Мейсън бе тук,станах като се смеех: -Обличай се мили,иконома много бързо е изклюкарил! Облякох се на бързо и оставих и Макс да се облече. Отидох към вратата но застанах пред него не знаех дали няма да му налети: -Здравей батко! Гледах го и той беше доста ядосан: -Какво те води насам?
Докато се чудехме какво и как,на вратата цъфна брат и,звучеше ядосано и напрегнато,разбирах го,бе малката му сестричка. Скочих бързо и се облякох,застанах до леглото за да го послещна ако налети,но Ем отиде за отвори и му препречи пътя...не знаех какво ще направи,но не бях страхливец,щях да понеса всичко и да я защитя ако се наложи.Сложих ръка на рамото и като се усмихнах -Ве сигурно сте Мейсън Робинсън,братът на Емили,аз съм Максимилиан Шел,приатно ми е да се запознаем
Влязох гледах го злобно,като махнах ръката му от рамото и: -Дръж се на положение момче! Гледах го ядосано: -Да знам за теб,ти си пандисчията,който е със сестра ми! Погледнах Ема: -Ема от Зак Ефрам та на пандисчия,толкова ли? Попитах я,като погледнах към Макс: -Е,г-н Шел какво може да даде едно момче,като вас?
-Мейсън! Извиках аз,като го бутнах,беше се приближил много към Макс: -Батко не се дръж,като задник,Макс е моят любим,той е добър и мил,нещо което не си сега. Надигнах се и прегърнах брат ми: -Обичам го и моля те дръж се добре с него. Отдръпнах се,като хванах ръката на Макс.
Знаеше си мястото,махна ръката ми -Ема спокойно,брат ти се тревожи за теб,но г-н Робинсън затвора е минало,недуразомение което излежах..но то ме научи на много Явно наистина е била с онзи ..рошавия,но сега обичаше мен и го заяви гордо пред брат си -Вижте,може да нямам вашето положение и пари,но обичам сестра ви,вярно е не мога да и дам този лукс,но мога да и дам повече от това,любов,закрила и много нови емоции което до сега не е изживявала,само за два дни тя видя места за които не подозираше и прави неща които не можеше...Това парите не могат да и дадат,но ако тя реши,че иска пари и лукс,не я задържам на сила,има избора да остане с мен или да ме напусне
Тя малко ме умилостиви но нямаше да се прекърша толкова лесно. Не изпусках злобния си поглед от него: -Добре дал си и толкова мигове,направил си я щастлив но знаеш ли,че е болна,припада. Погледнах към кракът и,който бе зачервен,явно я бе ожилило нещо. Показах го: -Така ли се грижиш за нея,работиш в бар,показал си и всичко така ли,и до кога,ще и показваш,докато не я убиеш ли?
-Мейсън! Извиках аз: -Това е глупава медуза,тя ме ужили,не е виновен той,а глупавата медуза. Прегърнах Макс: -Той иска да успее Мейсън,и ти сам знаеш,какво е да си горд мъж. Иска да постигне сам всичко,това което и ти искаше като малък и за това не позволи на родителите ми да ти плащат обучението,а ми работеше. Знаеше,че съм права: -Престани да се държиш така!
-Да знам,че е болна,припадна в къщи педи да тръгнем,наясно съм и че ви е дала бъбрека си! Той видя ужиленото,но Ем му обясни,нямах намерение да споря с него -Вижте какво,знам че сте загрижен за Ем,но я обичам,да работя в бар,но то е защото искам да правя нещо,а не да се налага да се върна към предишния си живот,да продавам дрога или оръжия,това е най-лошото и съжалявам,че някога се забърках в това..днес просто печеля пари като работя,на вас сега не ви се налага,исками се един ден да и усигуря лукса който има,но не става от днес за утре и вие го знаете,Ем също.Макар да пожела да ми помогне отхвърлих тази и идея,няма да и позволя да ми дава пари
Не можех да гледам Емили нещастна,а това я кареше да се раздира от вътре,гледах тъжните и очи,бе готова да заплаче всеки момент. Протегнах ръка и погалих Ема по бузата: -Знаеш,че искам винаги най-доброто за теб. Въздъхнах и погледнах към Макс: -Тогава съгласен ли си на друго,да те наема в моята кантора,ще минеш от най ниското стъпало,като разносвач на колети. За година ако си упорит може да отговаряш за отдел. В бара едва ли,ще се развиеш.
