Модна агенция "Виларте"

Модната агенция на Марисела се намира в центъра на града,всеки желаещ да бъде модел може да заповяда!

Модна агенция "Виларте" Office-1

Офиса на Марисела!

Модното шоу щеше да се проведе в модната агенция,имах огромна зала за това,когато отидох само момичетата и помощничката ми бяха там.Всички бяха въодушевени от предстоящото шоу,но не и аз,мислех само да проблемите си,а най-лошото бе че спонсора ми искаше онази глупачка да е част от шоуто,само това ми трябваше,но нямах друг избор освен да се съглася и да се моля Мейсън да не реши че е нарочно.Оставих да се оправят с декора и се качих в кабинета си,имах нужда да съм сама,но Лана ме познаваше
-Мер,какво има?
-Нищо,притеснена съм,искам всичко да е наред-а не можех да я лъжа
-Говори с мен,има нещо,малката ли?
-Не,моля те остави ме сама!

Влязох в малката стая,където бе сухия бар. Момичетата се подготвяха за ревюто но въпреки това,дори не исках да съм тук. Не ми бях по вкуса такива неща,не ходех на ревюта. Преди ходех,защото исках да сваля някоя мацка но сега това бе забранено.
Изпих едно две уискита и бях готов да седна на мястото си,бях най отпред,като виждах всичко.
Погледнах към часовника си.
Замислих се,как се бях ме запознали с Марисела,всъщност я бях обикнал още в първия миг,щом я видях. Беше красива и нежна,бе и темпераментна и дива. Сега дори бе готова на всичко да ме задържи. Трябваше да се опитам да възвърна тази тръпка.

Докато седях в офиса си научих че той все пак е дошъл,какво да се прави,фарса бе на лице,вече няколко пъти репортери опитваха да говорят с мен за това дали не съм разделена с него,дали няма срив в брака ми,но не бях в настроение да говоря за това с тях.Изпих едно усики на екс и се върнах зад кулисите за да подготвя момичетата си,а и самата аз да се приготвя за шоу
-Мари сигурна ли си,че искаш да го направиш?
-Това е моето шоу,това е моето завръщане на подиума,няма да стоя настрана повече
-Но тези фойерверки ...не е ли прекалено
-Не!
Оставих асистентката си и се отправих към бара,напоследък имах нужда от повече алкохол,тогава го видях,едно две и начало на операция върни тръпката на Мейсън..щях да го игнорирам,да се държа като в деня в който го срещнах,но този път...е този път нямаше да ме има така лесно..
-Бърбън-поръчах на бармана

Почнах да се прозявам това ревю почваше много да се бави. Чудех се дали,ще се вържа на всичко това,бях прекалено голям. Трябваше вече да улегна,да не мисля,за това. Всъщност,защо въобще ми беше да се занимавам с някакви жени. Около мен бяха седнали две мацки аз не им обърнах внимание. По дяволите трябваше да порасна и наистина да се държа зряло. Завъртях глава,като отново се прозях,като погледнах чесовника си. Защо въобще ми бе всичко това.

Наблюдавах го от далеч,беше интересно,че около него имаше доста жени ,а той дори не им обърна внимание...какво се опитваше да направи?Искаше да заблуди мен или наистина тези не го интересуваха?Нямаше значение шоуто щеше да започне всеки миг,вече бях зад кулисите отново,оправях косата и тоалета си,когато муциката започна,моделите бяха на подиума,а на първите редове до подиума бяха отбрани гости,сред които Мейсън и онази моделка с която го заварих в кафенето
-Дами и господа,днес за първи път от години насам ще видим отново на модния подиум една невероятна жена,един модел с чието оттегляне светът загуби много,тя е красива,тя е чаровна,тя стана майка и пак е ослепителна,създаде агенция и покори модните подиуми със своите модели и ревюта,искам да ви представя Марисела Виларте
Светлини,силна музика,всичко бе подготвено седмици,но засилено като представяне преди дни,все пак исках наистина Мейсън да почувства нужда...
Модна агенция "Виларте" 2we9boh

Останах за малко без дъх,като я гледах слисано. Въпреки това чух и викове на момчета или на мъжете. Тогава изпитах нещо,което не бях изпитвал отдавна,това бе ревност. Ревност че всички я виждаха така,толкова сексапилна толкова....
Ядосах се и станах от стола си,като нямаше да изгледам цялото ревю. Отидох на бара,като си поръчах уиски,като го изпих на екс. Тя беше моя съпруга,а сега се разголваше пред всички,само и само да ме съблазни. Какъв глупак бях,не биваше да и позволявам това.

