Заглавие: Моите стихотворения Чет Юли 21, 2011 1:08 pm
Не пиша често ,всъщност много рядко,но когато го правя ,изливам цялата си душа.В моите стихотворения няма да видите повърхности неща ,аз не пиша за всекидневието или за красивата природа ,аз пиша стихове от които боли...Надявам се да ви харесат Второто и третото са ми най-новите ,с тях участвах в конкурси за стихотворения ,а първото ми е най-любимото ,написах го докато гледах една снимка в гугъл.
Моето сърце
Моето сърце в шепи ти държиш, то тупти между нежните ти длани. И ако някога от моята любов се умориш ,ще потъна в рани ,но да те обичам ще престана.
Защото знам ,какво е любов на заем ,защото знам колко от нея боли . Защото всичките душевни рани са нищо , пред безразлични души.
Моето сърце в шепи ти държиш ,за теб то прелива от страст. Можеш да ме обичаш или унищожиш , друг избор нямаш ,както нямам и аз.
------------------------------------------------------ Всичко
(Посветено на Мъжът,който внесе светлина,в моя Свят и повече от седем години, сме на една и съща вълна.)
Толкова топлина,само ти можеш,да ми дадеш. Да ме изпълниш цялата с див копнеж С твоята ръка,само с едно докосване,можеш,да ме сгрееш И само за миг целият ми свят ,да пометеш.
Да ме даряваш с толкова нежност ,че и без теб,да не съм сама Да ме стопля спомена безбрежен да ми дариш чифт крила.
Да летя, аз вече мога Без да падам в пропастта Ще горя вечно в твоят огън, както ти ще изгаряш от моята топлина.
Един до друг,да сме навеки И да се обичаме и след смъртта Това невъзможно било ,за човека Но вярвам ,няма предели любовта.
Няма възраст,раса и цвят, Няма въпроси Любовта на всички разкрива нов свят И щастие безгранично носи.
Забравяме и за болката и самотата Забравяме всичките си сълзи Когато е протегната на любимия ръката Усещаме тръпки в душата ,дори.
За това ти казвам ,ти си ми Всичко Ти си въздух,вода и храна за мен Моето щастие едничко ще Те Обичам и след сетния си ден.
------------------------------------------
Караш ме да искам да умра !
Ридание гърдите ми раздира Че за теб поредна съм била Караш ме да искам да те убия И след теб и аз да умра!
Че без теб,за мен живот няма Че макар да не исках ,всичко за мен си ти Че всичко друго е измама И без теб,не мога да ,съществувам дори.
Нож в сърцето си искам да забия За изцеда до капка кръвта Да мога от там да те изтрия Да залича и любовта.
Знам,че докато още дишам В мене ще си и ти но не зная ще спра ли да те обичам Ако студени са моите гърди ?
Винаги съм била силна и горда с това,че съм се родила жена но пред тази пропаст съм безсилна Караш ме да искам да се хвърля от ръба
Мразя те ,проклинам мига,в който си тръгна Сама остави ме за страдам в нощта Обичам те ,моля Бога да се върнеш Преди без теб да умра.
Всяка нощ,аз за тебе плача И укорявам се за слабостта Дните без теб, са ми палача Караш ме да искам да умра !
А обичах аз живота И радвах се на всеки нов ден Сега го отдавам с охота Без теб,в този свят,няма място и за мен ! Не вярвах,че ще дойде този ден, за любов,да се моля А ти,да си толкова студен Да сломяваш ,мойта воля.
Да ме нараняваш и от мен да се отричаш Да ме изоставяш А аз пак ,да те обичам.
И дори когато болка ми причиняваш За мен да е радост,най-желана Защото няма по-голяма рана,когато обичаш Да се сблъскаш,с безразличен.
Да мрази ме и изгаряй,с твоята ненавист Да ранявай ме и наказвай, Аз пак от теб,не се отказвам и на друга името като ме любиш назовай.
Аз пак съм твоя Глупачка ,не от един наречена открадна ми покоя и без тебе съм обречена!
Над тихият град се прокрадва нощта Луната се издига гордо,за своя пост Една сянка обвита в тайнственост и мъгла Приближава се ,като чакан и канен гост.
Тя не спи ,а гледа луната няма свидетелка за лудостта чака будна ,своя принц на мрака Да я обгърне с ръка.
Прозорецът отворен стои а тя на леглото е затаила дъх за нощ една да се стопи в обятията, на един случаен мъж.
Сърцето и започва ускорено да бие Когато вижда очертанието му в тъмата А той не може копнежа си да скрие Да забие зъби в плътта и ̀топла и позната.
Не няма нужда от покана Получи я отдавна Не само за нощна прехрана Но и за любов всеотдайна.
Понякога изпитва жал За дето с чувствата ѝ си играе но когато е гладен и изнемощял за тях дори не хае.
После може да боли Задето отново я наранява но сега няма търпение дори да пие от нея и да продължава...
И може би в една такава нощ обвита в мъгла и тъмнина тя ще чака любовта ,готова цялата да му се отдаде Но вместо обич,без вина ще спре да бие едно сърце. ---------------------------------------- Екстаз
Течен огън по вените ми се разлива ,превърнала се в парче податлива плът,изтръпвам цяла безкрайно топла и нетърпелива Да срещна твойто тяло.
В агония страшна ме оставят всеки път целувките твои Умът ми без жал,разпиляват За да ти дам ,без свян всичко мое.
