Имение Робинсън

-Поне това ти дължа след грижите за мен и преди да кажеш че това е малко след моята работа,ще те спра...Това ми беше работата ...Какво говоря,исках да го направя,от няколко дни се чувствам странно,след онази вечер не мога да спра да мисля,почти не спя...
Трябваше ли да му признавам как се чувствам,трябваше ли да сваля гарда и да му позволя да види колко всъщност го желая..Ами ако аз само се заблуждавах,ако той просто е объркан и това е само благодарност а и Кат..да тя ме харесва,това няма съмнение и той просто опитва да запълни с мен празнотата която Марисела е оставила...За това реших да се върна на шеговитата част от разговора
-Та,да разберем какво си пожела рожденика
Вървяхме през градината,беше толкова красива,особено на фона на луната

Всъщност не можех да откъсна поглед от нея,за мен тя е най-красивата жена. Въобще не можех да я сравня със съпругата си,да и тя беше красива и то дяволски но и двете са ужасно различни,да по характер малко си приличаха но нямаше база за сравнение и двете са уникално различни. Това ми се видя най-хубаво,защото и за мен е доказателство,че не виждам съпругата си в нея,а виждах съвсем нова и прекрасна личност,която исках и дори жадувах да опозная. Не само тя си е мислела непрестанно и аз си мислех непрестанно за нея,копнеех да я целуна,да я притисна в обятията си но не исках да я паша исках да и дам време да преосмисли нещата дори да свикне,не да е насила и да я принуждавам,исках да е изцяло по нейно желание:
-Е,казват,че ако го кажеш няма да се сбъдне...-засмях се-Или се бъркам с падащата звезда...
Малка невина шега но все пак щях да и кажа:
-Добре,ще ти кажа! Всъщност искам рисунката която ми нарисува Кат да стане истина. Виж не искам да си мислиш,че те принуждавам или те карам да правиш нещо,което не искаш но истината е,че в тази невинна мечта на Кат няма нищо лошо. За мен ти си много специална и не търся заместител на съпругата си,не искам и просто някой до мен,а искам теб и не намирам нищо по което да приличаш на покойната ми съпруга,което в този случай показва,че мога да те опозная такава каквато си,и че те харесвам по съвсем нов начин.
Спрях за малко и я оставих да ме погледне:
-А,за Кат тя вече има в твоите очи един приятел и пример,на който да подражава. Ни най-мако не бих пречил на това. Тя те обожава и ми харесва това.

А всъщност присъствах когато Кат рисува тази картина и ми стана много приятно и топло когато ми каза какво всъщност прави,а щом разбрах че е и подарък за Мейсън просто ...първоначално исках да кажа на Кат че това няма да стане,но като видях пламъчето в очите й не можех да и отнема тази мечта
-Виж,аз ...истината е че се страхувам,ти си ...аз ..ние сме от различни светове и се боя,боя се как ще реагират хората,твоето обкръжение,не искам да слушам приказки от сорта тя спечели детето за да се добере до него и парите му...или как може едно дете да бъде с мъж който ... - който може да и е баща,но това не бе така,той не бе толкова възрастен,напротив,беше зрял и това харесвах у него,не беше като мен или по скоро като връстниците ми момчета които се чудеха само коя да забършат и после какво да правят,а не мислеха за бъдещето си,докато той имаше такова - Просто тази разлика ме плаши,в един момент може да погледнеш на мен като на незряло хлапе което не знае какво иска а това ще заболи

Едва задържах смеха си,просто ми стана ужасно смешно. Обгърнах красивото и нежно лице с двете си ръце,като се оказаха на сладките и бузи. Погледнах я право в очите като и се усмихвах добронамерено:
-Данък общо мнение никога не съм плащал. Дори когато бях млад и правех глупости не ми е пукало. Постоянно са ме заливали с помий и винаги съм бил в устата на всички медии. И знаеш ли?
Попитах я аз но явно тя не намираше отговора:
-Ни най малко не ми пука,кой какво,ще каже,какво и как. Важно е да си щастлива,да го искаш,да сме щастливи.
Погалих я и отдръпнах ръцете си,копнеех да я целуна но не исках да я притискам бях обещал да не го правя и щях да спазя обещанието си:
-Не желая да те притискам и те оставям ти да решиш но ако те притеснява това,че някой ще каже нещо,това не е никакъв проблем. Въпроса е ти,ако се чувстваш по този начин.