Видях как Мейсън стана от стола си и се запъти на някъде,после научих че е на бара,нимане му хареса шоуто или ревнуваше от подвикванията?Скоро щях да науча,но от години не бях се качвала на сцената и сега бях въудошевена,може би трябваше да оставя проблемите назад и да се съсредоточа върху това,но никога не бих се разголила толкова ако не бе Мейсън,само за него бих го направила и естествено ако плана ми успееше той щеше да получи самостоятелно шоу само за него...
Опасенията ми фойерверка да не ме събори се разминаха,слава богу нямаше проишествие и слязох от сцената,преоблякох се в нещо удобно и не така разголено,макар да бях на мнение че щом се чувствам красива мога да нося всичко,но знаех че той може и да се възпротиви...Но играта тепърва започваше..тогава я видях,приближаваше се до него,к*ката с която го видях..останах скрита за да видя какво ще направи той,ще ме изчака или ще си тръгн с нея..видях я да слага ръка на раменете му

Някой се доближи до мен,предполагах,че е Мери,като бях готов да я скастя но тогава я видях,не беше Мери:
-Какво търсиш тук?
Тя се оказа пред мен,бе предизвикателна но определено не ме предизвикваше:
-Какво ти става Мейсън,нима си охладнял към мен?
Присвих очи:
-Ти не значиш нищо за мен,тук съм заради съпругата ми. И е крайно време да си тръгнеш,не разбра ли намека.
Очите и се бяха насълзили:
-Недей да плачеш хубаво момиче си,ще намериш някой но аз нямам намерение да оставям съпругата и детето си.
Тя хукна на някъде,а аз си взех чашата,като отпих от нея.

Не знаех какво си казаха,в началото реших че се оговарят да се видят,но тя имаше сълзи в очите си..нима я бе отрязъл,нима отказа на поредното си завоевание?Хм..но това не значеше нищо,можеше просто да играе поредната игра,за това и аз продължих,влязох в бара като всички се обърнаха към мен,след шоуто в бара имаше коктейл,който искаше щеше да остане,който иска да си тръгне,щом се появих всички ме погледнага и поздравиха,беше успешно шоу и бях доволна,но най-доволна щях да съм ако бях постигнала целта си...
-Налей ми нещо силно моля те Алекс
Седнах до Мейсън,но сякаш бе непознат,сякаш бе мъжът който срещнах на площада преди време,но моето държание щеше да зависи от неговото

Знаех,че играем но в същност не бях готов за игри или по скоро не исках да играя и възстановявам стара тръпка,защото беше на път да има нов тръпка. А,и още бях в плен на ревността.
Заобиколих масата,като я обхванах през кръста. Никой нямаше да обърне внимание,на това,защото бяхме женени. Само тя леко се смути. Дарих с целувка врата и,като сложих буза на ухото и за да мога тихо да и говоря:
-Прости ми Марисела,аз съм пълен глупак.
Още една целувка:
-Не бива да те карам да правиш всичко това и да се излагаш така,само и само за да ме предизвикаш. Ти си красива и невероятна.

Когато застана зад мен първоначално се смутих,но после се усмихнах,не знаех само какво е намислил,играе ли или е решил да прекрати това,когато ми поиска прошка за миг бях готова да спра,да го целуна и да се прибереч,но до кога щеше да е така?Дали бе заслепен от ревност или искаше да ме провери...
-Извинявай ,но не смятам че съм се изложила,това е модно шоу,а и не го правя само за теб...
Обърнах се към него,бях като в капан ,зад мен бара,а той ме бе обгърнал с ръце
-Това бях аз преди да те срещна,това смятам да бъда занапред,да се върна към стария си занаят...е не винаги ще има такова събличане,това беше просто за завръщането ми...

