гърба и като на ухото и прошепнах:
-Подлудяваш ме!
Захапах я леко по врата.

Изтегнах ме се на леглото,като пордължавах да я галя нежно. Сякаш свиквах с присъствието и и сигурно щеше да ми е много трудно,като трябваше да се разделим:
-Утре да идвам ли в кантората ти или ти ще дойдеш?
Обърнах се към нея:
-Обещал съм да ти помогна.

-Ако искаш остани тук,ще ти намерим дрехи,от гърдероба на майка ми нито една дреха не е обличана. Поспи изкапи се и после шофьора,ще те закара,аз сутринта,ще премина само през моята кантора имам още едно дело.
Погалих я по бузата:
-Ще ми е приятно да останеш.

-Не искам да се чувстваш като изгонена,не си ми безразлична и не искам да те гоня. Остани наспи се.
Целунах я,като я завих с одеялото:
-Ще ти станат не се бой,майка ми е слаба и много дизайнери и пращат дрехи,който дори не са за нея,понякога и се подиграват. Тя ги захвърля в гардероба. Все нещо ще ти стане.