Имението на Марисела и Мейсън

Трябваше да направя някакво усилие,все пак я обичах или я бях обичал. Бях прекалено объркан. Ръката ми бавно премина през косата ми,като се изправих отново и отидох до гардероба,за да взема един от официалните си костюми на "Версаче".
-Ще дойда...
Гласът ми бе сух и някак примирен,сякаш дори не ми пукаше. Правех усилия но усилия,който не исках. Правех ги единствено,заради малката. Отидох до огледалото,като сложих златните ръкавелите на ръкавите.
-Ще кажа на шофьора на лимозината да ни чака.

Не му пукаше,правеше го нарочно,дали за да ме дразни,дали просто мислеше че ще се вържа на опитите му.А дали не исках да му вярвам,имах нужда да му имам доверие,но не можех,не и с начина по който той се държеше,по който гледаше.
Исках да остана така на стола,да плача,да усещам само своето тяло,но не,аз трябваше да съм там.За това се изправих и приготвих дрехите си,всъщност от тук щях да тръгна съвсем нормално облечена,но там...ме чакаше доста богат гардероб
-Няма нужда,ще тръгна по рано,имам работа зад кулисите,оставям ти пропуск,ако искаш да влезеш отзад

-Нямам особено желание да влизам зад кулисите. А и едва ли ще ти хареса да гледам палаво пулу разсъблечените манекенки зад завесите.
Щях да си спестя този не удобен момент,за да не си създавам още повече проблеми и без това бях натрупал прекалено много грешки. За това просто щях да избягам от това:
-Както желаеш,ако искаш отиди преди мен,ако искаш заедно,ще тръгнем,като отида в сухия бар,преди отварянето.
Да и пресата трябваше да знае,че сме в добри отношения,за да не тревожим нито сестра ми нито родителите ми:
-После,ако не си уморена можем да отидем да хапнем,след приема.

Не казах нищо,облякох се,но го слушах,не знаех какво си мисли,нито какво намерение има.Определено нямаше да ми е приятно да гледа,но ако така можех да си върна вниманието му,нямах против,аз също щях да съм там,аз също щях да участвам в дефилето и се надявах наистина да го изненадам и това да върне интереса му към мен,ако с това не успеех не знаех какво можеше да го върне
-Може,но не като съпрузи,нека го направим интересно...сякаш не се познаваме,не сме женени,не сме се карали...
Не вярвах че му го казвам,целунах го по бузата и излязох,отправих се към агенцията

Писала съм в агенцията : https://cityoftherich-rpg.bulgarianforum.net/t79-topic

Син,имаше син от друга жена,през цялото време в колата си мислех за това..беше с годинка може би по голям от Кат,притеснявах се сега това дете да не измести Кат от сърцето му,не ми пукаше за мен,аз не бях там,всичките ми проблеми до сега бяха маловажни.Най-големия бе това момченце което спеше в ръцете на баща си,това момченце което въпреки че нямаше вина можеше да разруши семейството ми.Надявах се Мейсън да не го обича повече от Екатерина,надявах се да не прави разлика между тях,а и най вече-те да не го усещат.Още по пътя се обадих да подготвят легло за него в стаята на Кат и нещо за хаправе,макар че той вече бе заспал и много не ми се искаше да го будя.През целия път мълчах,не знаех какво да му кажа,вечерта бе провалена тотално,въпреки напредака и думите на Мейсън.Мислеше да пуска тест,но и двамата знаехме чие е детето,поне аз бях сигурна,но той се съмняваше във всичко и всички,дори дали Кат бе негово дете,щом научи че съм бременна..Когато се прибрахме взех малкия от ръцете му и влязох в стаята,когато го сложих в леглото той се разбуди и хапна,после заспа отново.Оставих бебефона включен както всяка нощ,сега имаше още една причина да работи.Върнах се в спалнята,но не можех да си намеря място,бях уморена,наранена,объркана...смесица от причини да не се усмихвам ... накрая просто седнах на фотьойла и се загледах в една точка

Щом малките заспаха,ги до завих и двамата,като целунах всяко едно по челото. Въпреки,че Франсис не бе дете на Марисела,аз имах обич за още едно дете,а ако имахме още едно,и за още едно щях да имам. Е да малкото ми момиченце ми бе слабост но щях да се постарая да се отнасям по равно с тях,за да не се чувстват пренебрегнат. За нещастие понякога,щеше да се чувства винаги,ще трябваше да се доказвам пред тях и пред Мари. Върнах се в стаята,като започнах да се събличам и приготвям утре рано щях да ставам за бракоразводно дело. Но Мари не си намираше място.
-Мила моля те,знам че много неща те тревожат. Да направил съм грешка с това но не съм знаел,обикновено се пазя но съм згафил. Сега ще имаме просто още едно дете. Ще се опитам да се държа еднакво с тях,макар принцеската ми да ми е слабост но не ми се иска да го оставя.
Бях само по риза и панталон,когато се приближих към нея и я прегърнах я:
-Събра ни се много,утрото е по мъдро от вечерта нека се наспим,да отида на делото и ще поговорим нормално.

