Полицейското управление

С Джесика се запътихме към управлението,като по тъптя предизвикахме учудване как така една манекенка бива арестувана насред площада,папараците веднага бяха повикани,което не бе добре,приятелчетата и не биваше да знаят...
Настаних я в стаята и седнах срещу нея
-Знаеш за какво си тук нали?Имаш шанс да се измъкнеш ако ми съдействаш

Крачех към управлението, закопчана. Имаше една добра и една лоша новина. Първо вече беше доста след полунощ, нямаше много хора навън. Сравнително приятен факт, за репутацията ми. Поне нямаше да лъсна във вестниците.
Изведнъж насреща ми се зададоха малка групичка папараци, както и оператор от телевизия "News". Е явно щяха да ме отразят. Папараците, както и минувачите бяха учудени от гледката. И с право. Нямаше да им позволя да ме държат много, и утре топ новината нямаше да е моето задържане, а некомпетентността на полицията.
Полицая ме вкара в една стаичка и ми зададе първия си въпрос.
- Всъщност господин полицай- казах иронично - нямам никаква представа защо се намирам тук
Понякога да се правиш на ударен помага.

Беше доста нахакана,но какво да очаквам от един модел като нея,всички те бяха еднакви,не беше първата която арестувах заради дрога
-Първо,не се прави на интересна-не става пред мен,второ имаме достатъчно доказателства за да тикна теб в затвора за притежание,съучастничество и пласиране на дрога,но ти предлагам нещо,предаваш ми гаджето си и си свободна

Присвих очи, изнервях се.
- Първо - казах на висок глас, седнах на стола, и качих краката си на масичката- не е нужно да се правя на интересна, вродено ми е - усмихнах се нагло.
Това полицайче не ми се нравеше особено.
- Второ ако не си си научил уроците, за да ме осъдите за притежание, първо трябва да намерите нещо у мен.
- И съжалявам че ви опреквам, но явно не сте си свършили добре разследването. С Алек не сме заедно вече.Казах и закклатих крак нервно

Засмях се,в този миг в къщата и бяха намерени наркотици,не за първи път всъщност намирахме,а и имахме снимки на нея и пласьора й..
Изправих се и бутнах крачетата и като седнах на масата до нея
-Хм..имаме се за много умни а,но не сме - плоснах снимките пред нея,където се виждаше ясно тя и пакет дрога,в този миг колегата донесе и тези от къщата й
-Това идва от дома на Джесика Уайнтхаус,сега сигурна ли си,че не мога да те затворя
Именно за това и я арестувах сега,защото не беше с него,а можеше да ми помогне
-И това ми е известно госпожичке,именно за това си тук,помагаш ми да го пипна и си свободна

Бутна краката ми и се настани най-спокойно.
- Виж сега драги. Не ме е страх нито от теб нито от правосъдието ти. Можеш да ми се правиш на лошото ченге, но си спести убидите. Това те съм манекенка не ти дава право да подхвърляш нападки за умствения ми капацитет.
Наркотици у имението ми. О, я стига. Явно Педро и Хуан добре са си свършили работата. Но явно полицайчето не разбираше какво значи подхвърляне.
- За да сме наясно. Първо снимките няма да се приемат. Снимана съм с мъж който ми подава плик. Това бялото може да е пудра захар за домашния сладкиш на майка ми. - засмях се
- Второ. Не съм държала наркотици у нас, от както се разделих с Алек , а и това няма как да докажете.
- Трето ако искате да знаете чия е дрогата се допитайте до Пердо и Хуан Де Лавега. Те са конкуренция на Алек и вече покойният му брат. И винаги са били по-голяма заплаха за всички в града, но не - вие трябва да обикаляте и наказвате малките риби.

Оле,бяхме и тънкообидни,но всъщност момичето си знаеше правата и бе и оправно,но на мен не ми действахатриковете й
-Пудра захар дадена ви от задържан наркодилър?Едва ли?Второ-наркотиците у вас са от скоро,проверихме вече веднъж домът ви,не си мислте,че нямам хора на всякъде..трето-те са в затвора,остава Алек и вие ще ми помогнете,ако не искате да ви разкрасят в затвора
Подадох и лист,за да напише показанията си
-Още нещо да измислите?Или ще се съгласите да помогнете?