Ръцете ти ,не ръце а жарава Превръщат ме в лава Не знаят милост и пощада щом с ласки ме даряват.
Очите ти тъмни от страст ,ме пият, като вино,най-сладко и омайно Сърцето ми ,за тебе бие И това чувство е безкрайно... ---------------------------------------------------- Предателство,не прощавам !
Да повярвам още не мога Че човек,като теб Ще ми докара тревога и ще е толкова проклет.
Мислех те ,за приятелка За човек,на който да разчитам А ти си била предателка Ти знаеше,че го обичам!
Но за тези неща трябват двама Аз го зная,но обвинявам първо теб Дано ,какво е болка да не узнаеш и да ,не те застигне гневът ми свиреп.
Стой от мен,надалеч дори не ме доближавай За прошка късно е веч Опасно е за твоето здраве.
Докато в мене гори гнева Не зная,какво мога да сторя Остави ме ,да се успокоя Преди със себе си,да се преборя.
Защото едно предателство Е голяма скръб А когато е от приятел е равносилно на смърт!
Мъртви вече за тебе, са моите очи Сляпа ще бъда За твоята болка дори.
Защото той мен обича а,само си играе с теб Но ти си глупаво момиче Жалко,че по този начин ще го разбереш.
Когато той ти се насити И се върне при мен Сърцето ти ,ще съсипе и няма да видиш ,бял ден.
Недей да ,да се молиш и да идваш да плачеш разкаяна на колене Мъртва съм завинаги За теб,вече няма място в моето сърце!
Знаеш ли теб съжалявам Жалка си ,а ,да го разбереш,не можеш Предателство не прощавам Колкото и да се молиш!
Аз ли съм наивната или ти сега ? Когато аз ще съм обичана ти пак ,ще си сама !
Сега мен ме боли И аз плача ,до побъркване Но ще дойде ден помни и ролята ще се обърне.
Но дори,тогава в сърцето ми прошка не търси Споменът за теб ще изпратя Там,където няма да съществуваш дори!
Bijou Deschanel Moderator
Брой мнения : 210 Join date : 19.07.2011
Заглавие: Re: Моите стихотворения Пет Юли 22, 2011 8:17 am
Много са хубави
Селина Admin
Брой мнения : 925 Join date : 10.07.2011 Age : 34 Местожителство : Лос Риос
Заглавие: Re: Моите стихотворения Пет Юли 22, 2011 8:33 am
Аз няма да ги коментирам,знаеш мнението ми ,казвала съм го не веднъж
Сара Макензи Newspaper editors
Брой мнения : 235 Join date : 19.07.2011
Заглавие: Re: Моите стихотворения Пон Авг 08, 2011 10:39 am
Ти чуваш ли гласът на прибоя и плисъка на вълните Питаш се още ли е твоя или е била само в мечтите ?
Тази лятна авантюра Превърнала се в неочаквана любов. Нощем те държи будна, очаквайки неговия зов...
Той знае ли,че го обичаш или под прикритието на нощта споделяше с тебе момиче лятна емоция,без нищо да е означавала, тя ?
Докато ти му отдаваше не само тяло ,но и сърце За него означаваше ли ,като за теб ,нещо повече ?
Защо не разбра,защо не го попита А с копнеж само остана ? Сега само,ти напомнят вълните За лятото ,което носи рани.
Ще мине то и есента Спомени за всеки ,щастливи ще носи Но за теб болка една и хиляди неизречени въпроси.
Защо самата ти , не се поинтересува Дали в сърцето му Изобщо някога ще съществуваш ?
А остана сама с едно съмнение Което ще те гризе до лятото следващо А може да е било съвпадение и повече няма ,да се срещнете.
Пропусна навярно шанса свой И втори да получиш няма Сега се питаш,беше ли твой или всичко е било измама ?
Това лято и това море ще го помниш дорде си жива А можеше всичко различно да се стече и да си щастлива !
Но това е страха ,въпреки всичко рискувай Ако те отхвърлят, веднага Поне ще си знаела,че не си струва!
Ами сега ,какво знаеш и какво ти остана ? Една болка стаена и любов неизживяна... --------------------------------------------------------------------------------------- Това ,беше втори вариант,но така и си остана недовършено...
Тя притиска до тялото си нож до ръба на скалите в тази безлунна нощ да го забие ,да падне и остана скрита.
Много болка понесе нейното сърце Сама се пита,как досега не се пръсна Та луда и блудна с безизразно лице В тази нощ непрогледна да ,иска да го откъсне. ---------------------------------------------------------------------------------------
За мъничка част,дори...
За една негова усмивка половината си живот би дала За една негова целувка, светът до край,би извървяла.
За прегръдките негови, нежни където заспива ,като дете Би минала,морета безбрежни само в тях ,отново ,да се озове.
Само,за част ,от него дори Тя,би си дала душата докоснала би,висини с тази любов,до днес ,непозната.
Защото само той,може Да я стопли,така Че никога повече да не почувства студа.
За един негов поглед ,изпълнен с топлина Тя би дала ,всичко свое ,без да поиска в замяна ,това.
Отдала се би безрезервно напълно и без остатък Щастието с него е безмерно дори ,за мъничка част от миг кратък.
Селина Admin
Брой мнения : 925 Join date : 10.07.2011 Age : 34 Местожителство : Лос Риос
Заглавие: Re: Моите стихотворения Пон Авг 29, 2011 7:19 am
Вто Ное 25, 2014 9:54 pm by 
