Къщата на Максимилиан

-Ох,добре!
Приближи ме,аз увих краче около него:
-Само малко,ще те по целувам.
Макар,че и двамата знаехме,че това малко никога не бе малко,а дори беше прерастваше в цяла вечер любов. За това се отдръпнах,пригладих роклята си и отправих малко.
-Хайде обличай се мило,за да излезем.

-Ще го решим по време на вечерята.
Облякох едно яке,защото беше много студено. Сложих си гланц и се подпрях на шкафа за да го погледам,как се облича. Беше толкова секс,че исках още сега да го награбя но се сдържах и не го направих.
-По добре е да отидем с такси,за да можеш да пийнеш малко вино.
А,ако бяхме с колата нямаше да можем.
-Или аз ще карам,а ти ще пиеш.

Съвсем малко след,като се прибрахме,майка ми се обади,че Марисела,е родила и детето се казва,като нея. Беше много доволна,а аз и се похвалих с годежа и това,че съм бремена. Тя не реагира никак или по скоро се зарадва но още не вярваше,какво и се е случило. Затворих и телефона:
-Макс Марисела е родила здраво момиченце и са го кръстили на мама.
Бавно на пръсти се приближих към него:
-Като ги изпишат от болницата,ще идем да ги видим.
Сега се бях заела да му разкопчавам ризата:
-Макси... -гласа ми бе тих и сладък,дори малко влудяващ-Ти ще ме обичаш ли,ако напълнея?

-Не става въпрос за това...
Май това се наричаха хормони,бушуваха за миг,като се обърнах с гръб:
-Ами,ако стана много дебела,тялото ми ще бъде съсипано.
Започвах да се плаша,дали щеше да ме харесва въпреки това,което щеше да се случи с мен.
-Аз вече съм пълна,старите ми дрехи трудно ми стават.

Опрях се на него,като извих вратлето си за да ме целуне по врата. Мина ми за секунди,само с една негова страстна целувчица:
-Сигурен ли си,ами ако те сплескам?
Обърнах се лице в лице с него,надигнах се на пръсти,впих устни в неговите:
-Ще ме любиш ли така страстно?

Поклатих глава и го дръпнах за ризата към мен,ухапах устните му но не бе грубичко,а по скоро възбуждащо:
-Но все още можем,за това ме люби диво...
Свалих ризата му на пода,като огледах тялото му,бе заякнал много и това малко или много ме възбуди още повече:
-Само едно докосване и ме палиш!

Любимата ми поза и го знаеше,телкова добре знаеше,какво ми харесва,какво ще ме накара да стена от удоволствие. Усещах дъхът му,започнах да се възбуждам толкова силно,че вече всичко под мен бе мокро.
Надигнах дупето си,за да може да проникне в мен свободно:
-Да искам те сега в мен!
Не търпеливия ми глас излезе толкова тънък,защото наистина го желаех.

-Обичам...
Успях само да кажа но простенах,защото ръцете му умело се движеха в мен и ме караха още повече да се възбуждам. Движех се под него,като дупето ми се отъркваше в мъжествеността му. Той пулсираше усещах,че ме желае и едва се сдържа но истината беше,че и двамата обичахме играта,тя си бе ужасно сладка. Хванах ръката му и я спрях,като я дръпнах от мен,обичах да му се дърпам,така ставаше още по див. Опитах се да го избутам от мен но той не мръдна.

Опитах да се дръпна но той ме бе уловил и се опрях в стената,нямах много начин за мърдане. Това усещане бе незаменимо,може би повечето хора,ще си кажат,че е глупаво да намирам възбуда в малко по грубият начин но ми харесваше,как ме държи силно. Все едно с този жест казваше,само моя си и няма да мърдаш никъде. Само мисълта,че ме притежаваше ми действаше готино.
-Само твоя...

-Бързо се отказа?
Закачих го,пръстите ми се впиха в гърдите му:
-Мой си,само мой!
Изричах почти без да си поема дъх но щях да свърша,от скоро не ми се бе случвало,да свърша толкова бързо. Напомняше ми за първия ни път. Той ми бе показал всички чудеса.

