Болница Santa Ángela

-А и ти трябва,да си починеш,мили мой! Изглеждаш много уморен.
Вдигнах ръка погалих нежно лицето му. Беше най-красивия мъж,който някога бях виждала и си го признавах всеки ден. Беше силен,не само външно но и вътрешно. Бе изживял толкова много неща и бе най-невероятния мъж,питах се понякога дали го заслужавам,защото аз бях малка разглезена лигла. Нямаше мъж,който да му стъпи на малкия пръст,защото беше невероятен съпруг,страстен любовник,и ме обичаше безрезервно. А,и нито за миг не ме обвини за това,че го бях изненадала с това дете,че може би бях виновна. Дори се зарадва,радваше се,че бе станал баща. Беше горд от това.
Чудеше се защо го гледам така,знаех го можех да прочета жестовете му:
-Ти си моя прекрасен мъж,искам да го знаеш любими. Мислех си,че си най-невероятния мъж,който някога съм срещала и съм щастлива с теб. Искам да си сигурен,че каквото и да се случи,за напред,че ти вярвам и те обичам.
Надигнах се и го целунах,казвах му,често че го обичам но не му казвах,че го обичам заради това,което е той,въпреки лошото му минало и всичко останало.

Бях свикнал на натоварване.Карал бях по 3 нощни една след друга и можех да издържа докато ги изпишат
-Добре съм,особено щом вие сте добре
Беше момичето мечта,красива,любяща,обичаше някого като мен,въпреки миналото ми и всичко което бях сторил
-Обичам те!Само това ще ти кажа

Задържаха ме малко повече ,за да са сигурни,че съм заздравяла добре и,че ще съм добре,заради анемията. Цяла седмица,беше ужасен кошмар,защото исках да се прибера. На края на седмицата бях първа пред вратата и едва дочаках Макс,да дойде с чантата с дрехи на бебето:
-Ще се прибираме най-сетне,нямам търпение!
Сестрата дойде малко след него,като ми го даде. Гушнах си го и го целунах по челото:
-Прибираме се малък мъж!
Тръгнахме към колата,аз бях най-отпред с бебето. Сякаш бягах от болницата.
-Хайде бързо Макс искам да си взема вана,най сетне!

Когато Вал се събуди се намираше в болнична стая,много тръбички излизаха от тялото й,беше обърната на една страна,явно раната беше сериозна,момичето беше подценило чичо си и желанието му да се измъкне,беше пренебрегнала и правилото никога да не обръща гръб на враг.Ала не бе вярвала,че той би посегнал на живота й.Тогава се сети за детето и Мейсън,дали те бяха добре,а той беше ли заловен?
-Не мърдайте госпожице,раната все още е прясна ,не рискувайте да се отвори
-Какво стана с прокурора,а с детето,добре ли е ,кажете ми
-Нямам информация госпожице,аз съм само сестра,погрижихме се за вас щом ви докараха,раната беше доста сериозна,малко по встрани и можеше да сте мъртва
Браво бе,ами сега кой щеше да ми каже какво е станало?

Делото,щеше да мине по бързата процедура,всичко се задейства по най-бързия начин,като се и заговори,че искат да ме издигнат до мястото на главен прокурор. Което е доста по голяма позиция.
Реших,че е редно да благодаря на агентката,която помогна за всичко това,а когато малката разбра,искаше да дойде и с мен. Всичко сега е спокойно и не се страхъвах да я взема със себе си. Дори нарисува картинка,която не се разбираше,какво има на нея но беше мил жест.
Тръгнах ме към болницата,като нямаше да ме пуснат но ми разрешиха,щом видяха милите очи на дъщеря ми,аз също носех нещо от себе си,куп цветя,който влязоха преди мен в стаята. След тях се показа ме на вратата,като държах Кат в ръце. Тя помаха и каза едно тихо заравей подавайки картинката на пред.
-Здравейте дойдох ме да Ви видим как сте и да ви благодарим...
Прижлижих се още малко,като малката и подаде рисунката:
-Специално я рисува за вас,би трябвало да прилича на коте...
Малката възрази:
-Не коте тате тигър...
Поклатих глава:
-Как може да се осъмна,това е огромен тигър...

