Имението "Дънкан"

Погледнах я когато ме прегърна и се разсмях.
- Не може без мен , а ? Ванора не ме лъжи в очите и ми кажи какво искаш. Приятелка ли си ми или си ми враг ? Защото враговете ми си плащат по-скоро от колкото дори са предполагали. - казах и силно ударих масата с юмрук.
- Избери какво искаш.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

Чарли да не беше полудял ? Защо се държеше така,аз преглътнах гордостта си,защо той не можеше ?
- Какво по дяволите ти става Чарли ?-запитах го и се отдръпнах от хладният мъж,който не познавах и дори ме плашеше.
- Какво те прихваща,как изобщо можеш да ми задаваш подобен въпрос,не съм ли ти доказала до сега ,към кои спадам ?-казах саркастично.

Отново се засмях.
- На мен ли ? Не ми става нищо , аз съм си напълно добре. - огледах се наоколо.
- В своята къща съм и мога да задавам каквито въпроси си искам , освен ако на ваше височество не й пречи. - в главата ми изникна мисъл , че трябва да го убия , бързо скочих , взех пистолета си и го заредих.
- Прави каквото искаш , но аз трябва да го убия.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

Гледах го,обаче не вярвах,че е добре.не се държеше адекватно.Беше прекалено арогантен и саркастичен,повече от друг път.Освен това мислеше глупости.Като взе пистолета ,реагирах инстинктивно,тъй,като още го болеше,използвах това нечестно предимство ,да го контрирам, съборих го на земята и избих пистолета от ръцете му,като го ритнах надалеч.
- Никъде няма да ходиш !-казах заповеднически.Знаех,че освен,болките в тялото ,които му бях причинила тонът ми бе и удар по гордостта му.Но по-добре да ми се сърди известно време,от колкото ,да извърши някоя глупост.

Тя ме блъсна на земята и усетих болка по цялото си тяло , видях как пистолета ми хвърчи в другият край на стаята.
- Ти си с него , искате да ме убиете , за това правите всичко това. За това ми изби пистолета. - гледах я ядосано , след което изкрещях , защото главата ми ме заболя страшно силно и се хванах с двете ръце.
- Спри.. ти ли го правиш

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

- Ти си луд,Господи ,Чарли ,какво ти става.Когато започна да се стиска за главата и да ме пита аз ли му го причинявам.Сериозно ес притесних.Звъннах,на една приятелка ,която работеше в лудницата.за да му бие някакви инжекции.Тя пристигна бързо.
- Ще се побъркам,не знам какво става.
- От това ,което ми разказа,разбирам,че тежко е бил пострадал.
- Да
- Значи е нормално,да му е засегнат мозъка,сега ще го успокоя ,а по-късно ще го прегледам и ще му назнача лечение.
- Това означава ли...
- Че е луд ? Не Ванора,просто временно мозъкът му не функционира правилно,може да има оток.Без преглед обаче не може да се каже и необходимите изследвания.Отидохме при него.
- Чарли,това е Беси,тя е моя приятелка и е тук,да ти помогне-казах му той продължаваше да държи главата си,явно силно го болеше и да крещи да спра,да му го причинявам.Да плака ми се,не бях свикнала да го виждам такъв.

- Да ми помогне или да помогне на теб ? - засмях се леко и докато се опомня , другата ми беше била инжекция , добрах се на дивана и легнах , гледайки и двете.
- Бетци ? Да не се прави на кучин лечителката ? С една инжекция може да заличиш всичко ? Тогава ми сложи още няколко.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

- Млъквай ,Чарли-казах когато се опита,да се заяде с Беси.
- Благодаря ти мила,от тук аз поемам-казах и я изпратих до вратата.Върнах се при него и му показах,че имам още инжекции.
- Ако това ще те държи мирен и няма да опитвах да се самонараниш ,да ще ти бия още няколко.Успокой се това е само медикамент,който овладява гневът и снема напрежението.Отпусни се ,за да подейства-казах и седнах близо до него.Гледах ,го но този който виждах,не го познавах,нямаше и капка от предишната топлота в погледа му.Този Чарли,не ме обичаше ,нещо повече,дори не ме харесваше.

