Имението "Уинчестър"

Ето че този въпрос най-сетне дойде. Беше неизбежно. Само че този път нямах готов отговор и малко се замислих какво да му отговоря.
- Аз.. студентка съм и съм в търсене на работа.-отговорих накрая. Ама че глупав отговор, но ако мълчах още той щеше да се осъмни нещо. Изведнъж от нищото заваля силен пороен дъжд. Дийн предложи да иде в дома му. Погледнах го подозрително и тръгнахме. Той наистина живееше на близо.
- Ти ли го направи?-попитах го докато влизахме вътре, а той ме изгледа объркано.
- Нали не ти накара времето да се развали, чрез някаква вуду магия, за да може да ме доведеш в дома си, който между другото е очарователен.-казах аз и се огледах наоколо. Беше много красиво. Май този господинчо се оказа и богаташче.
- А ти с какво се занимаваш?-попитах го. Сигурно си скъсва задника от работа, за да си позволи такова жилище или е избрал по-лесния начин като мен.

-Оу,пропуснах ли да ти кажа ... аз съм вещер!-засмях се силно и поклатих глава няколко пъти,като слагах мокрото яке на закачалката.
-Не разбира се,откъде да знам,че ще завали.Все още не съм придобил тези способности.-засмях и тогава се сетих.
-О,Боже мой!Оставих бебчето си на дъжда!-почти извиках.Вики ме изгледа странно.Отидох до кухнята и сложих водата на котлона.Отново се върнах в хола и казах.
-Цялата си вир вода,ще проверя дали имам нещо,което няма да ти е толкова широко!-едва ли щях да намеря нещо такова,но си струваше да опитам.Качих се в спалнята си и се преоблякох набързо,сега оставаше да видя какво имам в гардероба.Не исках да я оставям сама дълго време,но пък най-накрая успях да намеря някаква моя тениска,която се беше свила от прането.Изтичах до долу и я подадох.
-Аз ъм ... ще те изчакам тук.-къде другаде можех да я чакам!!!

Засмях се заедно с него. Този мъж ме изумяваше все повече. На всичкото отгоре имаше и чувство за хумор. Направо беше идеален. Чак беше нереално.. със сигурност имаше нещо нередно. Трябваше да има. Не може да е толкова перфектен.
Дийн се извика и изтича до една от многобройните стаи, като след малко се върна. Той предложи да ми даде някоя суха дреха, защото бях цялата мокра. Не отказах, защото все пак не исках да се разболея. Как иначе щях да ходя в университета? Засмях се сама на себе си. Дийн изчезна за няколко минути, а през това време аз започнах да оглеждам рафтовете от огромната витрина. Имаше доста ценни неща тук. Една кутийка в ъгъла привлече вниманието ми. Отворих я и ахнах от изумление. В нея имаше една диамантена огърлица. Истинско съкровище! Без да се замислям я пъхнах в чантата си и оставих кутийката на мястото си. Дори не обърнах внимание дали има камери наоколо. Нямаше начин да няма в тази огромна къща, но май този Дийн ми взе ума. Върнах се веднага на мястото си и Дийн се появи с една негова тениска. Той ме остави, за да се преоблека на спокойствие. Съблякох мократа си блуза и я метнах на земята. Дийн обаче май беше забравил да ми даде и някакъв панталон. Отидох до другата стая, за да го помоля да ми донесе нещо като забравих, че все още не съм си облякла сухата тениска.
- Ъм.. сигурно ставам нахална, но дали нямаш и някакви тесни дънки или нещо..-не довърших изречението си, защото забелязах как ме зяпна той и осъзнах, че съм по сутиен. Скрих се веднага и цялата се изчервих.