Чух стъпки в коридора,явно сестрата отново идваше да ме провери,но щом се отвори вратата видях огромен букет и широка усмивка,малката се усмихваше в ръцете на баща си,подаде ми сладка рисунка
-Благодаря красавице,хубав тигър - обърнах се към баща й,бяха си дали труда да дойдат и да ми благодарят -Добре съм,надупчена,но съм добре!Известно време ще съм на бюро,няма да мога да се движа много..но това не е важно,какво стана с Диавела?Кажете ми че го хванаха и не ме простреля напразно...виждам че Кат е добре и не се е добрал до нея...Трябваше да ви предупредя за плана си и да ви кажа че имам кръвна връзка с него,но нямаше да ми повярвате когато ви казах че го подозирам за убийството на Марисела

-Да си призная честно в началото не разбирах нищо и ми идеше да вляза вътре. Вашите колеги ме спряха на време,преди да рискувам всичко,както и нашите животи.
Погалих малката по гърба,а тя гледаше машините,който бяха около нея,за първи път виждаше болница.
-Не можем да избираме близките си,Вие се застъпих те за мен и спасихте дъщеря ми,така че не мога да ви обвиня,даже напротив,цял живот,ще съм ви благодарен.
Малката започна да шава в ръцете ми,тя беше бурно дете и не можеше дълго да стой на едно място:
-А,Диавела ще бъде осъден по бързата процедура,дори без дело,и изслушване. Има толкова много доказателства,че никой не би си направил труда,а невменяемост не мина. Още повече,че цялата преса гръмна,обвинявайки Диавела в още измами. Аз съм се погрижил да отиде на най-топлото и приятно място до края на живота си.

Засмях се и това ми причини лека болка,виждах Екатерина в ръцете му,беше толкова сладко дете,беше нелепо да остане без майчина обич толкова малка,но съдбата бе жестока
-Предполагах ,че ще подивеете,за това бях предупредила колегите си да ви държат изкъсо и ако се налага да ви заключат с белезници,за да не стане гаф и той да се измъкне,но подцених негодника,не биваше да му обръщам гръб,но се радвам,че не го стори докато детето беше в ръцете ми,не вярвах че е способен да го направи,но се оказа негодник който би убил собствената си кръв за да се измъкне

-Да кажем,че не се дадох на колегите ви но и изядох доста удари,бях заключен в полицейска кола,за да не тръгна отново. Бяха доста бързи..
Малко бях понатъртен но можеха и по зле да се случат нещата. Пуснах малката на земята:
-Кат внимавай,госпожица Питърсън е ранена...
Малката отиде до нея,като се надигна на пръсти на високото легло,приближих се и я надигнах за да седне:
-Бъди мирна и послушна за да не я боли.
Тя не побмръдна но се обърна към нея:
-Много ли те боли?
Погалих я по главата,и погледнах към Валерия:
-Относно Диавела,ще си получи заслуженото за деянията,а и има по жесток съдник от съда...

-Не миличка ,само малко но скоро ще мине
Тя стоеше мирно до мен ,внимаваше да не ме боли,но беше дете и осъзнавах че не може да седи много мирна,а топлината и ми допадаше,баща и се извисяваше над нея,сега изглеждаше по добре,по скопокоен и удовлетворен
-Съжалявам само че това не може да върне жена ви,но поне ще бъде отмъстено за смъртта и,вероятно чухте мотивите му за смъртта й,била е невинна жертва на един завистлив златотърсач,това че го е отхвърлила го е настървило повече

-Сега,ще може да почива в мир... Убиеца е намерен,ще си плати за всичко,а и Екатерина е в безопасност.
Много неща ми минаха през ума изминалите две години,никой не се заемеше с случая,всички претупваха и никой не си гледаше работата,а една тя се появи и с лекота разреши случая:
-Чух всичко но не го разбирам,щом толкова обичаш един човек,защо трябва да го убиваш. Истината е,че нямам отговор,защо лошите хора правят лоши неща.
Кат погледна към баща си:
-Лошия чичко го няма вече,той е много лош...
Преминах с ръка по главата и,като тя се усмихна широко и се разшава,за това я вдигна от там:
-Никак не стоиш мирно нали?
Поклати глава и се засмя на пук на баща и:
-Няма да я върна знам но поне аз мога да продължа напред,всичко се разреши благодарение на вас,а съпругата ми може да почива в мир.

-Не,оставете я,нека стои до мен,не ме боли толкова,а и допира и ме успокоява някак си,по мирна е от колкото в ръцете ви,а и сигурно ви тежи
Сега ми оставаше само да чакам да се въстановя напълно за да се върна на работа пълноценно,а това щеше доста да ми липсва,но този случай определено щеше да ми донесе много похвали и бонуси,не че това ме блазнеше,но много от колегите ми мислеха така
-Оказахме се страхотен екип,аз хванах лошия а вие ще го осъдите с наличните доказателства,това рядко се среща в нашата работа,обикновено следовател и адвокат са на различни мнения,въпреки че тук имахте лично отношение
Май примера не бе удачен,но се опитвах да разведря разговора,в момента може би не ми се говореше за работа,поне докато не се върна
-Надявам се да ми позволите да видя Кат когато се въстановя,някак си се привързах към нея и ще ми е приятно да я гледам от време на време ако не е проблем

