Имение Робинсън

Не очаквах точно това от нея,тя наистина ме изуми,зарадва ме,толкова приятно. Не можех да скрия насладата и доволната усмивка,която се изписа по лицето ми. Над мен имах една прекрасна,изящна и красива жена,която ме караше да се побърквам. Много красива,галеше погледа ми,не можех да откъсна от нея нито ръцете нито погледа и. Преминавах по нежната и талия,като не и пречех. Да обичах да доминирам в секса но повече от всичко обичах,когато жената над мен,а особено тя ми доставяше удоволствие. Исках да и покажа,че не всички мъже се такива груби,а можеха и да бъдат нежни,внимателни и същевременно страстни. И за див секс си имаше своето време но сега исках да е наслада,като за първи път заедно,да го запомни,да не и давах всичко,толкова че да иска още,както аз исках още,само при първия допир,дори при първия поглед.
Надигнах се и я целунах страстно,впивайки устните си в една изпепеляваща целувка:
-Не искам всичко искам теб...
Стоях леко изправен и я оставих да се движи,а тя се бе прихванала за мен:
-Изкусителка,побъркваш ме...
Доставяше ми върховно удоволствие и това,че я желаех ме караше да не мога да се сдържам дълго.

Оставяше ме да доминирам над него,остави ме да му дам това което исках,а то не бе малко,милвах го нежно по гърдите,обсипвах го с целувки ,но и не преставах да се движа,когато достигаше върха спирах,така се побърквахме взаимно,защото неговото удоволствие беше и мое...
-Не искам да те побъркам,а просто да ти доставя наслада,така както ти на мен
Засмуках устните му,усетих как потръпна в мен за пореден път и този път го оставих да свърши,а аз заедно с него.Вълните на удоволствието се сляха в едно и двамата извикахме силно,отпуснах се в ръцете му докато и двамата дишахме учестено

Оставих я да лежи на гърдите ми,не ми пречеше макар да дишах тежко. Старче?! Дали бях стар определено не бях за изхвърляне. Все още ме биваше. Не е за хвалба,просто си мислех,че съм изгубил онзи тръпка и няма да мога да покажа и грам мъжество. Бях се превърнал в баща,въртеше се всичко около нея. Гален нежно гърба и,все още и се наслаждавах:
-Вълшебно...
Усмихнах се ужасно доволно:
-Не си спомням,кога за последно съм прекарвал така рождения си ден,а определено това,е начина по който искам да го прекарвам...
Играех си с косите и,премигвах блажено защото се чувствах така. Тя се опита да се отдръпне но не я пуснах:
-Недей моля те...
Но разбрах,че малко я боли,извъртях се нежно и я оставих да лежи до мен но не откъснах ръце от нея,нежно сложих ръка под главата и,а с другата я галех нежно. Гледах я,макар да я желаех,не исках секс,е исках но не това е въпроса,харесваше ми да я докосвам и гледам. Сякаш малко се почувства неудобно и се опита да придърпа одеялото,улових го и я спрях:
-Вал,недей... Не искам да те е срам от мен... Ти си найстина красива и повярвай ми,обожавам да те гледам...

Притиснах я към себе си,преди да е избягала и да се е скрила. Телата ни се допряха едно друго,все още бяха горещи. Тя можеше отново да ме усети,как я желая:
-Вал,точно тук до мен ти я мястото и повярвай ми,не бих искал друга до себе си.
Дарих я с една нежна целувка:
-Права си не си достойна за такива ласки,а си дотоина,за още повече ласки,за страст,заслужаваш много повече...
Нямаше да я пусна,едва сега когато я имах осъзнавах,че няма да я пусна,тя е моя. Да бях проявил това с покойната си съпруга но това нямаше да се промени. Когато исках някоя я исках и не се отказвах. Но се бях променил,исках една,една единствена и това е Вал.
Ръцете ми се озоваха на кръста и,като слязоха надолу. Повдигнах леко крачето и,като се оказа върху моето тяло. Така моята мъжественост се докосваше до най нежното и местенце:
-Мислиш ли че след този ден,ще мога да пожелая друга? Мислиш ли,че ще те пусна Валерия...
Поклати глава:
-Никога няма да се откажа от теб...-едва не се спрях да кажа,че е моя но това можеше малко да я изплаши-Ще ти докажа,че мястото ти е до мен...
Засмях се,приближих се до ухото и:
-Под,над... Няма значение...
Захапах меката възглавничка на ухото и,като я накарах да претръпне но не прониквах в нея,само леко я дразнех.

