Малката ми палавница знаеше как да ме провокира,как да си играе и това ме побъркваше.Сложи ми едни белезници и стана,не можех да я докосна,само при тази мисъл отново бях възбуден,бях готов да я имам на мига.Скочи от леглото и отиде някъде,след малко се върна преоблечена,беше ..божествена,отново ме остави с отворена уста и ококорени очи... -Мила?? Но тя нямаше милост,играеше си с мен,целуваше ме,галеше ме с устни и караше мъжествеността му да пулсира жестоко -Сладка... - нямах думи ,не знаех как да изразя колко ми е хубаво с нея,как желая да покоря отново това тяло и да разкъсам този костюм за да се добера до нея.Но тя взе сметаната и го покри с нея,когато се наведе да я оближе изръмжах,искаше да ме довърши така,нямах против..ставаше все по дръзка,движеше се доста умело,ръмжах като животно,бях изгубен в нея
След,като го облизах сладко,го притиснах с гърдите си,той не можеше да устои на това докосване. Знаех,че ще му хареса,ръмжеше като някое малко зверче. Беше останал без думи,отново го поех с меките си устни и едната ръка,като се задвижих бързо,а езичето ми се въртеше. Исках да го докарам до невероятен екстаз,не спрях не беше момента да спирам,той дишаше очистено,задвижих по-бързо и по-бързо. Щях да го докарам до луд отгазъм нямаше да спра сега за нищо на сверта,трябваше толкова исках да видя тялото му гърчещо се от удоволствие.
Тя беше безпощадна към мен,играеше си като опитно момиче,знаеше къде и как да ме докосне за да предизвика тръпки по тялото ми,горях от желание ,исках я ,исках да усещам топлината и мекотата на сърцевината и,но тя май искаше да свърша преди това.Нямах против,но след това тя щеше да се гърчи под мен -Мила?Принцесо,искам те,не ме мъчи,искам тялото ти.... Извивах се,не можех да се хвана за нищо,не можех да я погаля,беше вързала ръцете ми,края ми наближаваше главоломно,тя бе способна да ми докара оргазъм който да разтресе тялото ми както нищо друго не би могло!
-Знам мили но ти обещах,обещах ти да те накажа! Продължавах да се движа само с ръце,той свърши,тялото му гореше беше потен и невероятен. Извадих от корсажа си,извадих кючето и се наведох да го отключа и освободя: -Свободен си красавецо! Сигурно нямаше да ме вземе веднага,сигурно му трябваше време да се успокой. Наведох се и се вслушах в сърчицето му,то щеше да избяга: -Любими обич моя! Целунах гърдите му и се отдръпнах: -Да си починем искаш ли?
Беше обещала и го спази,наистина ме наказа,това което направи с мен друга не можеше,само тя командваше тялото ми,само тя го караше да полудява.Накара ме да свърша за нея ,хареса и да ме вижда как се потя и гърча от удоволствие... От корсета извади ключ и ме освободи,гледах я ,изпивах я с поглед,какво можех да сторя за нея,легна на гърдите ми,слушаше сърцето ми чудеше се ще почива ме ли. -Изморена ли си красавице?Ако искаш ще си починем...
Сложих ръце на кръста си: -Ти си изморения,аз съм само малко гладна и искам пудинг. Приближих се към него и го целунах,засмуках устната му и станах,като се тупах по дупето: -Нямам умора любими дори като се прибрах си мислих за теб под душа. Завъртях се,косата ми отскочи,намигнах аз,тичайки към кухнята,за пудинг.
Не с нея не ме налягаше умора,но мислех и за нея,тя стана да вземе пудинг,беше гладна,щях дом се върна взех бързо пудинга от ръцете и,а нея повалих на леглото с палава усмивка,взех белезниците и я вързах за леглото -Сега е твой ред са си наказана принцесо Близнах устните й,спуснах език по врата и,после взех пудинга и започнах да я храня по малко,но на всяко второ парче я цапах за да мога да изчистя това с устните си,а и да подлудя малко сетивата й
-Ей Мекс! Извиках като се засмях взе ми пудинга,сложи ме на рамо и ме стовари на леглото: -Какво ще правиш любими? Тогава ми сложи белезниците,и вече знаех какво,ще става. Той искаше да ми го върне,хранеше ме с пудинга,като се облизвах сладко и го гледах: -Ще ме храниш ли мили? Още бях с костюмчето,дали щеше да ми го свали? Даде ми още една лъжица и скоро,щеше да свърши: -Но да знаеш сметаната свърши! Предупредих го аз.
-Не ни трябва сметана принцесо Казах лукаво,нейното тяло бе достатъчно сладко и изкусително,а и имах шампанско -Идвам веднага Влязох в кухнята и взех бутилката останало шампанско,върнах се и седнах в леглото при нея,като се наведох и започнах да я целувам навсякъде,тя се извиваше,но нямаше много възможност за това.Целунах сладките и гърди които се показваха над корсета,преминах по талията и с ръце като я гъделичках,спуснах се към бедрата и,не пропуснах да погаля нежността и като я подразня...исках да сваля това,но исках първо да я подразня...