Стоях в кухнята,като готвех нещо за вечеря,не бях типичната домакиня но от както не можех много да се движа,заради 3 и половина килограмовия си корем,,стоях ,готвех и ядях. Дори секс не можех да правя,защото определено не се чувствах нито красива,а като огромен плондер,а и ми бе малко забранено за да не предизвикаме ранно раждане. Е,сега трябваше да го предизвикаме,защото минаваше една седмица след термина. За това си бях направила люто къри,казваха че помагало. Можех да го ям но се опасявах,че Макс няма да може да го хапне,защото бе смъртоносно. Дотътрих се бавно до кухненската маса с чиния в ръка и кола в другата седнах и оставих чиният.
Не искахме да знаем пола на детето,за да е изненада за нас но имах чувството,че ще е момче,защото ме риташе ужасно. Сложих ръка на корема си,усещах крачето му:
-Моля те спри се за малко,имам нужда от почивка...
То не се спря дори за миг,дори когато започнах да ям,а може би от лютото,започна да хълца:
-Съжалявам бебо но е крайно време да се появиш....

Минаваше седмица след термина на Ем,а вече ставахме нетърпеливи,от месеци не можех да бъда с нея,а я желаех толкова много.Мейсън и Мари вече се радваха на Кат,исах и аз вече да се насладя на детето си,до видя жена си отново в прекрастното и тяло,не че и така не ми харесваше,но си я предпочитах слаба.
Днес е решила да ми готви нещо люто за да предизвика раждането,а аз се мотаех из стаите когато замириса на люто къри
-С това ли ще го караш да излиза?Най-добре в спалнята,със сигурност ще излезе
Но тя сложи ръка на коремчето си,май май действаше
-Тръгваме ли?

-Още не мили,само ме рита много но нямам контракции,а и водите ми не са изтекли.
Боднах една голяма лъжица от кърито,като го пъхнах в устата си,малко му се смръщих. Отпих после от колата и погледнах към макс:
-Не ме предизвиквай Макс,знаеш че те желая повече от всичко на света но не бива да го правим,няма да е приятно спомена за секса да бъде премесен с моите води,контракции и лудо тичане към болницата. Не искам да те отвратя.
Усмихнах му се леко но без зъби,защото малко ми се гадеше от лютото,щях да експлодирам от газове,това не бе никак добре. След това бутнах чинията,бебето продължаваше да ме рита,подсказваше,че кърито не му е любимо.
-Добре добре няма повече!
Въздъхнах дълбоко,като подадох ръка на Макс,за да се изправя. Само че залитнах и се озовах в обятията му.
-Оу,Макс!
Сгуших се в него,само за миг,малко се страхувах от развоя на нещата и дали бременността,ще мине добре.
-Обичам те нали го знаеш?
Направихме две крачки към дивана когато усетих,че нещо се пука,след това всичко по мен беше мокро,както и пода:
-Макси....-казах аз с жален поглед-Колата бързо...
Стоях на едно място и не смеех да мръдна защото очаквах вълна от контракции да ме залее всеки момент.

Само и се усмихнах ,знаех че няма да се навие както и стана.Но не можех да се сдържам поне с коментарите си,толкова я исках че едва ли щях да дочакам да я изпишат от болницата за да бъде моя,а и едва ли щеше да има против..
-Спирам,а ти спри с това къри,детето после няма да иска да яде нищо люто
Тя се изправи и политна към мен,изкушението беше голямо,но опитах да запазя контрол и да я пусна да седне
-Оу..това си беше нарочно,искаш да ме дразниш
Как да не знаех,че ме обича,щеше да ме дари с дете,щяхме да сме родители много скоро.
-Знам скъпа,аз също те обичам много
Тогава тя извика,под нея всичко бе във вода,явно беше започнало
-Спокойно принцесо,всичко е готово,дишай само и всичко ще е наред-взех чантата й,подадох и ръка и тръгнахме към колата
-Внимателно - помогнах и да се качи и тръгнах към болницата

Мина седмица,аз трябваше да се прибера да взема дрехи,задържаха Ем повече от колкото бяха казали,но беше за нейно добро..
Вече бяхме в колата,тя искаше вана,а това изкушаваше и мен,но не и докато малкия беше в къщи..
Паркирах колата и помогнах да излезе,качи се горе,а аз оставих багажа
-Дай ми детето,ти се изкъпи