Ние сме млади,красиви,богати и порочни.Ние сме жители на Лос Риос-Градът на богатите.
 
ИндексPortalCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Новото клипче на форума
Клипчето на форума
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Top posters
Селина
 
Мейсън Робинсън
 
Елиза Даймънт
 
Виктория Екълс
 
Ванора Райдъл
 
Сара Макензи
 
Чарли
 
Максимилиан Шел
 
Ема Робинсън
 
Bijou Deschanel
 
Similar topics
Latest topics
Изтегли си късметче
Точно време
Посещения
Counter
Counter

Share | 
 

 Изоставената военна база

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Сря Ное 19, 2014 11:02 pm

В последните няколко години животът ми се беше превърнал в кошмар. Почти не излизах от имението на Дилан, освен за някой ангажимент свързан с работата. Той настояваше да се оженим и да му родя дете. Нещо ,което не исках изобщо.Още се чувствах виновна за това ,че бях убила макар и съвсем неволно детето на Ванора и Чарли. От тогава не бях чула нищо за тях, само ,че се бяха разделили, но си мислех дали не е затишие пред буря. Но той ме слушаше, настояваше на своето. Имах една единствена възможност и за това се възползвах от моментното разсейване на бабаитите ,които беше прикрепил към мен, като сянка. Взех малко пари и дрехи и си бях направила убежище тук. Имах няколко и от хладните оръжия в сака, ако дойде на ме търси тук. Но когато не се провеждаха боеве, беше безлюдно. Тъкмо щях да разопаковам, когато видях Чарли срещу мен- изстенах от изненада.
- Чарли…-едва успях да изрека името му.

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Сря Ное 19, 2014 11:08 pm

Вече беше прекалено трудно да крия. Никога не бях смятал , че ще ми пука за някого повече отколкото за себе си. Никога не бях смятал , че нечия чужда болка ще бъде и моя. Но сега беше. За разлика от Ванора вече две години чаках ии прикривах всичко онова , което беше дълбоко заровено под усмивката ми. Не бях там за жената , която обичах. Не бях способен да й помогна и изгубих нещо , което беше шанс за един по-добър живот и за двама ни. Погледнах кучката в очите. Гнева и болката се бяха превърнали в моя маска , а усмивката ми - тя беше изкривена.
- Няма кой да те закриля сега , барби. Смяташе , че ще сее измъкнеш , нали ? Прекрачи границата. Нарани някого , когото обичам и ми отне нещо.. - замлъкнах , защото не исках да си спомням. Спомнях си разговора с ванора в болницата. Спомнях си сълзите й и не исках да се връщам отново на там.
- Знаеш.. знаеш как е в живота , научих те. Око за око , зъб за зъб. - приближих се до нея , очите ми бяха кървавочервени заради яростта , която най-после излезе на показ.
- Чудя се дали поне малко съжаляваш или си още по-голям боклук отколкото беше преди..
http://24.media.tumblr.com/tumblr_lgxsp8AFSk1qe9cgao1_500.gif
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 10:52 pm

Бях стъписана, знаех, че е наранен и ,че сигурно ме мрази, но това което видях в очите му, ме накара да осъзная ,че изобщо не съм го познавала. Чиста неподправена ярост , той не просто ме мразеше, той ме ненавиждаше и беше готов да ме нарани, ако му позволях. Хвърли се право върху ми, толкова ненадейно, че едвам успях да отскоча в страни.
- Не съм толкова беззащитна колкото си мислиш…-казах му, въпреки, че всичко в мен крещеше да се извиня. Но нима това щеше да е достатъчно, не той го каза. Искаше кръвта ми, цялата и ако бях някое обикновено момиче, може би сега щях да се давя в нея, н това забравено място. Но аз бях Елиза Даймънт, момичето ,което всички подценяваха. Избегнах удар и всъщност го блокирах толкова ловко, че от силата му той се удари сам. Тръгнах да видя как е, когато той се окопити и отново скочи към мен…

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 11:11 pm

Мислеше си , че може да ме надхитри. Каква глупачка. Винаги я подценяваха , всички , но не и аз. Знаех точно на какво в способна , знаех че под тази повърхностна обвивка се криеше кобра.
- Знам , че не си. Знам точно колко подла и злобна можеш да бъдеш. Все пак ти уби детето ми. Знам колко точно безцеремонна си и за това ще си платиш. - с едната си ръка държах двете й ръце а с другата я стисках за гушата.
- Това не е нищо , глупаво барби. Ти ще страдаш. Обещавам ти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 11:20 pm

