- Само ,да си го пипнал-изкрещях,тогава изведнъж ми причерня и залитнах.Облегнах се на стената. - Тя подреди и мен ,не само аз нея,така ,че сме квит.Няма какво да отмъщаваш,за женичката си.но не си мисля,че ще ти простя,за това което стори на Чарли ,да опасен си,но аз също ,така,че пази си гърба...-но не бях успяла да довърша изречението ,когато съвсем ми причерня.Изнесоха ме на носилка,бях получила кръвоизлив,в следствие на боя,нима кукличката ,ме беше подредила толкова лошо ? - Какво сте направили,госпожо ?-укори ме доктора,чувствах болки в цялото си тяло,но на едно място ,беше по осезаема в областта на корема. - Знаехте ели ,че сте бременна ? - Какво ,не не съм-отрекох,не можех дори да си го представя,жени ,като мен не раждаха деца и не ставаха примерни домакини. - Да вече не сте загубихте го,дано това ви е за урок.Жени да се бият-изсумтя доктора. и ме остави сама с обърканите ми мисли.Носела съм дете ,от Чарли,не можех да повярвам,на този етап никой от двама ни не искаше дете и въпреки това те ми го отнеха.Усетих как изкрещявам от внезапна болка от загубата,за нещо от което никога преди ,не съм си и мислела ,че ще имам нужда.
Влязох въпреки протеста,за изследвания ,след като не ми откриха нищо счупено ми промиха раните и ме превързаха превързаха .Дилан дойде след малко - Какво стана ?-запих го надявах се ,че не я е довършил.Въпреки болката бях доволна от себе си,бях и се опряла нещо повече,отвърнах ѝ подобаващо. - Знам,че ще ми се караш и ще изтърпя конското знам,че не трябваше,но ти казах истината ,тя започна първа ,както си седях ме удари и събори на земята.
- Добре , вярвам ти. - усмихнах се и я целунах , след което я прегърнах съвсем леко за да не я нараня. - Не знам какво стана , тя прокървя и припадна и лекарите я отведоха, не се интересувам много. - вдигнах рамене. - Ти как си ?
- Добре съм,малко ме боли,но ще ми мине.Как така е припаднала,прокървяла е -казах невярващо.Не можех да повярвам,че съм я ударила толкова силно,че да прокърви. - Но ще се оправи ,нали ?-Не знаех,защо не желаех,нейната смърт,въпреки ,че тя искаше моята.Той ме прегърна леко,но дори от това,ме заболя. - Май ще трябва да ограничим,дори прегръдките-казах с недоволство.
След,като никой не дойде повече и полежах известно време,се изправих.Махнах си системите ѝ намерих дрехите си или това което беше останал от тях.Дънките ми бяха целите в кръв,спомних си за бебето и притиснах коремът си,каквото ѝ да беше,вече го нямаше.Не знаех,защо ,никога не съм искала дете,но усетих свиване в сърцето си.Сякаш бях загубила нещо ,много ценно.Имах нужда от Чарли,за това взех една престилка на сестра назаем и отидох при него.Той беше сам и със затворени очи - Чарли спиш ли ?-запитах тихо,така,че ако спеше,да не го събудя.
- Не знам , май едната сестра казваше , че е загубала някакво бебе. - вдигнах рамене. - Но не знам , дали беше за нея. Не трябва да ти пука , хора като нея си заслужават точно това , да умрат. - въздъхнах. - Добре , ако искаш да се приберем , за да си починеш ?
Не можех да си намеря място и не можех да заспя , но си затворих очите. Каква полза беше да ги държа отворени , като не виждах съвсем нищо ? Тогава чух Ванора да влиза. - Не , не спя. - усмихнах се и леко се обърнах към нея , или поне където предполагах , че е тя. - Какво има ? Не те виждам , но усещам по гласа ти.
Елиза Даймънт Admin
Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Нед Сеп 25, 2011 12:17 am
- Бебе ли ?-извиках - Не ,не може да е била бременна,не ...тогава защо ме нападна,сигурно не е знаела-прозрях.Ужасът ме завладя,бях станала убийца и на невинни деца.Разплаках се,Дилан ме гледаше. - Да отведи ме вкъщи,ще полудея,не знаех,не знаех...-само това повтарях и цялата треперех,не бях искала да навредя на невинно същество ,а ето ,че станах дете убийца.Усещах как ще припадна,но тогава Дилан,ме хвана и ме облегна на себе си. - Не исках,боже,не исках...Но,тя ме нападна-опитвах се ,да прехвърля вината,за да не се поболея.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Нед Сеп 25, 2011 12:23 am
Той не спеше,все още не знаех,дали да му кажа,за бебето,какъв смисъл,щеше ад има вече го нямаше.Но една страна той имаше право ,да узнае,а от друга,щеше ли да го заболи,та той никога не бе споменавал ,че иска деца.Имах нужда да го прегърна,изтичах забравяйки болката си ,до него ,той ме прегърна,сподавих един век,когато ме натисна по-силно.Но сърцето ми плачеше,явно тази загуба,ме беше разтърсила по-силно ,от колкото очаквах. - Прости ми...-прошепнах тихо и скрих лице в рамото му,започнах тихо да хлипам.
