Имението на Марисела и Мейсън

Мейсън се изправи,не беше нормално,криеше нещо от мен
-Да не го прочете защото бях до теб,от къде да знам,че нямаше да и отговориш после,да я видиш?
Но той изтри съобщението и номера,това беше добре,но тя имаше неговия номер и щеше да му звънне отново бях сигурна в това
-Криеш нещо Мейсън,прекалено гузен си....

-Стига мила моя,престани не крия нищо. Не се чувствам гузен,а разтревожен не бива да се ядосваш. Отивам горе в стаята там,ще съм,успокой се и ела след това.
Казах аз,като тръгнах към стаята:
-Не искам да ти стане нещо.

Усмихнах се,оставих го да мисли,че съм се отказала,че се успокоявам,но щях да разбера какво крие ..
-Нищо няма да ми стане,но си гузен
Той се качи горе ,а аз се обадих тук там за да науча това онова за въпросната манекенка.Но се зачислих дали сега не говореше с сега по телефона или с друга?

Метнах телефона,когато звъна в стената,като се разби на малки парчета,като легнах съвсем спокойно в леглото,като се завих. По дяволите,само тази манекенка ми липсваше. Всичко си беше добре.
Извадих лаптопа,като започнах да печатам документи,като излизаха на принтера. Трябваше да свърша някаква работа.

Качих се в стаята за да видя какво прави,но чух звук от удар в стената,а после и работата на принтера..
Останах опряна във вратата,не исках да му прекъсвам работата,а и може би наистина имах нужда да се успокоя.Бях научила кое е момичето което го потърси и че е много красива,можеше да ме измести,макар да бе казал,че ме обича

След 30 мин. работа,се уморих,затворих лаптопа и легнах. Този ден не трябваше да протича така. Легнах и се завих беше ми студено,май ме втрисаше,а и ме болееше корема. Силно долу в дясно. По дяволите,какво ми беше станало? Никога не боледувах,но наистина не ми беше добре.

Не стана нищо,може би параноята ме беше хванала и той беше верен,но все имах усещането,че ме е предал..мина доста време а той стоеше вътре,чух лаптопа да изключва,може би си бе легнал..
Отворих вратата и го видях под завивките,може би спеше,приближих се тихо и го целунах по челото
-Добре ли си мили?

Целия горях,а корема не спираше да ме боли:
-Да добре съм,само ми намери,едно хапче за корем!
Казах аз,като се привих още в леглото,толкова силно ме болееше. Започнах да се потя не знаех дали,ще ми мине но се надявах да е скоро:
-Спокойно мила,ще се оправя,сигурно просто съм ял нещо развалено.

Докоснах челото му,той гореше
-Не си добре и едва ли само хапче за корем ще помогне,гориш Мейсън
Потърсих из рафтовете хапчета,но имах само за корем,той се свиваше в леглото
-Не ме плаши,кажи ми какво си ял?
Каквото и да беше щях да повикам лекар да го види
-От кога те боли?

-От сутринта но беше по малко.
Казах аз едва едва но не спираше да ме боли:
-Ядох само препечени филии.
Какво значение има това но от болка почна да ме унася:
-Извикай лекар,май е апендикса.
Нямах друго по гениално хрумване но симптоми те вече вървяха на там.

Не беше хапнал друго,значи не бе от храната,притеснявах се за него.Хапчето не помогна само го унесе и той сам помоли да извикам лекар
-Сега мили,обаждам се
Вдигнах телефона и се обадих веднага в болни;ата да изпратят лекар
-Сега ще дойде,само не заспивай Мейсън,всичко е наред

Линейката дойде много бързо.Качиха се и влязоха в стаята,като ме прегмледаха,за по малко от минута остановиха,че е спукан апендикс и то в много лож стади,защото имах и температура.
-Трябва да го отведем в болницата има силна инфекция,трябва спешна операция.
Качиха ме на и ме отведоха в болницата.