Много ми се искаше да вярвам,че няма да пожелае друга,някак си вярвах в това ,ала разумът ми бягаше,отричаше го макар сърцето и тялото ми да откликваха на ласките и провокациите му.
-Адвокат дори в леглото,не мога да повярвам
Така беше,не оставяше слаби доводи,нямаше как защитата да пробие това нападение над сетивата и тялото ми,когато усетих мъжествеността му бях готова отново да го имам,да почувствам пълнота когато е в тялото ми,ала уви той само дразнеше,ръцете му ме бяха обгърнали така ,че да не мога дори да избягам
-Превръщаш го в идилия,но до кога ще е така?

-Приличам ли ти на мъж,който би се отказал лесно?
Погледнах я мнително и си откраднах една страстна целувка:
-Оу,идилия няма да имаш с мен,винаги ще ти се случват вълнуващи неща,обещавам ти. Единствения повод за това,ще си само и единствено ти.
Идеята да давам още от любовта си и на друга жена не само на едно малко момиченце,а и то тя е съвсем различна,двете нямаха нищо общо така,че можех да ги обичам по различен начин. Едната като моя любима и може би по нататък жена,ако тя ми позволи,а другата винаги като моя дъщеря. И все можеше да се намери любов,за още ,но това са съвсем смели планове,за който не исках да мечтая все още.
-Разликата между мъжете,който познаваш и мъжа който не познаваш е,че аз знам,какво искам и как да го получа знам и как да давам. Така че красавице недей да мислиш толкова много и ми се отдай,повярвай ми поне малко. Не съм те разочеровал до сега и няма да го сторя.

Той наистина не се отказваше,атакуваше тялото ми,съзнанието ми и не ме оставяше да се концентрирам
-Как да повярвам като не мога да мисля с ръцете ти на всякъде по мен изтезавайки тялото ми така страстно -казах естествено под формата на шега,не исках да прозвучи грубо и нападателно.
Исках тази картина да стане реалност,този свят който ми рисуваше,но все още не знаех как да се доверя,а може би сега трябваше да се оставя в ръцете му а утре да му мисля на трезво и без да атакува съзнанието ми с ръце и устни

Отдаде ми се изцяло,забрави за всичко и нямаше въпроси и всичко подобно. Не беше маратон,не правех секс,а истинска любов,нежно,всеотдайно. Надявах се да не забрави никога нашата първа вечер и се надявах,че тази вече я е подпалила и че ще иска още.
След всичко останах ме прегърнати,харесваше ми да я галя и докосвам. Нежните и клепачи,леко се затваряха и тя беше малко уморена,личеше си обаче,че още няма да заспи,някакви въпроси се въртяха в главата и,явно не и даваха мира. А,аз се наслаждавах на прекрасния момент,който имах ме.
-Какво те мъчи красавице?
Надигнах нежно главата и за брадичката,като я целунах:
-Можеш да ми кажеш абсолютно всичко.

Нощта си вървеше,беше невероятна нощ,правехме любов,прегръщахме се и е галехме,той бе толкова нежен,ръцете му като перце се носеха по голата ми кожа,а тя издайнически потрепваше под пръстите му..но бях уморена,все още се чувствах отпаднала може би заради лекарствата и липсата на тренировки
-Чудя се .... как ще свикна с това,аз ...до сега не съм се отдавала така на никого,не съм мислела какво ще стане ако съм с даден мъж,но никой до сега не е бил като теб,не съм изпадала в такова положение Мейсън,дори не знам какво да правя

Замислих се и аз за малко,и след това се усмихнах:
-Истината е,колкото и да не ти се вярва,че не винаги имам план и често,не знам какво да правя. Просто се водя по течението и правя нещата,който са редни и който искам.
Преминах с ръка през лицето и:
-Знам че си изплашена но аз съм до теб и можем да решим всеки проблем. Ще съм до теб за да ти доказвам,че не съм като другите. Няма да се откажа от теб,познавам живота ти и повярвай ми,не бих ти пречил на кариерата. Ще сме просто още една красива част от твоя живот. Ще се върнеш на работа и ще бъдеш най-добрия агент,каквато си била и до сега.
Не исках да си мисли,че ще и преча:
-А и Вал,всичко ще е наред не те притискам,и ще оставим нещата сами да се развиват. А,относно пресата,аз е се погрижа.