- Не си виновна и няма за какво да се обвиняваш. - погледнах я , как можеше да й пука за тази убийца и за онзи идиот. Не разбирах , те щяха да ни убият ако имаха възможност , която нямаше да им предоставя. Нямах време да чакам тъпите изследвания , трябваше да я успокоя. - Да тръгваме. - прегърнах я и тръгнахме към изхода.
Наистина нещо не беше наред , но какво можеше да е станало ? Не виждах и не разбирах нищо , притиснах я до себе си. Тя започна да плаче ? Ванора да плаче ? Значи наистина нещо сериозно беше се случило. - Какво има , за какво да ти прощавам ? - казах докато все още я държах и нежно галех косата й. - Какво се е случило ?
Не знаех,как да му го съобщя и изобщо трябваше ли.Ами ,ако го разбереше от друго място,щеше да е по-лошо.Нямаше лесен начин,но нямаше и да го мъча,със заобиколки. - Видях,Елиза и Дилан в болницата,той изчезна пред ида успея,да направя нещо,но се сбих с нея.Не беше прав-опитах да се засмея. - Тя е доста тренирана,срита ми задника,точно толкова колкото и аз нейният.Поне и разкрасих малко в лилаво личицето.Но тя направи нещо по-лошо.Не знаех,Чарли кълна ти се иначе никога не бих тръгнала да се бия.Докато се млатехме дойде Дилан и ни разтърва,докато изведнъж получих кръвоизлив и припаднах.Аз...била съм бременна и о...Чарли,загубих детето,съжалявам толкова много.-Отново започнах да плача.
Стоях и не знаех какво да кажа , бях я предупредил да не се разправя , с които и да е от тях без мен , а аз не бях в състояние да се разправям точно в момента. Но от това , което ми съобщи , просто се вцепних. - Всичко ще е наред. - беше единственото нещо , което успях да кажа. Единственият ни шанс , за щастие може би беше изчезнал. Но на хора като нас не се случваха такива работи , можеше да имаме дете , но те провалих всичко отново. Щях да убия Елиза по най-мъчителният начин по който можех , тъпата курва , ламтяща за пари щеше да умре. Първо щеше да изгуби ,всичко , което обича , а след това да умре по най-мъчителният начин.
- Да -успях само да кажа.Без това и двамата не искахме дете,точно сега-казах опитвайки ,се да излъжа сама себе си.Че нямаше да мога ад се справя с дете.Истината бе,че това бе смисълът на живота на всяка жена,да създаде нов живот и дори аз исках един ден,да имам деца. - Очаквах да ми се скараш,но ти си толкова добър,не те заслужавам Чарли,но те обичам с цялото си сърце.-целунах нежно ръката му,с която ме галеше.Той ме успокояваше ,въпреки болката в сърцето ми,която ме стискаше ,като в менгеме и не ми даваше да дишам.Тук бе Чарли и именно той я намаляваше
Чарли The Heirs
Брой мнения : 222 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Пет Сеп 30, 2011 9:51 pm
- Не е вярно , по-лош съм дори отколкото ти някога си била. И аз те обичам и ще се справим заедно. - не можех да я погледна , но хванах ръката й и я прегърнах леко. Само да прогледнах , адът на онези двамата щеше да им се струва само дестинация и щеше да им се иска да са там. Смотаната кучка и глупака , щяха да си платят за всяка една сълза на Ванора.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Пет Сеп 30, 2011 10:24 pm
- Не мили,не и за мен-целунах го. - За мен винаги ще си най-добрият-стиснах пръститу му,когато хвана ръката ми. - Всичко ще бъде наред,един един,ще спре да боли,но ще си отмъстим.- Аз исках това дете,знаех,че сега не е момента,но щях да се радвам,но както се бях успокоила и преди,аз не съм готова ,да бъда добра майка и отдадена съпруга.Това ми беше някак много далечно и въпреки това исках това дете и се заклех,че ще ронят кървави сълзи,за всяка наша болка.