-Мейсън... Бутнах го: -Той може да не иска това! Излязох през вратата и казах: -Хайде да отидем да хапнем нещо,гладна съм. Напрежението ми идваше в повече не исках любимите ми хора да се карат: -Моля те батко,престани да се караш с него! Предупредих го аз.
Той се успокои,разбира се,че щеше да иска най-доброто за нея,както и аз.Емили обаче още не се бе успокоила,прегънах я -Успокой се мила,не се караме,с брат ти си говорим,искаме най-доброто за теб Той ми предложи работа,бях горд и не исках да приемама,но бе прав че в бара нямах много за развиване и надали щях да спечеля пари,а и той не ми позволяваше направо да печеля,а сам да се издигам -Ем,той ми предлага поле за изява,може би е прав,че в бара нямам преспектива,а в кантората да,мога да ти осигура много повече,а и той ще е спокоен и ще ме наглежда - погледнах към него,определено това бе целта - Съгласен съм г-н Робинсън Ем бе гладна -Какво ти се яде принцесо?
-Радвам се,че се съгласи с мен! Вече ми се вдигна в очите,бе умен и нямаше да позволи това,а и щях да го наглеждам: -Започваш от други ден в кантората ми от 8 до 17 чеса без събота и неделя, Ще имаш човек,който ще ти обясни работата. Тупнах го леко по рамото: -Добре дошъл в кантората и да кажа всяка втора събота има лекции за преквалификация,ако се явяваш на тях ще израстнеш бързо. Усмихнах се на Ема: -Хайде Малката отиваме да хапнем.
Те започнаха да се разбират и това ми харесваше,радвах се че най-сетне всичко,ще се развие добре: -И Мейсън внимавай,не се гаври с него,ако разбера,че си направил нещо такова,ще ти го изкарам през носа! Седнахме на масата за хапване,като скоро ни сервираха: -Мейсън как е Мери,защото не я взе със себе си... Но си отговорих на въпроса: -А,мислел си,че ще се скараш с Макс. Не се тревожи но аз няма да остана тук,взимам си дрехи и Пухи и,ще живея в къщата на Макс.
Стиснахме си ръцете след като старателно ме потупа по рамото -Костюм или нещо по обикновенно да нося? - те ме погледнаха-Питам да не стане,че не съм разбрал после Емили беше толкова сладка,че неможех да не я целуна,седнахме да ядем когато ми каза за лекции за преквалификация,това щеше да е интересно -Ем ми каза,че чакате дете със съпригата ти,поздравления! Те са заприказваха когато Ем спомена,че ще живее с мен -Радвам се,че искаш да останем там ... искам да ти осигуря,по -хубаво жилище и ще се постарая скоро да е така
-Не за сега не ти трябва,ще имаш униформа,ще ти я пратят утре по пощата. Гледах Ема,тя светеше,по щастлива никога не бях я виждал. Толкова влюбено го гледаше и се гушкаше в него. Бе щастлива,а той наистина се държеше добре: -Да благодаря в 5 месец е,и се надявам всичко да върви добре и след още няколко месеца,ще си имам момиченце. Взех хляба,като започнах да ям: -Спокойно Ема,няма да се гавря с него но ако има проблеми с някой може да ми каже. Асистентите ми доста често завиждат и се опитват да саботират.
Започнах да хапвам бях много гладна,само ги гледах как си говорят. Разбираха си се и това ми бе достатъчно: -Не искам друга,харесва ми твоята къща и мога да живея в нея,защо ще трябва да си взема малко дрехи. Хапвах си от всичко,за да събера сила за по късно: -Плувахме с делфини беше много красиво Мейсън,нямаш си напредстава,колко щастлива съм,никога не съм била по щастлива. Е,медуза ме нападна но се случва. Вдигнах рамене наистина се случваше: -Не се бой Макс,ще ме пази.