Мислех,че ще ме целуне,но не го направи,спазваше обещанието си да не ме притиска и го оценявах,но когато ме докоснеше така и ме погледнеше с желание направо омеквах и надали бих го отблъсна
-Ти си свикнал но аз не съм,ставала съм свидетел как подобни клюки разбиват семейства съсипват кариери,не искам се отразява на нас,на Кат,на семейството ти,как биха реагирали вашите ако си с по младо момиче от теб?
Май беше време просто да спра да мисля и да не ми пука,да се оставя на течението,но някак си беше трудно,как щях да свикна с всичко
-На теб ти е лесно,но аз ...аз не съм свикнала с клюките,а съм ревнива и то много,просто не знам какво бих сторила ако видя някоя снимка на теб и друга жена или клюка,да аз съм полицай и трябва да се осланям на доказателства ,но става ли въпрос за мен лично и любим човек е трудно

-Както се видя майка ми те харесва,знам кога майка ми не харесва някой,едва ли би ти съдействала...
Майка ми когато харесваше някой,го харесваше,ако ли не то го мразеше до болка и вгурчаваше живота му:
-Чакай ние тръгнах ме,и се налага да ме ревнуваш. Понякога е нужно да мислиш рационално. При все всичко,че съм на работа,а ако не съм са в къщи,а излизам само на благотворителности,на който може да ме придружаваш. И аз не съм от най-търпеливите Вал и аз ревнувам много но това е съвсем друго. Ако не го искаш винаги,ще си намираш оправдания.
Поех много дъх:
-Такова решение не можеш да вземеш веднага или го искаш или нея. Аз съм такъв,искам го и ще направя всичко.

-Това решение не е лесно Мейсън,до сега не съм изпитвала такова влечение каквото изпитвам към теб и не знам как да го контролирам-и исках да се плесна през устата,но вече го бях казала,нямаше връщане назад,а и той ме погледна доста шокирано - Да,признах го вече и не мога да се отрека от думите си,привличаш ме,изпитвам непозната за мен тръпка и тя е силна,остави на страна Кат,това дяволче ми влезе под кожата от мига в който я видях,а ти...първоначално не исках да повярвам на това което усещах,смятах че е просто съжаление след всичко през което премина,но ти не се отказа,погрижи се когато ме раниха,а това не всеки би направил,бдя над мен,а с всеки изминал ден това влечение към теб растеше все повече и вече не можех да се контролирам,да стоя на страна,за това не исках да идвам тук,но как да откажа на Кат,а и на теб ставаше все по трудно...последните дни бяха истински ад

Трябваше да си държа на обещанието но за жалост не можех и се наложи да я целуна,след тези думи нямаше никакъв друг по логичен ответ. Целувката продължи много дълго и не спрях докато не и се насладихме и двете:
-Не се тревожи всичко,ще се нареди,ще направя всичко по силите си да те направя щастлива. А,ти ще се научиш да не обръщаш внимание на хората,те това чакат.
Усмихнах се и я погалих нежно по бузите:
-Важно е да го желаем,а аз го желая. 
Притиснах я до себе си,като я прегърнах нежно в обятията си.
-Всичко,ще е наред.

-Искам да е така
Останах сгушена в ръцете му,сякаш там ми бе мястото и това бе най-нормалното нещо , устните ми още горяха от целувката му,беше толкова нежна и същевременно търсеща,даваща и все пак не настойчива.А аз горях,исках още и още,но за всичко имаше време
-Аз също го желая,искам да си щастлив,Екатерина също и нищо да не и липсва,знам че не мога да заменя майка й,но мога поне да и бъда опора когато се нуждае ,да и бъда приятелка и съветница,а за теб...някой на който можеш да се довериш,при който да се чувстваш комфортно и да знаеш че е до теб

