Имението на Марисела и Мейсън

Наведох се към нея,като сложих ръце от двете и страни.
-Бавачката,ще вземе децата за няколко часа,а ние,ще останем заедно.
Целунах я отново с онзи плам,макар че тя бе хладна. Отново по вратлето я целунах:
-Искаш ли да останем сами. Ще облечеш любимата нощничка и ще бъдем заедно или ще хапнем.

Понякога мразех слабостта си към него,когато видях пламъка в очите му се бях предала но още не отвръщах на целувката му,исках още да се уверя че не е сънувам.Той ме целуваше по врата,по устните,предложението му ми хареса...
-Знаеш,че искам,искам да сме сами,да хапнем,да...да прекараме малко време заедно,да наваксаме пропуснатото време
Този път когато се наведе да ме целуне отвърнах със същия плам,със страстта която пазех от месеци наред докато той губеше интерес към мен,но сега не мислех за това,а само за него,за ръцете и устните му
-Винаги знаеш как да ме размекнеш

-Добре тогава се подготви,аз ще отида да кажа на бавачката,да заведе децата при родителите ми.
Отново целувка,като се изправих и отидох да организирам нещата,както и да приготвят вечеря романтична само за нас двамата.
Качих се отново при нея,като явно бе в банята.
-Чакам те в кабинета,да знаеш.

Нямах търпение да бъда с него,да бъдем сами
-Върви ..
Той слезе да се разбири с бавачката и да отведе децата,а аз се вмъкнах в банята,исках да се освежа макар да бях малко уморена,не исках обачеда му казвам че се чувствам отпаднала.
-Добре мили
Той щеше да е в кабинета,аз се оправих сложих нещо връхно,но отдолу бях с любимата му нощница

Седях в кабинета,чаках я търпеливо. Тогава влезе,бе по нещо като халатче,знаех че отдолу е по нощничката. И това ме накара да потръпна и да направя панталоните си тесни. Тръгнах към нея,обгърнах я с ръце,като я притиснах към мен:
-Първо вечеря или...
Отместих косата и,целунах изящния и врат.

Не вярвах че мога отново да изпитам тръпката да бъда с него,не вярвах че мога да накарам него отново да ме желае след скандала в имението ми и думите които той изрече тогава,но когато влязох и видях пламака в очите му разбрах че все още има шанс за нас..Когато ме притисна усетих и колко всъщност ме иска,прегърнах го и го дарих с пламенна целувка,с усмивка която му давах когато ме правеше щастлива
-Ами нека е пълна програма,за да бъде по интересно,но не знам какво са приготвили за вечеря

-Само лека вечеря за нас двамата,нима очакваш бебешка каша или пюре?
Това беше малка шега за да разбере,че щеше да бъде хубава вечеря:
-Хайде,ще е изненада!
Хванах ръката и,като тръгнах на долу към трапезарията. Там имаше кръгла маса свещи и рози. Да опит да върнем романтиката,а вечерята ухаеше ароматно. Пилешко филе по Провансалски,каквото и да бе то,бе вкусно. Щом отиде до стола го дръпнах за да седне и го наместих,като кавалер. Седнах срещу нея. Наляха ни вино бяла за първото ястие:
-Харесва ли ти Мари?

-Лека?Съмнявам се ,но добре
Но не в лошия смисъл,знаех че няма да е нещо тежко и претенциозно,но аз говорех в друг смисъл който надявам се той да разбра.
-Изненади..хм да видим какво си ви приготвил
Мейсън ме хвана за ръка и ме поведе към трапезарията която имаше излючително различен,но романтичен вид,приглушена светлина,кръглата маса със свещи и тиха романтична ,поне за нас музика,едно от прислужничките ни сервираше,а МЕйсън като кавалер ми дръпна стола и го нагласи докато седн
-Благодаря,страхотно е мили

Вал паркира пред имението,ако онова в което сега Мейсън живееше бе огробно,това бе още повече и как няма,все пак двамата го бяха купили за себе си,до колкото беше чувала искали голямо семейство.Мястото бе обградено все още от полицейските ленти,беше обвито в мрак и самота,носеше трагедията от всякъде.
Вал пое дъх,беше се разбрала с Мейсън да си видят направо вътре,тя не губеше време за да провери всяко кътче,всяка следа,не вярваше на доклада и все пак тръгна първо по неговите стъпки,но както очакваше нищо не бе на мястото си и все пак откри може би това което искаше..Усети кога Мейсън влезе зад нея и директо го засипа с въпроси
-Вероятно никога не сте поръчвали микрофони с които да подслушвате стаите и особено своя кабинет и този на съпругата ви?