- Мисля , че усещам трагедия , милата Бетци , да не би да обидих приятелката ти ? Горката , ще се реваншираме с някой друго милионче или.. ще я убием ? - усмихнах се и тогава главата пак ме заболя. Започнах да разтривам слепочията си. Защо говорех така ? Какво ми ставаше ?
- Може и наистина да се извиним на Бетци.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

- Спокойно няма нужда,тя е свикнала,не се притеснявай за нея.-Това добър ли знак беше ?Че се притесняваше от думите си.
- Почини си,имаш нужда и бъди спокоен нищо от това ,което каза,не съм си го взела на сърцето.Опънах се на срещуположният диван.Странно,но се чувствах ужасно уморена,инстинктивно погалих коремът си,там трябваше да е моето бебе,но не беше,отне ми го една проклета кучка,която щеше да проклина денят,в който ме е срещнала.

- Нима намекваш , че съм луд ? - погледнах я леко , наистина ли бях луд ? Не , не можеше да съм луд , просто ми се беше насъбрало. Погледнах я как си погали корема.
- Те си платиха и това е само началото , обещавам ти. - казах леко заваляно , защото започнах да се унасям от инжекцията.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

- Само малко-казах и се засмях,лекарството ,което му инжектира Беси,вече действаше.Той ме хвана ,в този неудобен момент.Станах и отидох да погаля челото му,като докоснах от страни бузата му.
- Знам,но за всичко има време.Нека сега се радват,един на друг,ще дойде момент,в който взаимно ще се намразят и точно тогава ,когато са най-уязвими ще ги съсипем,заедно-казах нежно последната дума и се наведох да го целуна.
- Заспивай,имаш нужда от почивка,аз ще съм тук и като се събудиш.

- Късно е , аз започнах да си... - преди да успея да кажа думите си , усетих как не мога и очите ми се затвориха. Когато се събудих ми беше малко замаяно , изпуках врата си и се изправих в седнало положение , не знаех колко точно бях спал.
- Колко е часът ? - погледнах Ванора.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

- Не се безпокой,почти не си спал,едва 12 е.Впрочем,събуждаш се,точно навреме за обяда.-казах с усмивка.Макар,да знаех,че това едва ли го вълнува,напоследък ,ядеше,колкото да не припадне.
- Хайде-казах и му подадох ръка.Знаех,че от лекарството,ще му се вие свят,но поне отново ,бе на себе си.

- Това е добре. - кимнах и се изправих , хващайки ръката й , после леко я прегърнах през кръста , отидохме в трапезарията и седнахме на масата за обяд.
- Искам да ти кажа , че вече предупредих Елиза и Дилан какво ги очаква , анонимно. Скоро ще разберат кой го е направил и ще усетят гнева ми.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

Той беше съвсем добре,но знаех,че това е временен успех,за това Беси,ме беше заредила с инжекции.макар,че се надявах,да не ги използвам.Седнахме да ядем и той заговори отново на болната ми тема,но този път ме заинтригува :
- Какво им стори,всичко ще им е малко-заканих се.Като само си помислех,че си бях мислила,как с Елиза може, да сме приятелки ми се гадеше.

След 6 месеца..

Ванора я нямаше. Никога не бях обичал жена , но ето че и това се случи. Надявах се терапията да помогне и да превъзмогне болката , а аз щях да отмъстя за всичко по мой си начин , беше минало време , много време и щеше да ги заболи още повече. Болеше ме и не бях с никаква друга жена цели 6 месеца , това не се случваше до сега. До сега щях да изневяря , какво по дяволите ми ставаше ? Ръцете ми трепереха , тя трябваше да се върне утре сутринта. Не можех да ям , не можех да спя и да правя нищо друго. Изведнъж телефона ми звънна и се надявах да е тя.
- Добър вечер . Близък ли сте на Ванора .. - следващите минути усетих как света ми се срива , толкова се радвах , че ще я видя , а сега... нямаще да я видя никога повече. Слязох долу и първото нещото , което видях беше уисикито. Налях си чащата и я изпих на екс.
- Господине.. - чух иконома зад себе си , но махнах с ръка.
- Остави ме намира , моля те. - нямаше как това да се случва.. нямаше как да е мъртва. Не можеше.. щеще да се върне утре.. и да сме шастливи. Ако Дилан имаше нещо общо с това.. щях да.. не знаех. Усетих как сълзи започват да се стичат от очите ми.. трябваше да е жива.. , обърнах следващата чаша..