Галех я нежно по гърба,като бях наистина щастлив,щастлив,че и тя искаше това,което исках и аз:
-Знам Вал,Кат те обожава и съм сигурен,че тя ще е невероятно щастлива,ако си около нея. Тя тя слуша и те обожава...
Не можех да се спра и я погалих съвсем нежно по лицето,като го надигнах съвсем леко към мен,пръстите ми останаха нежно на брадичката:
-Също и аз,е може да не те слушам много но обожавам...
Една малка невинна целувка,не бях ме забелязали но над нас се бяха събрали облаци,дори не бях ме обърнали внимание на времето. Започна да вали,като изведро. Бяхме твърде далече от вкъщи и докато прибягаме и двамата бяхме вир вода. Смеех се,защото се чувствах прекрасно въпреки дъжда,а той сякаш ме освежи:
-Отдавна не съм се чувствал така,като съм около теб и сякаш всичко е наред и се чувствам на върха...
Обърнах се към нея и въпреки,че и тя е мокра,я прегърнах и махнах мокрите кичури,който криеха лицето и:
-Знаеш ли,невероятно красива си.

-Не преувеличавай,не съм чак толкова красива,освен това в момента съм мокра до кости
Но ми беше адски смешно и забавно,сякаш бяхме в кадър от романтичен филм,насред разходката и обяснение в любов главните герои бяха намокрени от внезапно завалял дъжд,страхотно просто.Но какво ли се учудвах,от няколко седмици като че ли наистина бях попаднала във филм,но докато беше криминален се превърна в романтична комедия
-Хайде да се преоблечем преди някой от нас да е настинал,а и не искам да се намокри превръзката,въпреки че вече зараства не искам да мокря раната

Не беше добра идея раната и да се мокри,въпреки че вече е почти зараснала можеше нещо да и се случи. Идеята да се преоблечем или по скоро да се съблечем е по добре. А,идеята че ми се иска да я съблека ми харесваше още повече.
-Да по добре е да се съблечеш... -закашлях се-Преоблечеш исках да кажа...
Вече не можех да държа думите си само за себе си. Толкова я желаех,че на моменти ми е доста трудно да го прикрия. Усещах силна болка в слабините си,не знаех от колко време не бях усещалжена толкова близко,а за друго не можеше да стане.
-Ам извинявай прекалено много пих май...
Трябваше да се оправдая нещо. Трябваше да се отдръпна защото тази сладка болка щеше да ме убие:
-Ще отида и аз да се преоблека.

Започна да заеква,какво му ставаше?Може би бе от алкохола,но нещо ми подсказваше че не е алкохола а просто желанието му което малко го издаваше особено в този момент.
-Да да алкохола е - засмях се и тръгнах към стаята си,но изобщо нямах намерение да стоя там и да се преобличам кой знае колко,просто свалих мокрите си дрехи и сложих един халат след което се отправих към стаята му.Не знаех какво ме прихваща,дали бе от виното или просто днес смелостта ми беше в повече и се държах като хлапе с нова играчка.
Застанах на прага на стаята му,виждайки гърба му или да подчертая -голия му гръб с чийто черти светлината на лампата така екзотично си играеше.Страхотния му задник беше стегнат под панталона с който беше.Боже бях се захласнала по него като ученичка....но виждах как ръцете му разкопчават копчетата на ризата ,а така копнеех аз да го направя,вижда ги как развързват връзките на халата ми,как докосват кожата ми и разпалват пожар в мен,а сега този пожар гореше в тялото ми

Исках само да се отърва от гадния панталон но за ужас не можех. Издърпах на бързо ризата си,като я метнах на пода с още няколко движения,разкопчах копчето на панталона и свалих ципа. Усещах кратко облекчение но е нищожно. Желаех я до болка,бях слаб пред желанието си,да я имам за себе си,да бъда с нея. Тогава чух шум зад себе си,извъртях се и я видях по халат. Изглеждах ужасно пуло гол с разкопчан панталон,като се виждаше прекалено много.
-Вал...
По дяволите,не можех да помръдна,ако успеех,щях да се приближа към нея и да разкопчея този халат. С едно движение закопчах панталона си но това просто ме накара да аконизирам. Истинска неподправена болка от желание. Облизах и прехапах устните си:
-Нещо случило ли се е?
По дяволите не бях ли най големия глупак на земята но истината е,че само в акъла ми е само едно.