Не го винях,живота си бе негов,той си носеше последствията,бе направил дете на жена в Италия,направи и на мен,но аз направих така,че детето ми да е законно,но сгреших че преди това се влюбих в бащата....
До някъде Мейсън бе прав,трябваше да помислим тлезво,но какво да се мисли,Франсис бе негов син ,но аз и Кат също бяхме негово семейство въпреки дразгите между нас
-За мен не е проблем да гледам това сладко момченце Мейсън,не те и упреквам за това,казах ти било е преди мен...но наистина се моля да е единственото,да е последната грешка...Ще се постарая..да му дадем семейство каквото заслужава,нашите отношения в момента не са важни....аз винаги ще съм на заден план.. - тръгнах към банята,имаше моменти когато си мислех там прекарвам повече време от колкото в леглото си - Легни си,почивай...трябва да си свеж за утре

-Не зная Мари,ще се постарая да не греша повече. Не мога просто да кажа хоп и да се променя. Ще се постарая,това само ти обещавам.
Съблякох се,като отидох да се изкъпя,след това облякох само долницата на копринанета пижама и легнах. По среднощ,Франсис се бе събудил и търсеше майка си. Малката също се събуди и бе малко шокиращо. Докато се усетим голямата спалня бе укопирана от двамата,като на нас ни остана малко място. Малкия се бе гушнал е мен от дясната ми страна,като го държах да не падне от леглото,малката бе от лявата,като и двете се бяха притиснали към мен,само Мари не ме докосваше. Бях си виновен. Не можах да спя,страхувах се да не ги нараня.

-Знам че не можеш от веднъж,не те и карам,а те моля да опиташ,няма да имам сили да издържа още един подобен трус Мейсън,найистина!
Той се изкъпа и си легнахме,може би имах някаква надежда че тази нощ няма да спим,поне не заради скандала,но определено не очаквах и стаята ни да бъде превзета от две малки съкровища.Франсис се бе събудил и след него и Кат,бяха толкова сладки сгушени в баща си ,че не смеех да се меся в тази картинка,той ги бе гушнал като пазеше всяко едно да не падне,но не можеше да заспи,а аз се бях свила в другия край на спалнята и ги наблюдавах.А ми бе минало през главата да отделя Кат от баща й,никога нямаше да ми го прости ако го бях сторила,можеше да е на месеци,което ми напомняше,че съвсем скоро,само след седмица тя имаше рожден ден,щеше да стане на годинка...мисълта ми бе ,че познаваше баща си винаги,обожаваше го и знаеше как да си го мотае на пръста...Така Мейсън нямаше да може да спи,двете деца бяха в него,а и бе на края.Взех Кат и я преместих към мен за да могат баща и син също да се преместят и да им е удобно,Мейсън ме погледна любопитно
-Ще спя в другата стая за да можете да поспите,така е тясно за всички ни...а опитам ли да ги отделя ще писнат и двамата,по-добре аз да се оттегля

-Това ми напомня,че трябва да си купим по голямо легло или да правим земята в дюшеци...
Прозях се,като и се усмихнах,бях уморен,ама не бих се лишил от нито един от тях в този момент,колкото и много да ми се спеше.
-Утре се опитай ако нямаш работа,съвсем сериозно говоря намери по голямо легло. Няма как да им откажа когато заплачат и двамата.
Бях им баща но нямах никаква строгост сега,те бяха толкова малки и не разбираха нищо:
-Обещай ми ако стане нещо,ти да играеш лошото ченге.