Бях проснал на стената нарко дилъра,който се опита да избяга от участъка:
-Няма да стане в моята смяна господин Рамирес,прос забравете,ще си излежите всичко!
След това го подадох на полицаите и си изтупах ръцете,мразех ги тези,всички бяха еднакви,престъпници и убийци. Щях да ги затворя всички,за да почиват в мир родителите ми. рябваше да оправя бумащинат,за това седнах на бюрото си.

Надигнах глава от бюрото но бавно,погледа ми тръгна по красивото момиче пред мен. Чух,че щели да ми пратят пратньорка,очаквах да е някаква яка бабанка,дето сигурно да бъде по яка от мен. Но това не бе тя:
-Добър деен!
Казах аз затвори папките и се изправих,закопчах си сакото и подадох ръка:
-Намерихте го,аз съм Кевин Костанза,приятно ми е.
Здрависах се с нея и казах:
-Вие сигурно сте Валерия Питърсън

Е определено бе костюмар,както очаквах но съвсем не бе мачото когото очаквах.Като знаех реномето на този град създаден от латинозаселници ,очаквах и той да е такъв,но уви..и все пак имаше нещо което оправда очакванията ми.за разлика от него аз бях напълно небрежна в удобни черни панталони и бял потник върху който стоеше и значката ми
-Да,аз съм,приятно ми е ... е значи ще бъдем партньори...
Той ме гледаше доста изненадано
-Май не съм каквото сте очаквали

-Ами да кажем,че очаквах треклирен гардероб с екстри,но се радвам,че това очакване се разби на парчета.
Минах пред бюрото,като бе време да я разходя из управлението. Заведох я първо до бюрото и,което бе не посредствено до моето:
-Това е твоето място,тук отдавна не седял никой и ти препоръчвам да огледаш за дъвки имаше един пристрастен към дъвки и сигурно цялото бюро е пълно с дъвки.
Така де все пак бях длъжен да предупредя. Тръгнах на татък,като показах стаята за разпит:
-Тук,ще влизаме доста често,съвет ти да си доброто ченге.
После кантората на шефа:
-Там не ти препоръчвам да влизаш,ако влезеш значи е за конско. Ако шева Гоставо,ще те хвали го прави пред всички. След това стигахме почти до края и имаше стълби:
-Долу е лабораторията но ти няма да имаш достъп до там. Но там са всичките ни плъхове.
Е,и брат ми но нямаше да казвам.

Определено имаше чувство за хумор и това ми допадаше,поне нямаше да е скучен и досаден както досегашните изроди с които бях работила
-И ти определено не си мачото когото очаквах,така че сме квит..
Той ми показа бюрото ми,имаше нужда от пипане тук там,но това после..продължи с обиколката ни
-Доброто?Хм..не знам влизам ли в тази роля - пошегувах си,но когато ми каза,че ще ми е забранено достъпа до лабораторията ми стана любопитно
-И защо нямам?Ако ми трябва резултат от нещо?Към теб ли дасе обърна?

-Да,към мен правилото е само на по висшите да слизат долу.
Вдигнах рамене но се радвах,че е така,щеше да здуха брат ми.
-След 1 месец ще можеш но сега ще се обръщаш към мен. После ще мине обучение за безопасност.
Върнах се на мястото си и казах:
-Сори ама сега имам бумащина, и трябва да я напиша,запознай се с колегите си. Но ще ги спечелиш ако един път им донесеш понички.

-А,не знам как и къде си работила но ,за нещастие не можеш да излизаш по време на работния си ден.
Взех половината от една купчина и подадох папките на нейното бюро:
-Тук има няколко случая,наркотици,свади,изчезнали. Дори не знам какво има,полицаите го пращат. Прегледай го и това,което ти се стори по лесно го почваш.

