Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 8:53 pm
- Това ще го приема, като комплимент –засмях се.- Аз също не съжалявам, че не го сторих, когато се опитвах да спася половинката си. –Отидох да потърся нещо специално за случая, когато извадих бутилката с бренди се зарадвах, знаех, че не може нещо да не е скрито тук. Налях две чаши и му подадох едната. - Знам, че не това на което свикнал, но мисля,че като за жадни върши работа. Не знам за теб, но аз умирам от жажда добавих и изгълтах цялата чаша на веднъж. Чудех се защо сега, когато беше отминала всяка емоция от тялото ми, не изпитвам вина. Имаше ли нещо сбъркано в мен? - Чувстваш ли се виновен, за това което стана между нас? -запитах машинално.
Дилан Outlaw
Брой мнения : 202 Join date : 20.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 8:57 pm
Взех чашата от ръцете й и се усмихнах самодоволно. - Май се познаваме прекалено добре. - засмях се тихо и отпих от чашата , това беше нещото , от което се нуждаех след Ванора. Погледнах я и повдигнах рамене , можех да прикрия всичко , познавахме се прекалено добре и двамата бяхме актьори. - Честно ? Все още не. Но скоро ще бъда най-виновното копеле на света.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:01 pm
- Чудесно, вече си мислех , че нещо ми има. Сигурно за вината трябва време-казах и си налях втора чаша. - Така е Дилан познаваме се добре, главно от истории, които сме слушали един за друг. И все пак ако искаш нещо да научиш от източника давай- казах усмихвайки се. Напълних пак и неговата чаша, бяхме тръгнали да търсим половинките си, обаче това не означаваше , че преди това нямаше ад извлечем максимума от оставането ни насаме.
Дилан Outlaw
Брой мнения : 202 Join date : 20.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:03 pm
- Не , за вината трябва да обичаш някого истински , а аз съм убеден , че единствената жена , която някога ще обичам е Елиза. - усмихнах се , знаех че тази истина не може да ми навреди по никакъв начин. Отпих от чашата си отново. - Нима ми е нужно ? Това , което исках да получа - вече го имам. Не смятам ,че историите , които знаем един за друг са лъжа , така че повече не ми трябва да знам.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:08 pm
- Ей това съвсем не означава, че не обичам Чарли, обичам го ,но нещата между нас се промениха. И въпреки това не съм спирала да го обичам нито за миг. –„дори когато му се отдаде? „Заговори едно гласче в мен, може би частица вина се прокрадваше. - Много си самодоволен не мисли това, че си спал с мен, че ще ти даде привилегии, ако някога отново погнеш на хората, които обичам и в частност Чарли, ще съм принудена да ти отвърна, сладурче. Знам, че и ти ще сториш същото, ако някой от нас нарани някой скъп за теб. –усмихнах се. Запитах се дали знае, какво се опитвах да му подскажа.
Дилан Outlaw
Брой мнения : 202 Join date : 20.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:11 pm
- Разликата между теб и мен е голяма , Ванора. Моята любов към Елиза винаги ще бъде по-голяма от твоята към Чарли , това е факт. Тя е единствена за мен , а за теб той никога няма да бъде. - аз имах угризения и дори за секунди да бях забравил , затворих ли си очите един образ ми напомняше коя всъщност е моята половина. - Знам. Нали това е тръпката в играта , която играем ? Но смятам , че сега трябва да свършим работата за която наистина сме дошли. Забавлението свърши.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:32 pm
- Мога да поспоря по този въпрос доста, но не ми се занимава, мисли ,каквото си искаш. Аз си знам кой е единствения в сърцето ми и някога ще бъде!-отговорих троснато, след като обърнах и трета чаша, за да приспя тотално съвестта си казах: - Да съвършено си прав, всеки от нас трябва да намери половинката си-преди да е извършила нещо, за което ще се наложи да нарушим временното си примирие. След тази нощ, никак не ми се искаше да го нараня и нямаше да го сторя ,стига да не застрашеше моя любим. Помислих си „Чарли дано не си ѝ сторил нещо…”-Мразех проклетата кучка, тя ме беше лишила завинаги от възможността да бъде майка, макар и никога да не съм го искала, изборът трябваше да е мой, а не на някой друг.
Дилан Outlaw
Брой мнения : 202 Join date : 20.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:37 pm
- Едва ли щеше да си толкова нервна , ако беше убедена в това , скъпа. - знаех , че Чарли нямаше да й бъде достатъчен. Нима това същество беше достатъчно на някой ? Едва ли. Именно заради това не смятах , че ще се задържат дълго заедно. Нещата винаги умееха да се променят. - Именно. - усмихнах се докато яхтата се приближаваше към брега , а когато вече стигнахме , слязох без да се поколебая. Погледа ми срещна този на Ванора. - Сбогом , Ванора. Няма да излъжа , наистина с по-добра отколкото си мислих.- подсмихнах се лукаво преди да изчезна.
Ванора Райдъл Outlaw
Брой мнения : 253 Join date : 16.07.2011
Заглавие: Re: Малкото пристанище за лодки Вто Ное 25, 2014 9:54 pm
- Сбогом, ти също скъпи- казах съвсем тихо макар, че бях убедена, че ще се срещнем отново. Значи наистина не знаеше, че Чарли е с Елиза, по-добре сега трябваше да ги открия първа. Въпрос абеше ,че не знаех къде да търся, имаше толкова места на които може да са. Трябваше ад е нещо прикирто и изоставено, нещо добре познато и все пак не толкова очевидно. Удрях главата си с ръка, но уви погълнатото бренди си беше казало думата. Изведнъж ми дойде като идея. Разбира се, забързах натам, когато осъзнах, че все още нося ризата на Дилан и нищо друго под нея. Ботушките ми бяха останали на яхтата. Жалко за тя, наистина ги харесвах, но не исках да губя, време да се връщам да ги взема. Още повече,че Дилан можеше да ги открие пръв и да нарани Чарли. Стигнах някаква къща, промъкнах се в двора и свалих от простора някакви дрехи. Бяха ми почти по мярка, тъмно сини дънки и черна тениска имаше дори кожено яке и чорапи. Но никъде не виждах обувки. Огледах се, не исках да губя време, но не бях луда да хукна боса по този неравен път. Пък и какво щях да обяснявам на Чарли после… В този момент ме изненада жена. - Какво правите в дома ми, с моите дрехи.-Не бях в състояние да се обяснявам,а и бързах. - Сваляй обувките!-казах през зъби и понеже тя се поколеба, я фраснах здраво, наложи се да ги сваля сама, бяха ми по мярка чудничко. Хукнах сякаш дяволът беше по петите ми. Дано стигнех първа и да не съм закъсняла.