Изоставената военна база

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

В последните няколко години животът ми се беше превърнал в кошмар. Почти не излизах от имението на Дилан, освен за някой ангажимент свързан с работата. Той настояваше да се оженим и да му родя дете. Нещо ,което не исках изобщо.Още се чувствах виновна за това ,че бях убила макар и съвсем неволно детето на Ванора и Чарли. От тогава не бях чула нищо за тях, само ,че се бяха разделили, но си мислех дали не е затишие пред буря. Но той ме слушаше, настояваше на своето. Имах една единствена възможност и за това се възползвах от моментното разсейване на бабаитите ,които беше прикрепил към мен, като сянка. Взех малко пари и дрехи и си бях направила убежище тук. Имах няколко и от хладните оръжия в сака, ако дойде на ме търси тук. Но когато не се провеждаха боеве, беше безлюдно. Тъкмо щях да разопаковам, когато видях Чарли срещу мен- изстенах от изненада.
- Чарли…-едва успях да изрека името му.

Вече беше прекалено трудно да крия. Никога не бях смятал , че ще ми пука за някого повече отколкото за себе си. Никога не бях смятал , че нечия чужда болка ще бъде и моя. Но сега беше. За разлика от Ванора вече две години чаках ии прикривах всичко онова , което беше дълбоко заровено под усмивката ми. Не бях там за жената , която обичах. Не бях способен да й помогна и изгубих нещо , което беше шанс за един по-добър живот и за двама ни. Погледнах кучката в очите. Гнева и болката се бяха превърнали в моя маска , а усмивката ми - тя беше изкривена.
- Няма кой да те закриля сега , барби. Смяташе , че ще сее измъкнеш , нали ? Прекрачи границата. Нарани някого , когото обичам и ми отне нещо.. - замлъкнах , защото не исках да си спомням. Спомнях си разговора с ванора в болницата. Спомнях си сълзите й и не исках да се връщам отново на там.
- Знаеш.. знаеш как е в живота , научих те. Око за око , зъб за зъб. - приближих се до нея , очите ми бяха кървавочервени заради яростта , която най-после излезе на показ.
- Чудя се дали поне малко съжаляваш или си още по-голям боклук отколкото беше преди..
http://24.media.tumblr.com/tumblr_lgxsp8AFSk1qe9cgao1_500.gif Изоставената военна база - Page 3 Tumblr_lgxsp8AFSk1qe9cgao1_500

Изоставената военна база - Page 3 Tumblr_lgxsp8AFSk1qe9cgao1_500

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

Бях стъписана, знаех, че е наранен и ,че сигурно ме мрази, но това което видях в очите му, ме накара да осъзная ,че изобщо не съм го познавала. Чиста неподправена ярост , той не просто ме мразеше, той ме ненавиждаше и беше готов да ме нарани, ако му позволях. Хвърли се право върху ми, толкова ненадейно, че едвам успях да отскоча в страни.
- Не съм толкова беззащитна колкото си мислиш…-казах му, въпреки, че всичко в мен крещеше да се извиня. Но нима това щеше да е достатъчно, не той го каза. Искаше кръвта ми, цялата и ако бях някое обикновено момиче, може би сега щях да се давя в нея, н това забравено място. Но аз бях Елиза Даймънт, момичето ,което всички подценяваха. Избегнах удар и всъщност го блокирах толкова ловко, че от силата му той се удари сам. Тръгнах да видя как е, когато той се окопити и отново скочи към мен…

Мислеше си , че може да ме надхитри. Каква глупачка. Винаги я подценяваха , всички , но не и аз. Знаех точно на какво в способна , знаех че под тази повърхностна обвивка се криеше кобра.
- Знам , че не си. Знам точно колко подла и злобна можеш да бъдеш. Все пак ти уби детето ми. Знам колко точно безцеремонна си и за това ще си платиш. - с едната си ръка държах двете й ръце а с другата я стисках за гушата.
- Това не е нищо , глупаво барби. Ти ще страдаш. Обещавам ти.