Ръката ми премина през бузата и,като я гледах в очите,бях честен и откровен:
-Аз бях виновен,за всичко това,ако не бях аз нямаше да направиш това шоу. Аз те накарах да ме предизвикваш. Но ти си моята съпруга,и аз не бива да се държа така с теб. Трябва да те уважавам и ценя повече.
Наведох се и я целунах.
-Да може би няма да се променя,може да залитам,може да греша но но ти си моя съпруга. И те обичам и нямам намерение това да се променя.
Отново я погалих по бузата:
-Старата тръпка я няма,няма как да ми я върнеш,никога няма да сме стария Мейсън и старата Марисела,ние сме новите съпруг и съпруга и ще се опитвам да остане така.

Виновен,не беше само той виновен..аз също имах вина,бях позволила живота ни да е еднообразен,бях позволила да гледа на мен просто като на жена,но не и като на съпруга или просто бях виновна че забременях
-Това шоу щеше да го има,но прав си,може би нямаше да съм толкова разголена,истина е че го направих за теб,сам каза че ти е омръзнало,че в къщи си като в затвор,а аз съм тъмничаря ...
Да,щял да залита,а аз какво?Всеки път да се чудя с коя е сега?Всеки път да го моля да се обади и да стана досадната съпруга
-Ето това не искам Мейсън,искам да имаш очи само за мен и дъщеря си,не казвам да не заглеждаш чужди жени,това не мога да забраня,но знам че не можеш да се ограничиш с това...за това ще правя всичко за да не го допускам
Старите...не никога нямаше да ги върнем,не исках да ги връщам,онази Марисела пак бе наивна,аз не

-Ще направя всичко по силите си за да не допускам това,да не поглеждам към друга жена. По скоро обещавам да не лягам с никоя друга,а поглеждането не гарантивам.
Все пак реших на края малко да се пошегувам. Целунах я леко,след това я погалих:
-Ти си моята съпруга,която ме дари с невероятна дъщеря,обещавам ти,че няма да се държа не уважително към теб.

Обичаше да се шегува с мен,това може би бе добре,но и двамата знаехме,че няма смисъл да обещава невъзможни неща.И все пак нищо не казах,обеща ми да ме уважава,но и това не бе неизпълнимо
-Не обещавай невъзможни неща Мейсън,знаеш че те обичам,но имам някакво себеуважение и няма да ти налагам присъствието си,сгреших много от както те срещнах и ще се постарая да не греша отново...
И все пак тази вечер бе наша и се надявах и той да е на това мнение
-Имам още изненади за теб тази вечер,но ако нямаш желание можем да хапнем някъде и да се прибираме

-Добре нека да отидем някъде да хапнем.
Още преди да се обърна видях един колега,който държеше за ръка едно малко момченце. Беше с червена коса и сини очи,подобни на мойте. То бе лапнало пръста си и бе облечено в костюм.

Модна агенция "Виларте" 8d0eccb20503cc69_Little_Boys_Clothes_B

Не го бях виждал от години но сега ми изглеждаше странен:
-Какво става Томас,какво има,защото си точно тук.
Той ми подаде едни документи. Погледнах ги вътре имаше и снимка,както и документи за попечителство:
-Мейсън приятелю,знаех си че някой ден твоята безотговорност,ще доведе до проблеми. Само че твоя проблем е това двугодишно момче на име Франсис. Когато си бил в Италия си бил с момиче на име Стела Де Салава,смятала да гледа сама детето но заболяла преди година и признала,че ти си бащата. Ако искаш да го успориш знаеш правилата. Изследвания за бащинство. Но имайки предвид това,че освен червената коса,ужасно прилича на теб.
Стоях като гръмнат,като погледнах дето,след това него,а след това и Марисела.
-Съжалявам брато знаеш процедурите. Грижи се за детето.
След това тръгна и остави детето,което бе на път да се разплаче:
-Марисела... Аз...
Както беше на път,се разплака. Наведох се към него,като го вдигнах:
-Ей недей да плачеш...
Той се сгуши в мен,бе уморено дете личеше му. Още гледах изненадано:
-Каква каша....