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

Не можех,да повярвам,че са минали шест месеца,а още толкова силно болеше.Никога ,не съм искала деца,никога не съм си представяла и какво е да си майка,но това стечение на обстоятелствата беше разрушило,връзката ми с някого ,на който наиситна държах.Чарли! Само като си спомня лицето му и се изпълвам с нежни чувства,горкият и той страда много.Питах се защо ,заминах,не беше ли по-добре да го преживеем заедно ? Но вече беше късно за разкаяние,все пак ми повлияха добре,сега поне не плачех ,всяка минута и дори се усмихвах ,макар и на сила.Случи ми се нещо ,много смешно ,както си гледах през прозореца ,се наведох прекалено и паднах,помислиха ,че съм се самоубила,но благодарение на опита ми в каскадите ,не бях наранена сериозно ,само си изкълчих китката ,но ето че и това вече минаваше.Ех защо така лесно ,не се лекуваха и душевните рани.Пристъпих към дома на Чарли,не го бях виждала цели шест месеца,ами ако ме е забравил и изхвърлил от живота си,не не исках,дори да си помислям.

Чух някой да звъни , Алфред не беше наблизо , гледах надолу и пристъпвах бавно към вратата , доколкото можех. Сълзите ми се стичаха без дори да разбирах защо и без дори да го исках. В момента усешах най-голямата болка в живота си , бях загубил единствената жена , която някога съм обичал. Отворих вратата и не се интересувах , че този който ще е там ще види слабостта ми. Гледах надолу и дори не се интересувах от човека стоящ пред мен.
- Ако търсите Чарли , него вече го няма и никога повече няма да го има.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

За първи път в живота си,бях несигурна,пристъпвах бавно,без да бързам,почти машинално натиснах звънеца ,опита се да се усмихна ,щях да го видя.Човекът ,който ми отвори не беше Чарли,поне не и моят,този който познавах и обичах.Беше мъж,съсипан от мъка,нима толкова тежко ,го беше преживял,да вярно това щеше да е и негово дете,но мислех си ,че не го иска.
- Аз съм Чарли,твоята Ванора ,върнах се любов моя и повече няма да бягам от проблемите ни.-казах разперих ръце,за да го прегърна.

Чух толкова познат глас и веднага погледнах нагоре. Тя беше пред мен и беше тук , беше жива. Кой си беше направил тази лоша шега ?
Прегърнах я силно и я притиснах в себе си.
- Ти си жива . - усмихнах се , не я пуснах , защото не исках. Имах нужда от нея.
- Липсваше ми прекалено много.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

Прегърна ме и за първи път ,от доста време насам почувствах сигурност.Останахме така известно време,след което ме погледна,оглеждаше ,сякаш,да се увери ,че съм пред него ,тогава каза "Ти си жива"-усмихнах се.
- Разбира се,едно падане не е нищо особено за мене,макар ,че болеше-засмях се,леко ,но за първи път от толкова време,искрено ,без преструвки.
- Толкова ми липсваш е,броях дните ,в които бяхме разделени и беше много мъчително .А ти как си ?

/Бях прекалено слаб , тя не трябваше да разбира това. Не трябваше да разбира колко съм страдал по нея , как реагирах , когато помислих , че е умряла. Тя беше моята слабост , а знаеше ли това , можеше да ме използва както исках. Сложих фалшивата усмивка на лицето си и повдигнах вежда.
- Добре съм , е ще си призная може би ми липсваше малко. - намигнах й. Въобще не бях добре , светът ми се сриваше на няколко пъти последните месеци , но трябваше да се държа така.
- Хайде , няма ли да влизаме вътре ? - усмихнах се. Тя беше специална и трябваше да го знае , но ако разбереше точно колко много значи за мен се упасявах , че няма да е за добро.

Outlaw Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011

"Само малко",след като разкрих душата си получих само това? Не можех,да повярвам,но всъщност,Чарли си беше такъв,обичаше най вече себе си.А аз очаквах повече,но както и да е ходим едва от няколко месеца,шест от които бяхме разделени и аз какво очаквах ?
- Да ,да влезем,че почна да захладнява -казах с лека усмивка.Щом влязохме ,усетих колко много ми е липсвало това място,което беше любовното ни гнезденце.Обичах тази къща и нямах търпение отново ад се озова до басейна,макар,че вече времето ,не беше много подходящо за къпане.Щеше да ми стигне и да се поизлежа на шезлонга,с горещ шоколад вместо коктейл.

- Така е , Алфред е подготвил вечеря - влязохме вътре, много ми липсваше , болеше ме ужасно и исках да й кажа много неща , но не можех , не исках да изглеждам като някой слабак и да разбере , че не мога да живея без нея. На масата имаше много блюда , не бях ял отдавна , не можех. Постоянно мислех за нея и се чудех дали е добре , раздялата не ни влияеше добре.
- Хайде , хапвай. Аз се наслаждавах достатъчно , със сигурност съм ти липсвал аз и уменията на Бърта.

» Имението на Аннабел
» Имението "Уинчестър"
» Имението "Даймънт"