Бяха минали няколко дни от операцията,Ема и Мейсън бяха много добре,лекарите казаха,че всичко е на ред и сега можеха да водят пълноценен живот,е първите месеци трябваше да се пазят,особено от към физически натоварвания,което мен ме разочарова,но пък и аз не бях в състояние за това което си мислех.
Вече си бяхме у дома,най-сетне в нашето имение,в нашата стая и сами,само с прислугата която сега се суетеше около господаря си
-Добре дошъл отново у дома скъпи!
Прегърнах го и се качихме в стаята за да си полегне

Хареса ми малката суетня,беше хубаво да си си отново в къщи. Да бяхме скоро в стаята,свалих си панталона,а после и горнището,като легнах в леглото. Сега виждах двата белега в огледалото,един от зад на бъбреците и един отпред за апандесита:
-На война да бях ходил нямаше да имам толкова шевове.
Казах аз,като легнах на леглото изчаквайки я и тя да се съблече и да дойде в леглото.

Когато започна да се съблича не можех да откъсна очи от него,беше толкова секси,дори с белезите по себе си.А и тялото му толкова ми липсваше,шмугна се в леглото и ме зачака,но не можех да отделя очи от него
-Нямаше да те пусна на война,стига ми тази в болницата
Свалих роклята която носех,беше широка за мен ,но все пак корема ми вече доста личеше.Легнах до него и го целунах нежно
-Радвам се,че си добре мили

Гледах я с голямата рокля,като прехапах долната си устна,беше много секси но се страхувах дали,ще мога след операцията. И всичкия този стрес.
-Мила!
Тя се надигна и ме погледна:
-Искаш ли?
Наведох се и я целунах страстно,очаквайки да се досети какво искам:
-Искаш ли да проверим дали можем да го правим.

Той също ме наблюдаваше,по погледа му знаех какво си мисли,но не бях сигурна дали да рискувам да го нараня ,макар да го желаех безумно..
-Знаеш,че да - отговорих му когато ме попита искам ли,знаех,че това иска,но ме бе страх,той усети това
-Знаеш,че искам,но ме е страх Мейсън,не искам да ти навредя,а в момента съм огромна
Но въпреки това го дарих със страстна целувка,а ръката ми се плъзна по тялото му което гореше в този миг,но нямаше температура,а от страст

Приближих се до нея но се засмях дяволито:
-Ще внимаваме,само ще се докосваме.
Засмуквах нежно устните и и кожата и,от толкова дълго я нямах,че сега просто не можех да се стърпя,макар мъжествеността ми да не показваше пълния си капацитет:
-Докосни ме и аз също теб!
Тръгнах по сладкото и коремче,като бавно много бавно се стигнах до горещото завоевание:
-Ох,бях забравил,колко мекичка,влажна и топла си...
Облизах устни и усетих,как мъжественоста ми вече бе в пълния си капацитет:
-Оу да отново сме в играта.

Видях дяволската му усмивка,знаех,че няма да е само докосване макар да го твърдеше
-Сигурен ли си ?
Засмука устните ми,бях невъобразимо възбудена въпреки размерите си,той ме докосваше нежно,по корема,а накрая стигна и заветната си цел.В този миг ръката му се спусна по неговото тяло,първо по корема,минах по белега и стигнах до възбудата му,не беше себе си,но вярвах,че скоро ще ми покаже какво може,в мига в който я докоснах,а той погали нежността ми беше готов за секунди
-Не си загубил форма скъпи - прехапах устни и го целунах отново,като задвижих ръката си,дразнех тялото му,дразнех сетивата си,но за сега не исках да рискувам с друго

Пъхнах пръстите си в нея,за да и доставя сладко удоволствие. Тя се извиваше лекичко,не бе никак огромна,само коремчето и бе сладко кръгличко. Но и така ме влудяваше. Гърдите и бяха големи и меки,придизвикваха ме да ги докосна да ги вкуся докато можех. Очите ми бяха пълни с толкова плам все едно дете получаваше мечтания подарък за коледа. Махнах всичкко което ми пречеше да достигна красивата и гръд,като езика ми се заигра:
-Нямаш си на идея,как ми харесва тялото ти сега,как ми действаш.
Ръката и се движеше,като ме караше да треперя,а и тя също не оставаше надалеч,като задвижих сладките си пръсти:
-Няма да издържа дълго искам да съм в теб искам да хвана сладкото ти дупе и да те любя диво.