И току що бях хваната в крачка,но той като че ли беше по-изненадан от мен и тогава усетих какво има,той беше възбуден и то много,едва стоеше на едно място,а панталона му щеше да се пръсне.
Не казах нищо и просто се приближих до него,не знаех какво да кажа ,не знаех какво да направя ,не исках да проваля нищо,но тялото не ме слушаше,просто когато застанах пред него вдигнах ръка и я прокарах по гърдите му,тялото му се изопна,кожата му настръхна и лек стон на наслада се отдели от гърлото му...
От къде намирах тази смелост да направя това не знам,но ми харесваше,продалжих малкото изследване като преминах по ръцете му и се спрях на пъпа и тогава се осмелих да го погледна
-Ти ми се случи

Пеперуди в стомаха ми,мислех си че отдавна са умрели но явно винаги ги е имало и от както съм с Вал,те не са спирали да пърхат  в мен. Нежното и докосване ме накара да полудея,толкова наелектризиращо,а тялото ми отвърна за секунди,още с първото докосване.
Ръката ми сякаш се движеше от само себе си,вплете се в мокрите и коси,наведох се и я целунах страстно,толкова че ако не бях се спрял,и двама ни щяха да ни болят устните.
-Толкова силно те желая Валерия,до болка...
С другата си ръка я притиснах към себе си,за да я усетя близа до себе си. Оголих рамото и,исках да докосна нежната и кожа. Леко разголено и изкушаващо,жадуващо да бъде целунато. Дарих я с мека и нежна целувка,като тя отключи и друга по прекрасното и вратле,още няколко леки бавни,нежни. Стигнах устните и,а докато тя беше омаяна от целувките ми,не можех да се спра,развързах халата,а ръката ми се пъхна докосвайки прекрасната и извита талия. Божествена,нежна,удивителна:
-Красива си,никога не се съмнявай в това...

-Тогава ме вземи!
Не казах нищо повече,желаех го и това само имаше значение,ръцете му които сега топлеха тялото ми,караха кожата ми да се наелектризира от докосването му,тялото ми да трепери до неговото,но най вече онази част от мен която копнееше да го усети.
Усещах топлината на тялото му,възбуденото му тяло до своето и усещанията които исках да изпитам.Ръката ми се озова на ръбовете на панталона му и просто го дръпна надолу,сякаш го освободих от затвор,той издиша така сладко че не можех да не се засмея
-Пречеше ли ти?

-От доста дълго време...
Облекчението дори на половина беше някак освобождаващо,чувствах силната болка все още но сега бях свободна. Личеше си колко много я желая. Никак не можеше да се скрие от нея:
-Желая те още от първия миг...
Впих жадно устните си в нейните,притиснах я към себе си,толкова плътно,че се отърках в нея. Сладка и невероятно изпепеляваща сладост. Жадувах я до болка,леко ръмжах но едва се здърбах да не я разкъсам,ако го направя,можеше да я изплаша със своята нетърпеливост. И въпреки всичко не бях от желязо и я повдигнах,като я отнесох към леглото,което никак не е далече. Нежно погалих лицето и,тя е като същински ангел,най-прекрасното момиче.
-Ти си невероятна жена знаеш ли го красавице? Забрави всеки,какво ти е говорил,ти си най красивата жена,за мен.

Знаех на къде отиват нещата и не бях в състояние да ги спра,дори не исках,просто бях опиянена от него,от аромат му,от ласките и думите му,защото наистина виждах в очите му че съм красива,а щом той ме виждаше такава ,то така се чувствах,не се съмнявах в думите му.
Оставих го да ме отнесе на леглото си,почувствах се страхотно като усетих мекотата на чаршафите му премесена с неговия мирис и усещането да ме докосва ,беше усещане което не исках да пренебрегвам и се наслаждавах с цялото си тяло

Дали се забравяше,как да правиш любов определено не,като карането на колело,просто се водиш от чувствата си. Въпреки,че бях мъж,който не се славеше с търпение с нея проявявах такова,не можех да спра себе си да я докосвам толкова нежно,обхождайки всеки сантиметър от тялото и,исках да и се насладя,да я докосвам за първи път по този начин е нещо не забравимо и невероятно и исках да му се насладя за по дълго. Впивах жадно устните си в нейните,като че се нуждаех от вода,нужни ми бяха устните,толкова сладки все едно опитвах от най-сладкия плод на земята:
-Боже толкова си нежна...
Прошепнах сякаш малко на себе си или по скоро си го мислех,а то излезе от устните ми. Боготворях я не само като човек но и като изумителна и невероятна жена. Движех се под нея лекичко над нея показвайки колко много я желая но не бързах в никакъв случай,естествено нямаше да протаквам,всичко с времето си,първо насладите и нейното удоволствие,а после всичко останало и да бяхме сами и можеше да не се притесняваме от нищо.