Аз винаги играех лошото ченге,винаги бях строга,опитвах да не лигавя Кат,докато баща и правеше всичко за да и се угоди,но така не се възпитаваше дете
-Няма да ти трябва по голямо легло,просто ще спите тримата на това,събира ви,аз ще спя в другата стая..
Целунах Кат по челцето ,също Франсис нищо че не бе мое дете,но беше малко сладко копие на баща си и нямаше как да не го обича човек...не взех нищо,просто се оттеглих в другата стая,оставих Мейсън да спи с децата,а и той имаше нужда от почивка,напоследък имаше доста дела или поне така твърдеше,нищо чудно пак с тях да ми замазваше очите,но нямах силите да се боря вече срещу това.Опитах и резултата бе на лице,имахме още едно дете,което всъщност бе само негово,двамата дори не се докосвахме,бяхме мъж и жена само по документи и ни свързваше едно дете..Легнах на леглото в стаята за гости,беше достатъчно голямо както във всички стаи в имението,но не можех да заспя,сега ,едва сега можех да се свия от болка и да плача,да излея чувствата си без да се налага някой да ме види.Мразех да съм слаба,мразех положението в което се намирах и не знаех какво ще правя...

Заспах с малките който се бяха гушнали в мен. На сутринта преди да замина за работа ги преместих в леглото. Накарах да приготвят закуска за нас и за децата.
Малката се събуди,а след това и малкия. Подготвих ги,като оставих Мари да поспи.
Бяха на столчетата си,като само помагах на малката да яде,защото още не можеше,а Франсис се справяше доста добре,е цапаше се ама не бе кой знае какво.
-Всичко,ще си изядете нали?

Когато се събудих Мейсън беше станал и помагаше на децата да закусят,двамцата бяха лакоми като меченца явно.Стоях на вратата и ги наблюдавах,бяха сладка картинка,как да не им се радваш,Кат се радваше на новото си братче,закачаше се с него,очакмах може би да го гледа с недоверие или поне в началото да я е срам,но явно децата се разбираха
-Добро утро мис,ще закусите ли?
Ух,хванаха ме,не исках да ме вижда Мейсън,не знаех мога ли сега да съм в тази картинка
-Благодаря Сара,само кафе

Явно я бяхме събудили,защото тя бе станала:
-Само кафе няма ли да закусиш?
Учудих се аз,защото не ми се искаше да е гладна:
-Виж сложи и плодове,да хапне поне нещо.
Приближих се и я целунах но тя се държеше малко странно,трябваше да бъда добър.
-Хапни мила,давай добър пример на децата.

Мейсън беше странно загрижен дали ще се храня или само кафе ще пия,но май повече заради децата,не че те разбираха какво правя аз
-Не благодаря
Изненадващо се доближи до мен и ме целуна,но останах студена,дори не му отвърнах,само го погледнах.Явно беше че скоро няма да се справим с това или поне трябваше доста да опитваме
-Не се тревожи за мен Мейсън,приготви се,за да не закъснееш,ние с децата ще се забавляваме днес...мисля да ги изведа за да купим на малкия дрешки,едва ли има багаж..
Наредих на прислугата да приготви колата,да се обади в агенцията че днес няма да ходя.Щеше да е странно че след шоуто няма да проверя резултатите,но имах по важни дела от това.Но интересното бе как щях да обясня това дете,чие бе защото определено си личеше че не е мой
-Ако нямаш против да го изведа де

-Добре тръгвам...
Тя се държеше хладно,когато аз се държах мило тя се държеше хладно. Усилията ми отиваха по дяволите. За това въздъхнах,целунах децата по челата и отидох да се облека. Нямах сили да се боря сега,а и трябваше след работа да водя Франсис на лекар:
-След обяд,ще дойда да взема Франсис,ще го водя на лекар.
Казаха аз,като погледнах към нея вече някак без изразно:
-Приготви го моля те.

-Ще бъде готов
Той отново стана незаинтересован от мен,явно усети моята хладнина,но не можех,в момента не можех да се примиря с това,не можех да се правя че нищо няма,когато имаше.Само до преди 24 часа той не ме поглеждаше,до преди седмица не ме и докосваше не че сега го правеше,но тогава просто търсеше други жени,а когато опитах да оправя нещата се появява това създание което е невинно и между нас отново има огромна пропаст...Имаше ли смисъл да се опитвам изобщо,ако опитахме да говорим...нямаше за какво,варианта бе да се скараме,просто защото в този случай не можех да протестирам,нямах право...
-Успех на делото -се отрони от мен преди той да тръгне

Тръгнах като след делото се появих отново,бях го взел по скоро спечелил. Взех малкия,като взех Френсис:
-Ще се върнем с резултатите. Намерих лекар който може да ги направи веднага.
Протегнах се и го взех:
-Нека не губим време.

