- Знам, но доколкото си спомням ти имаш същата способност-намигнах му. Сипах си нова чаша, след като и нея я последва съдбата на първата и втората, намалих темпото. - Да какво ли би могло друго да те тревожи…- направих се на разсеяна, много добре знаех, какво, точно това ,което ме будеше и мен често през нощта. Търсейки решението на дъното на бутилката, Чарли ме бе хващал няколко пъти и обещах повече ад не пия сама. Привидно бях продължила живота си, но само аз си знаех,че само чаках удобния момент, в който да си отмъстя. Дилан нямаше вечно да пази онази руса кучка и когато усетих размирици в рая, щях да действам мълниеносно. Откакто беше станал инцидента в болницата, я придружаваха четирима въоръжени до зъби яки мъжаги, но все някога щяха да я изпуснат от погледа си и тогава щях да и скърша красивото вратле. Точно толкова лесно, както тя уби сърцето ми.
- Нищо щом съм с теб. - целунах я и допих чашата си. Единствената утеха за мен щеше да бъде отмъщението. Това , което щях да получа още утре. Лека усмивка се прокрадна по лицето ми , дори без да я усетя , но сам при мисълта за утрешния ден нямаше как да не съм щастлив. - Мисля , че трябва да намалим пиенето. Ще е добре да си легнем рано преди мама да се е върнала отново.
- Да прав си-усмихнах се. - Макар, да ми се ще да изпия цялата бутилка, утре ужасно ще ме боли главата. –засмях се. - Май е по-добре да я върнеш на мястото ѝ докато не сме си променили намерението. Хванах ръката му преди да стане, после се върни тук, нямам нищо против да спим под звездите, ако и ти го искаш.- вечерта беше топла и приятна и мисълта за сън под открито небе ми се струваше безкрайно примамваща.
Върнах бутилката , преди да сме се замислили над решението си и се върнах при Ванора. Застанах зад нея и я обгърнах с ръце , слагайки главата си на рамота й. - Заспивай. Утре ще се постарая да има закуска.
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