Потръпнах когато ме погали през бельото,то бе така стегнато но и тънко,а ми пречеше толкова много. Извих нежно,като издадох гърдите си напред: -Мъчиш ли ме принце не мъчи принцесата си! Разтворих краката си,като го чаках да ме докосне нежно: -Знаеш че само с една ласка можеш да ме накараш да се разтека по теб,да ме възбудиш. Да пулсирам за теб! Надигнах се но той се дръпна,измърках: -Любими мой... Нацупих му се,като актриса: -Не си честен така!
-Ти също ме измъчи принцесо,сега е мой ред Целунах нацупените и устни и се спуснах отново да дразня кожата и,да целувам гърдите и,да галя бедрата...вдигнах я с гръб към мен и целунах мясото,със зъби махах корсета й докато не го свали напълно,докоснах нежното и гръбче,дарих го с целувки и се спуснах към сочното и дупенце...Прегърнах я като едната ръка мачкаше гърдите,а другата дупето и,в ухото и нашепвах мили думи
Влудяваше ме така като ми беше в гръб,обичах да го гледам но той сега си играеше с мен и това ми харесваше: -Макс,обичам да правиш така! Ръката му бе на гърдите ми,нежно ги притискаше: -Поиграй си с мен... Отърквах дупето си в коравата му мъжественост,и му мърках. -Побърквам се по теб знаеш го нали? Погледнах го,целунах страстно устните ми: -Проникни само един път в мен искам да те почувствам.
Знаех какво обича и какво не,знаех как да я подлудя -Обичам да ти достаням удоволствие принцесо Продължавах да я дарявам с ласки докато не се отърка в мен,бях отново готов за нея,бях на ръба да я взема,но щеше да е прекалено лесно за нея..искаше да си поиграя,да ме почувства -Ще ме имаш скъпа Ръката ми се спусна към бедрата и и ги погалих нежно,насочих се към нежността и,подразних я,проникнах с пръст в нея,но не ожех щом усетих топлината и ,взех ключа и я пуснах,приковах я под себе с ии проникнах в нея...оставих ръцете и да се разхождат по мен,движех се бързо,дишах учестено във врата и докато полудее с мен
-Предаде ли се любими? Отключи ме,обърнах го,като оставих да проникне в мен. Телефона не спираше да звъни. Не исках да го вдигам,какво им ставаше,забавлявах се. Хванах го и го метнах в стената,не исках никой да ме търси,не исках да съществувам за никой,освен за любимия си. -Люби ме любими,нека забравим другите! Притисках се до него,като този път,щеше да е много дълго,защото той бе свършил съвсем наскоро. -Този път няма да е лесно! Сладкия ми смях загатна,че ми харесваше и го очаквах.
-Пред теб няма как да не се предам красавице Не спирах да я целувам,да я докосвам,да зачервявам кожата и,да се движа в нея,подлудявахме се взаимно докато телефона не се разваня,тя го метна в стената и продължи да се закача с мен. С това момиче бях напълно изгубен,беше пленила душата ми,сърцето и ума ми -Няма да спра докато ти не пожелаеш принцесо Хванах ръцете и над главата,скоро бях свършил и доста щях да я потормозя докато свърим ,а нямаше да я оставя да свърши преди мен -Дръж се красавице,тази нощ ще спиш като къпана
Любех ме се диво,въртях ме се,като дори паднахме от леглото,докато се борим кой да е отгоре. Добре че паднах върху него. -Завъртя се света! Направих сладко коментарче и се задвижих над него. Обичах това движение на кръста,караше го да съска приятно: -Ей ти си принц,не змийче! Засмях му се,хванах ръцете му,задвижих се палаво и бързо: -Полудявам по теб,мога да го правя непрестанно стига да имам сили.
Тя не стоеше на едно място опитваше се да доминира над мен,нямах против това макар малко да си поиграхме кой къде да е,дори паднахме от леглото и слава богу бях от долу,слъдкото и кръстче се извиваше като змия,правеше го толкова плавно,че ме подлудяваше,бях получил най-хубавия подарък,най-невероятната жена -А ти си моя дар...друго нищо не ми трябва в този живот! целунах я,но тя ми хвана ръцете и се задвижи както на нея и е удобно,както и позволяваше тялото,а тя не го щадеше -Взаимно е принцесо , обожавам времето с теб,обожавам игричките ти,начина по който ме караш да те искам
-И аз те обожавам красавецо, принце мой! Захапах безжалопстно устните му но без да го наранявам. Задвижих бързичко,за да се докараме до края,твърде дълго си играхме,трябваше и вече края. Почна да става късно,колкото и да го исках утре бе на работа не исках да бъде уморен: -Трябва да привършим любими,късно става,утре да не ти се спи! Държах ръцете му и се задвижих бързо но го пуснах: -Искам този път ти да си отгоре,да свършиш в мен.