-Ще я чакам да дойде! Той си мислеше,че може да се заяждат с мен и да имам проблеми -Спокойно шефе мога и сам да се справям с това,няма да тичам при вас щом има проблем,това само ще ги храни... Емили беше наистина щастлива вече,брат и знаеше и нямаше против,щеше да става баща което му личеше,беше горд -Нека се роди живо и здраво...! Гледах с какъв ентусиазъм Ем разказва на брат си за приключението си във водата
-Да дано! Налях му малко вино в чашата на Ема не наливах,знаех че тя не обича: -Надявам се вие се пазите,и по скоро Макс,пазиш я нали. Знаеш,че ще и е трудно ако забременее сега и то толкова скоро след операцията. Пази я,не бива да има сега деца,кариерата и няма да бъде толкова заплашена но здравето и е много крехко! Погледнах го сериозно: -Тя го иска знам го но не го позвалявай още сега. Видях Ема как гледа към чинията: -Не бива сега.
Беше прав но се опитвах до го прикрия и извиках: -Стига Мейсън не се говори такива неща на масата. За секс и бебета,яж си пюрето и не говори глупости. Скастрих го аз за да млъкне,защото ме засрамваше,какво иска или не исках си беше моя работа. -Остави сами да решим това! Гледах чинията,не можех да понеса,че говори точно за това.
Мейсън бе прав,тя не биваше още да забременява,но много бързо скастри брат си -Ема,остави го,тревожи се и е прав,помислих си го и аз,не бива да прибързваме,още сме в началото,а и ти си млада още за дете,искам да соживееш още преди да ме дариш с дете,знам,че искаш,аз също,но има време,а и не се знае..всичко се случва..нека видим какво ще кажат лекарите,ще отидем да те прегледат Погледнах Мейсън,може би не очакваше да разсъждавам така,но обичах Емили и давах всичко за нея -Пазя я
-Добре радвам се! А и може би Емили,щеше да размисли,да види,че греши и да го остави,за това и исках да ги забавя малко. -Това е много добре,е аз ще ви оставям,нахраних се,Мери ще се притеснява. Станах хванах го за рамото и казах: -Очакваме те на работа не закъснявай,останете тук ако искате една вечер или колкото поискате. Станах,целунах сестра си по бузата,ама тя май ми се цупеше. След това ги оставих.
Той ми вгурчи вечерята и те другжно го сториха. Мейсън си тръгна,бутнах чинията обърсах се с кърпата: -Отивам да си приготвя багажа! Ядосана бях,за това се качих бързо в стаята си,като легнах в леглото,заплаках,защото и двамата ме мислеха за дете. Исках дете,заех че не може да стане така но исках поне един от тях да ме подкрепи,а не да казват млада съм болна съм. Чух как Макс влиза: -Сега ще се оправя стана ми лошо. Излъгах аз,за да не вижда че плача.
Мейсън си тръгна и ни остави сами,а Ем се разсърди,искаше дете и го знаех,но не исках да казвам пред брат и.Тя се качи горе и сигурно се разплака,за това се качих при нея,почуках ,а тя ми отговори хлипайки -Недей така скъпа,знам,че искаш дете,знам че ти не си дете,но имаш какво да видиш преди да станеш майка..Но ако се случи ще съм щастлив Качих се на леглото и я прегърнах,знаех,че е плаче за това я целунах -Не плачи принцесо,не ми късай сърцето.. -галех я,можехме наистина тази нощ да останем тук и да си починем,а и медиите още бяха тук - Искам да си починеш,събра ти се много
Скрих се в него но още плачех: -Знам че съм млада,знам че съм и болна но ти си толкова грижовен мил с мен,дори като те гледах с кучето,представих си какво е на мястото да има дете. А,бях сигурна,че батко го каза с някаква цел: -Искам знам че не му се сега времето и е нужно поне три месеца да се изчистя от противозачатъчните но батко го каза с някаква цел.
Все пак се сгуши с цел,но вярваше,чима някаква причина брат и да го каже -Ей,спокойно мила,каквато и да е целта му няма да я постигне Гушнах я отново и я погалих по главата,целунах челото и завих -Може би се надява да се разделим или просто е загрижен за теб,но ти казвам ако се случи ще е добре дошло,макар да сме млади и двамата,не само ти красавице
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