Погледнах го невярващо,ама той сериозно ли..
-Шегуваш се?
Май не защото ми подаде една купчина бумаги които да прегледам,имаше какви ли не случаи,кои от кои по ...дори не намирах думи,как можеше полицията да не се е справила с това..
Имаше две свади с които бързо се бях справила,бяха пратени на съд веднага..
-Сериозно,картела не може да бъде проследен...не съм от тук ,но дори аз знам кои са Наваро и че картелът минава през този град,до два часа ще са в ареста,идваш или сама да се оправя?

-Стой си на мястото добро ченге,това ако искаш да живееш не се занимаваш с Наваро докато не се издънят брутално. А,още повече,че си жена,ще те вземат на мезе.
Взех и папката и я придърпах към мен,като я сложих в шкафа:
-От както съм тук се занимавам с тях,така че няма отръване,хващаш ги наемат си добри адвокати и ги пускат. Омагьосан кръг,чакам се да се издънят до такава степен,че да се наложи да ги застреляш.

Погледнах го и се засмях,той шегуваше ли се с мен,именно защото нямаше жена не ги е хванал
-Ама ти сериозно ли ще ги изпуснеш?
Занимавала се бях с такива неведнъж и до сега никой не се е измъкнал от това
-Ставай! - дръпнах го за ръката ,той ме изгледа подозрително - Искаш да се издънят?Сега ще ти дам повод...
Чудех се защо ме пращат при него,имал нежда от партньор,ето защо съм му,за да хване наваро
-Ще вляза в картела,под прикритие,не ме познават,всяко друго ченге съм сигурна че да,но не и мен...аз ще ги издъня

-Ей,маце седни си на мястото нова си не ти трябва да се бориш с това,ако ти се излиза донеси кафе и понички,щом ти се излиза но те не са лъжица за твоята уста. Така,че си сядай на мястото и се заеми с случай по твоята мярка.
Казах аз като я сдъвках искаше за няколко часа да хване групировка която се опитвахме от години да хванем. Започнах да си пиша документацията,като от входа влязоха няколко проситутки:
-Марта отново ли?
Погледнах една от по мургавите:
-Да красавецо,казах ти,че няма да спра!
Засмях се и ги оставих.

Продължаваше да ме спъва,той не можеше ли да разбере,че мога да ги хвана за два часа,бях проучвала картела им,бях работила над това още преди години,сега имах шанса ,а той ме праща за кафе
-Казах ти,не съм ти домашна прислужничка...
Тогава в управлението влезе проститутка,явно и бе редовно,защото той я познаваше,това ме доведе до нова идея
-Поне ще ме изслушаш ли?Знам как да проникнем ворганизацията и до месец ще са зад решетките без който и да е адвокат да може да ги измъкне

Изправих се и се закопчах:
-Слушай ме много добре и не искам да повтарям. Картела Наваро,са постоянно развиваща се групировка. Целта ми не е да ги хвана,да ги тикна зад решетките. Ще се появят други,който ще ти сритат секси задничето. Казвам ти,този картел не е лъжица за малката ти уста,ако не искат да ти го начукат,се връщай на шибаното си място и си намери друг по малък случай.
Взех един и огледах и подадох:
-Ето на тая и откраднали кучето,това е лъжица за твоята уста. Ти си тук от колко..-поглендах-От 4 часа и веднага искаш да затънеш в кашата. Слушай момиче,тук командвам аз,а не ти и моето каране е далеч по приятно от това,което шефа ще ти дръпне,когато трябва да ти спасяваме принцеския задник.
Врътнах се и тръгнах да си вземам кафе.

-За сега се занимавай с ку...
Тогава телефона звъна. Веднага посегнах и го отворих:
-Да...да... Добре,ще дойдем.
Станах веднага,като отворих шкафа и сложих пистолета в чантата си и картата си в десния джоб:
-Хайде имаме случай,ще успееш да излезеш днес. Имаме труп зад Хотел "Fantasy" 18 годишно момиче,още съдебния лекар не е на мястото но полицаите се съмняват в свръх доза.