Когато захапа устната ми подивях,хванах я безпощадно за дупето и я стиснах,надигнах се,но тя хвана ръцете ми,движеше се,докарваше ме до края,усещах го,но и тя също ,вече идваше.. -Свършваме скъпа,щом си изморена Преобърнах я , целунах я,задвижих се и на втория тласък усетих оргазма и,миг след това свърших и аз,излях се в нея,тя сама го пожела,а желанията и бяха заповеди за мен -Обичам те! Обичам те Ема,ти си ... нямам думи за да те опиша принцесо Държах я в ръцете си докато преминат конвулсите й
Отпуснах се на него,като го захапах по врата: -Може би брат ми в момента е полудял! Скрих се в гърдите на Макс,като се засмях: -Може би не може да понесе,че си има малка сестра която му е достойна съперница. Гушнах си го силно,беше ми много топъл,дори се унасях: -Оу май не ставам за гълги сексуални нощи,аз съм едно сънливо зайче. Прозях се и бях готова да заспя върху него.
Максимилиан Шел Ordinary people
Брой мнения : 220 Join date : 15.08.2011
Заглавие: Re: Къщата на Максимилиан Чет Ное 24, 2011 12:33 pm
Беше права,може би брат и се тревожеше,може би той беше този който я търсеше по телефона -Защо не му звъннеш принцесо,нека не се тревожи,да не реши,че съм те отвлякъл и те държа на сила Тя се сгуши в мен,прегърнах я,за да я топля,да я усещам до себе си,бях готов да се изправя срещу света ако се наложи за да я задържа -Ставаш принцесо,не е нужно да са чак толкова дълги иначе ще ни омръзне,така е добре,а и съм изморен...ти ми изпиваш силите Надигнах се и я зелунах по рамото,по нослето и устните -Хайде,обади му се!
Ема Робинсън The Heirs
Брой мнения : 219 Join date : 18.11.2011
Заглавие: Re: Къщата на Максимилиан Чет Ное 24, 2011 2:39 pm
-Добре,ще му се обадя! Надигнах се,като се прихванах за леглото и накрая достигнах до телефона и набрах телефона му. Той бе изпаднал в пълна истерия,дори започнал да ме търси: -Спокойно много съм добре,просто се забавлявам,ти като го правиш аз не ти държа сметка. Тогава каза,че е бил в затвора,предполагах го но това не ми пукаше,защото сега беше идеален,опитваше се да си оправи живота: -Хайде и ти не си цвете за мирисане,ще се върна,когато преценя,за добре. Голяма съм и сама решавам.обичам го и само това има знаечение. Затворих му телефона и се огледах за моя любим но той се къпеше. Приближих се и почуках на вратата: -Искаш ли ме любими?
Максимилиан Шел Ordinary people
Брой мнения : 220 Join date : 15.08.2011
Заглавие: Re: Къщата на Максимилиан Чет Ное 24, 2011 3:07 pm
Все пак взе телефона и се обади на брат си,не чух много от разговора,защото тръгнах към банята,все пак исках да говорят на саме,но чух че спомена затвор,вероятно брат и знаеше а сега и тя.Какво ли щеше да си помисли за мен,сигурно щеше да си тръгне,тогава се подаде на вратата на банята -Знаеш,че те искам!Какво каза брат ти? - не споменах затвора,ако тя искаше да го каже щеше да го каже или просто отново да я имам и да си отиде,нямаше да я спра,нямаше да я критикувам
Ема Робинсън The Heirs
Брой мнения : 219 Join date : 18.11.2011
Заглавие: Re: Къщата на Максимилиан Чет Ное 24, 2011 5:26 pm
Приближих се към него уснихвах му се и,го галех: -Да ядосан е,търси ме,каза да се прибирам. Но аз съм голяма и нямам намерение да се прибирам. Тук с теб ми е добре. Опрях се на него и го целунах: -Макс брат ми каза нещо в което само се съмнявах! Погледна ме сигурно си мислеше,че ще го оставя: -Не не се притеснявай любими. Не ми каза за какво но ми каза,че си бил в затвора. Мили не ме е страх от теб това не ме отблъсква от теб,сега си добър,държиш се с мен,като принцеса. Нито за миг не ме накара да се съмнявам в теб. Дори не исках да повдигам въпроса няма значение за мен.
Максимилиан Шел Ordinary people
Брой мнения : 220 Join date : 15.08.2011
Заглавие: Re: Къщата на Максимилиан Чет Ное 24, 2011 5:36 pm
Тя се усмихваше,дойде при мен,галеше ме,оставих я,исках да и се насладя преди да си тръгне... -Няма ли да те вземе на сила?Ти си инат ,но той е по-голям нали? Тя щеше да си отиде,знаех го,целуна ме и спомена за затвора -Ема .. - тя ме прекъсна,говореше че не я интересува,не знаела защо съм бил там,но сега съм бил друг,тя оставаше,не и пукаше какъв съм бил -Любов моя знаеш ли колко щастлив ме правиш? Бях сигурен,че ще си тръгнеш..бях там истина е,осъдиха ме на 2 години,но излязох след година за добро поведение,хванаха ме за оръжие и дрога,но издадох партньорите си,тъй като ме оставиха натопиха ме...истина е че бях лош,сам се забърках в това,но това е живота на сирака