Чарли The Heirs
Брой мнения : 222 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Пет Сеп 30, 2011 10:38 pm
- Разбира се , че ще отмъстим. - к азах и свих устни , това беше най- малкото нещо , което ще направим срещу тях. - Ще ги боли много повече отколкото теб , обещавам ти. И ще плачат и съжаляват много повече , зареди това , че убиха детето ни. - стиснах другата си ръка в юмрук , само да се оправех по-скоро , Елиза щеше да види как умира любимият й , а после щеше да почувства най-голямта болка в света.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Пет Сеп 30, 2011 11:41 pm
Отново в очите ми заблестяха сълзи,добре,че не можеше да ги види.Притиснах плоския си корем,където вече го нямаше детето ми.Легнах и оставих да ме гушка.Неговото присъствие,беше толкова успокояващо. - Обичам те,Чарли ,ти си най-хубавото нещо,което ми се е случило в този живот. Оправи се мили и двамата с теб,ще ги накараме да си платят десеторно,за нашето страдание.Изведнъж телефона ми изписука ,пращаха ме по следите на някакъв певец,който бил задлъжнял на мафията.Изключих си телефона,не ми беше до това сега.
Чарли The Heirs
Брой мнения : 222 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Пет Сеп 30, 2011 11:48 pm
Прегърнах я и продължавах леко да милвам едната й ръка , с моята. Исках да я видя , да видя лицето й и да съм добре , за да мога да им го върна и да съм нейна опора. - И ти на мен. - целунах ръката й и това чух , че телефона й извънява. - Остави го , ако искаш поспи , със сигурност си уморена.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Болница Santa Ángela Пет Сеп 30, 2011 11:54 pm
- Да,няма да отида,точно сега не бих,желала да се разделя от теб-казах и въпреки,че ако ни завареха така,щяха да ме изхвърлят,но събух си обувките,той ми беше,направил местенце,мушнах се в леглото,до него и го прегърнах.Затворих очи и бързо се унесох,но сънят ми не бе спокоен.Виждах красиво малко момиченце с чертите на Чарли и моите очи,което ме обвиняваше,че съм я убила. - Не,знаех,миличка,че те има,иначе не бих го направила-простенах в сънят си.
Тя заспа , а аз бях прегърнал. Тогава чух какво каза и усетих как една сълза се стече от окото ми. Какво й бяха причинили , Ванора беше силна , а сега се държеше така , щяха да си платят. Цяла нощ сигурно бях разсъждавал , болката в сърцето ми и тези по тялото , не ме оставиха да спя , а само се каних и събирах злоба. Не знаех колко беше часа , но умората надви и мен и заспах.
Събудих се от раздрусване по рамото.Действах по инстинкт скочих на бой,но не бях в добра форма и веднага усетих силна болка,от която почти извиках. - А така,госпожице,първо не спазвате правилата,какво правите в леглото на пациента,втора налитате на бой на всички.Трябваше вече да съм викнал полиция.Но не съм толкова лош,разбирам,че се обичате и в момента и двамата имате ,нужда ,да сте заедно.Но моля ви,ставайте преди да ви е видял главния лекар,че ще ми откъсне главата-каза мъжът и ми подаде ръка. - Благодаря -казах - Извинявайте,наиситна не исках,да ви ударя-той само се засмя. - Донесох болкоуспокояващи ,за господина,но има малко и за вас,като ви гледам имате нужда-каза той.Скочих пъргаво,като потиснах болката си,отидох до огледалото.Добре ,че Чарли не можеше да ме види,приличах на лилаво чучало и цялото ми лице и тяло ме болеше.Доктора ме погледна съчувствено и ми даде компрес с риванол,да облекча синините и лекарствата ,които ще потиснат болката ми.
Когато се събудих , започнах не усетих Ванора. Опипах леглото до мен , но я нямаше. Къде ли можеше да е ? Ами , ако й се беше случило нещо. Упсях да превъзмогна болката в крака си и ребрата си и се изправих , напипах шкафа и бавно тръгнах натам , където си мислих , че е вратата. - Ванора ? - казах по-силно.
Тъкмо бях свършила с компресите,когато видях Чарли на вратата,беше откачил системите си и излязъл,както беше незрящ.Хукнах към него. - Тук,съм любов моя,какви ги вършиш,не трябва да ставаш.Ела,ще ти помогна да си легнеш пак-каза нежно и въпреки болката,го облегнах на мен,бавно се запътихме към леглото.
Легна на леглото леко и въздъхнах , хванах ръката й. - Уплаших се , можело е да ти се случи всичко и като не те намерих просто откачих. - и настина си беше така , след онези неща , които каза снощи , можеше дори да си е направила нещо. Сърцето ми още прескачаше удари. - А и това , че не виждам , не значи че не мога да се оправя в коридора.
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
