Имение Робинсън

-Не се чувствам изгонена,просто не обичам да оставам в чужда легло първата нощ
Не съм безразлична,това беше признание и ми хареса,зави ме е ме целуна
-Добре,ще остана,но само защото настояваш
Обърнах се към него и го целунах нежно по устните,а после и по челото

Радвах се че остава,целунах я нежно и я притиснах към мен,до толкова,че да и бъде удобно:
-Спокойно вече почти е сутрин така,че не си оставала вечерта да спиш.
Намигнах и,това беше начина да не се чувства престъпила правилото.
Натиснах едно дистанционо да свали завесите не обичах да ми пече докато спя.

Именно това бе проблема
-За мен сънят е важен Мейсън,ако не поспя ще имам ужастни торбички под очите и няма да изглеждам както са свикнали да ме виждат в средите където се движа
Той спусна щорите,скоро слънцето щеше да се скрие,прегърнах го леко за да ни е удобно и затворих очи!

Заспа,малко след нея аз,станах преди нея но я оставих малко да поспи,на терасата бе сложена закуска или обяд. Отворих вестника и отпих от кафето. Чаках я да се събуди,бях поръчал да и вземат една красива ежедневна рокля,която бе на диванчето до нея с една малка розичка и картичка. Също имаше и удобни обувки,всичко по нейна мярка.
-Нещо друго да желаете господин Робинсън.
Усмихнах се на иконома:
-Благодаря не за сега си свободен.

Събудих се,не знаех колко е часа,но Мейсън не беше до мен,на терасата ухаеше на кафе,когато се изправих видях закска на масичката ,а на дивана имаше рокля,ежедневна и обувки.Беше се погрижил за всичко.Влязох в банята и си взех душ,облякох се и излязох на терасата при него
-Роклята е страхотна,благодаря ти! - целунах го - Изобщо спал ли си?

-Да спах,просто ми е нужно малко сън. От сън спомени няма.
Подадох и кафето,беше красива в тази рокля:
-Не знаех дали,ще ти хареса но я поръчах да я донесат,мисля че те видях в едно списание точно с нея.
Затворих вестника:
-Има палачинки,кроасани,яйца и плодове. Не знаех какво обичаш за това поръчах много неща.

Беше прав,че няма но за мен беше полезен и ме отпускаше.Взех чашата с кафе и седнах срещу него
-Да , носих я на едно от ревютата където представих някои от моделите ми...
Видях отрупаната маса,той наистина се беше постарал доста
-Обичам обилната закуска,но днес ще я карам на плодове - усмихнах му се като станах и го целунах за благодаря

Погалих я по брадичката,надигнах се и я целунах.
-Заповядай,хапни си.
Гледах я беше ми хубаво,да е на закуска с мен. Отворих отново вестника,като го разгледах,трябваше да купя акции на фондовата борса.
-Ще мина веднага след,като взема делото.
Затворих вестника:
-Ще огледам нещата.

Закуската с него беше приятна и разтоварваща,той четеше вестник,а аз хаправх от пресните плодове.
-Ще приготвя всички документи от делото,финансовите отчети и ... ще трябва да знаеш с какво се захващаш
Изправих се и го целунах
-Аз отивам в агенцията,чакам те там

-Добре,красавице!
Изправих се,целунах я:
-Шофьора,ще те закара,където пожелаеш.
След това тя си тръгна,аз си оправих,изкъпах се и си облякох деловия костюм сложих кофарчето.
Минах през кантъората да взема няколко документа.

С помощта на иконома влязохме през задния вход,като скоро бяхме в предвериято.
-Добре дошъл в моя дом сега е къщата на брат ми но след,като си купи негова,е от части моя.
Обърнах се към иконома и казах:
-Ще ни приготвиш ли сандвичи,картовки и пай,донеси ги горе в стаята,отивам да видя моята Пухи.
Хванах го за ръката и тръгнахме на горе по стълбите,като скоро бяхме в стаята:
-Сладкишче Пухи тук ли си!
Чуваше се малък лай когато от гърдероба с моя сандал излезе Пухи,сандала бе по голям от нея. Наведох се и я взех,като тя започна да ме ближе и да ми се радва:
-Това е моята Пухи,Макс Пухи,Пухи Макс!
Казах го бързо,че прозвуча доста смешно.

Когато пристигнахме не вярвах на очите си,беше си огромно,тя ме поведе към някакъв странен вход на който ни посрещна иконом.Гледаше ме странно и дръпнато,не бях приятен
-Къща ли?Мила това си е палат
Тя поръча сандвичи,пай и не знам още какво като ме помъкна към стаята си,само гледах не пипах нищо,докато не влязохме в спалнята и,беше голяма,леглото огромно и меко,това аз не можех да и дам..тогава от някъде излезе Пухи..беше наистина сладко кутре
-Сладур е мила

Подадох я на пред,за да се опознаят,а тя бе дружелюбна и започна да го ближе:
-Харесва те!
Гледах ги беше много сладък. Помислих си,такъв ли щеше да бъде с нашето дете,за първи път ми се прииска да съм майка,да го видя какво е да си майка и той да е бащата. Но разстресох глава,като се опитах да забравя тази мисъл:
-Тя е малка и няма да създава проблеми любими,ще я взема със себе си.