-Не ми тежи но не слуша...
Малката ме удари леко с двете си ръце по  лицето,като стисна лицето ми.
-Екатерина,не слушаш и ще се приберем...
Поклати глава и погледна към Валерия и извика:
-Искам на леглото при нея...
Оставих я нямах избор но се наведох:
-Предупреждавам те,да слушаш не мърдай много...
Малката остана до колкото е възможно мирна,само клатеше крака но мен и това ме притесняваше:
-Аз нямам нищо против,а и тя едва ли но по добре е да дойдете,когато сте по добре,защото тя не спира за секунда. Сега е що годе послушна но никога не трае дълго.
Щеше да бъде хубаво да идва някой на гости,когато вече нямаше никаква опасност:
-Винаги сте добре дошла в дома ни,когато пожелаете.
На Кат протегна ръка към нея и сложи малката си ръка върху нейната:
-Ще оздравееш и ще направим парти...
Засмях се,като поклатих глава:
-Говори за чаено парти,нарежда кукли и играчки около масата и пият чай.
Погалих главичката на дъщеря ми,за да я успокоя и да не мърда много:
-И не само за това,знам че много потърпевши и пострадали хора,чийто случай решавате,не получават най-доброто внимание и адвокат. Аз работя пробоно,ако сте разрешили случай и някой се нуждае от справедлива защита,знаете че може да се обърнете към мен. Не съм от каравосърдечните адвокати...

Той беше различен,всеки друг на негово място би пратил цветя и повече не би се вяснал пред мен,но той беше тук с тази малка принцеса и дори ми предлагаше съвместна работа,да помагаме на нуждаещите се
-Ще го имам в предвид,много малко са случаите когато въпреки наличните доказателства и целия ми труд нескопосан адвокат не успява да осъди виновника и той се измъква,а това значи наново събиране на доказателства...
Кат се беше втренчила в мен,май недоволстваше,че не и се обръща внимание,тогава я погъделичках
-Нямам търпение за чаеното парти Кат,надявам се ще ме извиниш ако не съм подходящо облечена,не ве канят често на партита

Чу се веселия смях на малката,поклати малката си главица но се усмихваше:
-Аз,ще ти намеря рокля...
Стана ми смешно,защото едва ли нейните рокли,яха да стават на Валерия но поне едно не можеше да и се отрече споделяше,което не мислех,че може да прави. Почти през цялото време живееше с бавачките и мен,е скоро мислех да я пратя в частна ясла но имаше време за това,трябваше и малко социализация.
-Опасявам се,че твоите дрехи няма да и станат Кат...
Малката се нацупи:
-Ще си направим тате...
Вдигнах рамена и се засмях,понякога е голяма умница:
-Ако сте уморена ни кажете,не искаме да ви натоварваме.

-В никакъф случай не ме натоварвате,приятно ми е да сте тук,никой друг не стои при мен и е самотно,а не мога да се движа все още,карат ме да стоя в това положение поне още ден,но ако Кат е уморена и трябва да се храни ще е по-добре да се приберете,не искам заради мен да си нарушава режима
Наистина щеше да е егоистично от моя страна да ги държа при мен колкото и да ми се искаше да е край мен това красиво дете,за няколко мига това дете бе влязло в сърцето ми което иначе ставаше много трудно,в живота ми нямаше място за деца,но тази малка красавица която още малка бе попаднала в беда се настани там

-Аз ядох вече не ми се спи...
Заяви малката госпожичка,като тръсна глава и ако беше на земята,най вероятно,щеше да тропне с крак:
-Тя по принцип не е от тези който ядът по желание и се изморяват лесно. Нейния режим е да ядосва бавачките,а когато се прибера режима е да ми се глези...
Можеше да съм строг към нея и ме слушаше но не ми даваше сърце да я лишавам от нищо,за това когато бях с нея е моето глезено момиченце,една принцеса но що се отнасяше до сериозните неща не и се позволяваше да предевява,прекалено големи капризи:
-Можем да останем до  толкова,колкото на вас Ви е позволено. Малката не спазва голям режим,а и съм убеден,че ако остане,ще може да си изяде след обедния обяд. Кат,за да не обидиш Валерия трябва да изядеш поне един сандвич после.
Нацупи се но се виждаше,че е склона,щом се отнася до нея.