Тръгнах към кухнята,за да видя водата за чая.Беше готова изключих я и сложих билките след няколко секунди Вики се появи и ме помоли за чифт панталони,но едва ли в такъв момент можех да и отговоря.Как можеше да е толкова красива,и тялото и да е толкова перфектно.
-Не мисля,че имаш нужда от дънки!-казах съвсем неволно,но след това се поправих.
-Но щом желаеш веднага ще потърся нещо.-оставих чашите с чая на масата и се затичах,като минах отново покрай нея.След няколко минути слязох с доста широки панталони.
-Съжалявам,нямам по-малки!-чувствах се като дебелак пред нея.Беше толкова фина и изящна,а аз ...подадох и панталонът ,обаче бях доста близко до нея и парфюмът и направо се изсипа върху мен.
-Предполагам,че ще бъде неудобно да ви целуна нали?

Думите му ме накараха още повече да се изчервя. Сигурно приличах на домат. Ужас! И сама не знаех защо толкова се срамувах. Имах хубаво тяло и не трябваше да се притеснявам. Дийн се върна с някакви дънки, които нямаше начин да ми станат. Облякох на бързо тениската и взех дънките от ръцете му като му благодарих.
- Мисля, че ще свършат работа.-засмях се леко и тогава Дийн попита дали може да ме целуне. Как можеше изобщо да ме попита такова нещо? Избутах го към стената и го целунах настойчиво като увих единия си крак около него. Когато се осъзнах какво правя се дръпнах рязко и отново почервенях. Не знаех какво ми ставаше.
- Извинявай.. Беше прекалено. Аз.. по принцип не целувам момчето още в първия ден от запознанството ни.-казах му и реших да облека дънките. Закопчах ципа и копчето и се усмихнах. След малко обаче дънките се свлякоха от краката ми чак до глезените, а аз се засмях силно.
- Май ще е по-добре без тях..-казах аз и махнах дънките.

Добре не очаквах такова действие от нейна страна,но ми хареса безумно много.
-Да .. без тях определено ще е по-добре!А и само да подчертая,че онова ... въобще не беше прекалено,въобще!-докато говорех се приближавах все повече и повече към нея,накрая повдигнах брадичката и и я целунах съвсем нежно,след което и се усмихнах и я погалих.
-Красива си,когато се срамуваш.-загледах се в нея и съвсем леко наклоних главата си на една страна ... исках да видя какво ще направи,дали искаше да ме целуна,така както и аз нея.Не че не можех да го направя,но след това щях да разваля всичко.

- Съмнявам се да има мъж, който да каже обратното.-засмях се леко. Все още сигурно бях червена, а и как иначе. Той не спираше да ме засрамва ако не с думи, то с действията си. Определено знаеше и как да бъде нежен. Той наведе леко глава и се загледа в очите ми. Подозирах какво целеше с това си действие. Приближих лицето си до негово. Деляха ни милиметри. Точно преди да го целуна се дръпнах и пооправих къдриците си.
- Та.. какво стана с чая?-повдигнах едната си вежда и се усмихнах дяволито. Като го целунах веднъж не означаваше, че щях да скоча в леглото му. Бях сигурна, че това целеше.

Подсмихнах се някак засрамено и казах.
-Вярно .. чая.Ей сега идва!-тръгнах към кухнята и взех двете чаши.След малко се върнах при Вики и и подадох едната и седнахме на дивана.
-Виж съжалявам не биваше да ти казвам последните неща,понякога съм малко странен,не ми обръща внимание!-усмихнах се плахо и се загледах в земята.Колко още глупости можех да наговоря,най-добре щеше да е ако си мълчах.Нямаше да има издънвания или други такива неща.Кой знае какво правеше бебчето ми отвън,е какво друго освен да стои и да чака да вляза вътре и да я прибера но това щеше да стане след малко ... може би.Не знаех какво да и кажа,понякога наистина можех да бъда пълен глупак,кой знае какво си беше помислила.