Гледах объркано,това дете беше копие на Мейсън,още преди мъжът да каже каквото и да било знаех че е на Мейсън,господи сега вече беше наистина лошо.Но той бе негов син преди да срещне мен,нямах право да се меся в това,макар че Мейсън ме погледна виновно,не можех да правя сцени,той имаше задължение и ако това беше решението му аз нямаше да се възпротивя да гледам това красиво момченце,то не бе виновно че баща му е женкар...а и Кат щеше да има братче
-Мейсън решението е твое,ако ти искаш да го припознаеш аз ще се радвам да бъда негова майка,нямам право да те съдя че имаш дете,станало е преди мен...ако си съгласен ще го осиновя и аз и ще имаме второ дете,а и Кат ще има братче...решението е твое,аз нямам думата

Беше пределно ясно,че трябваше да бъда отговорен за това малко дете. Погалих го по гърба,защото бе малко не спокоен но му се спеше:
-Спокойно малкия,всичко ще бъде на ред.
Гледах към Мари:
-Ще пусна ДНК-тест,за да сме напълно сигурни,макар че знам отговора. Трябва да го докажа правно не само визуално.
Беше време да се прибираме,тук имах едно дете,а в къщи ме чакаше още едно,както и объркана съпруга,към която бях се провинил:
-Нека да се прибираме,сигурно е гладен и му се спи.

Той шегуваше ли се,искаше един милион ?Или той не ставаше за престъпник или беше някакава шега,защото след всичко което стори да иска само милион си беше падение на паденията,до сега не бях виждала подобен позор в кариерата си,направих знак на Мейсън да се съгласи,а аз давах заповеди на колегите си да спрат серините и да се отдалечан на прилично разстояние от агенцията,от управлението получихх позволение да действам с група неуниформени и цивилни хора на които имах вяра,дори се учудих че успях да ги убедя,а Мейсън ме гледаше слисано ,сигурно ме мислуше за луда и реши че ще пусна Диавела да се измъкне,но нямах намерение да му казвам какво всъщност мисля
-Сега,приготвили сме куфар с пари,аз влизам и ще взема детето,от вас искам да стоите в колата и да не се месите,гарантирам живота на дъщеря ви,мисля че можете да ми се доверите

-Нямам никакъв избор нали?
Попитах аз,като се молех на всички богове да ми върнат моята малка дъщеричка. Останах с агентите но наблюдавах ме ситуацията в сградата,вече имах и видио за неговото падение,щях да го поробя до гроб.
-За да ви се довери извикайте е със звездичке. Аз и викам така,ще знае,че аз съм ви казал.
Само аз и виках така и щеше да тръгне с нея,ако и каже така.
-Върнете ми я!
Това беше най голямото доверие,накараха ме да вляза в един пикап,в който имаше камери,за да гледам всичко. Ето имаше и видео,още едно доказателство