След като Мейсън тръгна момичето опита да ме накара да хапна,но нямах апетит нито желание да се храня.Изпих кафето и приготвих децата,излязохме на бърз пазар за да има Франсис дрехи,играчки,козметика за момченца,всичко което бе нужно.Трудното бе да съм с две деца и всички познати да ме гледат странно,но не отговарях на въпросите,веднага щом се появих в мола папараци ме бяха надушили,опитаха да научат кое е това дете,мое ли е или на Мейсън и аз го гледам,но гледах да не кажа нищо за да няма проблеми.Щом се прибрах ги оставих да хапнат отново,беше почти 2 часа и бяха уморени и згладнели,после ги сложих да поспят докато Мейсън дойде за малкия.Чух го когато той дойде ,бях наредила да му го дадат когато го поиска,аз бях в стаята с Кат,тя бе заспала в кошарата си,а аз на леглото до нея,бях странно изморена,нямах желание за нищо

Върнах ме се с изследванията,Франсиси въпреки,че приличаше на мен,не бе мое дете. Явно бе спала с някой друг след мен или преди мен. Имаше хубави очи,като моите но не бе мое дете.
През целия път го гледах,всъщност не бе мое дете но как можех да го оставя,как можех да го оставя в приют,където щеше да бъде нещастен. А имах ме възможност да гледаме още едно дете.
Прибрах се,като дадох Франсис на бавачката. Качих се горе а Марисела лежеше в леглото. Седнах до нея:
-Франсис не е мое дете,прилича на мен но не е мое дете. Няма никакво съвпадение в гените. Но той е толкова малък. Не мис се иска да го оставяме в приют.

Погледнах Мейсън когато влезе в стаята,не знаех какво ще ми каже и вече може би ми бе все едно,но определено не ми беше когато го каза,но не бързах и да се радвам,това не значеше край на проблемите
-Съжалявам,сигурно се радваше да имаш син
Седнах в леглото,но се подпрях на ръцете си,виеше ми се свят,чувствах отпадналост,но слушах думите на Мейсън,не му се искаше да прати детето в приют
-Можем да издирим истинския му баща или наистина искаш да го осиновим?Кат му се радва,всички го обожават,той е кротко и много хубаво дете...А и явно искаш син...
Погледнах спящата си дъщеричка,не исках да я лишавам от братче

-Не може да го оставим на някой мъж,който дори не го иска. Ако и ти си съгласна,нека го осиновим,имаме пари и време да отгледаме още 5 деца,защо да не гледаме и това.
Погалих ръката и:
-Исках да имаме деца,без значение какви са,да са от теб и заедно да ги гледаме.
Наведох се,целунах я по челото:
-Ние си имаме вече син.

За едно бе прав,не исках Франсис да бъде с мъж който дори не знае сигурно за него,с мъж който не го иска,макар и само за нощ се бях привързала за него,въпраки мислите си как бих обяснила появата му..но думите на Мейсън бе учудиха,как искаше деца от мен като не ме желаеше,нямаше я онази тръпка,всъщност нямаше никаква тръпка,поне от негова страна,да сега ме галеше ,целуна ме по челото,но сякаш бях дете ,а не жена,неговата жена
-Да,ще имаме син който учудващо много прилича на теб...
Все още имах нужда от време да свикна с това,да знам мога ли да се боря с него,с липсата му на желание към мен и с това към другите жени..
-Искаш още деца от мен?интересно,до преди няколко дни нямаше тръпка към мен,спеше с други жени,всяка една би била майка на децата ти....

-Опитвам се да бъда мил,да поправя нещата,а ти постоянно се заяждаш. Опитах се тази сутрин да де държа мило,а ти се държа,като лед. Да разбирам,защото го правиш но не може постоянно аз,като вървя на пред към теб ти да вървиш на зад и обратното.
Бях сериозен и говорех напълно прави неща:
-Ти си моята съпруга и да искам да си майка на децата ми.
Погалих я нежно по бузата,след това се наведох и целунах нежно устните и:
-Красавице.

-Не вървя назад , но просто ми дойде в повече Мейсън,когато аз опитах да поправя нещата,първо не искаше да идваш на ревюто,а после и това с детето,всеки мой опит се спъва...няма да споменавам за снощи,когато си уморен не те закачам,знам колко е важна работата ти за това и се преместих в другата стая,но за мен това е мъчение,не можах да спя,днес едва не ме изсараха че гледам дете на някоя от курвите ти,не се засягай това бяха техни думи,в мола ни пресрещнаха папараци да ме питат за детето,не казах нищо,но излизам покорната съпруга която търпи всичко,психически не мога Мейсън...
Тези моменти бяха сладки,аз бях разтроена,а той с едно докосване ме разтапяше,погали ме,целуна ме и забравих какво говорех,от значение бяха устните му
-Винаги така правиш..не е честно

» Мейсън Робинсън
» Марисела - лицата зад нея
» Имението "Дънкан"