Малкото кученце беше дружелюбно и ме хареса ведната,сгуши се в ръцете ми,оставиме да си играя докато Ема приготвяше багаж
-Сигурна ли си мила,че искаш да дойдеш там...? Наистина ли си готова да оставиш това?Аз не мога да ти дам този лукс Емили,не мога да ти усигуря това на което си свикнала,не и сега с това ми състояние..не мога да ти купувам скъпи подаръци и друхи

Той се тревожеше,знаех че ако го доведа тук,ще се разстрой. Но не исках да го прави. Приближих се към него,целунах го:
-Обичам те любими и бих дошла на край света,ако ти си там. Не искам от теб този лукс,не искам да ми купуваш скъпи подаръци,аз си имам всичко,имам си теб.
Бушнах го,като Пухи бе между нас:
-Добре ми е в твоята къща но се нуждая от дрехи,имам само два чифта бикини и някоя друга рокля,не може така,трябва нещо да се топля.
Погалих го по бузата:
-Мили тук си в моя дом чувствай се добре,като крал,ела в мекото легло,влез в моята приказка,както аз влязох в твоята.

Тя ме целуна,беше нежна целунка и запомна да ми обяснява какне иска лукс,че с мен и е добре
-И аз те обичам принцесо,ти си ми достатъчна,носи жена,всяка жена обича подаръци,обича да е глезена,а повече от цвете или нещо евтино като гривничка,но от евтините,а ти заслужаваш повече
И все пак продължи,дрехите и наистина бяха малко,но аз щях да я топля,аз не можех да я водя тук и там,а само на моите места,там където парите бяха нищо
-Тя не ми е позната мила,ти влезе в моята,но дали аз мога да вляза при теб?

-Оу можеш да влезеш в мен!
Намигнах му палаво,взех Пухи от ръцете му,като я посавих в любимото и кресло. Придърпах го към леглото,надигнах роклята си,като го оставих да ме наближи:
-Има всичко и ще си го купя ако нямам нещо но не мога да си купя миговете с теб,местата където ме водиш и емоциите който ме караш да изпитвам. Никога не бях виждала делфини на живо,никога медуза не ме бе парила,никога не бях се любила в езеро. Това никога никой нямаше да ми го подари освен теб.

Знаеше как да ме разведри,да бъда в нея бе най-невероятното чувство
-Палавница!
Казах когато взе Пухи от ръцете ми и я остави в креслото, а мен задърпа към леглото,надигна роклята си,беше божествена,моята богиня
-Това е ,не искам да разчитаме на твоите пари,но и не мога да те спра да ги ползваш...аз ще продължавам да ти дарявам теци мигове любима,ще те заведа накрай света ако трябва,ще те любя където кажеш,дори на най-показното място което избереш....

-Тук е перфектното място,никой не е спал в моето легло,никой не ме е любил върху него. Брат ми щеше да полудее,ако се бе случило.
Дръпнах го към мен,още малко:
-А и,ако брат ми разбере,че си тук,ще дойде и ще започне да те разпитва.
Засмях се,свалях дрехите му,исках да го пушна под меките завивки и да ме люби в него:
-Ще се забавим с тръгването,искам те тук.

Палавница малка,искаше да ме има тук,да я любя както в къщи,но тук имаше опастност да ни пипнат
-Мила ... желая те,но ще дойде някой ако сме шумни,а с теб не мога да съм тух
Тя обаче ме събличашеи дърпаше към леглото,гледах я какво прави и се наслаждавах на това....
-Опа,май ще нощуваме тук а ?

-Определено,ще полудуваме тук. А,и трябва да побързаме,преди брат ми да е дошъл,а и иконома прави нещо за ядене,скоро трябва да дойде,така че нека се скрием под завивките.
Дръпнах го към мен,като скоро бяхме в леглото и под завивките,оставаше да се отървем от глупавите дрехи:
-Хайде любов да се отървем от гадните дрехи.
Събличах го бързо,като се опитвах да ги махна от леглото но бяхме потънали в него:
-Страх ли те е?

Брат и?
-А милоооо не ,ако брат ти ще идва няма да рискувам,но и наистина нека изчакаме храната
Но тя бе нетърпеливо,опита се да свали дрехите ми,а вече бяхме под завивките и не издържах,спуснах ръката си по нея
-Боже не мога да стоя мирен когато си гола до мен

-Знам за това и бързам да се съблека,за да не размислиш.
Тогава чух почукването и как Пухи лае. Беше иконома идваше с закуската. Завих Макс под одеялото.
-Влез!
Той влезе,като влезе с количка с храната,а аз не спирах пот одеялото да докосвам Макс:
-Благодаря ти свободен си!
Той не искаше да излезе но го направи,като чух как набира телефона.
-Иконома ни издаде на брат ми.

-Не искам да бърза скъпа,искам да се насладя на тялото ти,но знаем че..
И ме прекъснаха,иконома влезе и остави храната,но не искаше да излиза,а Ем не спираше да ме докосва,не спираше да ме дразни,а едва стоях мирен.
Когато най-сетне излезе чухме как набира телефна,Ем бе сигурна,че са ни издали
-Супер и сега какво?Ще се махаме или ще го чакаме,ще говоря с него,само да не ми налита на бой

Знам,че не бях добър съпруг и щях да бъда още по лош брат но когато чух от иконома,че са в имението оставих Мери,да си почива и тръгнах към имението ми.
Качих се горе в стаята,като почуках на вратата на Ема:
-Емили,отвори ми Мейсън е!
Но се чуваха разни неща,явно ги бях спипал:
-С него ли си излезте за да се запознаем...

» Имение Виларте
» Имение "Хейстингс"