Когато усетих пръстите му в себе си се извих,сега бях толкова чувствителна,че дори това ми доставяше невероятно удоволствие,сякаш той е в мен.В очите му имаше див плам,който всеки момент щеше да изгори тялото ми,гледаше ме,изпиваше ме с очи,отърва се от горнището ми и се докопа до гърдите ми,като малко бебе жадуващо за майчино мляко
-Сега когато съм кръгла и не много подвижна?
Трепереше целия,тялото ми жадуваше да влезе с него в този ритъм,неговите движения замъгляваха разсъдъка ми
-Аз също няма да издържа любов моя,но не е редно,не искам да те боли - но въпреки думите си ,очите ми ,тялото ми копнееше именно за това,да ме люби както в първия ден

Не не можех да издържа повече исках я,исках я и точно сега. Сложих възглавница зад гърба и,като се надвесих над нея,разтворих нежно крачетата и:
-Всякак ми харесваш,а сега просто ме влудяваш,влудяваш ме всеки път,като те погледна,като те докосна.
Проникнах в нея,като се задвижих бавно но трябваше да запазим това темпо:
-Знам,че това ще е мъчение но трябва да стигнем до края така бавно.
Наведох се колкото можех,без да нараня бебето или себеси,като засмуках гърдите и:
-Честно да ти призная харесвам големите ти гърди,вини ме но съм влюбен и в тях.

Знаех ,че няма да издържи,сложи една възглавница зад мен и се надвеси,гледах го и се наслаждавах на тялото му,разтвори бавно крачетата ми
-Ставаме двама,не мога да издържам да си до мен и да не те докосна,да те целуна
И го направих,целунах го,той внимателно се притисна и проникна в мен,не обичах това бавно темпо,но както бях възбудена и чувствителна можеше и да не е необходимо да сме диви
-С теб мога да стигна до него независимо от темпото
Обгърнах го с ръце ,но той не стоеше мирен,реши,че гърдите ми са апетитна хапка
-Радвай им се още малко,щом вляза в 7 месец съвсем ще се загубят

-Оу жалко,толкова ми харесват!
Бях толкова разочерован но пък ги засмуках нежно,толкова ми бе хубаво,между меките и гърди:
-По чувствителни са нали?
По дяволите,беше ми като подарък който разучвах,който не знаех,как функционира:
-Не знам,какво не си харесваш,побъркваш ме всякак. Толкова си мека толкова,гореща и винаги готова да ме обгърнеш със страстта си,какво повече ми е нужно. Побъркваш сетивата ми!
Задвижих се малко по бързо но не биваше още да засилвам:
-Ти си моята жена,само моя!

Беше разочарован,но пък нямаше да е за дълго
-Ще се наложи да чакаш докато дъщеря ти спре да суче за да ги имаш отново!
Но той сега им се наслаждаваше и ги изучаваше сякаш бяха нова играчка
-Да,чувствителни са,в момента ме побъркваш с това което им правиш повече от колкото там долу където се движиш
Опитах се да се пошегувам,но и двамата знаехме,че той ми носи удоволствие където и да се намира по мен
-Ти си такъв ласкател,че ти повярвах,но пък е вярно,че само аз мога да те побъркам така...както ти мен
Мейсън забърза малко темпото,но не биваше да се увлича
-Твоя де,на никой друг

» Мейсън Робинсън
» Марисела - лицата зад нея
» Имението "Дънкан"