-Не съм изплашена,ужасена съм..какво ще кажат в работата?Ще ме гледат ли със същите очи,ще ме уважават ли заради работата ми или за това че съм с теб?
Толкова много въпроси,толкова много сценарии щом се разбере че имам нещо общо с някого като Мейсън, а аз?Аз бях никоя и все още съм,ала за него бях много,виждах го в очите му,някак си усещах че думите му са истина
-Просто ще изляза с вдигната глава и каквото стане,няма да опитвам да мисля,ще го правя на момента,дано само всичко е наред и...заради вас с Кат

-Валерия,ти си се доказала вече,като блестящ агент. Знам,че се влияеш от мнението на колегите но повярвай ми,този който не те оценява,е задник. Чистосърдечно... Сигурен съм,че много от колегите ти,който те познават,те уважават заради отдаденоста ти на работа. Другите просто не си заслужава да ги чуеш.
Трябваше да и повдигна настроението,да знае,че я ценя и че и другите го правят:
-Не се страхувай за мен или за Кат остави това на мен. Казах ти не си сама и няма да те оставя,сама да се справяш,ще има битки,който ще водиш сама но никога няма да си сама. Чуваш ли..
Докоснах нежно устните и:
-Валерия,наистина е по добре да живееш по този начин не мисли прекалено много. Някой неща не са такива,каквито са в представите ти.

-Знаеш ли лесно ти е ,всички са в краката ти,преживял си много и гледаш на света през розови очила,но аз не,аз тепърва навлизам в този свят,тепърва се издигам и градя кариера и трупам опит в живота и дори най малкото камъче може да ме спъне,но това не значи че ще няма да стана...спънах се веднъж,беше трудно но продължавам ,но това сега е ....рискувам много,не всеки ще одобри връзката ни,мога да рискувам работата си
Боях се наистина,не исках да кажат че съм с него заради изгодата,защото е богат,в момента ми се въртяха какви ли не заглавия на статии в главата,знам че той щеше да се справи,но хората вярваха много а не исках да ме мислят за златотърсачка

-Зная,минал съм през това,не всичко в този живот ми е поднесено на тепсия,за да стигна до тук,не разчитах ни най-малко на парите на баща си. Издигнах се с работата си...
Е,добре после с парите на баща ми и мойте се забавлявах но това е съвсем друга тема.
-А,и не си ли заслужава и за нас да се по бориш малко...
Погалих я отново исках да не я нараня исках да я щастлива:
-Ако наистина нашите отношения навредят на кариерата ти,ще се отдръпна,само ако искаш това. Не искам да спирам истинските ти мечти и не искам да съсипвам всичко,което си градила до сега.
Дори кариерата на съпругата ми не исках да провалям. Малко след като принцесата се роди я насърчих да се върне на работа и знаех,че това и носи истинско щастие и се чувства нужна,че си има нещо свое.

-Борил си се,постигнал си го сам,но да си го признаем дори да не беше постигнал нищо пак щеше да имаш всичко,баща ти нямаше да те остави,знаел си че имаш опора каквото и да стане,но не и хората като мен...но това е тема която не искам да обсъждам ..
Дали бих се борила?Разбира се,бих се борила за нас с всички и всичко,но не знаех какво да очаквах,боях се да не му омръзна,да не е просто моментно забавление след като откри покой след смъртта на Марисела
-Не бих ти позволила да се отдръпнеш,но не това ме тревожи,не съм дете и мога да се справя с шефовете си,но аз съм...да си го признаем мога да ти бъда сестра Мейсън,няма ли след време да поискаш жена като теб,с твоето положение и възраст,не искам да кажа че си стар,но не можем да се лъжем че разликата ни не е малка

Погледна я многозначително,като премигна няколко пъти,точно за такъв ли ме мислеше:
-Както се казва и един мърмот завивал шоколада в станиол. Всичко може да се случи след време. Само,че да ти кажа не съм на 18,аз съм мъж който знае,какво иска,мога да вземам решения,като съм преценил рисковете. И едно ще ти кажа когато взема едно решение до не се променя,не меня мнението си през 15 минути. А,и съвсем честно да ти кажа за мен възрастта няма никакво значение. Освен,ако не ме смяташ за старчок,и след време не се събудиш и не кажеш,кой е тоя дъртак дето спи до мен и не мога да го понасям.
Погледнах към нея:
-Няма да ставам вярно е по млад но няма да променя чувствата си,и няма да срещна никаква,жена защото не я търся.

Ама и аз бях едно дете,беше страхотно с него,харесваше ми как се държеше с мен,исках да съм с него защо си намирах само оправдания,нима се страхувах от чувствата си,нима просто исках да проверя до колко иска да е с мен
-Ти не си,но аз съм дете,за бога аз съм на почти 25 години и какво съм видяла от живота,дори не съм имала сериозна връзка и вероятно от това се боя в момента,не знам,не искам да те разочаровам,но колкото и да съм инат мога и да бъда капризно дете , а ти надали ще търпиш това

-Ти не си капризно дете,а капризна жена и това си е в твое право. Моята Кат е капризно дете иска семпли неща,който мога да постигна много лесно. А ти си жена,която иска да бъде обичана,да и бъде показвано че е такава,да получи всичко онова,което заслужава,някой да бъде с нея истински мъж. Бъди колкото си искаш капризна,повярвай ми мога да го понеса.
Протегнах ръка и я погалих нежно по лицето:
-Добре виж,ще пробваме,ако не се получи,ако не се чувстваш добре,ще те оставя да живееш както пожелаеш и както искаш,макар че това няма да ти бъде забранявано,да живееш както искаш. Ще се постарая да те предпазя да си на страни от клюките,ще подкупя няколко от най-върлите за да не раздават върли клюки. Ще те предпазя поне от това.

Сгуших се в него,наистина бях каприз,но до сега не бях попадала в подобна ситуация и не знаех как да реагирам,може би дори се боях повече от колкото трябваше ,но имах доверие в Мейсън и трябваше да му го покажа
-Не,нищо няма да правиш,ще се справим с това което ни предстои заедно,без подкупи и страхове,имам ти доверие и съм готова да се изправя пред света и да докажа какво чувствам към теб и защо съм с теб

След тези думи можех да ги подпечатам само с една целувка,която показваше много по добре нещата от всяка дума,показваше обич,благодарност и хиляди други неща:
-Да ще се справим заедно и бъди сигурна всеки слух за жена е глупав,ще те пишат глупости. Но ти знай,нямам обичи за друга,а и винаги знаеш къде ще съм,ако не на работа то тук. Други неща не ме засягат,а и не ме интересуват. Вие сте важни за мен.
Те бяха моята вселена и аз исках да я запазя,исках ги и двете толкова силно в моя живот и те щяха да са единствените на който да държа и да пазя от всичко. Изведнъж се преобърнах над нея,не бях правил секс от толкова дълго време,а умирах за нея и това да я имам отново и отново. Може и да не се държах мъжки,може би я болееше вече:
-Вал,ти ме побъркваш знаеш ли,никоя жена от толкова време не ми е действала по този начин,караш ме да губя контрол,а не искам искам да видиш нежната страна,която дълго се е криела от теб. Но повярвай ми,желая те толкова диво,че едва се сдържам.

-Не се сдържай изобщо,защото те желая също толкова силно,искам да усетя как тялото ти ,да те усетя целия!
Исках да се почувствам така желана както никога до сега не бях,Мейсън ми разкриваше чувства които не познавах,нежност която ми беше чужда и колкото ми харесваше толкова и ме плашеше и все пак бях готова да приема всичко това с отворени обятия
-Никой друг мъж не ме е карал да си губя ума така както ти,никой не ме е карал да чувствам така както ти и особено Кат

-Страх ме е ще видиш друга страна от мен...
Бях на ръба,щях да загубя контрол,и щях да я взема,както си исках,както тялото ми го копнееше. А,не знаех дали ще успея да и донеса наслада,щях да бъда егоист. Над нея,бавно се задвижих и без да я чакам проникнах в нея,не знаех дали е готова да ме приеме но имах нужда да я усетя,да се усетя в нея. Сладка агония,толкова стегната и толкова перфектна,и определено е готова,толкова мокра,че се стичаше по мен. Това ми донесе още по голяма наслада,бях в рая.. Преминах с ръце по бедрата и,като ги разтворих още малко,задвижих се все по бясно и по бясно в не. Преминах през дупето и,като го стиснах все по здраво и по здраво. Бях тотално полудял,хапех я диво по врата,щях да и оставя следи сигурно,с няколко малки розави смучки,но тотално загубих контрол. Прихванах и двете и ръце с мойте,целувах ги жадно и без да спирам,оставях я само колкото да поеме леко дъх.
-Обожавам те Вал,ти си моя,само и единствено моя.

Не вярвах че един мъж като него може да бъде така див,но какво ли очаквах,той бе събирал толкова много време тази сексуална енергия,че сега не можеше да я удържи повече.Пък и аз може би имах нужда от малко див и необуздан секс...Не го спирах напротив,окуражавах го да продължи,да ми покаже какво иска и как го иска,да прави това което поиска с мен
-Страхотен си скъпи,вземи каквото поискаш от мен без да се боиш от себе си и от реакцията ми

Бях тотално обезумял мислех че ще свърша за секунди но не беше така,любех я толкова страстно и изпепеляващо както никога до сега. Личеше си от всеки жест от всяко нещо,дори от всяка фибра,че я желая,че съм луд по нея и че просто уникално я боготворях. Преди да се осъзная бях попаднал в плен на невероятния оргазъм дори не знаех,дали тя е успяла да достигне до своя край. Бях тотално загубил битката,достигнал до егоизма и желанието си,осъзнал,че може би я бях наранил с това я засипах с куб целувки,за да изкупя моята вина:
-Съжалявам Вал... Бях груб с теб...
Надигнах се да я погледна и преминах нежно през прекрасното и лице,гледах я със страх,дали не я бях наранил:
-Добре ли си,аз просто загубих контрол,отдавна не съм бил с жена и то такава изумителна като теб.