-Мисля,че няма проблем да останете повече,режима на посещения не се контролира тук,макар че това е странно..
Харесваше ми да има някой край мен,бях свикнала да съм винаги сама и сега някак си усещах топлина и тя не беше само от болката в гърба ми,беше в сърцето ми,защото на някой му пукаше за мен поне мъничко ,а пред мен стоеше едно сладко дете и да си призная един наистина красив мъж който бе отдаден на детето си,а не като повечето мъже които са останали без съпруги,те се отдаваха на жени и пиянство,а децата се отглеждаха от непознати.Ала Мейсън се бе посветил на дъщеря си изцяло
-Трябва да се храниш съкровище,така ще заякнеш и ще бъдеш силна за да се бориш срещу лошите и няма да позволяваш да те вземат така от баща ти...а аз ще те науча да се защитаваш

-И,ще бъда смела,като теб!
Извика малчугана,като е готова да скочи на леглото,ако не бях я спрял,щеше да скочи и да и причини болка:
-Ей,скакълче бъди послушна,разбрах ме се нали?
Поклати главата си,като застана отново мирно. Учудващо но слушаше и се опитваше да не мърда много,явно харесваше Валерия,защото никога до сега не се е случвало да слуша толкова.
-Все едно са подменили дъщеря ми с някое друго по-послушно дете...
Не можах да прикрия усмивката си и малко по късно смеха си,а малката не разбра за какво точно говоря:
-Влияеш и доста добре,ще е наистина хубаво,по често да минаваш,за да не  побърква бавачките си. Вече загубих пета в рамките на един месец. Толкова е дива,не се спира за секунда.

-Ще се радвам да я гледам ,сега заради травмата няма да ми позволят да се върна веднага на работа,а не обичам да седя мирна,а и Кат надявам се ще се чувства добре с мен,надявам се да мога да я науча на много неща,да ме има за приятелка ако ми позволите разбира се
Кат беше будно дете и една бавачка трудно можеше да замести майка й,не че аз можех или исках,никога една чужда жена не можеше да замени майчината обич,но със сигурност щеше да и липсва това,а аз можех да бъда нейна приятелка с която да споделя и да търси при нужда щом порастне,колкото и баща й да опитваше трудно би бил човек с който да споделя женски проблеми

-Нямам нищо против,винаги сте добре дошла,а и след време няма да искате да дойдете,тя пращи от енергия,все едно е била хранена цял живот с шоколад. А,и на мен ще ми е много приятно да идвате на гости в дома ни.
Щеше да е малко разнообразие,след смъртта на съпругата ми нямах много разнообразия и развлечение,както и избягвах контакт с хората,за да избегна клюките,ходех само на благотворителни приеми,като продължение на делото на съпругата ми,и да помагам. Въпреки всичко не оставах дълго:
-Всъщност имам една идея но ако желаете може да не я приемете. След изписването ви,ако искате можете да останете в моя дом. Винаги има хора,а и Кат,ще е около теб,ще се погрижим за вас. Всъщност не искам да настоявам но това е най-малкото което мога да направя за вас в благодарност на това,че спасихте Кат.

-Спасих Кат защото тя е невинно дете,а и това би направил всеки на мое място,не трябва едно невинно дете да страда заради болни мозъци като чичо ми...
Никога не бих позволила дете като Кат или което и да е друго да страда или да бъде наранено от хора които си нямат друга работа освен да тормозят невинни хора и да печелят на чужд гръб..А колкото до предложението на Мейсън,не мислех че бе удачно да се преместя в дома му...Да исках да съм край нея,но нямаше да се говори много хубаво за нас,можеше да оспорят делото на чичо....
-Благодаря за предложението ,но не е удачно

-Спокойно,ако се тревожите,ако ви е старах за клюките отдавна не ми пукат,ако е заради делото,то вече е в ход и до два дена,ще е решено по най-бързата изстанция,без право на преразглеждане и оспорване. Така че до два дни няма да имаме проблеми,а вие ще остането поне една седмица,до колкото дочух...
Бях разпитал за всичко и нямаше да го предложа,ако това беше опасност за нея или за мен,а тук нямаше никаква опасност:
-А и няма адвокат в града,който би искал да го защити,а самия той едва ли ще може,защото никой няма да му повярва.
Малката подскочи:
-Ще дойдеш нали?!
Попита жизнерадостно:
-А,и практически не се нанасяте,а идвате да си починете на спокойствие в именито,където ще има хора,който да се грижат за вас и няма да стойте сама в къщи.

Детето подскочи доста силно и това ми донесе болка,но не трябваше да показвам,не исках да и се кара,а и радостта в очите и смекчи болката в тялото ми
-Добре скъпа,ще дойда за малко при теб ,но трябва много да слушаме и двете за да се оправя и да можем да правим партита и да те науча на всичко което ти обещах нали?
Много и се искаше да подскочи от радост,но видя че може да ме нарани и за това само се усмихна,обърна се към баща си с радостна усмивка
-Ще приема само заради нея,наистина не искам да съм в тежест на никого,и сама мога да се грижа за себе си,дори в подобно състояние!