Дийн донесе чая и двамата седнахме на дивана. Отпих малко и изгорих езика си.
- Това.. горещ е.-засмях се леко и изплезих език, като започнах да си духам с ръка. Не че щеше да ми олекне. Оставих чая на масичката и се обърнах към Дийн.
- Няма проблеми. Всеки минава през подобни периоди.-засмях се леко. Аз на пример доста често го правех. Имах чувството, че съм най-странния човек на планетата. Всички, които познавах даже ми го бяха казвали, а аз не го оспорвах, защото знаех че е истина. Дийн така и не ми каза той с какво се занимава по-рано като го попитах и реших отново да пробвам.
- Та ти с какво се занимаваш?-полюбопитствах. Все пак и аз трябваше да му задам няколко въпроса.

За какъв период говореше?Ако е за онзи,който си милех .. не,не,не,не!Това беше изключено,никога не съм имал такъв период през целият си живот,а и нямаше да допусна да имам,така че ...
-Ами .. имам компания за коли,така че ако някога ти потрябва кола .. ще ти помогна да си избереш.-усмихнах и се и отпих от чая наистина беше горещ,оставих го на масичката,като преди това направих странна физиономия.Отново не обелвах и дума.
-Наблизо ли живееш?

- Всъщност ми трябва нова кола!-усмихнах му се. Тъй като остави старото си возило в Тексас сега трябваше да си купя нова. Голям късмет изкарах днес със Дийн. Всъщност той изглеждаше свестен, но до колко можех да бъда сигурна още от първата ни среща. Той ме попита дали съм живеела наблизо.
- Все още не съм огледала къщите. Сигурно ще ме помислиш за ненормална, че не съм се погрижила първо за това, а после да скачам в скутовете на непознати мъже.-усмихнах се нервно. Взех чашата чай и реших отново да опитам, но този път духнах няколко пъти преди да отпия.

Значи щяхме да се видим още веднъж,което беше добре май!
-С удоволствие ще ти помогна-усмихнах се чаровно.Когато ми каза,че нямало къде да живее ми хрумна идея,която едва ли щеше да приеме но бях длъжен да я попитам.
-Искаш ли да си ми съквартирантка?Къщата е голяма,а съм само аз е от време на време идва и чистачка,но това е друго.Така че,ако искаш можеш да останеш тук?-защо ли си мислих,че щеше да приеме така идея на един непознат,но все пак надеждата умира последна.

- И аз ще се радвам. Не съм запозната много с колите и ще ти бъда благодарна ако ми помогнеш да си избера подходяща.-отвърнах му с усмивка на лице. Той обаче май се опитваше да ме убие с неговата усмивка! Беше ослепителна. Дийн тогава ме попита дали не искам да остана да му бъда съквартирантка. Това си беше малко неочаквано.
- Благодаря за покана, но мисля да откажа-отвърнах му. Не можех просто да приема. Та ние се запознахме едва днес. Не стига, че му се нахвърлих на врата ами и сега ако останех тук щеше да е прекалено. Пък и не бях от този тип хора, които лесно се доверяваха. Освен това той не трябваше да разбира с какво всъщност се занимавам.
- Но пък с удоволствие ще дойда и някой друг път да ти правя компания и да ме почерпиш с чай.-допълних и се засмях. Сякаш той не можеше да си намери компания по всяко време. Сигурна бях, че ще успее да омае всяка жена в града и скоро щеше да забрави за мен.

Знаех си,че щеше да откаже,което разбира се беше и обяснимо.
-Е .. бях длъжен да предложа!-повдигнах рамене и я попитах.
-Кажи ми нещо за себе си Вики,интересно ми е!Какво учиш,откъде си.Знам,че не е особено тактично да попитам на колко си нали?-засмях се и изпих чая.Изправих се и се обърнах към нея.
-Нещо по-силно от чай?-изгледах я въпросително и тръгнах към шкафчето с напитките.Едно уиски би ми се отразило доста добре.Дори не изчаках да ми отговори и вече носех две чаши с уиски.Подадох и я и казах.
-Хайде .. моя гостенка си!-пуснах една крива усмивка и я погледнах някак по детски,като се надявах поне този път да не откаже.