Учудвах се на нежността му,на начина по който се наслаждаваше на тялото ми,на това между нас,не бързаше,усещах пръстите му навсякъде по тялото си,изследваше го сякаш за първи път се докосваше до женска плът,а знаех че не е така и все пак бе като откривател,устните му едва се отделяха от моите.Дланите му проследяваха очертанията на тялото ми слизаха по извивките на гърдите ми,заиграваха се с втвърдените им връхчета,очаквах ад ги покрие с устни ала явно щях да почакам
-Ти си още по нежен..
Стараех се да му дам същото удоволствие,ръцете ми обстойно проследяваха чертите на мощното тяло над мен,галех лицето му,широките рамене и гладката кожа на ръцете му които се стягаха под пръстите ми,нежното и в същото време силно мъжко тяло което копнеех да вкуся

Най-прекрасното момиче,не разбирах,как не се виждаше себе си за красива. Цялото ми тяло изпитваше невероятно удоволствие,истински екстаз. Гърдите и бяха толкова нежни,че не можех да устоя и ги целунах устните ми се впиха в нея,като опитах от сладкия и аромат. Вкус който нямаше да забравя и щеше да ме топли всеки изминал ден и по скоро нощите,когато не можех да я имам. Тоя пристрастяваше и знаех,че един път опитал,щях да я желая отчаяно всеки път,щеше да влезе под кожата ми и да ме побърка.
Не се задоволих само с това,слязох бавно надолу,тя потреперваше,не бе уверена в това,че трябва да продължа,малко се чувстваше странно сякаш. Скоро се оказах между нежните бедра. Истинско блаженство,погалих я нежно с пръсти но да не е достатъчно и за това я вкусих,езичето ми така нежно се заигра и едно е сигурно,че ще я докарам почти до върха и тогава,щях да я покоря,за да усетя нейното удоволствие. Играта стана палава страстна извиваше се в ръцете ми в една сладка агония.

-Мейсън
Името му му се отрони от устните ми,беше сладък екстаз,да усещам устните му до място където никога не бях допускала друг мъж,беше ме малко срам,но пък когато усетих топлината на езика му забравих от какво се боях,а когато ласките му станаха по настоятелни просто не знаех къде се намирам,усещането беше невероятно,усещах тялото си леко,на върха на удоволствието.Ръцете ми се вплетоха в косата му,а тялото ми се извиваше под ласките му
-Мейсън...-беше някак умолително,вече не можех да издържам на това,исках го в себе си,не исках да свърша,искам те моля те

Усетих момента,а и тя много ясно ми показваше,желанието си. Рязко се отдръпнах и се слях с нея,освобождение и потапяне в сладката наслада. Желаех я отчаяно целия пулсирах и треперех от желание и това,че се намирах в нея ме доведе до невероятно удоволствие.  Най-прекрасното нещо е че усетих,как достигна до невероятния край,най голямата наслада за мъжа и за мен,е това че и доставих удоволствието,което заслужаваше и нямаше да спра до тук,щях да и давам още от това.
Движех се лекичко и дори за момент забавих и почти спрях,докато не отмине и последната тъпка от оргазъма,а после отново я разпалих,щях да я накарам да полети отново и отново:
-Прекрасна си Вал... Най-прекрасната жена...
Шепнех и на ухото нежно,исках да знае,исках да и набия в главата,че е най-красивата жена за мен.

Изтезаваше ме,бавно и мъчително след като ми достави удоволствие,но бе мой ред да му дам наслада,не исках само аз да се чувствам добре,все пак рожденика бе той.За това когато почти спря да се движи в мен го обърнах,бях над него,любувах се на тялото му под себе си и леко се задвижих,усетих го в себе си горещ,ръцете му стискаха бедрата ми и той посрещаше всеки мой тласък с наслада
-Искам да ти дам всичко!