Усети някаква буца да засяда в гърлото и гърдите му,толкова му тежеше,чувстваше мъката си по толкова засилен начин,че не беше истина. Влезе,като по пода личеше голямото петно кръв,загледа се в него и видя образа на съпругата си. Толкова я обичаше,а я загуби,точно когато всички щеше да се оправи,не даде воля на чувствата си,защото не обичаше да показва слабост. Погледна към нея в първия миг не осъзна въпроса и,после погледна към ръката и:
-Не вярвах на съпругата си,и мисля че и тя на мен,нито аз нито тя бихме си правили труда да се подслушваме.
Всичко е тотално разместено:
-Нищо не е на мястото си,и не е говоря за първия оглед. Някой е влизал,след като се изнесох ме от къщата...
Почти вандалско нападение,имаше няколко липсващи вещи,както и възглавници:
-Явно са влизали и крадци...

-Е това бързо можем да го проверим,явно не са знаели какво да търсят,защото микрофоните са тук и от тях можем да добием доста представа...а и мисля че мога да науча кой е имал достъп до къщата последната година,като гледам следите скоро е влизано
Явно щом ми дадоха случая ,виновника се е усъмнил в прикритието си и е пратил да разчистят всички останали следи,но са забравили микрофоните,а по пътя към имението Вал забеляза улични камери с които бързо можеше да установи кой е идвал до имението и вероятно какво е изнесъл
-До тук добре,с микрофоните ще е лесно,кажете ми какво още липсва или е разместено,познавам доклада и снимките и определон повечето са поправени в полза на убиеца и това ми дава право да заведа ново дело и да събера нови улики..
Вал беше обнадеждена,имаше всичко или почти всичко необходимо за да увери всички че не Мейсън Робинсън а един висш прокурор е извършил бруталното убийство
-Не искам да ви давам напразни надежди ,но смятам че съвсем скоро ще можете да накажете виновника

Поклатих глава искаше ми се,всичко да приключи и да накажа виновника,така паметта на съпругата ми,щеше да бъде очистена и,щеше да почива в мир:
-Ще ви направя списък но доста неща липсват,а дивана не е на мястото си,липсва и мечата кожа пред камината,както и още неща...
Приближих се до камината,като имаше купичка с вещи,бръкнах като изкарах халката на съпругата ми,завъртях я в ръцете си. Изведнъж телефона зазвъня. Веднага го вдигнах,защото можеше да е в къщи:
-Да...
Беше бавачката и плачеше:
-Какво е станало? Какво... Как!? По дяволите!
Косата ми настръгна тялото ми се скова:
-Кой? Видя ли ги?
Затворих веднага телефона:
-Не трябваше,не трябваше да я оставя...
Тръгнах веднага към вратата но тя ме догони:
-Не не трябваше да ви се доверявам,сигурно е било ваш план. Маскирани въоражени типове са нападнали имението,вели са Екатерина..

Беше прекалено предубеден,но до някъде го разбирах,докато тичах след него се обадих на момчетата и веднага ръзбрах къде са отвели детето и кой е бил
-Спрете се за секунда и ме оставете да действам,забравихте ли че поставих постове край дома ви,знам къде е детето и вече имам хора на мястото готови да действат,но вие трябва да се успокоите,не е капан от моя страна,а Диавела,хората ми са го видели да влиза в сградата в която е дъщеря ви.ако прибързате ще загубите и нея.Вероятно знае че сме близо и ще се опита да ви изнудва с дъщеря ви и вие сте способен да се предадете и да го пуснете за доброто на дъщеря ви...
Виждаше че се колебае,но трябваше да го спре за да не пострада и той и детето му
-С вас отиваме на мястото,днес ще го хванем,той сам падна в собствената си мрежа,в дрешката на малката има микрофон и вероятно вече имам признанията му за убийството ,а сега добавяме и отвличане,в дома му сигурно ще намерим липсващите вещи идоказателства,а в момента се обработват разпечатките които поисках...от вас искам да сте хладнокръвен и когато отидем там да сте спокоен за да измъкнете дъщеря си докато аз арестувам негодника,съглъсен ?