- Какво значи бях длъжен? Правиш и казваш това, което пожелаеш. Живота е прекалено кратък, за да се съобразяваш с другите. Поне това е моето мнение.-казах му аз. Най-много мразех този въпрос."Кажи ми нещо за себе си ?" Нямах против, че някой се интересуваше от мен. Просто ми беше трудно да отговоря на този въпрос. Всеки път си измислях различна история. В целия този хаос дори забравих каква всъщност бях преди. Дийн наля в две чаши уиски и ми подаде едната. Обожавах уиски! Взех чашата и му благодарих.
- Родена съм в Тексас. Родители те ми починаха преди 11 години в самолетна катастрофа. Уча медицина, специалността ми е Сърдечно-съдов хирург.-ето и поредните лъжи. Като малка мечтаех един ден да стана хирург и да спасявам човешки животи, но всичките ми мечти умряха заедно с родителите ми. След това нищо не ме интересуваше.
- Сега е твой ред.-усмихнах му се и отпих от питието си.

Слушах я внимателно.Когато говореше лицето и придобиваше друг вид,интересен и задълбочен.
-Това,че учиш медицина е повече от страхотно,вече ще знам при кой лекар да ходя!-засмях се и отпих от уискито си.
-Нещо за мен ли .. ами и моите родители починаха но не при самолетна а при автомобилна катастрофа по-точно баща ми,но майка ми не успя да го преживее!-казах с мъка.Отново повдигнах чашата и излях цялата останала течност от чашата в гърлото си.Винаги ми е било трудно да говоря за тях.
-За щастие компанията на баща ми се разраства или поне се опитвам да направя така,че да стане една от водещите в света ... и ами,май е това но ако искаш да разбереш нещо друго ..-"като вкусът на устните ми още по-добре ... няма проблем" ... гледах я в невероятните и изразителни очи и ми идваше да и се нахвърля още тук.

- Няма да е толкова страхотно ако не успея да спася пациент.-отвърнах аз. Само ако можех да отида сега в медицински колеж. Това щеше да е сбъдната мечта, но вече е прекалено късно. Животът ми е с главата надолу и нямам представя какво да направя.
Дийн ми разказа за неговите родители. Поне това ни свързваше, плюс това че и двамата харесваме уиски.
- Съжалявам, че повдигнах въпроса.-забелязах как той се натъжи като заговори за родителите си. Беше нормално да се натъжава.
Господи очите му бяха толкова разсейващи. Имах чувството, че мога да потъна в тях. Погледът ми се свали надолу към устните му. Ах какви устни имаше само.

Усмихнах се,когато видях как ме гледа.Доближавах все повече и повече към нея,като очите ми я изпиваха .... цялата.Оставаше ми съвсем малко да я целуна и тихичко и прошушнах:
-Мисля,че имам нужда от още уиски .. ти искаш ли или искаш нещо друго?-преблизах се точно пред нея и се наведох още малко.Изведнъж рязко се изправих и май я оставих със зяпнала уста.Вътрешно си се смеех от сърце,обичах жените сами да ме пожелават.И усещах,че и този път щеше да се получи нещо такова.Вече бях в кухнята и налях по още една чаша,.Върнах се в хола и отпих.
-Съжалявам ... не чух дали искаш,но ако желаеш пийни от тук ... няма проблеми!-усмихнах се на криво.

Хей! Това си беше гадно. Мразех когато мъжете правеха така! Нацупих се щом той се насочи към кухнята и ме остави с отворена уста. След малко той се върна, но с една чаша уиски. Да не би да си мислеше, че само той може да играе игрички?
- Не благодаря.. всъщност мисля, че е време да си ходя.-казах аз студено и станах от дивана. Не знам как щях да се прибера така само по тениска, но какво от това.
- Благодаря и за тениската. Ще я дам на химическо и ще Ви я пратя по някого.-допълних. Нямаше аз да го потърся в никакъв случай.