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

Той беше обезумял, не знаеше какви ги говори.
- Стига си ме обвинявал, достатъчно се обвинявам и сама-изкрещях, като се опитвах да сдържа сълзите си. Нямаше да е добре точно сега да се разплача и не от болката, която ми причиняваше стискайки ръцете ми по този начин. А тази болка ,която от две години носех в душата си.
- Аз дори не знаех, че е бременна, никога не бих я ударила иначе и тя първа ми налетя.-извиках но той не ме чуваше, трябваше да измисля нещо бързо, ако не исках да счупи ръцете ми. Краката ми бяха свободни за това го изритах, но той не ме пусна. Беше ме хванал твърде здраво и опъваше болезнено китките ми. Бяхме толкова близо, че чак ми ставаше неудобно.
- Пусни ме Чарли, преди да си направил нещо, за което ще съжаляваш после…

- Дори и да знаеше , това нямаше да промени нищо , нима и двамата не го знаем ? - изсмях се горчиво , докато продължавах да я стискам здраво. Не знаех как точно щях да я нараня , но исках да го направя. Това беше единственото , което исках сега.
- Няма да съжалявам за нищо. Ти трябва да страдаш , това е единственото , за което живея от две години. За да страдаш. - засмях се отново и следващото , което направих беше непонятно. Целунах я , но не с любов или страст , а с ярост. С такава ярост , която разкърви устните й.

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

Как нямаше да промени…- стъписах се- Никога не бих нападнала бременна жена, за да я нараня, дори тя да е тази, която първа ме напада. За какво чудовище ме мислиш-бях изненадана и постепенно престанах да се боря с лошо нямаше да успея да го отделя от себе си. Трябваше да го накарам да говори, за да го успокоя, може би тогава щеше да ме пусне. Като си излее мъката.
- Не знаех, че толкова ме мразиш…-простенах, исках да кажа толкова неща още, но той ми затвори устата и не с удар както очаквах. Ухапа ме беше ужасно груб, почувствах устните му върху своите едно напълно забравено чувство и след това кръв, но не го отблъснах. Всъщност съпротивлявах се, но не чак толкова яростно, просто го оставих да ме целува, може би така гневът щеше да му мине…

В яростта си бях сляп , беше се случвало не веднъж. Не знаех какво правя , не знаех какви са действията ми и единственото , което исках да направя е да нараня. Не знаех дали това е правилния начин като наранявам два пъти повече себе си , но знаех , че ще я боли. Целувките ми бяха прекалено груби , такива че да оставят следи и неприятни спомени от мен. Целувките обаче не бяха достатъчни. Докато я държах , разкъсах дрехите й. Не исках да има нищо по нея.
- Ще си платиш. С цената на всичко , което някога си имала.

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

Груб и ужасяващ, така можех само да го опиша. Не бях права, целувайки ме не се успокояваше, а се разпалваше по-силно. Скъса дрехите ми с няколко движения. Да къса имах и други. За малко освободи едната ми ръка, сега беше време да го атакувам. Но не го исках, въпреки че ми носеше повече болка от колкото наслада и знаейки, че после ще съжалявам… Но това после, освободих ръцете си, но не да го ударя, а на свой ред да скъсам блузата му. Притиснах го към стената и захапах яростно, исках го така обезумял от ярост. Някъде дълбоко в него се криеше онзи познат Чарли и аз щях да го открия на всяка цена.

Нямаше и след от дрехите ни. Скоро нямаше да има и следа от всичко онова , за което някога е мечтала. Целувах я яростно , това не беше любов , това беше отмъщение. Не мислех , че зная какво правя , но сега го осъзнах - щях да съсипя живота й. Така както тя беше съсипала моя. Разкопчаках колана си и вързах ръцете й с него , след което проникнах в нея. Исках да я унижа и начина по който я чуках , трябваше да й го покаже. Дилан щеше да разбере за това. Всички щяха да разберат за това. Нямаше да има нищо. Само тази мисъл ме успокояваше , защото след това знаех , че и аз няма да имам нищо.

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

Гневната игра, много бързо прерасна в същинското действие. Дори не разбрах кога се случи. В един момент той просто беше в мен и аз стенех, колкото и да не го исках. Не и така, всъщност никак. Дилан щеше да убие и двама ни! Нима не го осъзнаваше. Вече бяхме мъртви, поне като за последно да ни хареса, беше ме вързал, но това не означаваше, че не можех да мърдам. Така вързана се обърнах над него и сега аз го чуках и накарах да стене. Мислех си ,че ще свърши бързо, но продължи цяла вечност. Поне така ми се стори, за миг в очите му видях онзи Чарли, който бях обичала, но той толкова бързо изчезна, колкото и внезапно се бе появил. Като свършихме се претърколих от него и се отвързах.
- Какво направихме безумецо, сега и двамата сме мъртви!.-казах все още замаяна от преживяното. Отидох да си взема нещо за да облека и му подхвърлих една размъкната риза, която обичах да нося за вкъщи, за да ми е удобна. Всъщност някога беше негова, едва сега осъзнах.

Яростта не беше преминала , напротив. Сега бях дори по-ядосан. Хвърлих ризата , която ми подаде и увих ръката си около косата й , докато я дърпах назад , погледа ми пронизваше нейният.
- Не ме интересува колко мъртъв ще бъда аз , щом ти ще умреш три пъти повече от мен. Ще изгубиш всичко както аз го направих. Няма да имаш нищо. Точно така както заслужаваш. - щях да изгубя Ванора , но поне знаех , че съм отмъстил. Всъщност това беше част от отмъщението. Имаше много. Още много.

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

- Нищо няма да изгубя, нима не го разбра. Аз умрях в деня, в който убих детето ти, въпреки, че не знаех за съществуването му. Нима мислиш, че след тази нощ си легнах спокойно и след това се събудих все едно нищо не е станало? –въздъхнах, освобождавайки се от хватката му. – Само аз си знам колко сълзи съм изплакала и колко пъти се проклинах и молех земята да се разтвори и да ме погълне. Не съм те мразела Чарли, въпреки, че се отказа от мен толкова лесно и избяга ,като страхливец. Обичах те и никога не съм превръщала обичта си в омраза. Никога не съм мразела и Ванора, как тогава бих могла да искам да нараня малкото същество ,още не появило се на бял свят? Не съм чудовище, Чарли знаеш ли защо съм тук, далеч от Дилан и сигурността на дома му? Той искаше да му дам това, което ви отнех, как бих могла да се наслаждавам на токова щастие, когато аз съм причината вие, никога да не го изживеете? Разбираш ли ме Чарли, не те моля да забравиш или дори да простиш. Знам непростимо е! Но поне разбери, че за мен също беше края…

Засмях се , смехът ми обаче не беше от онези радостните. Тя ми се подиграваше в очите , нима очакваше някога да повярвам на думите й ?
- Запази тези слова за някой , който ще повярва в тях. Аз никога не бих. Няма да те разбера. Няма да ти простя. Това обаче не е краят. Ще те съсипя. Мислиш , че си умряла , но не си. Не още.

Admin Брой мнения : 513 Join date : 10.07.2011

- Прави каквото искаш Чарли, вече прекрачи границата. Нито Дилан,нито Ванора ще ни простят и двамата сме мъртви, дори да останем живи телом, духом сме мъртви. Това няма да се промени, без значение какво си причиним. –Изправих се и млъкнах знаех, че е въпрос на време Дилан да ни открие, та той имаше очи и уши в целия град. По дяволите той го притежаваше! Но не притежаваше мен, имаше любовта и сърцето ми, но не и мен, не и душата ми, колкото и покварена да бе, тя си бе моя. Само моя!

- Права си. Знаеш ли , това че ти умираш с мен ме спасява и ми е единствената утеха. - засмях се горчво и също се изправих , готов да си тръгна. Нямах работа повече тук.
- Аз лично ще се погрижа Дилан да разбере , скъпа.