Той беше обезумял, не знаеше какви ги говори.
- Стига си ме обвинявал, достатъчно се обвинявам и сама-изкрещях, като се опитвах да сдържа сълзите си. Нямаше да е добре точно сега да се разплача и не от болката, която ми причиняваше стискайки ръцете ми по този начин. А тази болка ,която от две години носех в душата си.
- Аз дори не знаех, че е бременна, никога не бих я ударила иначе и тя първа ми налетя.-извиках но той не ме чуваше, трябваше да измисля нещо бързо, ако не исках да счупи ръцете ми. Краката ми бяха свободни за това го изритах, но той не ме пусна. Беше ме хванал твърде здраво и опъваше болезнено китките ми. Бяхме толкова близо, че чак ми ставаше неудобно.
- Пусни ме Чарли, преди да си направил нещо, за което ще съжаляваш после…


_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 11:24 pm

- Дори и да знаеше , това нямаше да промени нищо , нима и двамата не го знаем ? - изсмях се горчиво , докато продължавах да я стискам здраво. Не знаех как точно щях да я нараня , но исках да го направя. Това беше единственото , което исках сега.
- Няма да съжалявам за нищо. Ти трябва да страдаш , това е единственото , за което живея от две години. За да страдаш. - засмях се отново и следващото , което направих беше непонятно. Целунах я , но не с любов или страст , а с ярост. С такава ярост , която разкърви устните й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 11:34 pm

Как нямаше да промени…- стъписах се- Никога не бих нападнала бременна жена, за да я нараня, дори тя да е тази, която първа ме напада. За какво чудовище ме мислиш-бях изненадана и постепенно престанах да се боря с лошо нямаше да успея да го отделя от себе си. Трябваше да го накарам да говори, за да го успокоя, може би тогава щеше да ме пусне. Като си излее мъката.
- Не знаех, че толкова ме мразиш…-простенах, исках да кажа толкова неща още, но той ми затвори устата и не с удар както очаквах. Ухапа ме беше ужасно груб, почувствах устните му върху своите едно напълно забравено чувство и след това кръв, но не го отблъснах. Всъщност съпротивлявах се, но не чак толкова яростно, просто го оставих да ме целува, може би така гневът щеше да му мине…

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 11:37 pm

В яростта си бях сляп , беше се случвало не веднъж. Не знаех какво правя , не знаех какви са действията ми и единственото , което исках да направя е да нараня. Не знаех дали това е правилния начин като наранявам два пъти повече себе си , но знаех , че ще я боли. Целувките ми бяха прекалено груби , такива че да оставят следи и неприятни спомени от мен. Целувките обаче не бяха достатъчни. Докато я държах , разкъсах дрехите й. Не исках да има нищо по нея.
- Ще си платиш. С цената на всичко , което някога си имала.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Чет Ное 20, 2014 11:52 pm

Груб и ужасяващ, така можех само да го опиша. Не бях права, целувайки ме не се успокояваше, а се разпалваше по-силно. Скъса дрехите ми с няколко движения. Да къса имах и други. За малко освободи едната ми ръка, сега беше време да го атакувам. Но не го исках, въпреки че ми носеше повече болка от колкото наслада и знаейки, че после ще съжалявам… Но това после, освободих ръцете си, но не да го ударя, а на свой ред да скъсам блузата му. Притиснах го към стената и захапах яростно, исках го така обезумял от ярост. Някъде дълбоко в него се криеше онзи познат Чарли и аз щях да го открия на всяка цена.

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пет Ное 21, 2014 12:00 am

Нямаше и след от дрехите ни. Скоро нямаше да има и следа от всичко онова , за което някога е мечтала. Целувах я яростно , това не беше любов , това беше отмъщение. Не мислех , че зная какво правя , но сега го осъзнах - щях да съсипя живота й. Така както тя беше съсипала моя. Разкопчаках колана си и вързах ръцете й с него , след което проникнах в нея. Исках да я унижа и начина по който я чуках , трябваше да й го покаже. Дилан щеше да разбере за това. Всички щяха да разберат за това. Нямаше да има нищо. Само тази мисъл ме успокояваше , защото след това знаех , че и аз няма да имам нищо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пет Ное 21, 2014 12:07 am

Гневната игра, много бързо прерасна в същинското действие. Дори не разбрах кога се случи. В един момент той просто беше в мен и аз стенех, колкото и да не го исках. Не и така, всъщност никак. Дилан щеше да убие и двама ни! Нима не го осъзнаваше. Вече бяхме мъртви, поне като за последно да ни хареса, беше ме вързал, но това не означаваше, че не можех да мърдам. Така вързана се обърнах над него и сега аз го чуках и накарах да стене. Мислех си ,че ще свърши бързо, но продължи цяла вечност. Поне така ми се стори, за миг в очите му видях онзи Чарли, който бях обичала, но той толкова бързо изчезна, колкото и внезапно се бе появил. Като свършихме се претърколих от него и се отвързах.
- Какво направихме безумецо, сега и двамата сме мъртви!.-казах все още замаяна от преживяното. Отидох да си взема нещо за да облека и му подхвърлих една размъкната риза, която обичах да нося за вкъщи, за да ми е удобна. Всъщност някога беше негова, едва сега осъзнах.