Това щеше да е трудно,да накарам този мъж да се предаде,но нямаше къде да отиде,в колата в която щеше да влезе нямаше да има негов човек ,а мой но той нямаше от къде да знае,но това Мейсън нямаше нужда да знае,той вярваше че ще върна дъщеря му и че ще арестувам негодника за деянията му
-Я виж ти,младото ми протеже,какво става Питърсън,да не би да си сбъркала професията и да искаш да станеш модел?
-Хм,ако аз съм си сбъркала професията какво да кажа за теб ... чичо?Какво стана,нали щеше да преследваш лошите,да пращаш убийците в затвора,кога стана един от тях?
Да,този мъж бе чичо на Валерия,мъжът помогнал и да влезе в полицейската академия,но след това я изостави,можеше да се опитва да си препише заслугите,но не той се бореше със зъби и нокти за да си заслужи значка
-Носиш ли парите?
-Дай ми детето и ще ти ги дам,както и ще те отведа до колата която ще те изведе,знаеш нали?Стария форд никога не ни оставя чичо - Вал му намигна,вероятно стария идиот и се върза,може би и Мейсън слушайки и виждайки това,но после щеше да обеснява
-Не ме питаш защо го направих а?
-Има ли смисъл,искал си власт,искал си го на дъното,само не знам защо си убил жената,защо не го натопи за друго,хиляди варианти имаше
-Не знаеш ли?Обичах тази жена,може би няма мъж в този град който да не я обича,а тя избра него,влюби се в него,няколко пъти опитах да провокирам ревност у двамата,но уви,обичаха се,за това реших че ако няма да е моя,няма да е ничия,за това я убих и натопих него...но трябваше да се появиш ти глупачке и да развалиш всичко....да,не го осъдиха,но развалих репутацията му,съсипах го

Ударих по масата,той бе направил всичко,беше пратил онази курва и детето. Точно когато всичко вървеше добре,любовта обаче ни направи по силни:
-Копеле мръсно!
Беше записано,и този запис е направо камата в сърцето му,той се закопа сам. Сега никой нямаше да повярва в неговата невиност,щом имаше този запис. Но погледа ми не можеше да се откъсне от малката ми принцеса,която плачеше вързана в друга стая.
-Няма ли да я вземе...
Извиках,сякаш можех да я изкарам през монитора,казаха ми да се успокоя,като се върнах на мястото си но едва се държах:
-По дяволите...
Отново ударих ядосано по масата,като стреснах всички отново,отново ми направиха забележка да се успокоя иначе,щели да ме изкарат.

-Браво на теб,до какво доведе това?Собствената ти племенница да тръгне по дирите ти,за това бе против,знаеше какво мога и че ще те хвана ,за това си отишъл в имението и си изхвърлил повечето доказателства,за това отвлече детето
-Браво дете,много си прозорлива,но наистина ли вярваше че ще хванеш именно мен?Наистина ли си толкова глупава,че да решиш че ще се предам
Боже колкото остаряваше толкова и оглупяваше,наистина ли пък бе решил че ще го пусна така лесно,никога,дори да бе собствения ми баща пак щях да го арестувам,не позволявах да се престъпва закон,на какво иначе ме бяха учили
-Кой каза че ще те арестувам чичо? - Мейсън сигурно тук подскочи до тавана,но ако исках детето живо трябваше да играя - Дойдох само да дам парите и да взема детето,долу е колата ти,осигурила съм ти коридора ,просто ми дай Екатерина
-Луда ли си,кой ми гарантира че Мейсън не дебне някъде
-Мейсън е в имението и чака новини,виж сам - на телефона си имах запис който е от дома на Мейсън часове преди отвличането и крачи нервно,това трябваше да го заблуди -Виждаш ли,сама съм,няма други,дай детето и върви,изчезни завинаги
Надявах се да се получи и да не се налага да се открива огън, боях се за детето

-Не я разбирам,какво прави,те му помага!
Но явно си знаеха работата,защото ми казаха,че това е само постановка. По дяволите исках си само детето. Бях готов да захвърля кариерата си,и ако трябва да стана фермер,само за да мога да опазя Екатерина.
Преминах с ръка през косата си,имах нужда от кутия цигари или едно силно питие,защото бях на път да се побъркам.
Тя плачеше в другата стая,като един гибон не трепваше. Сигурно се страхуваше ужасно,не ме виждаше,сигурно я бяха наплашили,надявах се да не и бяха посегнали:
-Ще вляза...
Не издържах и тръгнах но няколко полицая ме спряха преди да направя няколко крачки,не успях да издържа и се сбих но те бързо ме върнаха на земята,и въпреки всичко и аз не им се дадох. Имах рана на устата но и другото ченге пострада. Затвориха ме в една полицейска кола,като ми дадоха връзка със сградата,само в колата можеха да ме одържат да не отида там.

» Имение Виларте