Исках аз да убия Диавела исках го мъртъв посегна върху най-скъпото ми моята принцеса. Свих ръце,като си поех дълбоко дъх,не можех лесно да се успокоя:
-Съжалявам...
Казах през зъби,наистина съжалявах за това но въпреки това,все още изпитвах ужасен гняв. Поех много,ама много дълбоко дъх за да се успокоя:
-Ще тикна копелето за дълго в затвора,ще си плати за това.
Погледнах към нея:
-Нека не стоим тук,нека да...
Не можех да стоя на едно място,когато Кат беше отвлечена.

-Да ,да тръгваме веднага,знам къде са,но трябва първо да поискам и подкрепление ,ако го заловя с групата която е там няма да признаят ареста и ще се измъкне,пръво ще пратя доказателствата в участъка ,версиите и пълния доклад,а през това време агентите ще са на място
Най-малко бях очаквала той да отведе детето в модната агенция на Марисела Виларте,защо би отишъл в устата на лъва,но вероятно всеки момент щеше да се обади на Мейсън и да поиска среща,но трябваше да го предупредя
-Сега искам да сте наистина спокоен,той вероятно знае че сте с мен така че каквото и да му кажете няма да повярва..той е в агенцията на съпругата ви,знам че сега тя се ръководи от нейна довереница с ваше разрешение и надзор,за това вероятно всички са по домовете си,защото имам информация че в сградата е само той с няколко души и детето...готов ли сте да тръгваме?

Поклатих глава,исках да си я взема,на каквато и да е била цена,това че бях адвокат все още ме спираше да наема хора и да прекършат врата на прокурора,като не ми пукаше,какво щеше да последва след това.
Уникално изплашен бях,ако нещо и се случеше не знаех,какво ще правя.
-Ако нещо и се случи...
Поклатих глава,като тръгнах ме към колите си,за да отидем там където казваше. Съзнавах,че сам е паднал в капана но не ми се искаше,да посяга на дъщеря ми. Тя е единственото за мен и нищо не ми беше останало,за това се побърквах.
-Ще взема такси,не мога да се овладея достатъчно,за да карам.

-На малката няма да и се случи нищо и ви го гарантирам,прекалено малко са хората на Диавела за да успеят да я наранят ако нахлуем,но се съмнявам да се наложи...
Той апределено не бе спокоен,докато говорехме успях да изпратя всичко в управлението и получих заповед за задържане на Диавела,това ми даваше право да действам и бях особено доволна,че тъй бързо щях да приключо случая
-Не,никакви таксита,идвате с мен,както и двамата с вас влизаме в агенцията и взимаме детето,имам заповед за задържане,не смятам че Диавела е толкова смел че да рискува живота си,по вероятно е да се предаде и да опита да оспори доказателствата,но не се съмнявам във вас и в успеха ви...за това качвайте се и да не губим време

-Ще съсипя негодника,ще го изложа публично и ще го пратя в най-тежкия затвор...
Просъсках през зъби,като не губех повече време,качих се в колата,като в главата ми се въртяха планове,щях да поканя стария ми професор,който беше още по голяма хрътка от мен. Щях да го сниша повече от тревата,щях ме да направим дело,което да не може да се оспори по никакъв начин. Да бъде максималко,както и без право на помилване или жалване. Нямаше да му дам никакъв шанс:
-Ще си плати за всичко...
Само да стигнеше до съда и беше мой,щях да го разпъна тотално на кръст.
Телефона звъна докато още бяхме в колата,беше непознат номер. Погледнах към нея:
-Какво искаш?
той се смееше,като нямаше никакъв жал:
-Един милион?
Искаше ми откуп:
-Какво?
Искаше да спра полицаите и да му дадът свободен път да напусне страната.

» Мейсън Робинсън
» Марисела - лицата зад нея
» Имението "Дънкан"