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пет Ное 21, 2014 12:10 am

Яростта не беше преминала , напротив. Сега бях дори по-ядосан. Хвърлих ризата , която ми подаде и увих ръката си около косата й , докато я дърпах назад , погледа ми пронизваше нейният.
- Не ме интересува колко мъртъв ще бъда аз , щом ти ще умреш три пъти повече от мен. Ще изгубиш всичко както аз го направих. Няма да имаш нищо. Точно така както заслужаваш. - щях да изгубя Ванора , но поне знаех , че съм отмъстил. Всъщност това беше част от отмъщението. Имаше много. Още много.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пон Ное 24, 2014 10:34 pm

- Нищо няма да изгубя, нима не го разбра. Аз умрях в деня, в който убих детето ти, въпреки, че не знаех за съществуването му. Нима мислиш, че след тази нощ си легнах спокойно и след това се събудих все едно нищо не е станало? –въздъхнах, освобождавайки се от хватката му. – Само аз си знам колко сълзи съм изплакала и колко пъти се проклинах и молех земята да се разтвори и да ме погълне. Не съм те мразела Чарли, въпреки, че се отказа от мен толкова лесно и избяга ,като страхливец. Обичах те и никога не съм превръщала обичта си в омраза. Никога не съм мразела и Ванора, как тогава бих могла да искам да нараня малкото същество ,още не появило се на бял свят? Не съм чудовище, Чарли знаеш ли защо съм тук, далеч от Дилан и сигурността на дома му? Той искаше да му дам това, което ви отнех, как бих могла да се наслаждавам на токова щастие, когато аз съм причината вие, никога да не го изживеете? Разбираш ли ме Чарли, не те моля да забравиш или дори да простиш. Знам непростимо е! Но поне разбери, че за мен също беше края…

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пон Ное 24, 2014 10:38 pm

Засмях се , смехът ми обаче не беше от онези радостните. Тя ми се подиграваше в очите , нима очакваше някога да повярвам на думите й ?
- Запази тези слова за някой , който ще повярва в тях. Аз никога не бих. Няма да те разбера. Няма да ти простя. Това обаче не е краят. Ще те съсипя. Мислиш , че си умряла , но не си. Не още.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елиза Даймънт
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 513
Join date : 10.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пон Ное 24, 2014 10:47 pm

- Прави каквото искаш Чарли, вече прекрачи границата. Нито Дилан,нито Ванора ще ни простят и двамата сме мъртви, дори да останем живи телом,  духом сме мъртви. Това няма да се промени, без значение какво си причиним. –Изправих се и млъкнах знаех, че е въпрос на време Дилан да ни открие, та той имаше очи и уши в целия град. По дяволите той го притежаваше! Но не притежаваше мен, имаше любовта и сърцето ми, но не и мен, не и душата ми, колкото и покварена да бе, тя си бе моя. Само моя!

_________________

И новото подписче от Джей,моето слънце Heart

Казват,щастието е близо,обикновено идва, когато най-малко го очакваме и не от там ,където сме го търсили...Тогава разбираме,колко силно сме страдали,за нещо ,което е било винаги до нас,само на една ръка разстояние,достатъчно е било,да се протегнем и да го сграбчим,за да е наше..Но заслепени от своята болка,сме останали слепи и неми,а можело е да сме щастливи,доста по-рано и да си спестим доста главоболия и тревоги.Но така е устроен човекът,винаги да иска това ,което не може ,да има и да отхвърля това,което му се предлага,докато не разбере,че всъщност,винаги е имал , това към което се е стремил!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Чарли
The Heirs
The Heirs
avatar

Брой мнения : 222
Join date : 16.07.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   Пон Ное 24, 2014 10:53 pm

- Права си. Знаеш ли , това че ти умираш с мен ме спасява и ми е единствената утеха. - засмях се горчво и също се изправих , готов да си тръгна. Нямах работа повече тук.
- Аз лично ще се погрижа Дилан да разбере , скъпа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Изоставената военна база   

Върнете се в началото Go down
 
Изоставената военна база
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3
 Similar topics
-
» Кой какъв инструмент исползва за изваждането на метала?
» търся лопатка
» Подробни карти на България
» Купувам войнишка мешка

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
City of the Rich :: Los Rios :: Плажната ивица-
Идете на: