Модна агенция "Виларте"

Вероятно Мейсън беше побеснял,вероятно искаше да влезе,но щеше да влоши нещата
-Чичо дай ми детето,плаче ,не те ли е малко жал,тя е невинно същество
-Това дете трябваше да е мое,Кат трябваше да е наша дъщеря,моя и на Мер,а той дори не вярваше че това дете е негово,не я искаше до самия край..
Писваше ми да слуша глупости,трябваше да действам вече,жал ми бе да слушам как детето плаче
-Спокойно захарче,скоро ще си у дома
-Захарче?Луда ли си момиче,няма да ти я дам,тя идва с мен
-Не!Детето остава с мен -както Мейсън каза детето се успокои,явно разбра че няма да я нараня и баща и ме праща -Тръгвай губим време чичо

Кат се успокой явно Валерия беше я нарекла,както аз но все още не бях спокоен. Не бе в нейните ръце,а в ръцете на копелето,който я държеше сякаш е негова дъщеря.
-По дяволите....
Все още не ме свърташе на едно място но се намирах в полицейска кола и нямаше измъкване от тук докато те не кажеха. Ударих по стъклото,като резултата е само да ме заболи ръката,може би толкова силно я ударих,най-вероятно бях счупил нещо.
-Само ми я върни...
Прошепнах докато гледах екрана,цях да бъда щастлив,чак когато е в мойте ръце.

Трябваше да действам,ако се бавех още разкривах да ме разкрие и да се налага да стрелям по някой,а не исках за да не травмирам Катерина с изтрели и бой
-Ако продължиш да се бавиш рискуваш прикритието си и моето,ако ме хванат че ти помагам кариерата ми си отива,а не искам да загубя това което постигнах без теб
Тръгнах към Кат,но една от горилите застана на пътя ми,трябваше да се стегна и да взема детето
-Тръгвай преди да съм те арестувала за отвличане момче,в затвора не е приятно
Той се отдръпна и взех Кат на ръце,малкото същество уви ръце около мен и се успокои още повече
-Спокойно съкровище,вече си в безопастност и скоро ще си в прегръдките на тати-обърнах се към чичо - Никога не се връщай в този град или следващия път ще има последствия-обърнах се и тръгнах към изхода,все още се боях да не извърши някоя лудост,но това беше риск който трябваше да поема,молех се само да успея да го хвана преди да разпознае шофьора и да се измъкне.
Веднага щом излязох дадох Кат на колега да я отведе при баща и да намерят лекар за я прегледа за всеки случай...В следващия миг усетих пареща болка,вик и изстрел....

Видях ги че излизат но все още бях в колата,чаках да ми отворят но тогава видях нещо ужасяващо. Агентката беше простреляна от прокурора в гърба. Глупак! Да стреля срещу жена и друго,то зад гърба и. Нападнаха го полицаите,като изведоха Кат от там.
След,като мина всичко и копелето беше затворено в бронираната кола с белезници,ме пуснаха. Агнетката беше веднага отнесена в болницата,после щях да се погрижа да видя дали е добре.
Кат все още много тревожна но е успокояваше лека полека,защото бях с нея.
Трябваше да се приберем,а аз трябваше по най-бързия начин,да задействам скоросно,бързо и не успоримо дело. Само с едно доказателство можех да го осъдя но сега имах цяла торба. Обадих се на стария професор,както на още няколко колеги,да насочат най-бързото дело. Нямаше да се налага още да го ровят убиеца е ясен.