Изведнъж каза,че иска да си тръгва и се изправи рязко.Засмях се и я хванах за ръката,като я придърпах към себе си.
-И двамата знаем,че не искаш да си тръгваш ... аз също не искам,остани тук поне до сутринта,обещавам,че ще бъда добър ..-"или пък не".И точно докато си го помисля се наведох към нея и казах:
-Ще направя това,което и двамата искаме от много време насам!-усмихнах и се чаровно и впих устни в нейните.Отначало се бореше,но видя че няма да я пусна толкова лесно."Хайде Виктория ... знам,че го искаш"! Очевидно не само аз можех да се инатя,може би щях да си изям някой друг шамар,но нямаше да си тръгне толкова лесно.Харесваше ми да я целувам,устните и бяха толкова меки и сладки.Сложих ръка на талията и,а с другата си ръка подпирах главата и,за да не се опита да ми избяга ... щеше да остане зашеметена,бях сигурен в това.

- Какво те кара да мислиш, че толкова лесно можеш да ме вкараш в леглото си?-попитах със същия студен тон и повдигнах вежда. Колкото и истина да имаше в думите му нямаше да стане. Тогава той се приближи към мен и отново заговори. Дъхът му се разля по лицето ми и главата ми се замая. Изведнъж той ме сграбчи и ме целуна настойчиво. Очаквах да се случи нещо такова. Започнах да го бутам и да се опитвам да му избягам, но без резултат. Накрая се отказах и реших поне да се насладя на целувката. След като и двамата останахме без дъх той най-накрая ме пусна. Отдалечих се назад и му ударих шамар.
- Мислиш си, че като си ми дал тениската си и хоп.. скачам в прегръдките ти. Да не би да ме имаш за някаква уличница. Не съм дошла тук за това!-развиках му се. В къщата нямаше никой друг така, че не се съобразявах.

Знаех си,че щеше да го направи.Започнах да разтривам ударената си буза и този път аз я погледнах студено.
-Знаеш ли кое ме кара да мисля така?Това,че не отделяш поглед от мен дори и за един момент и колкото и да не искаш да си признаеш вътрешно си умираш да ме целунеш отново,отново и отново.Но щом се мислиш за толкова недостъпна ... добре и щом имаш такова голямо желание да си тръгнеш ... няма да те спирам!0отпих голяма глътка от чашата си и тя отново остана празна.
-Но ако пък искаш можеш да дойдеш тук .. и да останеш до сутринта!-повдигнах рамене и се загледах в нищото.

Той ми отвърна със същия студен тон. Това беше неочаквано. Той се държеше адски грубо и нахално. Значи Дийн наистина ме мислеше за такава.
- Знаеш ли какво.. вземи си тениската.-заговорих я съблякох като го замерих с нея. Явно сгреших като си мислех, че той е свестен тип. Интересуваше се само от секс. Предпочитах да се прибера по бельо от колкото да нося неговата тениска.
- Чао и се надявам да не се видим отново..-казах му и се насочих към изхода. Всъщност това едва ли щеше да е проблем защо аз не се задържах дълго на едно място.

Погледнах я странно,но след това се усмихнах.
-Хубаво бельо!-заявих някак гордо и се изправих.Взех тениската и и я подадох.
-Не те познавам достатъчно добре,за да те мисля за уличница.-обясних и набързо.Застанах пред вратата и я погледнах.
-Виж Виктория ... нека не се държим детински,не обичам сцените.-всяка една можеше да ме загуби по този начин.
-Хайде .. облечи се и нека довършим тази нощ подобаващо,като големи хора ...-сигурно си беше помислила,че отново мислех за секс но казах нещо съвсем друго.
-С разговор примерно ... но можем да правим каквото ти искаш!-не и намеквах нищо.

» Имението на Аннабел
» Имението "Дънкан"
» Имението на Уокър